Хо­лес­те­ри­нът, проб­ле­мът е в ко­ли­чес­т­во­то

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Нюр­н­берг е гра­дът с най-мно­го по­чи­на­ли от сър­де­чен ин­фаркт в Ба­ва­рия. Тех­ни­ят брой въз­ли­за на 1500 жи­те­ли. Тук проф. Шван внед­ря­ва сво­я­та прог­ра­ма за пре­ван­тив­на ра­бо­та и здрав­но въз­пи­та­ние.

Ини­ци­а­ти­ва­та за та­зи прог­ра­ма и дей­нос­ти­те по ней­но­то при­ла­га­не при­над­ле­жат на Фон­да­ци­я­та за бор­ба с ар­те­ри­ос­к­ле­ро­за­та към уни­вер­си­те­та в Мюн­хен. В ро­ля­та си и на об­ра­зо­ва­тел­на прог­ра­ма, и на дъл­гос­роч­но из­с­лед­ва­не, про­ек­тът, вър­ху кой­то се ра­бо­ти от 1993 г. тряб­ва да бъ­де за­вър­шен в рам­ки­те на 14 го­ди­ни. Здра­вос­лов­ни­ят на­чин на жи­вот се ус­во­я­ва най-нап­ред в дет­с­ка въз­раст. За­то­ва ра­бо­те­щи­те по прог­ра­ма­та на­соч­ват сво­е­то вни­ма­ние към уче­ни­ци­те в ос­нов­ни­те учи­ли­ща и тех­ни­те се­мейс­т­ва.

Най-нап­ред ле­ка­ри­те, ме­ди­цин­с­ки­те сес­т­ри и ди­е­то­ло­зи­те ус­та­но­вя­ват как­во е здра­вос­лов­но­то със­то­я­ние на учас­т­ни­ци­те и как­ви са тех­ни­те хра­ни­тел­ни на­ви­ци. От се­мейс­т­ва­та се ис­ка в про­дъл­же­ние на сед­ми­ца точ­но да пре­тег­лят ко­ли­чес­т­во­то на по­е­ма­та хра­на и да за­пис­ват  ре­зул­та­ти­те. След об­ра­бот­ва­не­то на ре­зул­та­ти­те спе­ци­а­лис­т­ка­та по гас­т­ро­ен­те­ро­ло­гия ра­зяс­ня­ва на се­мейс­т­ва­та как би тряб­ва­ло да про­ме­нят сво­и­те хра­ни­тел­ни на­ви­ци.

Ужа­ся­ва­що­то е че от­но­си­тел­но ви­сок про­цент  мо­ми­че­та и мом­че­та ве­че са обект на рис­ко­ви­те фак­то­ри. Един от тях е по­ви­ше­но­то ко­ли­чес­т­во на хо­лес­те­рин в ор­га­низ­ма. То се сре­ща при 3-4 % от из­с­лед­ва­ни­те уче­ни­ци. Мо­же мно­го доб­ре да се ви­ди, че по­ви­ше­но ко­ли­чес­т­во на хо­лес­те­рин в ор­га­низ­ма имат 30 % от из­с­лед­ва­ни­те ро­ди­те­ли. Фак­тът, че те­зи 3-4 % с те­че­ние на вре­ме­то ста­ват 30, го­во­ри крас­но­ре­чи­во, че не­що в  на­чи­на на жи­вот и ос­та­ря­ва­не не е на­ред.

Ос­нов­на със­тав­на част на хо­лес­те­ри­на е ед­но мас­т­но съ­е­ди­не­ние, ко­е­то по­доб­но на мас­т­ни­те ки­се­ли­ни  из­пъл­ня­ва важ­ни фун­к­ции в чо­веш­ко­то тя­ло. Те­зи фун­к­ции са свър­за­ни пре­дим­но с об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та. Хо­лес­те­ри­нът е вре­ден са­мо то­га­ва, ко­га­то се при­е­ма в пре­ка­ле­но го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва. Той ста­ва осо­бе­но опа­сен ко­га­то се свър­же с кис­ло­ро­да, т.е. ко­га­то се окис­ли. Да­ли то­зи про­цес на окис­ле­ние не се из­вър­ш­ва още в хра­ни­те, ко­и­то имат по-дъ­лъг пе­ри­од на уз­ря­ва­не и да­ли те­зи вред­ни про­дук­ти на окис­ля­ва­не­то на хо­лес­те­ри­на по­па­дат в кръв­та на чо­ве­ка? Оказ­ва се, че то ста­ва след три ча­са, ка­то в на­ча­ло­то ко­ли­чес­т­во­то е на­рас­на­ло, а пос­ле на­ма­ля­ва. На­ли­чи­е­то на про­дук­ти­те от окис­ле­ни­е­то на хо­лес­те­ри­на в кръв­та се дъл­жи на при­е­ма­на­та хра­на.

Ня­кои ви­та­ми­ни, нап­ри­мер С, D се опит­ват да се пре­бо­рят с те­зи вред­ни ве­щес­т­ва.Те­зи ви­та­ми­ни се на­ри­чат ан­ти­ок­си­дан­ти. То­ва оз­на­ча­ва, че не тряб­ва да се от­каз­ва­ме от хра­ни­тел­ни про­дук­ти ка­то си­ре­не­то и кол­ба­си­те, ако се хра­ним дос­та­тъч­ни ко­ли­чес­т­ва пло­до­ве и зе­лен­чу­ци.

В цен­тъ­ра на ла­бо­ра­тор­ни­те из­с­лед­ва­ния е хо­лес­те­ри­нът. От ед­на стра­на се из­с­лед­ва зна­че­ни­е­то на ви­та­ми­ни­те-ан­ти­ок­си­дан­ти, от дру­га -  еки­път с ръ­ко­во­ди­тел проф. Шван е стиг­нал до из­во­да, че по­ни­жа­ва­не­то на стой­ност­та на хо­лес­те­ри­на с нис­ко от­но­си­тел­но тег­ло на ли­поп­ро­те­и­ни се от­ра­зя­ва бла­гот­вор­но на със­то­я­ни­е­то на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве.

"Мно­го ин­те­рес­ни са пос­лед­ни­те дан­ни - каз­ва про­фе­со­рът - спо­ред ко­и­то, ко­га­то по­ни­жим ко­ли­чес­т­во­то на хо­лес­те­ри­на с нис­ко от­но­си­тел­но тег­ло на ли­поп­ро­те­и­ни или вред­ния хо­лес­те­рин, или чрез ди­е­та, или чрез раз­г­раж­да­щи ли­пи­ди­те ме­ди­ка­мен­ти, се сти­га до по­ло­жи­те­лен ефект вър­ху сте­ни­те на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, осо­бе­но вър­ху тях­на­та елас­тич­ност. За­що­то пос­ред­с­т­вом по­ни­жа­ва­не­то на кон­цен­т­ра­ци­я­та на вред­ния хо­лес­те­рин, се ос­во­бож­да­ва дейс­т­ви­е­то на фак­то­ри, ко­и­то вли­я­ят вър­ху пре­мах­ва­не­то на вред­ни­те нас­ло­е­ния от кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве и пра­вят сте­ни­те им по-гъв­ка­ви."

На­ред с по­доб­ря­ва­не на елас­тич­ност­та на сте­ни­те на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, осо­бе­но вни­ма­ние се об­ръ­ща и на дви­же­ни­е­то на кръв­та. Ка­чес­т­во­то на то­ва дви­же­ние за­ви­си до го­ля­ма сте­пен от със­то­я­ни­е­то на чер­ве­ни­те кръв­ни тел­ца, от зна­че­ние нап­ри­мер е тях­на­та под­виж­ност. Ако вър­ху сте­ни­те на ня­кой кръ­во­но­сен съд се е нат­ру­пал мно­го хо­лес­те­рин, ско­рост­та на дви­же­ние на кръв­та е от го­ля­мо зна­че­ние. Кръв­та тряб­ва да те­че бър­зо, за да  не се нат­руп­ват кръв­ни клет­ки вър­ху хо­лес­те­ри­на и да се стиг­не до опас­но за жи­во­та за­пуш­ва­не на кръ­во­нос­ния съд.

Друг фак­тор е съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду два­та ви­да хо­лес­те­рин - с ви­со­ко и нис­ко от­но­си­тел­но тег­ло на ли­поп­ро­те­и­ни. Хо­лес­те­ри­нът с нис­ко от­но­си­тел­но тег­ло на ли­поп­ро­те­и­ни, опас­ни­ят за здра­ве­то хо­лес­те­рин има мно­го хо­лес­те­ри­но­ви ес­те­ри и сво­бо­ден хо­лес­те­рин, мал­ко маз­ни­ни или про­те­ин. Хо­лес­те­ри­нът с ви­со­ко от­но­си­тел­но тег­ло на ли­поп­ро­те­и­ни, по­лез­ни­ят хо­лес­те­рин, е про­ти­во­по­ло­жен по ха­рак­тер на пред­ния. Той съ­дър­жа по-мал­ко сво­бо­ден хо­лес­те­рин, по­ве­че маз­ни­ни и два про­те­и­на.  По­лез­ни­ят хо­лес­те­рин се стре­ми да пре­дот­в­ра­ти нас­ло­я­ва­не­то на вре­ден хо­лес­те­рин вър­ху сте­ни­те на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве. Из­лиш­ни­те ко­ли­чес­т­ва вре­ден хо­лес­те­рин вза­и­мо­дейс­т­ват с не­го­ви­те мас­т­ни ки­се­ли­ни. Та­ка по­лез­ни­ят хо­лес­те­рин мо­же да по­е­ме сво­бод­ния хо­лес­те­рин и да го от­ве­де до чер­ния дроб, къ­де­то той се из­пол­з­ва за об­ра­зу­ва­не­то на жлъч­ни­те ки­се­ли­ни.

Въз­мож­но ли е ко­ли­чес­т­во­то на вред­ния хо­лес­те­рин да бъ­де на­ма­ле­но чрез на­ме­са­та на по­лез­ния?

То се на­ма­ля­ва на пър­во мяс­то чрез на­ма­ля­ва­не­то на ко­ли­чес­т­во­то на при­е­ма­ни­те маз­ни­ни. Ко­га­то оба­че пре­ка­лим и на­ма­лим ко­ли­чес­т­во­то на жи­во­тин­с­ки­те маз­ни­ни до под 10 %, за­поч­ва да на­ма­ля­ва и по­лез­ни­ят хо­лес­те­рин, а то­ва е знак, че тряб­ва да прес­та­нем с ог­ра­ни­ча­ва­не­то.

(Дой­че ве­ле)