С дъх на Мил­д­ф­реш

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"


Ека­те­ри­на Ча­мур­лийс­ка 

Ко­га­то си из­ми­ва­те зъ­би­те,  до­пус­ка­те ли, че в све­та има над 3000 па­тен­та за чет­ки за зъ­би? При то­ва ре­гис­т­ри­ра­ни са­мо меж­ду 1963-1999 г.  А пък рим­ля­ни­те има­ли спе­ци­ал­ни ро­би, ко­и­то да по­чис­т­ват зъ­би­те им. Раз­би­ра се,  и чет­ка­та за зъ­би е би­ла из­мис­ле­на от ки­тай­ци­те...

Дъл­бо­ко "ис­то­ри­чес­ка" е и справ­ка­та за пас­ти­те и пуд­ри­те за зъ­би. Ста­ри­те егип­тя­ни, ки­тай­ци, гър­ци и рим­ля­ни са опис­ва­ли със­тав­ки­те им, в ко­и­то  има­ло най-ве­че пло­до­ве, го­ре­ни че­руп­ки, талк, мед, гли­на и су­ше­ни цве­тя.

Та­зи и още мно­го ин­фор­ма­ция мо­же­те да от­к­ри­е­те, се­дей­ки си пред до­маш­ния ком­пю­тър. Ко­е­то и нап­ра­вих, тър­сей­ки по-ек­с­т­ра­ва­ган­тен на­чин да пред­с­та­вя хо­ме­о­па­тич­на­та пас­та на "Мил­д­ф­реш".  И ка­то по­тъ­нах из деб­ри­те на без­б­рой­ни­те сай­то­ве раз­б­рах, че кол­ко­то и да се ро­вя из све­та и ми­на­ло­то му, то­ва не ми вър­ши ра­бо­та, тряб­ва прос­то да раз­ка­жа как­во се слу­чи. Макар че е не­ве­ро­ят­но за бъл­гар­с­ки ус­ло­вия. От иде­я­та за хо­ме­о­па­тич­на пас­та, до из­ли­за­не­то й на па­за­ра не ми­на­ха и шест ме­се­ца. И ед­ва що по­я­ви­ла се, по­лу­чи зла­тен ме­дал на Плов­див­с­кия па­на­ир.

Зна­ех, че По­ли ра­бо­ти в "ня­как­ва" фир­ма за коз­ме­тич­ни про­дук­ти. Го­во­рех­ме си за хо­ме­о­па­тия, обяс­ня­вах кол­ко е труд­но на па­ци­ен­ти­те да си на­ме­рят пас­та за зъ­би без мен­та и флу­ор, че из­пол­з­ват дет­с­ки пас­ти, ня­кои от ко­и­то ужа­ся­ва­що без­в­кус­ни. (Мен­та­та, май ве­че всич­ки зна­ят,  ан­ти­до­ти­ра хо­ме­о­па­тич­ни­те ле­кар­с­т­ва.)

Ко­га­то не­що е ре­че­но да ста­не, то се явя­ва във въз­ду­ха. За­що да не се нап­ра­ви бъл­гар­с­ка хо­ме­о­па­тич­на пас­та, как­во пък тол­ко­ва - и от­тук на­на­тък ен­ту­си­аз­мът и про­фе­си­о­на­лиз­мът на По­ли (и ко­ле­ги­те й) до­ве­де иде­я­та до щан­да. А мал­ко по-ра­но, Джон Мор­ган,  съз­да­тел и соб­с­т­ве­ник на ан­г­лийс­ка­та фир­ма за хо­ме­о­па­тич­на фар­ма­ция "Хе­ли­ос" бе­ше в Бъл­га­рия, пред­с­та­ви ни ня­кол­ко но­ви до­каз­ва­ния на ле­кар­с­т­ва и нак­рая то­зи из­к­лю­чи­тел­но фин чо­век на­пи­са на дъс­ка­та  своя е-mail. Хо­ме­о­па­ти­я­та е без гра­ни­ци. Та, то­зи е-mail по­лу­чи По­ли, свър­за се с Джон и той лю­без­но й из­п­ра­ти мос­т­ри от пас­ти­те, с ко­и­то раз­по­ла­га.

Тук на ход ве­че бе­ше ла­бо­ра­то­ри­я­та на Мил­декс. След ме­сец-два По­ли до­не­се че­ти­ри бе­ли опа­ков­ки с хо­ме­о­па­тич­на пас­та. Ед­на­та с аро­мат на­ пор­то­кал, вто­ра­та - на грейп­ф­рут, тре­та­та на цит­ру­си изоб­що, но с флу­ор и чет­вър­та­та - на ко­пър и ана­сон. Ка­же­те, коя е най-ху­ба­ва! Ето тук бе­ше труд­ност­та. За­що­то всич­ки бя­ха ху­ба­ви. И ко­ле­ги­те, и па­ци­ен­ти­те, ко­и­то ги опит­ва­ха, ха­рес­ва­ха всич­ки. А мъ­же­те бе­зус­лов­но се спи­ра­ха на она­зи с ... ана­со­на (свеж дъх с вкус на мас­ти­ка!). Но все пак тряб­ва­ше да из­бе­рем ед­на - и та­ка се стиг­на до пас­та­та с аро­мат на грейп­ф­рут.  Всич­ки ос­та­на­ли със­тав­ки бя­ха иден­тич­ни: маг­не­зий, же­ля­зо,  ли­мо­нин и ка­ро­тин, ви­та­мин С, ви­та­ми­ни от гру­па­та на В, ви­та­мин Р, ви­та­мин К... и най-важ­но­то - без мен­та и флу­ор!

Пос­ле има­ше дъ­лъг ад­ми­нис­т­ра­ти­вен път, пре­о­до­лян с ви­со­ко­то ка­чес­т­во на про­дук­та и про­мо­ция ди­рек­т­но на Плов­див­с­кия па­на­ир.

Ко­га­то не­що тряб­ва да ста­не, ви­на­ги се по­я­вя­ва под­хо­дя­щи­ят чо­век. Всъщ­ност По­ли, та­ка фа­ми­ли­ар­но на­ри­ча­на в то­зи текс, е инж. Пав­ли­на Вел­че­ва ди­рек­тор мар­ке­тинг и рек­ла­ма на "Мил­декс" ООД.  Че е на мяс­то­то си го до­каз­ва "Mildfresh homeopathic" - за­що­то тя ус­пя да убе­ди ръ­ко­вод­с­т­во­то на ед­но пред­п­ри­я­тие в те­зи тол­ко­ва труд­ни за чес­тен биз­нес го­ди­ни, че не прос­то е доб­ре да се нап­ра­ви хо­ме­о­па­тич­на пас­та (т.е. мал­ка се­рия), но и ще се на­ме­ри па­зар за нея.