"Сладките" наркомани

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Пристрас­ти­е­то, би­ло към ал­ко­хол, ци­га­ри, нар­ко­ти­ци, хра­на,  биз­нес, ху­ба­ви ве­щи –  ви­на­ги е из­раз на лип­са на лю­бов.  А шо­ко­ла­дът?

Жи­ве­ем във ве­ка на ко­му­ни­ка­ци­и­те - за бро­е­ни ча­со­ве мо­жем да из­ми­нем ог­ром­ни раз­с­то­я­ния. Чрез Ин­тер­нет се свър­за­ме за се­кун­да с дру­гия край на пла­не­та­та. Те­ле­ви­зи­он­ни­ят мо­ни­тор ста­на ог­ни­ще­то, око­ло ко­е­то се съ­би­ра ве­чер се­мейс­т­во­то. На­ис­ти­на, об­щу­ва­не­то ста­ва все по-опос­ред­с­т­ва­но от тех­ни­ка­та, но ние с удо­вол­с­т­вие при­на­ся­ме жер­т­ва на та­зи ед­нич­ка ос­та­на­ла бо­ги­ня на ма­те­ри­а­лис­тич­но­то ни съв­ре­мие.

Но из­г­леж­да, че пра­во про­пор­ци­о­нал­но на рас­тя­щи­те въз­мож­нос­ти за ко­му­ни­ка­ция  на­рас­т­ва чув­с­т­во­то на изо­ла­ция и са­мо­та в от­дел­ния чо­век. Па­ра­док­сал­но, но факт - все по-от­ча­я­но ни лип­с­ва чо­веш­ка топ­ли­на и обич. За­гу­би­ли връз­ка­та с ро­да си, с ро­ди­те­ли­те си, с де­ца­та си, с При­ро­да­та, със Съз­да­те­ля и с на­ша­та ис­тин­с­ка същ­ност, все по­ве­че се мъ­чим да ком­пен­си­ра­ме та­зи лип­са с прис­т­рас­тие. Пристрас­ти­е­то, би­ло към ал­ко­хол, ци­га­ри, нар­ко­ти­ци, хра­на, биз­нес, ху­ба­ви ве­щи - ви­на­ги е из­раз на лип­са на лю­бов. Не че лю­бов ня­ма, тя е нав­ся­къ­де око­ло нас, но ся­каш ре­цеп­то­ри­те ни са на­пъл­но бло­ки­ра­ли за нея.

На­пос­ле­дък все по­ве­че се раз­п­рос­т­ра­ня­ва ед­на "бе­зо­бид­на" от со­ци­ал­на глед­на точ­ка нар­ко­ма­ния - шо­ко­ла­де­на­та. По­ло­жи­тел­ни­ят ефект на шо­ко­ла­да (при­е­ман в ма­те­ри­ал­ни до­зи)  вър­ху тъ­га­та и деп­ре­си­я­та е из­вес­тен мно­го от­дав­на. Но ка­то хо­ме­о­па­тич­но ле­кар­с­т­во е до­ка­зан от бри­тан­с­кия хо­ме­о­пат Дже­ръ­ми Шер ед­ва пре­ди ня­ко­ко го­ди­ни.

Спо­ред то­ва до­каз­ва­не цен­т­рал­на­та идея на Шо­ко­ла­да е ог­ром­на­та нуж­да от чо­веш­ка топ­ли­на и обич, от ис­тин­с­ки кон­такт. То­ва е ле­кар­с­т­во за хо­ра, твър­де ра­но от­де­ле­ни от май­чи­на­та гръд,  ко­га­то нуж­да­та им да су­чат и да бъ­дат ед­но ця­ло с май­ка­та е би­ла все още твър­де го­ля­ма. Ка­то ре­зул­тат то­зи ин­ди­вид се чув­с­т­ва изос­та­вен, изо­ли­ран и от­чуж­ден от се­мейс­т­во­то си. Раз­дя­ла­та с май­ка­та го ка­ра да се чув­с­т­ва от­де­лен от це­лия свят. Ос­нов­ни руб­ри­ки при до­каз­ва­не­то на Шо­ко­ла­да са:

* от­чуж­ден от се­мейс­т­во­то;

* от­чуж­ден от об­щес­т­во­то;

* илю­зия, че е сам в све­та;

* изос­та­ве­ност, усе­ща­не за изо­ла­ция;

* от­къс­на­тост, от­де­ле­ност;

* илю­зия, че е от­де­лен от све­та;

* апа­тия към всич­ко;

* апа­тия към соб­с­т­ве­ни­те си де­ца;

* раз­д­раз­ни­те­ност към де­ца­та си;

* же­ла­ние да из­бя­га от се­мейс­т­во­то и де­ца­та си;

* сар­ка­зъм и иро­ния;

* от­в­ра­ще­ние към ком­па­ния;

* же­ла­ние да се скрие;

* страх, че го наб­лю­да­ват;

* страх, че ще го на­ра­нят;

* съ­ни­ща, че се гу­би в до­ма си;

* съ­ни­ща за се­мейс­т­во­то.

По ог­ром­но­то си же­ла­ние за шо­ко­лад мо­гат да бъ­дат срав­ня­ва­ни със Се­пия, Фос­фор, Кар­ци­но­зин, Ли­син, Ар­ген­тум нит­ри­кум и Кал­ка­рея кар­бо­ни­ка.

При же­ни­те виж­да­ме мно­го сим­п­то­ми, близ­ки до те­зи на Се­пия: же­ла­ние да бъ­де ос­та­ве­на на ми­ра, от­чуж­де­ние и раз­д­раз­ни­тел­ност към чле­но­ве­те на се­мейс­т­во­то си, из­ра­зен пре­мен­с­т­ру­а­лен сим­п­том, про­дъл­жи­ти­ел­но, но сла­бо кър­ве­не (ни­що чуд­но ако май­ка­та е Се­пия, де­те­то да има нуж­да от Шо­ко­лад).

Не­от­дав­на про­че­тох  в спи­са­ние "Homoeopathic Links" един слу­чай на Шо­ко­лад, кой­то на­ис­ти­на ме пот­ре­се. Же­на­та, чий­то слу­чай е опи­сан, е би­ла от­г­ле­да­на в се­мейс­т­во на ави­а­тор, кой­то чес­то пъ­ту­вал и по­ра­ди то­ва, чес­то е сме­ня­ла мес­то­жи­тел­с­т­во­то си. В ре­зул­тат - ни­ко­га не е ус­пя­ла да се при­вър­же към при­я­тел­ки, дом,  учи­ли­ще. Ни­ко­га не е би­ла близ­ка с ро­ди­те­ли­те си, как­то и  с пе­ти­ма­та си бра­тя. Пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни се е виж­дала  с тях са­мо на пог­ре­бе­ни­е­то на ро­ди­те­ли­те си.

Лип­са на общ език със съп­ру­га-ал­ко­хо­лик, кой­то до­ри не й го­во­рел. Лип­са на обич и при­вър­за­ност към два­ма­та си си­на... През ця­ло­то си сво­бод­но вре­ме сто­я­ла зак­лю­че­на в ста­я­та си и из­ду­ва­ла сте­ре­о­уред­ба­та си док­рай, ся­каш да заг­лу­ши най-сла­ба­та връз­ка меж­ду се­бе си и све­та. "Да се дър­жа на раз­с­то­я­ние от де­ца­та ми е на­чин да се пред­па­зя от бол­ка­та. Те рас­тат тол­ко­ва бър­зо, за­що да се сбли­жа­ва­ме, ка­то те ще по­рас­нат и ще си тръг­нат."

Има един ин­те­ре­сен ас­пект на Шо­ко­ла­да, свър­зан с жи­во­тин­с­ка­та същ­ност на чо­ве­ка, скри­та зад по­вър­х­нос­т­ния слой на при­до­би­ти­те со­ци­ал­ни уме­ния. То­зи ас­пект се из­ра­зя­ва в мно­го­то стра­хо­ве, свър­за­ни с жи­вот­ни, съ­ни­ща за жи­вот­ни, как­то и в илю­зи­я­та, че е та­ра­леж (алю­зи­я­та с не­що бод­ли­во и не­ком­фор­т­но).  Зна­чи, от ед­на стра­на при Шо­ко­ла­да има­ме проб­лем с лю­бов­та, не­въз­мож­ност да я при­е­ма­ме и пре­да­ва­ме, а от дру­га - чув­с­т­во­то за не­що тъм­но, жи­во­тин­с­ко, ин­с­тин­к­тив­но.

И на­ис­ти­на, без лю­бов­та,  не сме ли ние, хо­ра­та, са­мо ед­ни ви­со­ко­ин­фор­ми­ра­ни жи­вот­ни, из­ця­ло во­де­ни от ин­с­т­ник­та си за са­мо­съх­ра­не­ние. Ка­то ду­хов­ни съ­щес­т­ва ние сме бол­ни. Из­це­ле­ни­е­то има за цел да пос­тиг­не ця­лост и един­с­т­во.  Чо­век е здрав, ко­га­то е от­к­рил ис­тин­с­ко­то си аз и се е влял във всич­ко, ко­е­то е.

Ще ни по­мог­не ли Шо­ко­ла­дът да на­ме­рим об­рат­на­та връз­ка с пър­во­ос­но­ви­те си. За­що­то един­с­т­ве­но та­зи об­рат­на връз­ка е съ­дър­жа­ни­е­то на ис­тин­с­ко­то  religio.