Палеопатология и йерархия на миазмите

Статията е предоставена с любезното съдействие на  списание "Класическа хомеопатия"

Колин Грифит

Първо имало „голям взрив", след това е бил „бульонът" Дарвин, някакви си 4 милиарда години no-късно, страхувайки се, че ще бъде изпреварен на финала от по-млад човек, преобръща 60 000 години на митове и около 2000 години на религиозни догми, публикувайки своите наблюдения какво се случва впоследствие. Средностатистическият Homo Sapiens е твърде добре запознат с това и не му е много трудно да проследи древния корен на предните си от хуманоидите (преди около 6 млн. години) до съвременния човек в резултат на естествения подбор. Процес еднакво повлиян както от средата, така и от биологията. Част от този биологичен процес е и Болестта. Така че изучаването, макар и повърхностно, на пътя, по който тя се развива заедно с развитието на формите на живот, може да бъде поучително. Да знаем нещо повече за ранната еволюция на болестта е да знаем повече за това, което се опитваме да лекуваме днес, без да украсяваме извънредната сложност на миазмите и техните взаи­мовръзки.

Археопатолозите са явният източник на данни за произхода на болестните форми. Представената информация е подбрана от чудесната, но неиздавана от дълго време кни­га, наречена „The Antiquity of Disease" от Roy Moodie. Таблицата на следващата страница резюмира тази информация.

Една от интересните черти на еволюцията е как някои форми на живот (паяци, акули, гъби) са се развили пропорционално малко в сравнение с други (млекопитаещи). Това е вярно и за много протозои (едноклетъчни организми), които се задоволяват да живеят в хармония с природата чрез симбиоза. Обаче някои по-малко „милостиви" създания са се опитали да станат патогенни.

Плазмодият е спорозоа², който напада ко­мара, за да причини малария, а определени амеби, криещи се във водата, причиняват ди­зентерия. Бактериите - непатогенни, еднокле­тъчни, пръчковидни, развиват многообразие от форми. Някои от тях, както знаем, откриват хитростта да причиняват болестна реакция в други живи организми с цел да се възпроизвеж­дат по-бързо и ефективно. Гъбичките откри­ват същия процес, но малко по-късно.

Първите прояви на актиномикозата са от Карбонския период. Това е инфекциозна бо­лест, причинена от Streptotrix (лъчева гъба), предизвикваща локални възпалителни лезии, малки тумори, които нагнояват. Остеомиелитът, причинен от стафилококови бак­терии, се появяват около 225 млн. години по-късно. Зъбният кариес, алвеоларния остеит и некрозите на костите следват след около 160 млн. години.

Според хомеопатичните представи нищо от описаното по-горе не би било изненадва­що. Плазмодият използва комара чрез сим­биоза, за да стане паразит в топлокръвен организъм. Така Streptotrix с инфекцията съз­дава локално състояние на челюстта или ези­ка (т.е. близо до повърхността на тялото). След това Staphylococcus, обикновено ленив квартирант върху кожата, показва силата си със способността да прониква и предизвиква заболявания на костите, по-скоро възпали­телни, отколкото деструктивни. Зъбният ка­риес и некрозата на костната тъкан показват как патологията след това прогресира по-дълбоко навътре в организма.

Дотук обаче всичките болести са причи­нени или от физическа травма, или от про­никващи паразити в организмите. Също интересно е, че най-значителната стъпка в развитието на болестта е направена, когато животът изоставя сигурността на океана и започва да населява земната повърхност. До­тогава данните за заболявания са изцяло свързани само с физическа травма. Това, което е било крехкото равновесие на симбиоза­та в морето, става стартовият изстрел за па­разитизма. (Това не би ни изненадало: труд­но е да си представим артроподи⁶ с язви или трилобити⁷, които могат да кихат.)

Условията за живот на сушата довеждат до развитието на патогенни паразитни форми на живот. Една от ранните оцелели и не счели за необходимо да се променят повече чрез адаптация е групата на арахнидите, наречени Acaridae - червеи и кърлежи. Това е групата на Acarus Scabei, чийто член е крастата. В сравнение с патогенните бактерии от пре­дишните хилядолетия, дребното „червейче" на крастата е усложнено.

Да започнем с това, че то може да живее извън тялото (макар и временно) без да из­пада в състояние на анабиоза (спящо състоя­ние), което е очебийна характеристика на повечето спорозои и бактерии. Второ, то се размножава полово. Крастата също предиз­виква неорганично болестно състояние в ха­заина си не само по кожата на тялото. Паразитните бактерии отдавна могат да пре­дизвикват възпаления на костната тъкан, на белите дробове, на вътрешните органи и ве­роятно на бъбреците. Както всички добре знаем обаче, краста­та може да бъде отговорна за промени в психиката на своя хазаин. Отрицателната представа за себе си отдавна се асоциира с Псората и е естествена последица от потис­нати кожни заболявания. Не е чудно, че ние виждаме в тази твърде разпространена болест източникът на Болестта за човечество­то. Все пак има интересна аномалия, защото, ако погледнем напред и назад във времето на животинския паразитизъм, тук има всичките съставки на другите миазми: възпаление, артритни деформации, инфекции, зараза, гной, кариеси и тумори. Тези неща ги има и при Сифилиса, Сикозата и Туберкулозата, чиито болестни състояния изглеждат дори неверо­ятно усложнени вариации на мутацията на Болестта, водеща началото си от Псората. Въпреки че тези единични симптоми съ­ществуват преди крастата, те не са (най-мал­кото няма археологически данни за това) свързани с хронични, наследствени болести. Също така е малко вероятно те да са предиз­виквали нещо повече от временен емоциона­лен дискомфорт на страдалците и е твърде невероятно примитивните пациенти да по­казват някакъв признак на душевно заболя­ване - два ефекта, които са съществена част от състоянието на Псора. Все пак става нещо много интригуващо в историята на Болестта от този момент на­татък. Всичко изглежда като че ли тръгва наопаки. Вече се е настанила Псората и раз­бира се най-добре е да гледаме на нея като на гостоприемно състояние за нахлуващи орга­низми, отколкото просто като „сърбеж", ето че се появява и Сифилисът. Първоначално Сифилисът е кожно заболяване, което ние познаваме днес като Frairiboesia (наречена така поради подобните на малина лезии) и също свързаните с това кожни проблеми, известни като Pinta⁸. Това са повтарящи се проблеми, но те не са фатални.

Въпреки всичко, това е същата форма на спирохетата, която води до далеч по-смърто­носни резултати. Тази бактерия със спирало­видна форма е великолепно пригодена да се крие в организма. Едва Псората се е настани­ла сред хората, нашите праотци-номади оста­вят Сифилисът да насочи своите умения към по-дълбоките от кожата тъкани. Човекът се променя от заклет номад в земеделец, водещ заседнал живот. Това го кара да се адаптира към затворената общност, където живее и е по-често предмет на насилствени взаимоот­ношения с подобните нему по време на тери­ториалните конфликти.

Спирохетата е по-примитивен организъм от червейчето на крастата. Още по-малко сложен е Gonococcus. Това са диплококи (разполагат се по двойки) и са виновни за всички наши проблеми със Сикозата. Имайки предвид дуалната физическа форма, не е учуд­ващо, че виждаме паралелни умствени състо­яния при патологията на потисната гонорея. Вместо да се крие надълбоко като Сифилиса, той се задоволява да стои локално и се раз­пространява чрез мултиплициране. (Следова­телно може да се каже, че Сифилисът е Ин-болест, а гонореята е Ян-болест). Ефектите от това са образуване на гной, конгестия и стриктури, нито едно от тях само по себе си не е фатално, но те предразполагат организма към усложнения като инфекции, възпаления и структурни деформации.

По средата между тези две големи болес­ти стои Туберкулозата, която има твърде много общи черти и с двете. Макар че бакте­рията, която я причинява, е дори с по-проста структура, тъй като е едноклетъчна. Това, което не е общо с другите две, е нейният произход вътре в тялото. С други думи Тубер­кулозата споделя гнойните формации и нагно­яването, възпаленията и треските, туморните формации и органичните заболявания, таки­ва като кардиоваскуларни усложнения, аст­ма, хормонални състояния и тъканна деструкция. В допълнение туберкулозата е свър­зана и с нашия стар приятел Псората с всич­ките нейни кожни и артритни проблеми.

Ние можем да забележим, че началото на всяка една от тези болести е различно. Сифи­лисът попада върху кожата, откъдето причи­нява язви и води до патология на жлезите и нервите. Гонореята прониква вътре в тялото, откъдето започва да се развива, като предиз­виква нагнояване и отделяне на секрети. Две­те, подобно на сексуално преносимите болес­ти, осигуряват своето оцеляване чрез засил­ване на либидото на своя домакин. Туберку­лозата обаче започва своето действие само ако веднъж е намерила подходящо място дълбоко вътре в тялото. Единственото изк­лючение от това са туберкулозните състоя­ния на кожата, които са свързани с лепрата (проказа).

Лепрата би трябвало да бъде оценена като миазъм в контекста на йерархията на моде­лите на болест. Тя е хронично заболяване и при нея има фактор на фамилно предразпо­ложение. Не е причинена от животинска бак­терия, а от гъбична микобактерия. Това само по себе си не е фатално, но проявяващата се впоследствие податливост към интеркурентни инфекции прави лепрата заболяване, во­дещо до смърт. Начинът, по който тя нанася удар върху психиката, е забележителен: нис­кото самочувствие преминава във фаталис­тично състояние на неизбежност. Това е твърде различно от другите миазми: Сифили­сът - с невъзможността си да види отвъд безизходицата на настоящия момент; Си­козата - хваната в капана на дуалистичното си объркване; Туберкулозата - неможеща да приеме ограничението на „тук и сега" и чув­стваща, че трябва да го разчупи; Ракът -непрекъснато възпроизвеждащ черти на не­гативно поведение, загубил смисъла на твор­чеството и съзидателността. От гледна точка на йерархията на миазмите може да се смята, че Лепрата лежи между Псората и Сифилиса, но поради нейния растителен произход тя не е органично свързана нито с един от двата. Въпреки че нейните поражения на костите, жлезите и нервите са по-скоро сифилитични по характер.

Парадоксално е, че по-дълбокото в орга­низма, по-сложното болестно начало се при­чинява от все по-примитивни организми - от „червейчето" на крастата до спирохетата, до диплокока, до бактерията и тогава ... какво? Тенденцията се потвърждава когато поглед­нем на Рака като на пети миазъм (или шести, ако включим и Лепрата в поредицата).

При рака няма явни проникващи или па­разитни организми. Тялото се е обърнало сре­щу себе си, клетките са загубили своята гене­тична програма, Болестта е намерила начин да завземе самия център на регенерацията. Така че дори тук ние можем да намерим доказателство за прогресивните усложнения на болестта при опростяването на нейните агенти. Острите вирусни инфекции като грип често предхождат карциногенни състояния. (Широко разпространено е мнението, че жлезната треска напр. е преканцерогенно със­тояние). Вирусите са „половинки клетки", нуждаещи се от друга подходяща клетка, с която да се възпроизведат чрез вмъкване и реплициране в нея на генетична информация за своите собствени нужди. Скоростта и ефи­касността на тази система са феноменални и тя има допълнително предимство от увеличе­на адаптивност чрез мутация на структурата на клетките на своя домакин.

Може би не е толкова учудващо, че Рако­вият миазъм е така преобладаващ във време, когато има толкова голямо радиоактивно за­мърсяване. Радиационното облъчване има някои сравними с вирусите черти. Първо е неговата способност да променя своята фор­ма; то често причинява патология в друга част, различна от мястото му на проникване. Представа за такъв раковопредизвикващ агент ни дава Чернобил. В симптоматиката се включват извънредна летаргия и умора с болки в костите, всички общи черти с инфлуенчните вируси. Като лекарство Radium е често използван за лечение на мъгляви, ма­кар и сериозни състояния като МЕ⁹, където фокусът на патологията изглежда хаотично разпръснат. Връщаме се обратно към нещо, което прилича на „първичен бульон" от глед­на точка на патологията.

Зародишът на цялата известна патология е тук от самото начало. Макар че ние можем да я забележим от момента, в който нашата психика е засегната: когато ние добиваме лошо самочувствие, съзнателността става самосъзнателност. Това е бил моментът в праисторията, когато в кожата, предната линия на защита на тялото, заживява сложен паразитиращ организъм, сам по себе си връх на примитивните болестотворни организми. Оттогава и досега има Болест, която става все по-усложнена, докато патогенните орга­низми коварно се оттеглят под маската на доста по-примитивни форми. Ако това крат­ко изследване показва нещо, това е че ние все още сме частица от еволюционната спирала, започнала с „големия взрив".

Превод: Лилия ДИМИТРОВА

¹ Prometeus, No. 6, June, 1997, 6-9.

² Клас едноклетъчни паразити, разрушаващи клетката на организма, в който попадат, и предизвикващи тежки заболявания. (Бел. ред.)

³ Маса от кръвна и гранулационна тъкан, съдържаща остеобласти, която се натрупва по краищата на фрактура и рентгенограф-ски се вижда като уплътнена зона. (Бел. ред.)

Тези геоложки периоди, за които не е ясно точно какво става, са обикновено периоди на активни геологични процеси, вкл. и обръщане на поляритета на земното магнитното поле. Липсата на фосили от такъв период не означава, че няма утайконатрупване, а само, че утайките от него не се появили на повърхността и в сондажи или са били разрушени. (Бел. ред.)

⁴ Патологично свързване на костите, изграждащи една става, чрез костна или съединителна влакнеста тъкан, усложнение на продължително ставно възпаление. (Бел. ред.)

⁵ Възпаление на синовиалните връзки на гръбнака, като в тежките случаи ставите се вкостяват и сливат. (Бел. ред.)

⁶ Вид членестоноги. (Бел. ред.)

⁷ Древни морски членестоноги, живяли през палеозойската ера, наречени трилобити, защото тялото им се състояло от три части, обвити в твърда хитинова обвивка. (Бел. ред.)

⁸ Гъбовидно поражение на кожата. (Бел. Ред)

⁹ МЕ - Милоиден енцефаломиелит (Бел. ред.)

¹⁰ Тези геоложки периоди, за които не е ясно точно какво става, са обикновено периоди на активни геологични процеси, вкл. и    обръщане на поляритета на земното магнитното поле. Липсата на фосили от такъв период не означава, че няма утайконатрупване, а само, че утайките от него не се появили на повърхността и в сондажи или са били разрушени. (Бел. ред.)