« обратно към: Хомеопатията днес

06 януари 2012

Скок на парадигмата - от Нютон към Айнщайн

Лекцията е предоставена с любезното съдействие на Хомеопатично общество


Анжела Нийдхам    1997г.

 

Не само Айнщайн, но и всичко, което е било постигнато във физиката от него e като резултат от неговата работа. С Айнщайн ние започнахме да разбираме времето и електромагнетизма. Гравитацията все още не е била разбрана до Айнщайн. Това, което търсят хората, е теория за всичко. След това се пренасяме в квантовата теория. Голяма машина с множество малки частици. Но това все още е материалистично. След това се придвижваме към последните суперстрингови теории, което изисква 10 измерения.

Аз не знам вашето съзнание, но моето не би възприело 10 измерения. Все пак живеем в триизмерен свят, нали? Четвъртото измерение е времето. Не съм имала трудности дотук да пристъпя към четвъртото измерение. Времето се явява характеристика на пространството. И това мога да възприема по време на медитация. Когато се опитвам да отида към петото измерение, аз загубвам контакта си със всичко, от което мога да разбера къде съм. Обаче да ида до десетото?!. Но сега ние сме в нематериално състояние.  Има форми на живот, които не са материални, но които се манифестират на материално ниво в зависимост от скоростта на вибрация. Това е, към което принадлежи светът на нашите лекарства.

Обобщение: Алопатията не би се справила, защото тя се нуждае от скок на парадигмата, от Нютон към Айнщайн. Това, за което сме всички тук, е да направим този скок. Ние няма да продължаваме да стоим в този свят, но от време на време имаме нужда да си припомним. Хомеопатията ни дава да разберем връзките ни със света много по-добре, отколкото класическата медицина би могла.

Най-удивителното нещо около Ханеман е, че той е бил толкова напредничав за своето време. Когато той е творил, дори не е било поставено началото на всичко това. Истината е, че винаги е съществувало някакво чувство за нещо, което тепърва ще се открие. Сега физиката и митологията, и духовната наука предстои да се срещнат. И това осъзнаване лежи във всички стари идеи. И разбира се, Ханеман е основал това, което е направил, върху принципите на Хипократ - бащата на медицината. Той е постановил, че подобното се лекува с подобно. Така че, ние стоим върху много, много стари основи. Но също така, пред нас стоят и последните, най-модерни открития.

Ако стоим в четвърто измерение, дали сме отпред или отзад, времето няма значение. Какво е, какво беше, какво ще бъде - всички те са сега и са били, и ще бъдат. И така, да слезем на земята.

Пред мен е книгата на бащата на Шанкаран. Той започва книгата си по същия начин, по който и аз обичам да започвам с новите студенти преподаването си. Ние можем да приемем този огромен мироглед, с който започнахме. Но можем да започнем с човека, индивида или някакъв анекдот, както Шанкаран. Който казва, че причината за даден човек да стане хомеопат, обикновено се крие в някаква лична история. Ако си спомняте в събота ви зададох въпроса “По какви причини сте тук?” И всеки един от вас си има собствена история. Някакъв момент, който крие причината, за да сте тук. Ето пък историята на Шанкаран: Той е бил традиционен доктор, но през 1945 г. се разболял.... И като доктор той имал достъп до всички видове изследвания. И той преминал по пътя на всичките тях, но без подобрение за здравето му. В интерес на истината той се влошавал все повече и повече.

И тогава решил да отиде на хомеопат - от отчаяние, не вярвал. Смятал, че са приказки и трикове. Хомеопатът го накарал да си запише всички симтоми. Той не го преглеждал. На практика не обърнал внимание на изследванията. Задавал му въпроси. Отворил една книга и предписал лекарство. Шанкаран си казал: ”Как може това, от което имам нужда, да бъде в книгата” След това той му казал да вземе една доза и да чака 15 дена. Това надхвърлило неговото доверие, но решил да си го вземе от аптекаря. Очаквал, че ще е много скъпо, за да действа 15 дни, но то струвало стотинки, при което той изгубил всичката вяра, която имал. Все пак го взел и след три дни започнал да се подобрява и продължил да се подобрява. Тази особена история, всъщност, е много често срещана.

И вероятно това е историята на някой от тази стая. Сигурно е подобна и на моята. С изключение, че аз не бях толкова недоверчива. По-точно, би могло да се каже, че дори не мислех за това. Това, което имах, беше страх. Страх от всеки движещ се доктор. Личните ми опитности с конвенционалните доктори бяха толкова болезнени, че през последните години бях започнала да се лекувам сама. Без голямо знание. И въпросът ми беше - смея ли да повярвам на още един, който ще ми даде лекарство? Но то действаше. И в момента, когато отидох на хомеопат, имах ревматоиден артрит и използвах патерици. Сега ме наблюдавате как се движа и може сами да си направите изводи. Разбира се, другите хора ще имат различни истории.

Но една от моите любими, е тази на един от вашите колеги от първия курс и аз имам разрешението да я използвам. Тази жена работила като лечител. Била с един мъж, който започнал да проявява доста смущаващи прояви на Гуру. Всъщност той се обявил за върналия се Исус Христос. Винаги се намират някои, които да повярват и да го последват. Но тя решила, че трябва да намери друг път. Една събота се разхождала из София - срещнала приятел, когото не е виждала от години. “Здрасти - накъде?” Тръгнала съм на семинар по хомеопатия.

Много е интересно, защо не дойдеш с мен?. Добре, защо не. И тя дойде. И разбра, че нищо не е случайно. И впоследствие тя излекувала момчето, което се мислело за Гуру. Някой знае ли кое лекарство тя му е дала? Да, “Veratrum album” В Реперториумите ще видите в секцията делюзии , че той е Исус Христос, а за жените, че тя е Дева Мария. Разбира се, това не е цялата картина на Veratrum. Недейте да мислите, че ако срещнете някой, който си мисли , че е Исус, трябва да му дадете Veratrum. Това е само един аспект от същността на лекарството. Винаги трябва да внимаваме, когато споменаваме малка част от лекарството, за да не бъдем подведени след това. И така всички ние следваме своя си път.

И разбира се, Ханеман е имал неговия си път. От неговото неудовлетворение от медицината по онова време,  през експериментите, че подобното лекува подобно, до откритието му за силата на сукусиите - на динамичната сила. Когато той е открил това не е имал отговор на въпроса “Защо”. Той разбирал, че отключвал скритата сила на лекарствата, но не е имало начин, по който да обясни в духа на научното разбиране. И това остава нещо като камък за препъване за много хора, които се опитват да си обяснят хомеопатия.

Но в наше време няма истинско извинение за това. Сега имаме много различни начини за обясняване освобождаването на тази скрита сила. Ние знаем за електромагнитните полета и скоростта на вибриране. Свойството на водните молекули да приемат информацията върху себе си. Проведени са много успешни експерименти с кристалографии на различните потенции на лекарствата. Кирлиановата фотография също показва различни образи за различни лекарства. Всички сме запознати с радиовълните. Те имат много повече въздействие, отколкото ние знаехме. Някои са изпитали върху сетивността си това, което говорим.

Аз имах пациентка, която припадаше на разстояние няколкостотин метра от такъв електропровод. Дори и да не знае, че е там. Има много доказателства, които показват, че кравите са склонни да абортират много повече, ако те живеят в близост до полето от  такива стълбове. Всъщност това е официално прието в Англия. Фермерите могат да искат обезщетение, ако в техните земи държавата е поставила такива стълбове. Някой хора са започнали да правят проучвания върху това, как радиовълните имат непрекъснато въздействие върху нас. Вие вероятно осъзнавате как тези неща минават през вас дори сега. Използването на радио, телевизия, радар е променило електромагнитния свят, в който живеем. Ние все още продължаваме да мислим, че ако нещо не виждаме, то не е тук. Или пък, ако не долавяте нещо с химически тестове, то просто го няма.

Тогава тестувайте вашите лекарства и ако те са над 12 потенция и според числото на Авогадро, те просто не съществуват. По същия начин може да проверите, че тази стая  е пълна с радиовълни и т.н. Погрешният тест търси погрешното  вещество. Радиовълните са тук със сигурност и ние знаем различни начини, с които да предизвикаме у тях промяна. Когато живях в кв. Стрелбище в София и исках да слушам световна антена, трябваше да внимавам много добре къде сядам. Ако съм в средата, загубвам програмата. Ако котката влезе - също.

Понякога трябваше да стоя с ръка върху антената и крак върху радиатора. Понякога и по-трудни положения, които няма да ви демонстирам. Има доказателства, че човешкото здраве се повлиява от това. Знаем, че военните в много страни използват високо- и нискочестотни вълни, за да контролират хората. Това се използва и като контрол на тълпата за предизвикване на определени комплекси от симптоми на определена група от хора. Това не е просто параноята на еди кой си. Проучването и доказателствата са абсолютно сигурни и определени.

Но Ханеман изглежда съвсем случайно е открил това. Това, което е преследвал, е да направи лекарството по-меко. Той се тревожил от това, колко отрицателни ефекти има при използване на материалните дози на лекарствата. Мислел, че трябва да има точка, при която лекарството е все още силно да действа без да проявява вреден ефект и под която точка лекарството ще бъде твърде слабо, за да действа. Ако само разтворите лекарството, ще се получи точно това. Но когато започнете да предизвиквате вибрации, тогава започвате да виждате, че става точно обратното.

И тези високи потенции могат да бъдат много, много мощни и в същото време без странични ефекти. Интересното е, че в известно време бях започнала да се притеснявам за лекарствата, които пристигнаха тук в течни потенции със самолет, защото те получиха много допълнителни вибрации. Говорих за това с много мои колеги, включително  и фармацевти. Никой не можа да направи достатъчни коментари за това.

Но прочитайки по-ефективно новия Органон, открих че Ханеман е могъл да каже нещо и за това. Не за самолетите, разбира се. Той открил, че като държал едно лекарство в джоба си и тръгнел на дълга езда, то ставало по-силно или даже твърде силно за пациента, към който бил тръгнал. Вибрацията е много важна част от приготвяне на  лекарството. И аз мисля, че това е нещо, за което ние трябва много да внимаваме. Сега донасям само гранули или таблетки, което е много по-стабилно. А пък като си мисля за Софийските трамваи, особено при едно дълго пътуване. Не трябва да носите течни лекарства в джоба си. Или го имайте предвид и го използвайте в работата си.

И така Ханеман напреднал в пътя си при приготвяне на лекарствата, но той е направил много повече. Той ни е дал една философия за това, какво означава да си доктор или лечител. Някой може ли да каже какво е казал Ханеман “Кой е най-висшият дълг на доктора?” Бихте казали, че е съвсем очевидно, че ролята на доктора е да лекува. Това, което чувам от повечето доктори е, как да се справят с болестта, а не как да лекуват. Но това, което ние правим, ударението е, какво трябва да се излекува и как трябва да лекуваме. Какви трябва да са характеристиките на нашия начин на лекуване, за да постигнем пълно, бързо и трайно възвръщане към здраве.

Това не е малко нещо. А не просто да извършваме палиативно потискане на симптомите - да ги скрием под юргана  или пък да ги  изтласкаме от една част в друга, или от тялото - в съзнанието - в ума. И по тази причина той казва, че ние трябва да лекуваме целия пациент. Да вземем тоталността на симптомите - умствени, емоционални, физически и т.н. Това е било една удивителна идея за времето си. Сега всякакъв вид доктори говорят за холистичната медицина. Чувам и много студенти  медици, които ми казват, че много от лекторите им казват, че трябва да гледаме и лекуваме пациентите си цялостно. Но това изглежда да е само на теория. Те не ни казват как. След това лекуват тялото и забравят за холизма - цялото.

Ханеман е казал, че когато пациента е болен, той е болен първо на ментално ниво. Това, което Уенда е подчертала, проучвайки текста, е, че Ханеман е използвал тук една дума с много специфично значение - Vesen. И по тази причина тя е решила да не я превежда. Тя използва тази дума като многостранно значение. В превод на английски може да бъде - есенция, вещество, същество, живо нещо, природа, цялост. Той го е използвал, за да означи онази цялост, която е  същността на непроменимото същество. Това е квинтесенция, но това не е абстракция.

Това е динамично самоподдържащо се присъствие, което не е материално и няма маса. Не е свойство, защото прониква всичко и е неделимо от това. В 19 век поетите и писателите са използвали същата дума Genious на английски - първопричината - в превод може би. И така всяко нещо си има своето Vesen. И болестта  си има своето. Всяко нещо си има своята същност, а същността на болестта променя същноста на човека. И по този начин дава картината на симптомите. И след това същността на хомеопатичното лекарство трябва да бъде давана от хомеопата, за да възстанови дисонанса, получен в пациента.

И така ясно е, че жизнената сила на пациента и лекарствата действат в една и съща динамична равнина. Всяко нещо си има своята същност. Следователно ние можем да лекуваме пациент само с това лекарство, което ще вибрира с вибрацията на онова нарушение, което се проявява. Трябва да има резонанс, независимо на кое ниво. От тук следва, че пациентът не може да има две болести по едно и също време. Те могат да имат само симптоми, които се проявават във времето, но за даден момент може да има картината на едно нарушение, което се демонстрира. И, разбира се, това се свързва с индивидуалната възприемчивост. И тя определя нашия отговор на това нарушение.

Това го знаем, че е вярно от железния ни опит. Всички ние не реагираме по един и същи начин на една и съща причина. Някой от нас изобщо не реагират на даден стимул. Други реагират изключително силно на съвсем слаби стимули. А откъде идва тази чувствителност? Разбира се, това е нашата жизнена сила, но откъде идва нашата възприемчивост? Защо става така, че даден човек е чувствителен винаги когато стане студено? Един казва “Ох, стомаха ми”. Друг  “Ох, главата ми” и т.н. Да, точно така. Зависи от вибрациите на дадения пациент и резонанса в различните органи. Разбира се, някои от тези възприемчивости ние наследяваме. Имаме определена възприемчивост  и идваме с нея на този свят.

На този факт Ханеман е развил цялата си теза за миазмите. Известна възприемчивост придобиваме и след раждането си от определени стресове в живота и чрез начина, по който реагираме. Ако аз съм способна да премина през стрес само с помощ отвън, което просто ми помага да премина през проблема от другата страна. А след това няма да развия нова възприемчивост. Всъщност аз мога дори да се придвижа и до по-високо ниво на здраве.

Но само ако лекарствата ми попречат или аз самата си попреча, за да премина през този път. Само тогава аз ще развия нова възприемчиност. Защото с тази работа не сме се справили. И следователно е останало нещо хронически небалансирано в мен и през времето, през което това остава да бъде недовършено, ще продължава да съществува като болест у мен. И това е разликата между възприемчивост и потискане. Ако ние потискаме - повишаваме възприемчивостта към болести или развитието на миазми. Разбира се, има много различни начини, по които потискането става на физическо ниво. Днес първото действие е БЦЖ ваксинацията веднага след раждането.

Но разбира се, на емоционално ниво е имало вид потискане още във вътреутробния живот. За това говорихме малко в събота. Повечето хора май харесват потискането. Те харесват да не извършат работата. Хубаво е да забравим за болката, за трудността или просто да я оставим настрана и да продължаваме да си мислим, че ако нещо не виждаме, то не съществува. Колко от вас,  при чуването на съседа ви да чука на вратата, са скрили боклука под покривката или са поприбрали дрехите, които са били разхвърляни - така че всичко да изглежда супер.

Но това не е почистило стаята, нито кирливите ни ризи са били изпрани. Е, разбира се, ведната след като си отиде, ние ще изперем и изчистим, но това няма значение Но ако забравим, какво ще започне да се случва? Вие знаете много добре. Има много неприятни възможности. Абсолютно същото става при потискане на симптомите на небалансираната жизнена сила. Потискане на екземата - накрая се получава астма. Потиснете обривите по главата и накрая виждате емоционална хистерия у детето. Потиснете проблемите си с храносмилането, оригването и т.н. и накрая ще видите рак на стомаха. Потиснете псориазиса и ще видите маниакална депресия. Потиснете емоционалния шок и ще видите епилепсия.  И всеки един от симптомите, които ви цитирам, съм виждала в практиката, не правя просто теоретични връзки. Друг начин за означаване на потискането е обръщане посоката на лекуване. Защото, когато потискаме човешкото здраве, то започва да слиза надолу по скалата.

А това, за което говоря, е законът на Херинг за излекуването. Кой може да ми каже закона? Да - отгоре надолу, отвътре навън, от по-важен към по-маловажен орган и ретроградно във времето. От умствено през емоционално към физическо, което разбира се, означава от по-важно към по-маловажно. Разбира се, Херинг го е означил това като едно опростяване, но това е важна отправна точка. И е много добър начин да преценим дали се подобрява пациента или не, защото при едно лошо лечение може просто да се разхвърлят симптомите наоколо, без да има истинско подобряване. И тогава ще наблюдаваме, че промените не следват закона. След малко ще разгледаме този закон по един по-усложнен начин.

Освен това ще се занимаем с понятията, наречени влошавания, които са точно появата на потиснатите симптоми и ситуации. Американският хомеопат Вега, за когото ви споменах преди, че обичал да шокира хората, твърди, че ние си мислим, че харесваме хората, когато са меки с нас, но това по-скоро е примиряване - поддържане на делюзията. Добре е, когато нараним понякога някого. Понякога харесването е предизвикателство. И колкото повече напредваш и се развиваш в живота, толкова по-голяма става болката - това е ваш избор. И може да бъде много неправилно, защото това, което наричаме влошаване, може би е необходимо. Обаче това не означава винаги необходимо. Растежът често е болезнен, но може да бъде и приятен. Това не са наказания. Трябва да се избягва, когато не е нужно. Проблемът е, кой решава, че не е необходимо.

Нека да разгледаме няколко метафори, което би могло да бъде полезно. Ние сме разгледали причините, поради които трябва един пациент да получи единствено лекарство. Ако ние правилно сме разбрали природата на човека, ние сме наясно защо е необходимо единствено лекарство. Но всяко едно лекарство има своята комплексност. Някои са по-комплексни от други. Спомнете си за лекарствата от трите царства. Можете да доловите разликата в сложността, в комплексността на отделните лекарства. Може да се каже, че Бог е великият творец на света. И всяко растение или животно е различна сложност - уникална композиция.

Знаете, че Бетховен е написал Лунната соната за пиано. Има си своята мелодия и хармония. Във всяко време има определена нота, която се изсвирва. Той също е създал и Деветата симфония например, тя е написана за много инстументи, свирещи в едно и също време. И всички те са създадени, за да свирят заедно, но всеки следва своята собствена хармония. Тези две отделни творби са една завършена творческа цялост. И ние можем да си пуснем касета и да се наслаждаваме по избор, но ако пусна по радиото соната или в същото време на грамофона симфонията или нещо от Шопен и дори джазирано парче на Джоплин и т.н. по едно и също време - какво ще се получи? Какафония. Аз мисля, че резултатът е един ужасяващ шум. По същия начин стои въпросът с даването на повече от едно лекарство. Ще се получи същият ефект. Само проиродата знае как да произведе перфектната творба. Ние трябва да се върнем към работа със вселената.

Имаше тендения, при която природата се възприемаше като враг. И това, което се опитвахме да правим, е да се  борим срещу нея, или да се стремим да потиснем нещата. Резултатът го наблюдаваме навсякъде около нас и той е ужасяващ. Това е битка, която никога не можем да спечелим.  Ето на - тук има насекоми, които ми изяждат  растенията. Ще намеря силна отрова, която ще ги убие. Чудесно, те са умрели. Но никога не съм успяла да изтрепя всички. Но от отровата умират и тези, които се хранят с насекомите. Така че на практика успяват да се спасят много повече от вредните за растенията, отколкото тези, които изяждат насекомите. Причините са две: първите са много повече и второ, защото са по-високо във веригата - те не само получават отровата от въздуха, но и тази, която са изяли. След известно време нападащите растенията насекоми се научават да оцеляват и могат да започнат да се размножават отново. Новата ситуация е по-страшна от старата, защото няма животни, които да ги изяждат и нашата отрова вече не действа. Принудени сте да произвеждате още по-силна отрова и т.н. И на всичкото отгоре вие изяждане тези растения, които са били напръскани. Това е един много очевиден факт. Нашите усилия да се борим срещу природата винаги ще бъдат беда.

За кратко време може да има някакъв ефект, но за по-дълъг период е беда. Ние ще трябва да се научим да живеем в хармония с природата, да започнем да разбираме нейните закони. И да признаем, че ние сме част от нея. Когато разберем това ние трябва да започнем да си задаваме някой много трудни впъроси. Като хомеопати трябва да знаем, че сме длъжни да лекуваме цялото. Но какво е цялото? Като човек аз съм едно цяло, едно уникално същество. Но аз съм част от едно семейство. Това семейство е част от една общност или племе, което пък е част от вида човек, част от животинското царство, което пък е част от света, което пък е планета в галактиката, част от универсума и т.н. И така, скъпи приятели, какво се каним да правим?

Като хомеопати ние трябва да лекуваме цялостта. За нещастие има и друг поглед върху тези неща. Вие знаете, че всяка клетка съдържа ДНК информацията за вашата цялост. Много експерименти са проведени с делене на ДНК и така нареченото мултиплициране от генетичен материал. Ние сме клетка на вселената и цялата вселена се съдържа в нас. Така че, ние можем да изпратим процеса от нас навън към света. Това ще го видите и в практиката си. Давате лекарство на един човек и понякога се променя не само този човек, но динамиката на цялостната семейна ситуация, включително и членове, които са на другия край на света. С други думи не се променя само поведението на пациента, а вследствие на неговата промяна останалите също започват да реагират по различен начин. При балансиране на една част, касаеща пациента, ние успяваме да балансираме цялата вселена. Познато ли ви е?

В Америка една пеперуда си пърха с крила, а в Австралия - се извива буря. Всичко засяга всичко останало, което означава, че всичко, което ние правим, е страшно важно. Когато умът и съзнанието са свободни от емоционален боклук, могат да постигнат много висока интелигентност. Ако вие можете да създадете правилна емоционална среда с другите, тогава огромно количество информация може да бъде обменена за кратко време. Бог и вие като Бог сте едно, само когато сте освободени от страха. Страхът от болка, от Бог, от причиняване на болка. Усмихнете се и кажете “да, боли” и почувствайте болката и вие ще преминете през нея. Всички тези малки цитати бяха от Вега. Ако сте щастливи, животът ще ви поднесе лоши карти. Защото, хората, които получават добри карти, те не се развиват. Всички тези идеи могат да бъдат изразени по много различни начини, но те са начини да се каже едно и също нещо. И всички те са казани от великите философи и теории през миналите векове.

Искам накратко да спомена, да ви говоря за това, което една друга хомеопатка Лиз Дансигър говори на същата тази тема, защото искам да кажа нещо и за нея. И то, защото искам да кажа нещо за по-комплексния начин на тълкуване и разбиране на закона на Херинг от Лиз Дансигър. Тя е моя приятелка. Аз знам, че тя имаше много и дълбоки психологични проблеми. Това я превърна в много труден за сближаване човек. И тези от нас, които я познаваха, я приемаха като много труден човек. Независимо, че ние можехме да видим и красотата в нея. За своите пациенти и приятели тя просто беше красива. Независимо от или именно заради своите огромни проблеми, за пациентите си и студентите си тя беше винаги налице с любов.

Тя е била изпаднала в най-ужасяващото място и независимо от това, тя беше при тях. Тя наистина се опитваше да върви по много стръмна пътека. Но аз съм сигурна, че ако тя беше диагностицирана от конвенционален психиатър - те биха й залепили етикета - шизофрения и тя би била потисната с лекарства в някоя болница. И наместо това тя вървеше по пътя, който се опитах да ви опиша. Преди 4 години бях с нея на една конференция. И беше велико да я видиш толкова лъчезарна. Изглеждаше като да беше започнала да се освобождава от някои свои проблеми. И, разбира се, тя беше лекувана от едни от най-големите хомеопати в света, а именно Витоулкас и един от неговите най-добри студенти Василис Гегас. На конференцията се представиха някои от нейните рисунки. За първи път тя си позволи да покаже рисунките си. Това също е начин да се покаже, един вид отваряне към хората. След три месеца аз научих, че е починала. Тя умряла от рак на кожата, един много бързо развиващ се рак. Моята първа реакция беше “как да разбирам това?” и разбира се, скръб.

След това говорих с Миша Норланд, друг колега, който я познаваше по-добре, отколкото аз. Надявам се догодина да го видите. Той е един чудесен хомеопат. Аз му казах, “На конференцията тя изглеждаше много по-добре от всякога.” Той отговори “Да, но с такава тежка психологична патология, следващата стъпка към излекуването трябва да бъде рак”. И ако вие разбирате какво си говорим, бихте разбрали защо е така. Това е излекуване чрез смърт. А продължението на нейния път просто трябва да бъде на друго място. Не искам да ви внушавам, че ще имате често пациенти, поемащи този път. Но вие трябва да разберете, че може да стане и така. И след това да отправим един по-дълбок поглед върху излекуването. Повечето от нас имат склонност на пръв поглед да мислят, че терминалният рак е по-тежко заболяване, отколкото една тежка психическа депресия. Просто, защото това е едно крайно състояние, но самият живот сам по себе си също е терминален.

Чувствам се безопасно, ако ви обещая, че всеки от вас ще умре. Единствените въпроси са кога, защо и от какво. Но мисля, че всеки от вас трябва да бъде в състояние да види, че терминалният рак не е така сериозен, както една психическа болест, която ни пречи да бъдем тези, които сме.  Следователно законът на излекуването действа. Но кое е по-сериозното например, отново рак или множество неврастенични или емоционални свръхчувствителности? Не говорим за психично нарушение на вашата воля или разбиране. Говорим просто за страхове, тревожности за лесно и много плачене. Кое е по-тежко? Ракът? Да, разбира се. Едното е физическо, а другото емоционално, така че ние виждаме, че законът на Херинг е малко по-сложен. Витоулкас го рисува по-скоро като пирамида, отколкото като една права. И ние трябва да се движим около.

Така че, ако пациентът започне от най-тежкия момент, от психозата си и оттам ако премине през сериозни физически болести и ако има жизнената сила да живее по-нататък, всички те ще се върнат като симптоми на  физическо ниво, но много по-леки и много в по-природосъобразен вид. И оттам нататък, ще отидат към физически по-маловажни прояви и т.н. надолу. Разбира се, пациентите често могат да прескачат стадии, особено, ако нарушението не е много дълбоко или не е много продължително. Ако не е имало намесата на много лекарства или пък, ако няма тежка фамилна анамнеза. Това, което ние трябва да направим, след като сме открили лекарството за пациента, е да го освободим, лекарството да се забие като стрела в него, с ударение върху думата освобождаваме, да не се интересуваме повече и да го оставим да си върши работата. Трябва да се доверим на лекарството и на жизнената сила и да ги оставим да си вършат своята работа.

Образът на лъка и стрелата е образът, който Лиз Дансигър използва, за да изрази даването на лекарството на пацииента. И, разбира се, това, което трябва да направим, е да чакаме. Това е най-тежката част от живота на хомеопата - чакането. Аз имам свой израз за това чакане. Той е много тривиален. Много внимателно вземате стика от билярда. Може да ви отнеме известно време, да се уверите, че го държите правилно или да се завъртите около масата, за да огледате всяка топка - къде лежи и какъв ще бъде крайният резултат от различните видове удари и накрая, след като сте взели решение, вие удряте тази топка, използвайки степента на силата, според ситуацията.

Може би ще я докоснете лекичко или ще я ударите по-силно. Силата е толкова важна, колкото и линията и ъгълът на вашия удар. Но щом веднъж сте направили този удар, вие трябва да чакате. Вие не можете да направите втори удар, след като вече топката е тръгнала. Не можете да се протегнете и да извадите топката. Не можете да клатите масата. Вие трябва да чакате, докато спре всякакво движение и всички топки застанат на избраното от тях място върху масата. И вероятно, докато чакате, вие ще си пиете спокойно бирата. Разбира се, при билярда чакате само няколко секунди. В хомеопатията вие ще чакате от минути до месеци.

Но принципът е същия.

Нагоре