Защо процъфтява хомеопатията в Индия

Джанет Робъртсън-Банерджи - — R.S.Hom., вице-директор и преподавател в колежа по хомеопатия  Алена в Есекс, Англия. От 1992г. в качеството си на поканен лектор преподава в Калкута.

Хомеопатия във Великобритания и Индия

Имайки рядката възможност да уча в Калкута и в течение на деветнадесет години да се срещам с множество различни лекари-хомеопати, бих искала да напиша как практикуват хомеопатия и защо я уважават, и избират като първа медицинска помощ в Индия, и конкретно в Калкута.

Образование и признание

Хомеопатичната практика процъфтява в Индия от 1829 г. и е призната от правителството на страната от 1948г. Образованието, което е необходимо за хомеопатична практика, се регулира и се състои минимум от пет и половина години обучение в университет, а степен се присъжда след година интернатура. Випускникът получава право да се нарече доктор и да работи в селска местност или градовете, в правителствени или частни организации, или да се занимават с частна практика. Образованието, което обикновено се субсидира в значителна степен от правителството, предоставя на студента възможност да стане отговорен и квалифициран специалист при изпълнение на разрязвания, на прости операции, включително премахване на аппендикса, на помощ при раждане, лечение на повторен тиф, епидемни болести, в областите на ревматологията, неврологията, кардиологията, остеологията, гастроентерологията и дерматологията и т.н. Тези, които са запознати с хомеопатията, ще разберат, че този списък в никакъв случай не е изчерпателен, тъй като при всеки пациент се лекуват уникалните му симптоми, а не болест, класифицирана чрез диагноза.

Политика

Хомеопатията е най-новият изискан метод за лечение на пациента, ненасилствен и икономически изгоден. Правителството трябва да я поощрява и покровителства в нашата страна… М.К.Ганди (1869-1948).

Хомеопатията започва да получава законодателно признание малко повече от сто години, след като тази наука стана популярна. В първата провинция на Индия, Бенгалия, ходатайството за създаване на държавен факултет беше насочено към правителството на щата за неговата реализация през 1943г.

След получаване на независимост и създаване на Националното правителство, на 17 февруари 1948г. Шри Сатис Чандра Саманта, депутат от Западен Бенгали, предлага на Учредителното събрание на Индия проект на резолюция, в който се заявява: Събранието смята, че хомеопатичната система за лечение трябва да бъде призната от Индийският съюз и незабавно трябва да бъдат създадени Генерален съвет и държавен факултет по хомеопатична медицина.

Представяйки своята резолюция, Шри Саманта изтъква следните аргументи в нейна подкрепа:

1. Системата на медицина, известна като хомеопатия, е призната в такива страни като Германия, Франция, Англия и Америка, а също в някои провинции и щати на Индия, като Бенгалия, Утар-Прадеш и др.
2. Установено е, че системата е ефективна и лечението по нейните правила е много евтино. Следователно, идеално подхожда за такава бедна селскостопанска страна, като Индия.
3. Държавното признаване и контрол ще осигурят необходимата научна подготовка на тези, които могат да практикуват системата и това ще сложи край на шарлатаните и шарлатанството, в резултат на което ще бъде премахната опасността за живота на хората, които получават хомеопатично лечение.

Шри Мохан Лал Саксена, член на парламента от щата Утар-Прадеш, внася поправки и резолюцията била представена в следната формулировка: Във връзка с това, че много хора прибягват до лечение по хомеопатичната система, настоящето събрание смята, че правителството трябва да разгледа:

1. Подготовка на мероприятия за обучение на хомеопати
2. Целесъобразност от създаване на следдипломни образователни курсове
3. Целесъобразност от регулиране на професии и мероприятия по организиране на регистрация на практици с цел повишаване и поддържане еднообразието на стандартите.

По-късно, в началото на 1970-те, е отбелязано, че липсва централизирано законодателно регулиране на практиките и са необходими минимални стандарти за подготовка и провеждане на изпити по хомеопатия в рамките на цяла Индия. Създаването на Нормативен Централен съвет по линия на Медицинския съвет на Индия според съвременната медицинска система е необходимо условия за нормалния ръст и развитие на хомеопатията. „Основните функции на Централния съвет на хомеопатията ще се състоят във въвеждане на единни стандарти за хомеопатично образование и регистрация на хомеопати.

Регистрацията на специалисти-практици в Централния регистър по хомеопатия ще гарантира, че медицината не се практикува от тези, които не са квалифицирани, а тези, които практикуват, спазват етичния кодекс на тази професия. Законопроектът е насочен към постигане на тези цели.” ("Gazette of India", 1-12-1971, Pt II, д. 2, Ext, стр. 837.)

След като, по препоръка на обединения комитет, законът за Хомеопатичния Централен съвет е приет от двете палати на парламента, президента на Индия го одобрява на 17 декември 1973г.

Признаването и строгото регулиране на хомеопатията осигуряват първокласно образование за медиците, които се приравняват на докторите, използващи фармацевтични препарати, като метод за лечение. Отново трябва да се напомни, че в течение на повече от 60 години сме свидетели на признанието и поддръжката на хомеопатията в Индия.

Смятам, че ние във Великобритания оставаме малко назад от т.нар. развиващи се страни.

Опитът

Тези лекари имат обширен опит и в страната, където религията, митовете и суеверията контролират по-голяма част от живота на хората, хомеопатията процъфтява.

Но тя процъфтява не поради вярата или невежеството, а защото хомеопатията (в ръцете на обучени специалисти, виж по-горе) не причинява вреда, не предизвиква странични ефекти и действително подобрява симптомите, и, следователно, качеството на живот.

Основни насоки в медицината

В Индия хомеопатията се смята за основна медицина и затова рядко може да се намери човек, който да не я използва и да не е чувал за нея като система за лечение. Хомеопатът се ползва с уважение и се смята за общопрактикуващ лекар в много семейства, от жителите на бедното село до едрите промишленици, които са в състояние да си изберат произволно съществуваща система за медицинско лечение.

Защо се цени толкова високо хомеопатията?

Имам няколко теории, които обясняват защо хомеопатията се цени толкова високо и след запитване на повече от 100 пациенти, които използват хомеопатия, убедена съм, че за повечето важи съчетаването на следните компоненти:

-                     Естествена и безопасна медицина

-                     Положителен опит на семейство и приятели

-                     Доверие в науката

-                     Цялостен или холистичен подход

-                     Одобрение от правителството

-                     Достъпна цена

Наблюдавайки ръста на популярност на хомеопатията и директните препоръки в рамките на семействата и общините, трябва да отбележа, че даже семейства с ограничени доходи посягат към хомеопатията, като се ръководят от опита и наблюденията. Те разбират, че напълно могат да се надяват на успех в лечението, защото са го виждали не един път.

Те „не пробват” хомеопатията, а избират тази система, понеже знаят, че е ефективна, те са виждали нейната работа, запознати са с нея и вярват в нейните резултати.

Наричат Индия развиваща се държава. Тя има хилядолетна история, тя е отгледала Ганди и много известни дейци и е най-голямата демокрация в света.

Какви са успешните резултати?

Често свързват успеха на хомеопатията с убеждението или вярата, но, лекувайки пациенти, в течение на повече от двадесет години, в моята практика аз видях, че това не е така. Науката и изкуството на хомеопатията трябва да бъдат внимателно изучени и разбрани, и когато това се направи, тяхното прилагане е просто и съответства на теорията и логиката. Бих искала да споделя с вас именно тази логика, а също разбиране значението на простотата и последователността в назначенията.

Материя медика

В обучаването няма кратки пътища. Може да има методи, които да ускоряват запомнянето на информацията, но изкуството, което позволява редовно да приемаш повече от сто пациента на ден, изисква дълбоко познаване на Материя медика. Казват, че „ индийските лекари зубрят, сляпо следват Ханеман и предписват лекарства по болести”. Не е много ласкаво за хора, които оказват първа помощ, на които изцяло разчитат пациенти, имащи избор, и които знаят цената на успеха, в значителна степен разбиращ се от самосебе си и рядко публикуван.

Моите наблюдения ми позволяват да кажа, че да, студентите-хомеопати в Западен Бенгали зубрят, запомнят наизуст Материя медика, „Органон” и маса сведения от медицинската наука. Благодарение на това, на практика те имат наготово огромен набор от инструменти, без да изпитват нужда от реперториум или страх от липса на знания. Те практикуват, разполагайки с информация, която съответства на изпълняваната задача. Това може да включва диагностика, прилагане на теорията, навици на сътрудничество с пациентите и накрая, увереност в предписването на най-подобното лекарство, необходимо, за да започне процесът на изцеление на пациента.

Те следват ли ханемановата „Органон на медицината”? Да. Следват ли инструкциите на книгата, която носи всеобхващащ характер, изпитана и подготвя читателя почти към всяка ситуация в медицината? Да. Те нямат друго тълкуване или бъркотия в разбирането и използването на простите, прилагани на практика принципи.

Правят ли назначения според болестта? Съмнявам се, че такъв успех е възможен, ако се използваше само този подход. В някои случай най-добрия маршрут е конституционалното миазматично назначение, а в други до подобното лекарство ще доведат особени и редки симптоми. Ако разбере „Органон”, хомеопатът знае кой подход е най-добър.

Изучаване, усвояване, наблюдение, изучаване, запомняне, изучаване, потапяне, изучаване…

100 пациента на ден?

Не звучи зле, нали? Трябваше да видя лекарите от Калкута и да общувам с тях в течение на почти 20 години, за да мога сега да разкажа за необходимостта от такава клиника. Вижте по-горе, преди да продължите да четете. Пациентите често знаят отговорите на въпросите, те разбират какво трябва да знае хомеопата и са запознати със стила на консултацията (етиология, главни оплаквания, локализация, усещания, модалности, съпътстващи и общи симптоми, миазми).

Хомеопатът трябва да разбира мащаба и сферата на действие на лекарствата и да избере подобното средство на пациента – на това, което той представлява сега. Няма нужда от хипотези или предположения, няма нужда да се задълбочава в психиката, но трябва да разбере какво говори пациента, как дискомфорта или заболяването му влияят сега. Получете тази информация и се отнесете обективно към пациента, за да намерите най-доброто лекарство, с което ще започне изцелението и доброто здраве.

С помощта на този метод на разглеждане или проследяване на картината и с добросъвестна работа с пациента ще бъде намерено лекарството. Обаче ще го намери само този, който знае хомеопатичните лекарства на Материя медика. В истински спешен случай едва ли има възможност да се ползва реперториум. Обаче в някои случай  е необходима подсказка за частните модалности и даже бегъл преглед на реперториума може да се окаже полезен. Акцентира се върху назначаване на високо качество и то рядко може да се постигне с помощта на един реперториум.

Накрая, бих искала да отбележа, че милиардите хора от страната, изобретила нулата, със сигурност не може да не са прави.

източник: тук

превод от руски:  Нели Тотева