Защо жените я предпочитат...

.„През 1883 г., на среща на Американската медицинска асоциация един лекар се оплакал: "Толкова много съпруги на конвенционални лекари се лекуват при хомеопати. И за да влошат положението, те водят при тях и децата си."

Дана УЛМАН

Илайза Флег Юнг, лекар от XIX в. обичала да казва "Всяка жена е роден доктор. Мъжете трябва да учат, за да станат такива". Въп­реки че изказването може да е спорно, не е ли безспорно, че именно жените оказват първа по­мощ в повечето семейства. В ог­ромната си част пак жените пое­мат отговорността за здравето на децата си, а пазарувайки и готвей­ки, те задоволяват и хранителни­те нужди на семейството.

За раз­лика от конвенционалните, хомеопатичните лекарства са значи­телно по-отзивчиви при домаш­но лечение, затова е разбираемо защо американките са проявява­ли исторически интерес към хомеопатията. Не е лесно да се из­редят имената на феминистките от миналия век, които са смята­ли, че правата на жените и хомеопатията са двете важни неща по пътя към създаването на здраво общество.

Прекрасните дами от Меди­цинските общества от XIX век са ранна версия на съвременните женски групи за подпомагане, къ­дето жените говорели една с друга за телата си и как могат да се самолекуват. В значителната ро­ля, която хомеопатията е играела по онова време, информацията за хомеопатичните лекарства е би­ла неделима част от тези женски събирания. Много често съпруги на конвенционални лекари са ди­рели помощ при хомеопати.

Днес по същия начин прибли­зително две трети от пациентите и тези, които купуват хомеопа-тични продукти са жени. Същес­твуват около 300 учебни групи в момента и в по-голямата част от тях участват жени, а и се ръково­дят от жени.

Простата причина, поради ко­ято жените от миналото и днес се обръщат към хомеопатичната ме­дицина е: тя е по-сигурен и по-ефективен метод за лечение как­то на тях самите, така и на семейс­твата им.

И тъй като жените търсят про­фесионална медицнска помощ много по-често от мъжете, те са и много по-склонни да преживяват както рисковете, така и ползите. Когато жените стигнат предела на съвременните медицински експер­тизи и преживеят жестоките им странични ефекти, направо е неразбираемо, че все пак успяват да потърсят алтернативни здравос­ловни методи като хомеопатията, например.

Предменструален синдром (ПМС)

Хомеопатията може да излеку­ва ефективно крампите, подпухването и различните психологически симптоми, които жените обикновено изпитват около своя менструален цикъл. Докато сери­озният ПМС изисква професио­нална хомеопатична намеса, то състоянието на обичайния или лекия ПМС може да бъде облек­чено чрез самолечение като се предписва индивидуалното ле­карство.

Ако крампите са доминиращи­ят симптом в ПМС, помислете за :

Пулсатила (за крампи при жени, които са нежни, отстъпчиви, лес­но плачат и които имат промен­лив цикъл всеки месец, нямат жажда, често им се гади, предпо­читат да са на открито и се вло­шават когато са на топло, влоша­ват се от задържане на вода)

Беладона (за силни, натискащи болки или крампи, които идват и си отиват внезапно, влошават се от движение и от течение и понякога имат главоболие);

Магнезия фосфорика (крампите се успокояват при навеждане; от силен масаж на корема при навеждане напред или от горещи компреси, и които се влошават от студено, сту­ден въздух или от отвиване) и

Колоцинтис (крампите са като при Магнезия фосфорика, но жената е значително по-раздразнителна и неспокойна).

Когато подпухването е водещият симптом, показаните лексарства са Пулсатила (виж по-горе);

Сепия(констипация, летаргия, чувст­во, че вътрешните органи са на път да изпад­нат, гневлива личност, раздразнителност, тъ­га)

Ликоподиум (влошаване на симптомите между 16 и 20 ч., в горещо време, газове и болки в гърба) и

Лахезис (влошаване на сим­птомите по време на сън и при събуждане, левостранни симптоми, болките преминават с потичането на мензиса).

Когато водещи симптоми са настроенията, раздразнителността и повишената емоционалност, мислете за Пулсатила, Сепия, Игнация (емоционална уязвимост, особено тъга, про­тиворечиви чувства и хистерия);

Цимицифуга (остри, почти като родилни болки; от една­та към другата страна на тялото, възможни са болки в гърба или ишиасни болки, нетърпи­мост към болката, бъбривост, чувства се ся­каш е смазана и "не мога да издържам пове­че")

Лахезис (бъбривост, с остър език, сар­кастични, раздразнителни, подозрителни и ревниви, с горещи вълни; симптомите се вло­шават при събуждане и излагане на слънце, главоболия) и

Нукс-вомика (раздразнителни, придирчиви, карат се, състезателни, личност тип А, гадене).

Доза: 6, 12 или 30 С на всеки два часа при интензивни симптоми и на всеки четири часа при по-слаби симптоми. Спирате лекарството ако симптомите изчезнат или са съвсем леки. Ако след 12 часа няма видима промяна на със­тоянието, лекарството е друго.

Цистит (Възпаление на пикочния мехур)

Друго остро състояние, при което хомеопа­тията работи много добре е циститът (възпа­ление на пикочния мехур). Професионалното хомеопатично лечение може да излекува пов­тарящи се сериозни възпаления и подбраното индивидуално лекарство ще облекчи болката и дискомфорта в много остри състояния, още преди жената да е тръгнала към лекарския ка­бинет.

Двете най-често използвани лекарства за ос­тър цистит са Кантарис (парещи, режещи бол­ки преди, по време и след уриниране; всяка капка, която минава е сякаш вряла вода; чести позиви за уриниране) и

Сарсапарила (остра болка в края на уринирането, пареща болка и постоянно желание за уриниране; характерен, но не често срещан симптом е, че урината мо­же да излиза само когато пациентката е пра­ва).

Други лекарства са Берберис (болка в бед­рата и слабините по време на уриниране, бол­ката се разпространява от пикочния мехур и/ или корема към уретрата);

Пулсатила (болка по време и след уриниране, също и когато ле­жат, суха уста без жажда);

Апис (жилещи бол­ки с влошаване на симптомите от топло);

Беладона (остра болка, влошаваща се от движе­ние или от най-лекото дразнене, чувството, че нещо се движи в пикочния мехур, неспокойс­твие през нощта, диви сънища);

Нукс-воми­ка (постоянни позиви за уриниране, за кратко се подобряват, когато отделят малки количества, както и от топли компреси и топла баня) и

Каустикум (цистите след хирургична ин­тервенция, неволно изпускане при кашлица или кихане).

Доза: 6, 12 или 30 С на всеки два часа при интензивни симптоми и на всеки четири часа при по-слаби симптоми. Спирате лекарство­то, ако симптомите изчезнат или са съвсем ле­ки. Ако след 24 часа няма видима промяна на състоянието, лекарството е друго. Точното ле­карство може да бъде използвано три дни при остро възпаление на уринарната система.

Вагинити

Вагинитите първоначално са резултат от ин­фекция (т.е. от Candida albicans. Trichomonas vaginalis, Gardnerella vaginalis или Chlamydia trachomatis) или излагане на химически или алергичен възбудител. Най-общо симптоми­те на вагинита включват ненормално вагинал­но течение и сърбеж или парещи болки. За да се разбере как и защо хомеопатичните лекарс­тва са ефективни, трябва да научим нещо за естеството на вагинитите.

Един от най-често срещания тип вагинити е гьбичната инфекция, причинявана обикно­вено от гъбичката Candida albicans. Нормално вагината е населена с многообразни микроор­ганизми, които предпазват от инфекция. "Доб­рите" микроорганизми създават химическа среда, в която възпрепятстват действието на "лошите" микроорганизми. Също така те се хранят с "лошите" инфектиращи микроорга­низми.

Ако жената е приемала антибиотици за да лекува дадено възпаление, било вагинит или не, то антибиотиците убиват и двата вида микроорганизми - "лоши" и "добри", създа­вайки в края на краищата различни дисбаланси в тялото, включително и гъбични инфек­ции. Нормално е във вагината да се развиват из­вестно количество гъбички, но убиването на "добрите" микроорганизми от антибиотици­те позволява бързото им нарастване, създа­вайки така гъбична инфекция.

Конвенционалното лечение обикновено е с антигъбични препарати или свещички. Тези медикаменти временно намаляват броя на гъ­бичките, но не могат да възстановят добрите телесни микроогранизми, нито пък да пред­пазят тялото от бъдещи подобни инфекции.

Други фактори, които могат да разрушат екологичното равновесие във вагината са ви-сокозахарните диети, противозачатъчните хап­чета и някои хормонални промени, свързани с бременността. Но като се избавяме от гъбич­ките, бактериите или други патогени, които се развиват в резултат на екологичния дисбаланс и водят до вагинити, ние всъщност въобще не разрешаваме основния стрес в живота на же­ната.

Хомеопатичните лекарства не са антигъбич­ни или антибактериални в общоприетия сми­съл. Те по-скоро засилват собствените защит­ни сили на жената, за да се преборят сами с инфекциите. При този процес, за разлика от антибиотиците, те не разрушават вътрешното екологично равновесие.

Някои от най-често из­ползваните лекарства за вагинити са Пулса­тила (слабо бяло, жълто или зеленикаво тече­ние, с болезненост, липса на жажда, емоцио­налното състояние е променливо, с плач, вло­шаване от горещина и подобряване на откри­то, добро лекарство за вагинити при бремен­ни жени);

Креозотум (сърбеж с парещи бол­ки, жълто, гнойно течение, разяждащо и въз­паляващо срамните устни и околните кожни участъци; течението може да изцапа спално­то бельо и се влошава сутрин и при ставане);

Боракс (парещ вагинален секрет, който при­лича на белтък. Боракс обикновено се използ­ва при вагинити, които се проявяват между менструалните цикли);

Хидрастис (обилно, влачещо се жълто течение със силен сърбеж, влошаване преди менструация);

Сепия (тече­нието е бяло, млекообразно, миришещо, със сърбеж и парене с тенденция да е по-обилно сутрин, и когато жената върви; усещане за неп­риятен натиск и тежест във вагиналната об­ласт, силна умора, запек, раздразнителност, депресия);

Графит (предменструални гъбич­ни инфекции, често при пълни жени с рядко, бяло, разряждащо течение, може да изпитват болки в гърба: много обилно течение сутрин и когато жената върви) и

Калкарея карбоника (гъсто жълто или млекообразно течение с тенденция към силен сърбеж, обикновено при пълни, окосмени жени; влошаване преди мен­зис и когато се претоплят - те поначало са зи­морничави; придружаващи симптоми - главо­болие и спазматични болки). Тези лекарства са ефективни не само при гъбични инфекции, но и при други типове вагинални възпаления.

Хроничните или често повтарящи се ваги­нити изискват професионално хомеопатично лечение с конституционално лекарство.

Доза: 6,12 или 30 С на всеки два часа при интензивни симптоми и на всеки четири часа при по-слаби симптоми. Спирате лекарството ако симптомите изчезнат или са съвсем леки. Ако след 48 часа няма видима промяна на със­тоянието, лекарството е друго.

Ендометриоза

Ендометриозата е състояние, при което вът­решната тъкан на матката се разраства и се по­явява на различни места в тялото - яйчници, пикочен мехур или вътрешностите. Въпреки че причината е неизвестна, тя е свързана с яйчниковите хормони.

Ендометриозата може да доведе до различ­ни симптоми: чувство на тежест, болезнени менструации, подуване на гърдите, болки в гърба преди мензис, безплодие, болезнен по­лов акт, замаяност и депресия. Конвенционал­ното лечение е разнообразно и проблематич­но.

Конвенционалното фармакологично тре­тиране включва лекарства, които потискат хор­моните, произвеждани от яйчниците или хи­пофизата. Тези лекарства предизвикват маскулизация, включително силно окосмяване по тялото и необратими промени в гласа. Някои лекари препоръчват хирургична намеса, при която дисплазираните клетки се изгарят с ла­зер или се отстраняват матката, фалопиевите тръби и/или яйчниците.

Тъй като при много жени ендометриозата е болезнена, те не вярват в излекуването си. Понякога конвенционалната медицина носи об­лекчение, но цената са нови сериозни симпто­ми и нерядко - рецидивиране на първоначал­ното състояние.

Д-р Майкъл Карлстън, хомеопат и доцент в Калифорнийския университет и Медицинско­то училище в Сан Франциско твърди, че хо­меопатичните лекарства могат много да помог­нат в ранния и среден стадий на ендометрио­зата, но поради силната паника по време на напредналите стадии на болестта, те не са осо­бено ефективни.

Ендометриозата не е болест, която подлежи на самолечение, изисква се про­фесионално хомеопатично лечение.