И Марк Твен е бил Лахезис

С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„

Твърде често представата ни за определено лекарство робува на неизтребими клишета. И не си даваме сметка, че в Материя Медика са описани патологич­ните състояния - онези състоя­ния, които изискват намеса, за да се възвърне балансът. Едва то­гава виждаме искрящата, поло­жителната страна на лекарства­та.

Марк Твен, чийто хумор така често носи отенъка на "мизант­ропия" (Кент) е прекрасен при­мер за типа Лахезис, както в лич­ността му, така и в творчество­то му. Страстната вътрешна бор­ба, която съпровожда целия му, изпълнен с трагедии и комедии живот, го е направила циничен и закоравял моралист, и както може да се очаква, главно сре­щу своето вътрешно "аз". Той не понася морализирането на дру­гите и често е критикувал коле­гите си затова, но много от на­писаното от самия него носи от­печатъка на твърде страстна проповед, подходяща повече за амвон, отколкото за литература.

И в същото време, както би тряб­вало да бъде в духа на Лахсзиса, с неустрашим хумор той подла­га на съмнение всички етични норми на времето и общество­то. Къде може да се намери по-очарователно изображение на двусмислеността на общоприе­тия морал освен в сцената, в ко­ято Хъкълбери Фин, чувствай­ки се длъжен да издаде чернокожия Джим, установява, че "не­говото образовано, но деформи­рано съзнание" се бори с "него­вото трезво сърце" и завършва с  това, че излъгва преследвачите, показвайки им неправилна посо­ка.

Марк Твен презирал лакомия­та и богатството и осъждал за­това "проклетата човешка раса", но все пак се оженил за най-бо­гатата наследничка в Ню Йорк. Той притежавал и неспособност­та на Лахезис да се противпопостави на хазарта.

Малко автори превъзхождат Твен в лаконичността и остро­тата на стила: "Съобщенията за моята смърт са силно преувели­чени", или пък мнението му за християнската идея за рай и ад: "По-добре да не изказвам мне­ние. Аз имам приятели и на две­те места". Характерният за Ла­хезис емоционален хаос може да обладае интелекта и не позволя­ва на човека да бъде внимателен. Именно затова понякога Твен е бивал многословен и е повтарял до втръсване любимите си мис­ли, и с типичния за Лахезис без­порядък, те се колебаят между гениални литературни образци и второразрядна проза.