Три случая на исхемична болест на сърцето

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник „Хомеопатия за всички“

Слу­чай 1:

Же­на на 63 го­ди­ни с ан­ги­на пек­то­рис. Ми­на­ла­та го­ди­на по­лу­чи­ла сър­деч­на кри­за със съм­не­ние за ин­фаркт, със зна­чи­тел­но за­ви­ше­ни стой­нос­ти на сър­деч­ни­те ен­зи­ми. От то­га­ва за­чес­ти­ли сър­деч­ни прис­тъ­пи с оп­ре­сия в сър­деч­на­та об­ласт, арит­мия, за­ба­вен пулс и нес­по­койс­т­вие. Тъ­па бол­ка в  сър­це­то, ко­я­то се раз­пос­т­ра­ня­ва към ля­во ра­мо, ля­ва ръ­ка (до пръс­ти­те или до ла­къ­тя) и към ши­я­та. Кри­зи­те я съ­буж­дат от сън към 2-3 ча­са през нощ­та. Бол­ка­та е сил­на, вло­ша­ва се от най-мал­ко­то дви­же­ние,  до­ри от го­во­ре­не и се по­доб­ря­ва, ако се­ди аб­со­лют­но не­под­виж­но, по­лу­сед­на­ла в лег­ло­то.

Ка­то ця­ло се вло­ша­ва от го­ре­що вре­ме и се по­доб­ря­ва на мо­ре. Оби­ча слад­ко. Емо­ци­о­нал­на, кон­так­т­на, би­ла е мно­го пър­га­ва, но от­как­то сър­це­то й е бол­но се умо­ря­ва при най-мал­ко­то уси­лие. Не мо­же да но­си теж­ко, на все­ки де­сет мет­ра  се за­дъх­ва и  тряб­ва да пос­пи­ра за по­чив­ка .

Ле­кар­с­т­во­то, ко­е­то й пред­пи­сах, е ха­рак­тер­но с то­ва, че пре­диз­вик­ва ти­пич­на­та кар­ти­на на ан­ги­на пек­то­рис, ка­то пре­кор­ди­ал­на­та об­ласт е най-сил­но за­сег­на­та. Оп­ре­сив­на бол­ка в сър­деч­на­та об­ласт,  ко­я­то се раз­пос­т­ра­ня­ва към ра­ме­не­те, гър­ба, ши­я­та и ля­ва ръ­ка. При то­зи тип сър­деч­ни кри­зи има­ме три­а­да­та нес­по­койс­т­вие, ти­пич­на сър­деч­на бол­ка и прос­т­ра­ция. Бол­ки­те се вло­ша­ват от най-мал­ко­то дви­же­ние и уси­лие и се по­доб­ря­ват от по­кой в сед­на­ло по­ло­же­ние.

Ле­кар­с­т­во­то е Lactrodectus mactans - па­я­кът, на­ре­чен "чер­на­та вдо­ви­ца".

На кон­т­рол­ния прег­лед 40 дни по-къс­но па­ци­ен­т­ка­та спо­де­ли, че сед­ми­ца, след ка­то за­поч­на­ла да при­е­ма Lact. m. 6C вед­нъж днев­но, оби­чай­ни­ят час на кри­зи­те за­поч­нал  да се из­мес­т­ва пос­те­пен­но към сут­рин­та, до­ка­то най-нак­рая прес­та­на­ли да се по­я­вя­ват. За крат­ко се вър­на­ли сим­п­то­ми на ста­ра брон­хи­ал­на ас­т­ма, но и те бър­зо от­з­ву­ча­ли. Бол­ки­те в сър­це­то са на­ма­ле­ли зна­чи­тел­но и се по­я­вя­ват  мно­го ряд­ко. Сър­це­би­е­не има са­мо при свръ­ху­си­лие и пре­у­мо­ра. Сър­деч­ни­те ен­зи­ми са се нор­ма­ли­зи­ра­ли. Хе­мог­ло­би­нът, кой­то бе­ше на дол­ната гра­ни­ца на нор­ма­та, съ­що се е по­ви­шил. Съ­нят е ста­нал спо­ко­ен и от­мо­ря­ващ.

На  кон­т­рол­ни­ят прег­лед, ня­кол­ко ме­се­ца по-къс­но, па­ци­ен­т­ка­та ка­за, че се чув­с­т­ва все по-доб­ре.

Слу­чай 2:

Же­на на 50 го­ди­ни, ид­ва с оп­лак­ва­ния от бол­ки в ста­ви­те, стра­хо­ва нев­ро­за, деп­ре­сия, апа­тия, без­съ­ние, за­дух със сър­це­би­е­не. Има два не­у­дач­ни бра­ка зад гър­ба си,  син -  нар­ко­ман, от ед­на го­ди­на е без­ра­бот­на. Стра­хо­ва­та нев­ро­за по­лу­чи­ла по вре­ме на пър­вия си брак, ко­га­то съп­ру­гът й я би­ел. Има из­ра­зе­на та­на­то­фо­бия (страх от смърт­та), страх от тъм­но, от на­па­де­ние, от ви­со­ко,  от ви­со­ки ско­рос­ти и зе­мет­ре­се­ние. Има един аборт  и ед­но раж­да­не със сек­цио - и две­те с пъл­на упой­ка.

Би­ла е най-го­ля­ма­та сес­т­ра в се­мейс­т­во­то, с чув­с­т­во за от­го­вор­ност към по-мал­ки­те. Влас­т­на, кон­т­ро­ли­ра­ща май­ка, ко­я­то я е ог­ра­ни­ча­ва­ла в изя­ва­та й.

По-ско­ро зи­мор­ни­че­ва, но се вло­ша­ва ед­нак­во от студ и го­ре­що вре­ме.

Оби­ча пи­кан­т­но, со­ле­но, ки­се­ло, мля­ко и яй­ца. Не оби­ча тлъс­то и маз­но.

Спи на ед­на стра­на, има кош­ма­ри, в ко­и­то я гро­зи смър­т­на опас­ност, съ­ни­ща за сли­за­не по ви­со­ки, стръм­ни стъл­би без пе­ри­ла и че все­ки мо­мент ще пад­не от тях.

Дя­до - по­чи­нал от рак на сто­ма­ха;  май­ка с ди­а­бет.

Пър­во­то ле­кар­с­т­во, ко­е­то й из­пи­сах, бе­ше Carcinosin 1M. Toва ле­кар­с­т­во й по­мог­на мно­го по от­но­ше­ние на стра­хо­ве­те, вът­реш­но­то нап­ре­же­ние; съ­нят й се нор­ма­ли­зи­ра, из­чез­на­ха бол­ки­те в ра­мо­то, гър­ба, а бол­ки­те в мал­ки­те ста­ви на ръ­це­те на­ма­ля­ха с око­ло 80 %. Ня­кол­ко ме­се­ца по-къс­но й пред­пи­сах Bryonia за брон­хит с мно­го до­бър ефект. Един­с­т­ве­ни­ят сим­п­том, кой­то се за­дъл­бо­чи, бе стя­га­не­то в гръд­ния кош (ка­то с ко­лан), сър­це­би­е­не, за­дух, бол­ка зад гръд­на­та кост, прог­ре­си­ра­ща умо­ра и прос­т­ра­ция. За­дъх­ва­ше  се при фи­зи­чес­ко уси­лие, осо­бе­но из­кач­ва­не на стъл­би;стиг­на се до­там, че не мо­же­ше да из­ли­за от къ­щи. За­ду­хът се вло­ша­ва­ше при ля­га­не на нис­ко, мо­же­ше да ле­жи са­мо на ви­со­ки въз­г­лав­ни­ци.

Ле­кар­с­т­во­то, ко­е­то й пред­пи­сах има из­ра­зен ефект вър­ху цир­ку­ляр­ни­те мус­кул­ни влак­на, пре­диз­вик­вай­ки су­бек­тив­но чув­с­т­во за стя­га­не ка­то с об­ръч или ко­лан. На ум­с­т­ве­но ни­во пре­диз­вик­ва ме­лан­хо­лия, тъ­га, страх от смърт­та; страх, че са не­из­ли­чи­мо бол­ни. Пре­диз­вик­ва зат­руд­не­но ди­ша­не ка­то от те­жест в гръд­ния кош, ко­е­то се вло­ша­ва от из­кач­ва­не по стъл­би. Не мо­гат да ле­жат на нис­ко. Имат съ­ни­ща за па­да­не. Клю­чо­ви­те ду­ми за то­ва ле­кар­с­т­во са те­жест, бод­ли, стя­га­не ка­то с об­ръч.

Ле­кар­с­т­во­то е Cactus grandifloris.

Още след пър­ва­та до­за Cactus 200 ди­ша­не­то се об­лек­чи. След ня­кол­ко дни па­ци­ен­т­ка­та ми ка­за: "Иг­ле­ни­че­то, ко­е­то ми бе­ше за­сед­на­ло зад гръд­на­та кост, се ка­чи в гър­ло­то и пос­ле из­чез­на". Ядо­сах се, че не ми бе­ше ка­за­ла за то­зи сим­п­том по-ра­но, но и се за­рад­вах, за­що­то то­ва пот­вър­ж­да­ва­ше из­бо­ра ми на ле­кар­с­т­во. И та­ка, си­ли­те й бър­зо за­поч­на­ха да се въз­с­та­но­вя­ват, за­поч­на да из­ли­за от къ­щи, да па­за­ру­ва и  два ме­се­ца след пър­ва­та до­за Cactus за­ду­хът, сър­це­би­е­не­то и умо­ра­та ве­че не я при­тес­ня­ва­ха.

Слу­чай 3:

Же­на на 55 год. Стра­да от хро­нич­но гла­во­бо­лие, хи­пер­то­ния, а в пос­лед­ни­те го­ди­ни - от ис­хе­мич­на бо­лест на сър­це­то. Гла­во­бо­ли­е­то е пул­си­ра­що, прид­ру­же­но с га­де­не и пов­ръ­ща­не, вло­ша­ва се от го­ре­щи­ни и студ, вя­тър и сил­но слън­це. По вре­ме на гла­во­бо­лие ли­це­то ста­ва тъм­но­чер­ве­но и оточ­но, ве­ни­те на сле­по­о­чи­я­та й из­пък­ват; прид­ру­же­но е със за­май­ва­не, сму­ще­ние във виж­да­не­то, го­во­рът ста­ва не­я­сен, не мо­же яс­но да из­ра­зя­ва мис­ли­те си.

След раз­вод пре­ди  30 го­ди­ни за­поч­ва да по­лу­ча­ва миг­ре­ноз­ни прис­тъ­пи с га­де­не и пов­ръ­ша­не. Те­жък, из­к­лю­чи­тел­но оби­лен мен­зис. Вло­ша­ва се при пъл­но­лу­ние. Оби­ча тлъс­то ме­со, не си па­да по пло­до­ве­те и зе­лен­чу­ци­те, не по­на­ся мля­ко.

Из­к­лю­чи­тел­но мил, то­ле­ран­тен и със­т­ра­да­те­лен чо­век, в съ­че­та­ние с чув­с­т­во за ви­на. Carcinosin и Folliculinum й по­мог­на­ха  мно­го на ум­с­т­ве­но и емо­ци­о­нал­но ни­во, а Aethusa сло­жи край на миг­ре­на­та й. Неп­ро­ме­не­на ос­та­на хи­пер­то­ни­я­та й  и гла­во­бо­ли­е­то, ко­е­то се за­си­ли след хис­те­рек­то­мия по по­вод на дер­мо­ид­на кис­та на дес­ния яйч­ник. След опе­ра­ци­я­та за­поч­на­ха топ­ли въл­ни с из­по­тя­ва­не и сър­це­би­е­не, а от ми­на­ла­та есен се оп­лак­ва от оп­ре­сия в сър­деч­на­та об­ласт,  вло­ша­ва­ща се при хо­де­не, из­кач­ва­не на стъл­би,  прог­ре­си­ра­ща умо­ра,  поч­ти до ко­лапс. Пръс­ти­те на ръ­це­те й  на мо­мен­ти ста­ват ле­де­но сту­де­ни и мо­ра­ви до­ри в най-го­ле­ми­те го­ре­щи­ни.

За гла­во­бо­ли­е­то съм й пред­пис­ва­ла мно­го ле­кар­с­т­ва, но се пов­лия до­ня­къ­де са­мо от Belladonna и Sulphur.

За пос­лед­но­то ле­кар­с­т­во, ко­е­то й из­пи­сах в Ма­те­рия Ме­ди­ка че­тем: из­к­лю­чи­тел­но вли­я­ние вър­ху ва­зо­мо­тор­ни­те нер­ви; кръ­во­об­ра­ще­ни­е­то - на мо­зъ­ка, на сър­це­то. Оп­лак­ва­ни­я­та се вло­ша­ват от го­ре­що вре­ме, от слън­це, но съ­що от сту­де­но и влаж­но вре­ме. Вло­ша­ват се съ­що от дви­же­ние, сът­ре­се­ние, по­тис­нат мен­зис, кли­макс; по­доб­ря­ват се от на­тиск и сту­де­ни ком­п­ре­си.

На ум­с­т­ве­но ни­во се наб­лю­да­ва обър­к­ва­не, дъл­жа­що се на кон­гес­тия. Тен­ден­ция към вне­зап­ни и сил­ни на­ру­ше­ния на цир­ку­ла­ци­я­та. Хи­пер­то­ния у въз­рас­т­ни. Топ­ли въл­ни по вре­ме на ме­но­па­у­за, прид­ру­же­ни с га­де­не и вер­ти­го. Пул­си­ра­що гла­во­бо­лие, ве­ни­те на сле­по­о­чи­я­та са сил­но раз­ши­ре­ни. Ан­ги­на пек­то­рис с оп­ре­сия, бол­ка, ира­ди­и­ра­ща във всич­ки по­со­ки. Стя­га­не в гър­ди­те. Гла­во­бо­лие, сме­ня­що се с оп­ре­сия в гръд­ния кош. При­па­дъ­ци. Го­ля­ма сла­бост и прос­т­ра­ция.

Ле­кар­с­т­во­то е Glonoinum /нит­рог­ли­це­рин/.

След Glonoinum 15 C, пос­лед­ва­но от Glonoinum 30C, бол­ки­те в сър­це­то на­ма­ля­ха и из­чез­на­ха за око­ло две сед­ми­ци. Един ме­сец след пред­пи­са­ни­е­то ве­че не се за­дъх­ва, мо­же да вър­ви дъл­го и да из­вър­ш­ва вся­как­ва фи­зи­чес­ка ра­бо­та. Гла­во­бо­ли­е­то пър­во­на­чал­но за­чес­ти, но се­га е все по-ряд­ко и по-сла­бо. Стой­нос­ти­те на кръв­но­то на­ля­га­не са ви­со­ки са­мо сут­рин, а през де­ня са нор­мал­ни. Па­ци­ен­т­ка­та е на­ма­ли­ла на­по­ло­ви­на  до­за­та на ан­ти­хи­пер­тен­зив­ни­те сред­с­т­ва, ко­и­то взе­ма от 35 го­ди­ни.

При опи­са­ни­те слу­чаи съм из­пол­з­ва­ла ле­кар­с­т­ва от рас­ти­тел­но­то, жи­во­тин­с­ко­то и ми­не­рал­но­то цар­с­т­во.  И три­те ми па­ци­ен­т­ки пи­е­ха  пъл­на­та га­ма от ко­ро­на­ро­раз­ши­ря­ва­щи и ан­ти­хи­пер­тен­зив­ни сред­с­т­ва, с по-ско­ро не­га­ти­вен ефект,  до­ка­то те­зи "мал­ки" ле­кар­с­т­ва не про­ме­ни­ха  жи­во­та им. Край­но вре­ме е да раз­бе­рем, че  един­с­т­ве­но при­род­ни­те  суб­с­тан­ции мо­гат да бъ­дат раз­поз­на­ти от ор­га­низ­ма, за­що­то те са част от нас; че при­ро­да­та не ни е "окол­на сре­да"  и че по-ско­ро ние ще й ста­нем окол­ни, ако не ус­пе­ем да опа­зим чис­то къс­че­то при­ро­да  в нас са­ми­те.

Доклад, изнесен на Третата национална конференция по класическа хомеопатия - София’2000