Пред­раз­по­ло­же­ност към бо­лес­ти­те

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Превод от английски  :  Паулина Генчева

(Тhe Homoeopathic View, № 2/93)

Ко­га­то го­во­рим за пред­раз­по­ло­же­ние, има­ме пред­вид оп­ре­де­ле­но със­то­я­ние на Жиз­не­на­та си­ла, при ко­е­то тя мо­же лес­но да за­бо­лее под вли­я­ни­е­то на дру­ги прос­ти енер­гий­ни суб­с­тан­ции."

(Дж. Т. Кент - Афо­ри­зъм № 272)

Как всъщ­ност се раз­бо­ля­ват хо­ра­та? Ко­га­то в ед­но учи­ли­ще из­бух­не епи­де­мия от дреб­на шар­ка, за­що не се за­ра­зя­ват всич­ки де­ца? Ако в да­ден офис ра­бо­тят де­сет ду­ши, за­що ня­кои по­лу­ча­ват чес­ти гла­во­бо­лия, а дру­ги не? Всич­ки ра­бо­тят на ед­но и съ­що ос­вет­ле­ние и пред ед­нак­ви ком­пю­тър­ни ек­ра­ни, та­ка че кое е оно­ва, ко­е­то оп­ре­де­ля кой ще се раз­бо­лее и кой не?

Да при­е­мем, че проб­ле­мът е във вън­ш­ни­те ус­ло­вия. Мо­жем да се опи­та­ме да сме­ним ос­вет­ле­ни­е­то в офи­са и да сло­жим по­ве­че про­зор­ци. Се­га мо­же би те­зи с гла­во­бо­ли­я­та ще се чув­с­т­ват по-доб­ре, но дру­ги ще се оп­лак­ват от яр­ка­та слън­че­ва свет­ли­на. Ку­пу­ва­ме що­ри за зак­ри­ва­не на слън­це­то и ве­че всич­ки са до­вол­ни ... с из­к­лю­че­ние на чис­тач­ка­та, ко­я­то се оп­лак­ва, че що­ри­те съ­би­рат прах и труд­но се чис­тят. Да­ли ня­ко­га бих­ме мог­ли да на­ме­рим из­ход от по­доб­ни си­ту­а­ции?

От опи­са­ни­те слу­чаи ли­чи, че проб­ле­ми­те ви­на­ги за­ся­гат оп­ре­де­ле­ни хо­ра. Ви­на­ги стра­дат раз­лич­ни ин­ди­ви­ди - ед­ни от не­о­но­во­то ос­вет­ле­ние, дру­ги - от яр­ко­то слън­це, тре­ти - от цве­тен пра­шец или ци­га­рен дим, чет­вър­ти - от то­ва, че жи­ве­ят са­ми, или че ня­кой им кре­щи. Все­ки чо­век стра­да по свой ха­рак­те­рен, уни­ка­лен на­чин. Про­мя­на­та на вън­ш­ни­те ус­ло­вия не мо­же да бъ­де за­до­во­ли­те­но раз­ре­ше­ние - как­то и да ор­га­ни­зи­ра­ме не­ща­та, те ни­ко­га ня­ма да бъ­дат иде­ал­ни за всич­ки и ако се опит­ва­ме да пос­тиг­нем то­ва, най-ве­ро­ят­но ще ос­та­нем без офис. За­то­ва е по-доб­ре да се опи­та­ме да раз­бе­рем за­що Фред е тол­ко­ва чув­с­т­ви­те­лен към шу­ма, а Джейн въ­об­ще не стра­да от не­го, но за­то­ва пък по­лу­ча­ва гла­во­бо­лие, ко­га­то в ста­я­та е за­душ­но.

Дейс­т­вие и про­ти­во­дейс­т­вие

Све­тът на­о­ко­ло вли­яе на все­ки от нас, но стра­дат са­мо оне­зи, ко­и­то ня­мат дос­та­тъч­на спо­соб­ност да от­к­лик­ват под­хо­дя­що на раз­лич­ни­те ус­ло­вия. Ко­га­то здрав чо­век из­ле­зе на яр­ка сън­че­ва свет­ли­на, мо­жем да ви­дим как зе­ни­ци­те му се сви­ват - без та­зи спо­соб­ност да се адап­ти­ра към свет­ли­на­та, той най-ве­ро­ят­но ще стра­да от нея. По съ­щия на­чин, ко­га­то вли­за в го­ре­що по­ме­ще­ние, здра­ви­ят чо­век за­поч­ва да се по­ти, чрез ко­е­то се ох­лаж­да и не чув­с­т­ва дис­ком­форт.

Ако не при­те­жа­вах­ме ме­ха­ни­зъм за ре­ак­ция и въз­с­та­но­вя­ва­не, ние бих­ме стра­да­ли неп­ре­къс­на­то не са­мо от свет­ли­на­та и го­ре­щи­на­та, но и от вся­ко дру­го не­що, ко­е­то не мо­жем да по­на­ся­ме. Ко­га­то ни лип­с­ва та­зи спо­соб­ност - спо­соб­ност­та да се прис­по­со­бя­ва­не към сре­да­та на­о­ко­ло, ние ос­та­вя­ме от­во­ре­на вра­та­та за вън­ш­ни­те вли­я­ния и по то­зи на­чин - за стра­да­ни­е­то. Имен­но то­ва има­ме пред­вид, ко­га­то го­во­рим за пред­раз­по­ло­же­ние. Ако не­що вът­ре в са­ми­те нас лип­с­ва (би­ло то спо­соб­ност­та да се стоп­лим в сту­де­на нощ или да се спра­вим със се­ме­ен проб­лем), ви­на­ги ще има­ме проб­ле­ми, щом се из­п­ра­вим пред зад­виж­ва­ща­та при­чи­на на на­ше­то кон­к­рет­но стра­да­ние.

Ако не мо­жем да от­к­лик­нем с под­хо­дя­ща ре­ак­ция, ви­на­ги ще се раз­бо­ля­ва­ме при сре­ща­та си с те­зи вън­ш­ни вли­я­ния. Ако въ­об­ще ни­що не мо­же да ни раз­бо­лее, то­ва оз­на­ча­ва, че сме или мно­го здра­ви, спо­соб­ни да от­го­во­рим с ед­нак­во по си­ла и об­рат­но по по­со­ка дейс­т­вие на вся­ко вън­ш­но об­с­то­я­тес­т­во, или пък сме тол­ко­ва бол­ни, че ня­ма­ме дос­та­тъч­но жиз­не­ност, за да про­я­вим до­ри яс­ни сим­п­то­ми и приз­на­ци на за­бо­ля­ва­не­то си. Нап­ри­мер, хо­ра­та в нап­ред­на­ли кан­це­роз­ни със­то­я­ния не про­я­вя­ват поч­ти ни­как­ви дру­ги сим­п­то­ми, ос­вен те­зи, ко­и­то са пря­ко свър­за­ни с ра­ко­во­то за­бо­ля­ва­не - те ся­каш поч­ти не се вли­я­ят от вън­ш­ния свят. То­ва мо­же да из­г­леж­да здра­вос­лов­но, ала да бъ­деш не­чув­с­т­ви­те­лен към не­що е съв­сем раз­лич­но от то­ва да бъ­деш чув­с­т­ви­те­лен, но спо­со­бен да се спра­виш.

Същ­ност­та на Чо­ве­ка

Как се по­лу­ча­ва пред­раз­по­ло­же­ни­е­то? За да раз­бе­рем то­ва, тряб­ва да ви­дим кое е фун­да­мен­тал­но­то у чо­ве­ка, кое е при­чи­на­та и кое е след­с­т­ви­е­то. До­ка­то смя­та­ме, че фи­зи­чес­ки­те про­ме­ни в тя­ло­то пред­с­тав­ля­ват пър­воп­ри­чи­на­та, ви­на­ги ще се на­ми­ра­ме в заб­лу­да и обър­к­ва­не. За да раз­бе­рем кое е най-важ­но­то за да­ден чо­век, как­во го мо­ти­ви­ра в жи­во­та, тряб­ва да се за­мис­лим над то­ва, как­во го пра­ви раз­ли­чен от все­ки друг. Кое  е оно­ва, ко­е­то най-яс­но го раз­ли­ча­ва? Кое го пра­ви уни­ка­лен? Мо­же ня­кои хо­ра мно­го да си при­ли­чат, мо­же да имат сход­ни про­ме­ни във фи­зи­чес­ки­те си те­ла, но ня­ма да на­ме­рим два­ма ду­ши с на­пъл­но ед­нак­ви пред­по­чи­та­ния или от­в­ра­ще­ния, лю­бо­ви и ом­ра­зи, вку­со­ве и въз­г­ле­ди.

Ще чу­ем раз­лич­ни хо­ра да каз­ват: "мра­зя да ме приш­пор­ват", или "обо­жа­вам ко­га­то ва­ли сняг - то­ко­ва е ти­хо и спо­кой­но...". То­ва са не­ща­та, ко­и­то раз­к­ри­ват ин­ди­ви­ду­ал­ност­та на чо­ве­ка, ко­и­то го пра­вят та­къв, ка­къв­то е. От те­зи чув­с­т­ва про­из­ти­чат не­го­ви­те мис­ли, а от­там и дейс­т­ви­я­та му. Та­ка че мъ­жът, кой­то оби­ча шо­ко­лад, мис­ли как да си го на­ба­ви и оти­ва в ма­га­зи­на, до­ка­то же­на­та, ко­я­то мра­зи ком­па­ни­и­те, мис­ли как да ос­та­не са­ма и оти­ва на раз­ход­ка. В край­на смет­ка и два­ма­та пра­вят ед­но и съ­що, но тех­ни­те мо­ти­ва­ции и чув­с­т­ва, ко­и­то из­пит­ват, до­ка­то го пра­вят, са на­пъл­но раз­лич­ни. Имен­но пред­по­чи­та­ни­я­та, лю­бо­ви­те и ом­ра­зи­те са пър­вич­но­то у чо­ве­ка, всич­ко ос­та­на­ло след­ва от тях.

"Чо­ве­кът се със­тои от оно­ва, ко­е­то мис­ли и оно­ва, ко­е­то оби­ча - ня­ма ни­що дру­го в не­го. Ако те­зи два ве­ли­ки ком­по­нен­та на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во - во­ля­та и раз­би­ра­не­то - се раз­де­лят, по­лу­ча­ва се лу­дост, без­ре­дие, смърт."

(Дж. Т. Кент - Лек­ции вър­ху хо­ме­о­па­тич­на­та фи­ло­со­фия, Лек­ция № 1)

Сла­бос­ти­те на чо­ве­ка и сле­до­ва­тел­но оно­ва, към ко­е­то е пред­раз­по­ло­жен, са на­пъл­но уни­кал­ни за не­го не­ща. Ни­кой друг не при­те­жа­ва съв­сем съ­ща­та кар­ти­на. То­ва е та­ка, за­що­то пред­раз­по­ло­же­ни­я­та ни про­из­ти­чат от на­ши­те пред­по­чи­та­ния и не­по­но­си­мос­ти. Нап­ри­мер он­зи, кой­то пред­по­чи­та цял ден да се из­ле­жа­ва у до­ма, без да вър­ши кой знае как­во, си­гур­но ще се чув­с­т­ва "приш­пор­ван" в ра­бо­та­та. Ако не при­те­жа­ва спо­соб­ност­та да се ак­ти­ви­зи­ра дос­та­тъч­но, ко­га­то тряб­ва да бър­за, ще има проб­ле­ми. Ед­но пар­чен­це от не­го­ва­та мо­зай­ка лип­с­ва - пар­чен­це­то, ко­е­то ще му поз­во­ли да ус­ко­ри тем­по­то, щом тол­ко­ва се на­ло­жи.

По съ­щия на­чин чо­ве­кът, кой­то оби­ча ябъл­ки, но ви­на­ги ку­пу­ва от най-ев­ти­ни­те, мо­же да от­к­рие дос­та гни­ли сред тях. Проб­ле­мът не е в ябъл­ки­те (спо­ред за­ко­ни­те на При­ро­да­та за ябъл­ки­те е ес­тес­т­ве­но да гни­ят), а в чо­ве­ка. По­ра­ди сво­е­то же­ла­ние той ве­ро­ят­но чес­то ще по­па­да на гни­ли ябъл­ки, за­що­то яде мно­го, при то­ва от най-ев­ти­ни­те. Ня­кой, кой­то не е тол­ко­ва прис­т­рас­тен към ябъл­ки­те, или пък е го­тов да зап­ла­ти по-ви­со­ка  це­на, ще бъ­де по-мал­ко уяз­вим в та­зи обаст. Та­ка че ко­га­то ня­кой стра­да, тряб­ва да раз­бе­рем кои са не­ща­та, ко­и­то оби­ча, та­ка че да прив­ли­ча точ­но то­ва оп­лак­ва­не и да му лип­с­ва точ­но то­ва пар­чен­це от мо­зай­ка­та.

Пред­по­чи­та­ни­я­та  на чо­ве­ка не са ви­ди­ми за очи­те, но от сим­п­то­ми­те, ко­и­то той про­я­вя­ва, мо­же да се ви­ди с как­во има проб­лем и на коя си­ту­а­ция не мо­же да на­ме­ри от­го­вор. Не­го­ва­та нес­по­соб­ност за ре­ак­ция, не­го­во­то пред­раз­по­ло­же­ние поз­во­ля­ва на оно­ва, ко­е­то не е на­ред, да се раз­к­рие пред са­мия не­го и пред све­та. Раз­к­ри­ва­не­то ста­ва не­за­ви­си­мо от то­ва да­ли му ха­рес­ва или не. Всъщ­ност ви­на­ги, ко­га­то раз­ви­ем да­де­но пред­раз­по­ло­же­ние, ние прив­ли­ча­ме по­доб­ни­те на са­ми­те нас вли­я­ния, ко­и­то по­каз­ват къ­де са проб­ле­ми­те. Чо­ве­кът, кой­то не мо­же да по­на­ся ви­со­чи­ни е точ­но то­зи, чи­я­то кот­ка ще се из­ка­чи на то­по­ла­та; же­на­та, ко­я­то ви­на­ги се стре­ми да из­бя­га сил­ния шум, из­вед­наж ще се ока­же жи­тел­ка на бло­ка до стрел­би­ще­то.

То­ва е ос­но­во­по­ла­гащ при­ро­ден за­кон: точ­но как­то за­ко­нът за гра­ви­та­ци­я­та ни каз­ва, че ако пус­нем ябъл­ка­та, тя ще пад­не, та­ка и за­ко­нът за прив­ли­ча­не на по­до­би­я­та ни каз­ва, че прив­ли­ча­ме гни­ла­та ябъл­ка, ко­я­то мо­же да ни по­ка­же кое е гни­ло­то в са­ми­те нас. Ние мо­жем да се оп­лак­ва­ме от об­с­то­я­тел­с­т­ва­та, но гни­ла­та ябъл­ка, теж­ка­та ра­бо­та, кот­ка­та на дър­во­то са не­ща, ко­и­то са­ми ние сме прив­лек­ли и ко­и­то са ни нуж­ни.

Точно кол­ко­то тряб­ва

Пред­раз­по­ло­же­ни­е­то не е не­що фик­си­ра­но. Ко­га­то сме глад­ни, ние сме пред­раз­по­ло­же­ни към хра­на­та, а до­ка­то се хра­ним на­ши­ят глад на­ма­ля­ва и в край­на смет­ка пред­раз­по­ло­же­ни­е­то ни се на­си­ща. По­не­же сме съз­да­де­ни със спо­соб­ност­та да пре­ра­бот­ва­ме хра­на­та и да я из­пол­з­ва­ме, ние ка­то пра­ви­ло не се раз­бо­ля­ва­ме от нея. Ко­га­то гла­дът ни е за­до­во­лен, ве­че не сме пред­раз­по­ло­же­ни и спи­ра­ме да се хра­ним. То­ва ва­жи за вся­ко дру­го пред­раз­по­ло­же­ние.

По­доб­но на гъ­ба ние по­пи­ва­ме оно­ва, ко­е­то ни е не­об­хо­ди­мо от окол­ния свят, до­ка­то нуж­ди­те ни се удов­лет­во­рят, след ко­е­то про­це­сът спи­ра. В слу­чая с дреб­на­та шар­ка, как­то и във все­ки друг слу­чай на за­бо­ля­ва­не, то­ва, ко­е­то по­пи­ва­ме не е не­що ма­те­ри­ал­но. То е не­ма­те­ри­а­лен агент, та­ка че не мо­жем да го­во­рим за не­го ка­то за не­що ви­ди­мо и из­мер­ва­е­мо, а са­мо ка­то за вли­я­ние вър­ху на­ша­та не­ма­те­ри­ал­на Жиз­не­на си­ла. Щом Жиз­не­на­та си­ла ве­че ня­ма от­вор за не­го, то не мо­же по­ве­че да й вли­яе. Ед­нок­рат­но­то бо­ле­ду­ва­не от дреб­на шар­ка обик­но­ве­но е дос­та­тъч­но за цял жи­вот и ние каз­ва­ме, че сме раз­ви­ли иму­ни­тет към нея.

"Пред­раз­по­ло­же­ни­е­то ле­жи в ос­но­ва­та на вся­ко за­ра­зя­ва­не и вся­ко из­ле­ку­ва­не. Та­ка че при­чи­на­та и ле­кар­с­т­во­то - при­чи­на­та за бо­лест­та и ле­кар­с­т­во­то за бо­лест­та - чу­кат на ед­на и съ­ща вра­та. Те имат ед­на и съ­ща на­со­че­ност, бла­го­да­ре­ние на не­ма­те­ри­ал­на­та или енер­гий­на прос­та суб­с­тан­ция."

(Дж. Т. Кент - Лек­ции вър­ху хо­ме­о­па­тич­на­та фи­ло­со­фия, Лек­ция № ХХIХ)

Пред­раз­по­ло­же­ни­е­то е оно­ва, ко­е­то ни да­ва въз­мож­ност да оз­д­ра­ве­ем; без не­го не бих­ме мог­ли да про­из­веж­да­ме сим­п­то­ми, ко­и­то да по­каз­ват греш­ки­те ни и не би има­ло вход за ле­кар­с­т­во­то, ко­е­то мо­же да ни на­со­чи об­рат­но към здра­ве­то. Тъй ка­то пред­с­тав­ля­ва не­ма­те­ри­а­лен агент, ле­кар­с­т­во­то, от ко­е­то се нуж­да­ем, не при­те­жа­ва си­ла в ма­те­ри­ал­ния свят, ос­вен чрез вли­я­ни­е­то си вър­ху Жиз­не­на­та си­ла на чо­ве­ка.

То ня­ма да бъ­де при­е­то, ако чо­ве­кът не е от­во­рен за не­го или пък не бъ­де при­ну­ден да се от­во­ри чрез пов­то­ре­ние на до­за­та. Ко­га­то во­ля­та на чо­ве­ка е раз­к­ла­те­на, той ста­ва уяз­вим - до­би­ва пред­раз­по­ло­же­ние. Кол­ко­то и да е па­ра­док­сал­но, в то­ва е не­го­во­то спа­се­ние, за­що­то имен­но оно­ва, ко­е­то му лип­с­ва, мо­же да по­ка­же къ­де е не­го­ва­та сла­бост и та­ка от­но­во да го на­со­чи към здра­ве­то, към он­зи "въз­хи­ти­те­лен, хар­мо­ни­чен, жиз­нен по­ря­дък", за кой­то го­во­ри Ха­не­ман в Ор­га­но­на.