Азбука на аутизма

Люк де Шепър, САЩ

АЗБУКА НА АУТИЗМА ИЛИ БОЛЕСТИТЕ ОТ АУТИЧНИЯ СПЕКТЪР (ASD) И ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ ИЛИ ПЛАН НА УСПЕШНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА ВСЯКА БОЛЕСТ!

Връщайки се към практиката и сблъсквайки се с много болни деца, през цялото време помня трудностите, които тези деца и техните семейства преодоляват всеки ден. До още по-голямо затруднение води плеадата от предлаганите видове лечения, които имат в основата си „интригуващи” лабораторни изследвания и много малко здрав смисъл. В тази азбука на аутизма ще изложа хомеопатичния поглед върху етиологията или причинността, лечението, правилата и принципите, които описват лечението, а не временното облекчение.

Причини

Те не се различават от причините за всяка друга болест, започвайки с инфекции и завършвайки с психически, и емоционални нарушения. Когато казвам „не се различават”, имам предвид, че като при всяка болест, има „почва и пусков механизъм”. Почвата трябва да има съответна предразположеност и тогава, имащият към нея сродство, пусков механизъм ще предизвиква болестта.  Както е казал Пастьор на смъртното си легло, „вирусът е нищо, почвата е всичко”, т.е основен фактор е почвата.

На тази почва се даваха различни имена:  генетична предразположеност в алопатията, наследствена ци или същност в китайската медицина, миазмен фон в хомеопатията. В хомеопатията „миазъм” се определя като предразположеност към болестта; това е като слабо място в конституцията на човека, получено от родителите и предците, израз на неспособността на алопатичната медицина, в течение на последните векове, действително да лекува хронични заболявания.

И така, за кой миазъм или дефектна структура говорим сега? Разбира се, този фактор трябва задължително да се среща в семейната история на всеки случай на болест от аутичния спектър, защото това е почвата, върху която може да се прояви болестта на този спектър. Без тази почва никой пусков механизъм, от имунизации до грешки в диетата и емоции, не може да доведе до картина на болест от аутичния спектър; толкова е просто.

Тази миазматична „отрова” трябва да бъде изкоренена, ако терапията е успешна. Това е еквивалентно на генетическата терапия, която продължава да се изплъзва на алопатията през последните десетилетия изследвания, но която се практикува в хомеопатията от 1828г.  Харесва ми да пиша накратко за това, какво се нарича предразположеност. Повече може да се прочете в моята книга за широката публика „Състояние на обществото: критично”, в моята книга за професионалисти „Препрочитайки Ханеман”, и особено в „Съвременно ръководство за професионални хомеопати”.

Състояние на сифилистичния миазъм

Има три основни миазматични състояния, точно както и три основни защитни механизма във всеки организъм, като се започне с отделната клетка: угнетение или депривация (загуба на функция), или превъзбуждане (което преминава в раздразнение или остро възпаление) са първата защита.  В хомеопатичната терминология тя се нарича ПСОРА. Вторият защитен механизъм, конструктивната защита, наречена в хомеопатията СИКОЗА, с разширение (кисти), смекчение (отслабване на връзките води до пролапс на органите), втвърдяване и уплътняване.

Третият от тези защитни механизми има почва, която предразполага към развиване на болести от аутичния сектор: деструктивна защита, наречена в хомеопатията СИФИЛИСТИЧЕСКИ миазъм. Всяко живо същество има само три защитни механизма срещу нахлуване на микроорганизми: възпаление, уплътнение или саморазрушаване, за да запази здравето на индивида като цяло. С други думи, никой пусков механизъм не може да предизвика болест от аутичния спектър, ако в семейната история на детето не се среща сифилистичния миазъм.

Как се проявява сифилистичния миазъм в семейната история на пациенти с болести на аутичния спектър? Обикновено на психическо, емоционално и физическо ниво, но всички тези прояви ще отразят разрушение и саморазрушение. В алопатията най-вече, разбира се, са известни многобройни деструктивни заболявания: от всички автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, болест на Крон, язвен колит, болест на Хашимото, младежки ревматоиден артрит, лупус и т.н.) до заболявания с деструкция: разсеяна склероза, инсулти или инфаркти на относително млада възраст (по-млад от 50г.), болест на Алцхаймер, странична амиотрофична склероза или болестта на Лу Херинг, инсулинозависим диабет, спастична дисфония, болест на Паркинсон и още много заболявания, от неврологични до многочислено вродени болести на сърцето, недоразвитост, кривокракост, други пороци в развитието на скелета.

Това е първия клас заболявания, които могат да бъдат открити при изследване на семейното дърво на детето с болест на аутичния спектър. После идва психическата плоскост. Ние говорим не за нормалното забравяне, а за забравянето, например, след инсулт и травма на главата; за хората с вродено ниско IQ (под 100). На емоционално ниво намираме такива болести като алохолизъм, влечение към хазартни игри, всички форми на депресия, самоубийство, шизофрения, насилие, сексуални отклонения (инцест, садомазохизъм…); всички те водят до разрушение и саморазрушение.

Тези примери трябва да се намират в произволна от тези плоскости или в няколко плоскости във всички семейства на деца с болести на аутичния спектър. Винаги в началото гледаме противоположния пол: ако от аутизъм страда момче, обърнете внимание на семейството на майката и нейната лична история. Очевидно, че тежестта на аутизма на детето се увеличава, ако аутизма присъства в историята на семейството от едната или от двете страни. Високофункционалните деца с аутизъм или децата със синдрома на Аспергер представляват по-скоро комбинация на сифилистичен миазъм и още един миазъм, особено псори. Колкото повече присъства псори, толкова по- функционално ще е такова дете с болест на аутичния спектър.

Псората и сикозата имат други миазматични предразположености, имат свои характерни прояви във физическата, психическа и емоционална плоскост. Тяхното обсъждане излиза извън границите на тази статия. Анализът на това миазматично състояние (генетичния фон) е един от най-важните инструменти за хомеопатите при търсене на най-подобното лекарство за дете с болест на аутичния спектър. Генетичният фон е тема и на много алопатични изследвания, но засега в алопатията не е предложен някакъв терапевтичен подход, докато хомеопатията е въвела генетична терапия в практиката от 1828г.!

Пускови механизми

Сега, когато сме определили вида на почвата (сифилистичен миазъм), който е постоянен във всеки случай на болест от аутическия спектър, ние можем да погледнем основните пускови механизми. Въпреки че почти всичко, включително и диетата, може да възпламени миазматичното състояние, а в болестите на аутичния спектър алопатията най-много пренебрегва емоционалните фактори. Обикновено, при произволно заболяване с неизвестна етиология, алопатията гледа на структурните отклонения или отклоненията, които се определят в лабораторията или с помощта на ЯМР. Но това вече е поглед назад! Учудвам се защо алопатията не се учи от хубавите си грешки.

Погледнете определението синдром на хроничната умора, безчислените жертви, на който водят ежедневна борба. Колко различни вируси от 1981г. бяха определени за негова причина? Неотдавна беше намерен още един микроорганизъм. Отново става дума за пусковия механизъм без да се отчита почвата. Очевидно не е било предложено някакво подходящо лечение. Последните известия за аутизма дойдоха от Кембриджския университет във Великобритания: аутичното поведение на децата се свързва с високото ниво на тестостерона, което са получили в матката. Нивата на тестостерона били определени с помощта на амниоцентоза. Дава само това, че повече деца попадат, заслужено или не, в мрежата на болестите от аутичния спектър и свързаните с него заболявания. Но какво е важно за лечението тук? Какво имат намерение да правят?

Да неутрализират тестостерона с естроген? И защо повишеното ниво на тестостерона е на първо място? Само заради справедливостта ще отбележим: в отчета се казва, че „резултатите не доказаха причинната връзка между мъжките хормони и аутичните черти, и малко вероятно е, че може да се предотврати аутизъм, регулирайки ембрионалния тестостерон”. И така, отново много шум за нищо и създаване на лъжливи надежди за лечение на болести от аутичния спектър. Статистиката може да докаже всичко и нищо. Но, както обикновено, алопатичните изследвания са много по-успешни в диагностиката, отколкото в лечението. Ако това наистина е етиологически фактор, тогава откриването на тестостерон трябва да присъства във всички случаи на болести от аутичен спектър и синдрома на Аспергер. Съмнявам се, че това е така.

Радвам се, че алопатията, най-накрая, гледа това, което се случва в матката на бременната жена, но ако трябва да се обясни нарасналия брой случаи на болести от аутичния спектър, които стигат до епидемични пропорции, те не концентрират вниманието си, където трябва. Имунизации? Консервантът на ваксините, за съжаление, съдържа в основата си живак (живакът е един от най-силните сифилистични пускови механизми), затова ваксините нанасят толкова голяма вреда, но само при наличие на сифилистична почва в семейната история!

Обаче, по-важни пускови механизми са многочислените емоционални фактори, които въздействат върху майката по време на бременността. В моето „Съвременно ръководство за професионални хомеопати” предлагам  да се зададат десет въпроса на семейството на дете с болест от аутичния спектър. Всички те са основани на принципа (слабо изследвано от алопатията поради отсъствие на инструмент за измерване на емоциите), че докато още не е родено детето, то изпитва същите емоции, каквито и бременната с него жена. Ние нямаме лабораторни тестове или ЯМР за измерване на емоционалните травми, но това не е причина за заключение, че такова влияние не съществува. Това е прекалено опростено и неразумно. Всяка емоция, лоша или добра, се предава на плода, толкова тясно свързан с майката. Ето някои от тези въпроси.

• Каква е била реакцията на майката при новината, че е бременна? „Не сега, времето не е подходящо” (= неприемане) или „Заради миналото си не заслужавам здраво дете” Има много негативни реакции.
• Каква е била първата реакция на мъжа и близките роднини? Радост или по-скоро неодобрение?
• Мъжът често ли е отсъствал по време на бременността (пътешествия, емоционално отсъствие поради нежелание на тази бременност, прекалено зает с работата си), което е създавало чувство за изоставеност?
• Имало ли е по време на бременността някаква уплаха или друго силно емоционално събитие (смърт на член от семейството, кражба, негодувание, грубост на другите…)?
• Каква  е възрастта на двамата родители? На традиционната китайска медицина е известна точната възраст за раждане на най-здраво дете: между 28 и 35 за жените и между 32 и 40 за мъже.

Много хомеопати не знаят за този „вътрешноутробен фактор”, а той е ключ за търсене на най-подобното или показано лекарство. Въпреки че, детето с аутизъм не може да общува, то прекрасно изразява емоциите с поведението; в краен случай майка му може точно да ни разкаже какво е чувствала. Детето с аутизъм има нужда сега от това лекарство, от което е имала нужда майка му по време на бременността!

Всяка друга терапия, която не е основана на по-горе посочените принципи (предразположеност на почвата и пусков механизъм), няма да има успех. Да вземем за пример диетата. Очевидно, че факторът хранене не е бил причина за болестта от аутичния спектър. Подобрява ли диетата поведението при някои от тези болести? Ще кажа, че изключването на захарта и замърсителите от диетата ще подобри настроението, ще намали безпокойството и агресивността не само на всяко дете, но и на повечето възрастни! Длъжни ли сме да забраним използването на живака във ваксините? Разбира се, че сме длъжни, защото живакът е един от пусковите механизми, които носят разрушение на сифилистична почва.

Хомеопатично лечение

Добрият хомеопат ще се придържа към водещите хомеопатични принципи:

• Едно лекарство
• Използване само на проверени (преминали доказване) лекарства
• Най-малката доза високопотенцирано лекарство
• Повторението се определя от тестовата доза
• Само водни разтвори на лекарството
• Необходимо е да се отчита миазматичния фон
• Необходимо е внимателно да се следи пациента
• Подробна история на семейството и личната история (създаване линия на живота с всички важни събития и възможно лечение)

Изопатия (например, използването на хомеопатичен АКДС при всяко дете с болест от аутичния спектър) – това НЕ е хомеопатия, и се явява, по мое мнение, безполезно. Смесването на лекарствата също не е хомеопатия. Лекарствата, които са комбинация от хомеопатични средства, също не е хомеопатия. Предписването на хората на непроверени средства, по мое мнение, е престъпление. Лекарят е длъжен отначало да провери лекарствата върху себе си и своето семейство, както са правили нашите предшественици.

В рамките на тази статия нямаме за цел да разкажем за това как хомеопатът подбира нужното средство.

Как да се оцени хомеопатичното лечение

За групата в моя блог написах шест лекции, които са предназначени за широката публика. Ето някои от най-важните напомняния. След като се предпише най-подобното, хомеопатът (и родителите на детето с болест от аутическия спектър) винаги е длъжен да зададе два въпроса:

1. След като дозата на лекарството престана да действа, върна ли се картината непроменена? „Непроменена” не означава пълно отсъствие на промени: силата и продължителността на някои особености в поведението може да намалеят; някои особености в поведението съвсем изчезват; може да се подобри речта, макар че не е станала съвършена. Може да се е подобрила социалната интеграция: появила се е по-голяма склонност към общуване с хората извън семейството. Или сега детето може с часове да си играе, или мирно да си играе с брат или сестра, които преди е обиждало. Всичко това са нюанси, които показват „непроменена” картина, защото това, което не искаме да видим е поява на нови симптоми. Симптоми, които не е имало преди в детето. Ако са се появили много нови симптоми (и силно изразени), то назначението е било грешно.
2. Задължително е да се следват всички наблюдения по Херинг: често с възвръщането на старите симптоми настъпва промяна в поведението от диво към по-спокойно, или сюжетите на сънищата се променят от кошмари към по-приятни…всичко това са признаци на излекуване.
3. Бихме могли да добавим към подобряването на съня и нарастване нуждата от сън, по-спокойно поведение, по-голяма уравновесеност и т.н.

Този процес обхваща много време и се ускорява при използване на напреднали методи на хомеопатични назначения (водни разтвори по 5-то и 6-то издание на „Органона”). Но не е реално да се дава на хомеопата три месеца за пълна промяна на картината. Ако към момента на лечение детето е на пет години, то може да е нужно повече време, но хомеопатът и родителите могат да видят признаци на подобрение често след тестовата доза. Лечението променя генетичната картина, и засега нито един друг метод не го може това.

Длъжен съм да добавя една последна забележка: бремето на тази  психологическа травма пада върху майките на децата с аутизъм. Често майките са безсилни, липсва им поддръжка, обхванати са от тревога и печал. Те трябва да се лекуват едновременно с техните деца. Често майката има нужда от същото лекарство, както и на нейното дете; разбира се, ако другите събития не са създали нов слой. И това се изплаща – по-спокойната майка може уверено да върви с хомеопата по трудния път на лечението. В моята практика съм срещал майка, която прекалено рано повтаря дозата, не защото отново се е влошило детето и е имало нужда от нова доза, а защото е имала лош ден, и тя не е можела да контролира своята собствена тревога или нетърпение.

Нека тази статия да даде повече разбиране за това, което се е превърнало в световна епидемия.