« обратно към: Хомеопатични случаи
Хомеопатичният отговор - Антрацинум!
Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник „Хомеопатия за всички“
д-р Виолета Тенева
Хомеопатията предлага спасение като приготвя лекарства от сaмъртоносни бактерии, отрови на змии и други опасни животни, болестни тъкани като ракова, сифилитична, триперна, от язвени тъкани и т.н. Всичко това звучи немислимо за неразкрепостения ум на традиционната медицина, но действа и лекува, и освобождава човека от болести, които довчера са му обещавали неимоверна смърт, а днес му предлагат надеждната роля на просто един етап от живота му. Има ли нещо по-освобожаващо - да използваш това, което убива, за да спасяваш от убиване? А това е буквалният превод на думата хомеопатия!
Лекарството Антрацинум е въведено в хомеопатичната практика от ветеринаря д-р Лукс - много преди Луи Пастьор да проведе своите експерименти!
Това лекарство се приготвя от спиртния екстракт на далак от болна от анкракс овца и по естеството си е нозод. Години наред това е най-доброто лекарство за т.нар. слезна треска у животните и малигнена пустула или синя пъпка у хората.
Много симптоми са записани от пациенти, болни от антракс, описвани още и като "болестта на страшното парене с карбункул".
Антрацинът лекува всякакви циреи, мехури и подобни обриви. Ключов симптом е повтарящи се циреи или карбункули и е най-често използван при такива случаи. В спектъра на действие на това лекарство влизат следните заболявания - тежък еризипел и гангренозен еризипел, антраксна ангина, злокачествени язви, черни и сини мехурни образувания, язви със струпеи, паронихия, зловонни разязвявания и трофични рани, бубони, септицемии и кръвоизливи с гъста, черна като катран кръв, изтичаща от всички отвори на тялото, кръвта не се съсирва, гангренозен паротит, след скарлатина, лимфаденит под мищницата, долната челюст, под брадата с твърди като камък възли. При увреждане от типа на епилептиформени конвулсии, пристъпи на треперене, клонични спазми, тризмус или опистотонус, тетанични спазми на ръцете.
Пациентите са тотално изтощени, мислят, че чувстват смъртта, колабират с трудно дишане, цианоза и асфиксия и смърт при всички случаи на кървене. Депресия и делир с прекордиална тревожност. Кома, нежелание за работа.
Болните животни вият, хапят, превъзбуда с последваща парализа.