Стра­хо­ве­те в клас

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"


Ека­те­ри­на Ча­мур­лийс­ка 

Ако де­ца­та имат проб­ле­ми с уче­ни­е­то, то се дъл­жи на тях­на­та пси­хи­чес­ка кон­с­ти­ту­ция, на ха­рак­те­ра им, но и на об­с­то­я­тел­с­т­ва, ко­и­то не за­ви­сят от тях са­ми­те.

Спо­ред дет­с­ки­те пси­хо­ло­зи две са мо­ти­ва­ци­и­те, обяс­ня­ва­щи нор­мал­но­то по­ве­де­ние на ед­но де­те, оп­ре­де­ля­но ка­то уче­но­лю­би­во: лю­бо­пит­с­т­во­то да опоз­нае об­к­ръ­жа­ва­щия го свят, же­ла­ни­е­то да бъ­де ха­рес­ва­но от пре­по­да­ва­те­ля, кой­то в учи­ли­ще пред­с­тав­ля­ва май­ка­та. Ако ед­на от те­зи мо­ти­ва­ции лип­с­ва, се по­лу­ча­ва не­що ка­то спи­рач­ка, за­ба­вя­не на вни­ма­ни­е­то му и на­ма­ля­ва­не на ка­па­ци­те­та на за­пом­ня­не ка­за­но­то в клас.

За­гу­ба­та на ес­тес­т­ве­но­то лю­бо­пит­с­т­во не ви­на­ги има ед­на­къв про­из­ход. В ня­кои слу­чаи де­те­то е има­ло труд­нос­ти в за­па­ме­тя­ва­не­то на изо­бил­ни­те дан­ни в на­чалн­ни­те кла­со­ве. Дру­го труд­но  фик­си­ра вни­ма­ни­е­то си, за­що­то има не­у­дър­жи­мо въ­об­ра­же­ние. За тре­то - то­ва е лип­са­та на ин­те­рес към всич­ко, чес­то по­ра­ди емо­ци­о­нал­ни труд­нос­ти в се­мейс­т­во­то - т.е. има не­съз­на­те­лен от­каз от ин­тег­ри­ра­не към жи­во­та, кой­то ся­каш не си зас­лу­жа­ва да бъ­де жи­вян.

Страх­ли­во­то де­те чес­то е та­ко­ва по при­ро­да, обик­но­ве­но е един­с­т­ве­но в се­мейс­т­во­то и май­ка му неп­ре­къс­на­то по­каз­ва соб­с­т­ве­ния си страх да не му се слу­чи не­що. Та­ки­ва де­ца, ко­га­то се срещ­нат с на­си­ли­е­то, из­па­дат в без­тег­лов­ност. В на­чал­ни­те кла­со­ве те виж­дат учи­те­ли, ко­и­то кре­щят за дре­бо­лии, ко­и­то мо­же и да би­ят или чес­то да на­каз­ват. Или пък гру­пи­те на аг­ре­сив­ни­те де­ца, ко­и­то те­ро­ри­зи­рат и ре­ке­ти­рат по-сла­би­те. В те­зи ус­ло­вия бед­ни­ят страх­лив­ко е та­ка бло­ки­рал, че не мо­же ни­то да чуе, ни­то да за­пом­ни то­ва, ко­е­то се каз­ва в учи­ли­ще.

Ле­кар­с­т­ва­та, ко­и­то от­го­ва­рят на то­ва със­то­я­ние мо­жем да от­к­ри­ем в руб­ри­ки­те:

. оп­лак­ва­ни­ая след пре­жи­вя­на уп­ла­ха;

. чув­с­т­ви­тел­ни де­ца;

. чув­с­т­ви­тел­ност към гру­бост­та на дру­ги­те.

Ле­кар­с­т­ва­та, ко­и­то из­пък­ват са Ако­нит, Бе­ла­до­на, опи­ум, Кал­ка­рея кар­бо­ни­ка, Нат­рум му­ри­а­ти­кум, фос­фо­рик ацид, Фос­фор и Ста­фи­заг­рия.

Ако­нит из­пит­ва аго­ни­зи­ращ, поч­ти фи­зи­чес­ки страх, кой­то е из­пи­сан на ли­це­то му. То се стра­ху­ва от дру­ги­те хо­ра, от тъл­па, от бо­лес­ти, бол­ка и от смърт­та. Мно­го е чу­в­с­т­ви­тел­ен към шум и му­зи­ка.

Бе­ла­до­на: най-ве­че си пред­с­та­вя ужа­ся­ва­щи не­ща, пред­с­та­вя си ло­шо­ти­я­та на хо­ра и жи­вот­ни и тол­ко­ва се стра­ху­ва, че е го­тов да из­бя­га от учи­ли­ще. (Руб­ри­ка­та е "Спа­ся­ва се, из­бяг­ва"). Ре­а­ги­ра по на­сил­с­т­вен на­чин: ха­пе и плюе, ако стра­хът му ста­не мно­го си­лен.

Опи­ум: об­рат­но, той е па­ра­ли­зи­ра­ни­ят от страх. Той за­губ­ва всич­ки­те си спо­соб­нос­ти, но ми­на­ва за ин­те­ли­ген­тен, без да е та­къв. Стои в еди­ния край на дво­ра и наб­лю­да­ва иг­ра­та на дру­гар­че­та­та си. И са­мо по вре­ме на сън мо­же да учас­т­ва в дейст­вия с на­си­лие,  или в кош­ма­ри.

Кал­ка­рея кар­бо­ни­ка: прес­тав­ля­ва поч­ти съ­щия страх, как­то и при Бе­ла­до­на и се про­я­вя­ва по-къс­но, ако то­зи пот­лив, зи­мор­ни­чав и  ле­нив тем­пе­ра­мент се свър­же в ня­ка­къв мо­мент със стра­ха.

Нат­рум му­ри­а­ти­кум: е де­те, те­ро­ри­зи­ра­но от учи­ли­ще­то, за­що­то е за­гу­би­ло се­мей­на­та за­щи­та. То се чув­с­т­ва изос­та­ве­но, пре­да­де­но от май­ка си, ко­я­то го е ос­та­ви­ла на ня­как­во враж­деб­но мяс­то. Нес­по­соб­но да обяс­ни стра­ха си, той го скът­ва в се­бе си и не каз­ва ни­що за то­ва, как­во ста­ва в клас. Ус­по­ко­е­ни­е­то или съ­ве­ти­те го ядос­ват.

Фос­фо­рик аци­дум (фос­фор­на ки­се­ли­на): е то­зи, кой­то се на­ми­ра най-близ­ко до нер­в­на­та деп­ре­сия и без­на­деж­д­ност­та. Той из­па­да в със­то­я­ние на без­раз­ли­чие към всич­ко, от­каз­ва до­ри да се хра­ни. Но то­ва е ле­кар­с­т­во за най-теж­ки­те със­то­я­ния.

Фос­фор: е то­зи, кой­то има най-мно­го стра­хо­ве, и из­вън те­зи в учи­ли­ще. Па­ра­док­сал­но­то е, че той има ужа­сен страх да бъ­де сам, осо­бе­но но­щем. Има и осо­бен страх от во­да и бу­ри. Той е свръх­чув­с­т­ви­те­лен, мно­го емо­ци­о­на­лен: има нуж­да да по­каз­ва емо­ци­и­те и от­в­ръ­ща на лас­ки­те и це­лув­ки­те.

Пул­са­ти­ла:  е страх­ли­во­то де­те, ко­е­то знае са­мо да пла­че.  През ця­ло­то школ­с­ко пре­би­ва­ва­не то се­ди в ед­но ъгъл­че и под­с­мър­ча. То би ис­ка­ло да се  хвър­ли в обя­ти­я­та на учи­тел­ка­та, за­що­то знае, че са­мо там ще се чув­с­т­ва доб­ре, но ако тя не го гуш­не, то ще про­дъл­жи са­мо да пла­че и да пла­че.

Ста­фи­заг­рия: се стра­ху­ва да не бъ­де на­ка­за­на или да по­лу­чи не­зас­лу­же­на за­бе­леж­ка. То­ва де­те ще за­бе­ле­жи, че учи­те­лят или учи­тел­ка­та чес­то са нес­п­ра­вед­ли­ви. И пос­то­ян­но очак­ва да бъ­де след­ва­ща­та жер­т­ва на неп­ред­ви­ди­ма сан­к­ция. То­ва по­ве­де­ние чес­то му прив­ли­ча неп­ри­ят­нос­ти­те, от ко­и­то се стра­ху­ва. След учи­ли­ще то се от­п­рищ­ва и вкъ­щи из­па­да в си­лен гняв.