Идеалното тегло е в идеалното мислене

Бедата може би не е в болез­неното съсредоточаване върху идеалната фигура, а в невежеството ни за основния модел на нашата същност.

Хората по природа са с раз­лична структура и размери. Всички сме различни и това се дължи на типа организъм. А ти­повете тяло, с които се ражда­ме, най-схематично изглеждат така:

I тип - фини кости и слабо тя­ло. Тези хора трудно правят мус­кули. Могат да ядат много без да напълняват и обикновено ос­тават стройни през целия си жи­вот.

II-ят тип е с по-едри кости, по-силни мускули, с широки ра­мене и бедра. Те са силни, с пра­вилни пропорции. Напълняват лесно и отслабват трудно. Имат по-едра структура и по-набито тяло.

Между слабите и яките е III-ят тип, чието тяло се определя като "средно" (нито слабо, нито набито). Те са мускулести и сил­ни. Напълняват лесно, но също така лесно могат да отслабнат.

Всеки от тези типове тяло е естествен, никой не е по-добър или по-лош от другия и предла­га някакъв идеал, който е с ед­наква стойност "в очите" на природата. Така би трябвало да изглежда и в нашите очи. За не­щастие ние сме склонни да се придържаме към норма, която ни създава чувство на несъот­ветствие, в случай че не успява­ме да живеем според стандарти­те, на които мислим, че не отго­варяме. През вековете и в раз­личните цивилизации на мода е "заставал" един от типовете, а другите отчаяно са се мъчили да му подражават. А в плана на природата не съществува идея­та за такова подчинение.

Всеки тип тяло е нормално, здраво и красиво, когато умът и тялото са в равновесие. Следо­вателно, каквито и да сте, как­вото и да е планирала майката природа за вас, прегърнете го и му се радвайте. Умението да приемете своя тип тяло е идеа­лен пример за това как да наме­рите свобода в границите на сво­ята същност. За да бъде напъл­но здрав, всеки трябва да изжи­вява и изразява най-доброто, ко­ето може да извлече от себе си - това означава да стане завърше­на личност.

Връзката ум-тяло престава да бъде естествена, когато умът из­праща отрицателни сигнали до клетките. Стара индийска пого­ворка гласи: "Ако искаш да раз­береш какви са били мислите ти вчера, погледни тялото си днес. Ако искаш да видиш какво ше бъ­де тялото ти утре, погледни как­ви са мислите ти днес." Повечето от нас ще бъдат разтревожени ако приложат този тест върху себе си.

И всъщност теглото не е не­що, върху което трябва да се със­редоточаваме. Нашето тяло под­държа баланса си, като следва естествените си процеси. Цен­търът на глада се намира в хипоталамуса. Учените са изследвали дейността му върху ко­зи. Когато се отправял електри­чески импулс към участъка, отговорен за чувството на глад, животните непрекъснато дъвче­ли трева, въпреки че били сити. Изследванията показали, че па­тологиите в центъра на глада во­дят до нарушения на обмяната, в резултат на което се получава затлъстяване (поради ненормал­ното чувство на глад). Освен то­ва многобройните експеримен­ти показали, че хипоталамусът е мястото, където се събират различни "центрове" на чувст­вата и особено на инстинктите. Следователно поддържането на телесното тегло е процес, който се регулира "отвътре". Затова външни намеси, като диетите, са толкова неефективни. Статисти­ките показват, че около 90 % от хората, които спазват диети, се връщат към старото си тегло и дори напълняват. "И тъй като тя­лото реагира на вашите мисли, най-добрата диета е ... да изк­лючите от менюто си отрицател­ните мисли. Тогава теглото ви ще се погрижи само за себе си.

Сигурно сте забелязали, че хората, които нямат проблеми с килограмите, инстинктивно следват нуждите си - кога и как­во да ядат. А останалите? Оста­налите бъркат глада за храна с глад за любов, за щастие, с глад за удовлетворение, удоволствие или глад за спокойствие, защи­та и сигурност. В практиката си съм открила, че свръхтеглото е материалният израз на неприемането и непоносимостта към себе си. (Още един пример как мислите се превръщат в реал­ност - в молекули.) Тялото пер­фектно отразява мисловния модел, който имате за собствената си същност. А любовта на все­ки към самия себе си е задъл­жителна, защото без нея любов­та към ближния е невъзможна.

В хомеопатичния реперториум, в рубриката "Затлъстяване" има 118 лекарства. На езика на хомеопатията например гладът на Пулсатила и на Магнезиеви­те съединения е глад за обич и внимание, на Калкарея - глад за защита и сигурност, на неспо­койните Калии - глад за спокойс­твие и т.н. и т.н.

Не бих искала да оставя впе­чатлението, че хомеопатията премахва с магическа пръчка из­лишните килограми. Проблемът с теглото е път към баланса и съвършенството и може да бъ­де дълъг, ако има дълбока, вът­решна причина.

Като лечебен метод, който ви връща към природната любов и хармония, независимо какъв тип тяло имате, хомеопатията ще ви помогне да поддържате равно­весие, жизненост и радост от живота, а в хармонията на ума и емоциите се корени красотата на тялото. И когато има равно­весие между дейността на две­те мозъчни полукълба, в тялото не се отлагат много мазнини.

Макар и рядко срещан, идеал­ният баланс не е нещо ненормал­но. Всеки може да го постигне.