"Третият път" в помощ на Сизиф

С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„

Ценка ЙОРДАНОВА

На попрището на хомеопати­ята отдавна се разгаря крайно остра полемика между привърженниците на класическата хо­меопатия (т. е. лечение с едно лекарство, което атакува центъ­ра на случая и го решава, взри­вявайки здравословните и лич­ностни проблеми отвътре) и привържениците на комбинира­ните препарати, действащи вър­ху периферията от отделни сим­птоми. Естествено и основани­ята, и философиите на тези две направления се изключват вза­имно, а практическите им резул­тати се проявяват на различни нива.

Но сякаш за да бъде спекта­кълът още по-зрелищен, сложен и динамичен, намесва се и тре­та линия. Всъщност тя цели достигане на симилимума и с това защитава възможностите на класическата хомеопатия за холистичен подход към сложни, многослойни случаи. Чрез този "трети път" се пресрещат неяс­ни, заплетени, хронични карти­ни на патология без ясен контур.

При тях и патологията, и цялос­тната личност се проявяват пред хомеопата като мъгла от слоеве на потискания, изтласквания, парадоксално развитие на неяс­ни болестотворни травми, разтройства на имунната система и на психиката. Дори правенето на прост инвентар на потиска-нията е трудно в съвременния стресиращ сложен живот не са­мо поради многообразието им, но и поради тяхната неосъзнатост и непълна проявеност във видимото поле на личността. На подобен терен хомеопатът често заприличва на Сизиф, обре­чен да бута и да бута камъка. А понякога това е просто аморф­на торба от камъни...

Смята се, че опитен хомеопат може да разреши един здравата затлачен хроничен случай за не по-малко от 5 години. И то при добър късмет. Но какво да се прави във животозастрашаващи случаи, когато времето ни при­тиска?

Тук е мястото на "третият път" в хомеопатията. Основна­та му цел е постигане на драма­тично съкращаване на фактора време. Вместо да се изчаква док­рай изчерпването на действие­то на дадено лекарство във ви­сока потенция, което понякога изисква месеци, и след това да се приложи друго лекарство, тук жизнената сила се атакува от много посоки. На практика всич­ки обозрими пластове на слож­ния случай може да се адреси­рат от лекарства в различни по­тенции, от много високи до нис­ки десетични, според конкретни нужди. И така се търси по нов път холистичен подход към па­циента.

По този трети път на хомео­патията се използват последова­телности, серии, формули от хо­меопатични препарати, давани в рамките на един или няколко дни, без изчакване динамиката им да се разгърне напълно. Се­рията може да се повтаря с ме­сеци, ако действа и ходът на ле­чението го налага. Всяка подоб­на серия е динамизирана: еле­ментите й си взаимодействат синергично, подсилвайки взаимно ефекта си. Естествено в такива моменти е необходимо връзки­те между лекарствата да се поз­нават добре и динамиката на случая да се следи прецизно, под лупа.

Само много опитни и чувст­вителни хомеопати, добре обу­чени в класическата линия, мо­гат да упражняват този "трети път". Иначе се достига до опас­ности от затъване в тресавище­то на хомеопатичен хаос. При­писваните на Кент думи, че предпочита да яде бой от вбесе­ни негри, вместо да пие хаотич­ни смески от хомеопатични илачи, са предупредителен жалон и по "третия път".

Вестникът  представя при­мери на брилянтен висш пило­таж на хомеопатичното изкуст­во от натрупания опит по този "трети път". В тази връзка на стр. 4-5 ви запознаваме с при­лагането метода на индийския хомеопат Притам Сингх за ле­чение на тумори и рак чрез фик­сирана серия-формула- статията  Разчитането на една загадка.