Анализ на почерка и хомеопатия

Борис  Шойтов

К. Г. Юнг пише: ‘Никой не може да излезе от собствената си кожа. Ние действаме като своето психологическо минало, т. е.така, както ни диктува организацията на нашата мозъчна дейност. По тази причина ние сме ограничени в начина, по който се разкриваме в един експеримент за асоциации точно така, както по отношение на собствения си почерк.’

Днес вече е известно, че почеркът не е просто механично действие. Изследвания с хиляди хора, които са останали без ръце и се е наложило да се научат да пишат с молив в устата или между пръстите на краката, показват, че в края на краищата те проявяват своя уникален почерк – същият, който са имали, докато са ползвали за писане ръцете си. Почеркът, писането с ръка, всъщност е ‘писане с мозъка’ – сложна психо-моторна функция. Може да се каже, че почеркът е като рентгенова снимка на ума и дори ЕКГ на душата.

Лудвиг Клагес нарича почерка ‘замръзнало движение’. Съществува дълбока и поддаваща се на интерпретация връзка между движенията на индивида и неговите емоции. В същото време почеркът е продукт и траен запис на индивидуалните движения на индивида. Той представлява уникална и силно индивидуална характеристика на човешката личност и може да служи като показателен знак за най-дълбоките промени на личността. В контекста на хомеопатията, почеркът може да бъде разглеждан като индивидуален хомеопатичен симптом и може да помогне на хомеопата да разбере по- цялостно централните проблеми напациента.

Науката, изучаваща почерка е графологията. Тя има множество приложения в практиката. Първоначално целта на анализа на почерка била определяне на характера на пишещия, но било констатирано, че почеркът е също и значим индикатор за менталното и физическото здраве на пишещия. Потвърждения за това може да открием и в нашия реперториум. В секция’Психика’ са включени повече от 130 рубрики, съдържащи думата ‘писане’.

Улрих Велте, автор на книгата ‘Почерк и Хомеопатия’, пише: ‘Почеркът е ценен симптом, защото е специфичен за пишещия. Но колко специфичен е той за лекарството?’ Добър въпрос. за съжаление, от графологична гледна точка симптомите от реперториалните рубрики, с малко изключения, са безполезни и безсмислени, защото са неспецифични. Въпреки това, хомеопатията и графологията имат много общи черти в своята логика, методи на анализ и подходи. Аз мисля, че използвайки принципите на графологичния анализ, хомеопатът може да се сдобие с допълнителни индикации за достигане до симилимума. В подкрепа на това твърдение трябва да кажа няколко думи за графологичната логика, която се базира на няколко принципа, които са се развили в продължение на дълго време.

Тези принципи се различават от стандартната логика на дилетанта в графологията. Ще изброя някои от тези принципи:

1. Всеки отделен графологичен знак е ценен в много и различни аспекти.
2. Ценността на един знак може да бъде положителна или отрицателна.
3. Степените на ценност на знаците имат взаимно влияние и комплементарност, но никога взаимно изключване.
4. Крайното заключение се прави само на база на тоталността от знаци.
5. Тоталност означава, че цялото е повече от сбора от неговите компоненти.
6. Така всеки знак става ценен единствено в контекста на тоталността.
7. Едни и същи знаци в различни комбинации образуват различни графологични синдроми, променяйки кумулативната ценност на знаците.

Както виждате тук, има много сходства с хомеопатията. В хомеопатията ние знаем, че един индивидуален симптом, дори и да е ключов, само по себе си не означава нищо и има смисъл единствено, когато се интерпретира заедно с други симптоми; знаем, че съществува полярност на симптомите и пр. Всичко това показва, че ние можем ефективно да използваме графологията в рамките на хомеопатичния лечебен процес.
В хомеопатията едно простичко действие или жест може да разкрие пред опитния хомеопат цялата история, защото жестът има символично значение. В графологията един графичен знак или графичен израз е аналог на жеста в хомеопатията и също има символично значение, което може да носи скрито послание, неизвестно дори за пишещия.

Разбирането на това се базира на символизма в писането. Подробно обсъждане на тази тема няма как да бъде направено в статия като тази, но все би искал да дам един кратък пример. По вертикала буквата може да се раздели на три зони. Средната зона е централната част на буквата и представлява Егото, самоосъзнаващата се, ориентирана към целта част от личността, която действа в реалния свят на фактите, събитията и другите хора. Горната зона е супер-егото – зоната на ума и духовността. Тук може да бъдат видени интелектът, въображението, фантазията и  поривът към властта и бащата. Долната зона, от фройдистка гледна точка, представлява подсъзнанието. Долната зона е под нивото на съзнанието. Тя представлява вродените биологични пориви, инстинктивните нагони за сигурност и удовлетвореност, материалните потребности и неразпознатите спомени, както и майката. Ако видим дефект или изкривяване в долната зона, може да ги интерпретираме като изражение на дефицит в развитието на началата, начинанията, защитата и инстинкта за самосъхранение.

Налице е остра потребност да се вкопчиш в някого, липса на солидна почва под краката, липса на стабилност.
В коя група хомеопатични лекарства откриваме подобни характеристики? Правилно! При Муриатиците: нужда от майка, грижи и прехрана, материална защита и базисно самоосъзнаване. Ето така анализът на почерка може да служи като указател към хомеопатичните лекарства. Естествено, това е само един илюстративен пример. В живата практика е по-сложно и е необходимо по-задълбочено познание за науката графология. Съвременната наука графология е един от най-обективните и обективизиращи методи на психодиагностика.

Аз мисля, че е наложително да се направи по-подробно проучване на възможните приложения на графологичните методи в хомеопатията и се надявам да открия поддръжници и последователи на това мое мнение.

източник:  http://homeohelp.eu/bg/component/content/article/494-grafologiya.html