« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа

27 септември 2014

Житейски промени, преходни моменти – раждане, пубертет, менопауза , пенсиониране

Житейски промени, преходни моменти – раждане, пубертет, менопауза , пенсиониране


Лектор: Анжела Нийдъм


Анджела изнесе тази лекция преди 16 години. Може би ще ви се стори интересно да сравните това, което тя е казала тогава, с това, за което говори сега. Дали нейните възгледи са се променили и развили, изненадващо оставайки едни и същи? Мислите ли, че тя се е отрекла от някоя от представите си или идеите, които е споделяла тогава, в светлината на нейните по-зрели възгледи сега? Мислите ли, че представите й са се развили в положителна посока или те изразяват по-негативна гледна точка? Дали има движение отляво надясно, както при периодичната система според теорията на Шолтън?



Добро утро, това е всичко, което ще чуете на български от мен тази сутрин. Тази сутрин ще се занимаваме с една много трудна тема и много трудни за разбиране идеи, включени в нея. На много места ще се получи така, че вие ще ми задавате въпроси, на които аз няма да мога да отговоря. Това са неща, върху които трябва да мислите и които трябва да изследваме през годините, които следват. Вчера Линда ви каза, че нашата основна тема е свързана с разглеждане на основните житейски промени, което по друг начин изразено означава, че говорим за преходи. Има два начина да се гледа на тези преходни моменти – можем да говорим за точните моменти на преход и те са свързани с точно определени моменти от живота на човека, но можем да говорим за тези преходни моменти като за едни по-продължителни процеси и в този смисъл ние винаги сме в някакъв процес на промяна. През цялото време ние се променяме по един или по друг начин. В природата на всяко живо същество е заложено постоянно да бъде в процес на промяна. Ако не сте в процес на промяна, значи сте мъртви. Има ли нещо, което можем да наречем мъртво? Какво мислите? Какво е това смърт? Какво мислите на нея?

О – това са неща, които не се движат.

Камъкът мъртъв ли е? Може би промяната в него е изключително много забавена, но все пак той се променя. Може би има едно нещо във Вселената, което е наистина мъртво и това са звездите – черни джуджета. Знаете ли какво представляват те? Това е състоянието на звезда, в което ще бъде нашето Слънце след много много милиони години. Нашето Слънце е студена звезда и един ден то ще стане бяло джудже, след като изгори цялото количество водород, което притежава. В края на този процес единственото нещо, което ще остане ще бъде въглерод и това ще формира едно самостоятелно черно джудже – твърдо парче водород с невъзможно развитие по-нататък, Учените не са сигурни дали на този етап на развитие на Вселената има такива звезди, достигнали стадия на черно джудже, така че сме в света на теорията, тъй като до този момент не е известно дали има такова състояние, това означава, че във Вселената нищо не е мъртво. В същото време не можем да бъдем абсолютно сигурни, че нещо няма да започне да се променя, дори и при черното джудже. И ако приемем това като един аспект на прехода, ние всъщност говорим за всичко.

Тази сутрин ние с вас виждаме едно от значенията на въглерода и вие ще имате известна представа защо доста време през тази седмица аз ще ви говоря за въглерода и за лекарствата базиращи се на него. Трябва да имате основни познания по химия, за да знаете колко важен е въглеродът. Но, ако трябва да сме в процес на движение, това не означава задължително, че ние се движим напред. Винаги има и обратната посока, нали така. Истината е, че ние, хората, сме много сложни същества и може би част от нас се движат напред, докато други части от нашия живот се движат назад и като резултат от това ние стоим на едно място или излизаме от това балансирано състояние. Това излизане е патология. Когато всички аспекти на нашия живот се движат напред и с еднаква скорост, тогава ще бъдем в идеално здраве. Има ли някой в залата, който да счита, че е в състояние на идеално здраве? Мислите ли, че съществува човек на тази Земя, който да е в състояние на идеално здраве? Но има такава възможност, нали, и някой ден ще достигнем в такова състояние, но това едва ли знае някой. В известен смисъл ние винаги говорим за преходно състояние, когато работим с нашите пациенти. Но също така сме открили, че съществуват моменти, които са реални житейски промени, но не са видими за нас.

Първото нещо, което се е случило в нашата Вселена, вероятно е бил Големият взрив и това е невероятно огромна промяна. Тя е извън нашите представи заради своята мащабност, но от този момент нататък изведнъж се появяват атомите. За много дълъг период след това нищо не се случва. В продължение на милиарди години единични протони са се "разхождали", без да правят нещо особено. Имало е отделни атоми водород, малко хелий. Във всеки един от нас има атоми, които са били родени именно в момента на големия взрив. Във всеки от нас има известна връзка с този момент. Може би у нас по начин, който не осъзнаваме, има памет за това, което се е случило тогава. Това звучи страшно – малка част от нас се е движила в нищото преди милиарди години. Ще ви кажа една тайна за себе си – имам един страх и това е страхът от нищото. Може би се дължи на този атом, който е бил в нищото и ми напомня за това. Така че още от самото начало са съществували тези моменти на преход. Тези водородни или хелиеви атоми милиарди години са се движили на горе-надолу, докато нещо се е променило – две водородни ядра са се слели, едното се е превърнало в неутрон и тогава се е родил деутерия. Голяма част от деутериевите ядра са "загинали" в момента, в който са се появили. Но в някои случаи част от тях са успели да уловят друг протон и са създали възможността за появата на въглерода. Не мога да ви изнеса цяла лекция за периода от Големия взрив до началото на живота на Земята, защото ще го правим цял ден. Някои от вас сигурно са доста запознати с тази тематика и я разбират по-добре, отколкото аз, тъй като не съм нито химик, нито астроном. Това, които искам, е да направим паралел и основа за работата ни с въглерода по-нататък.

Знаете, че животът ни е доста по-забързан. отколкото животът във Вселената. На нея й трябват милиарди години, за да стигне до някакъв момент на преход или промяна.

А колко години ни трябват на нас, за да преминем от едно състояние в друго? Седем. Седемгодишният цикъл може да се приеме като единица за човешките същества. Това са неща, които се говорят и приемат от най-различни групи учени или вярващи. Разбира се, не трябва да приемаме тези седем години като някаква точна цифра. Нумерологията има значение за нашия живот, но в някои аспекти е под съмнение, дори и да приемем седмицата, понякога седем години изглеждат по-важни от други седем години. Някои приемаме като периоди на промени, като преходни моменти, а напълно игнорираме другите през по-голямата част от времето. Някои са свързани с много очевидни промени в човешкото същество. Един от най-очебийните, естествено. е пубертетът, както за момчетата, така и за момичетата. Това е период на много дълбоки хормонални, физиологичнн и неврологични промени. Друг очебиен момент е менопаузата. Не изключвам мъжете от тази група, защото мъжете също са подложени на значителна физиологична и хормонална промяна. Тази промяна е от същото значение както и при жените. Това не са единствените моменти на преход в живота. Кои са според вас двата най-важни момента на промяна? Това са раждането и смъртта. В други общества, някои от които все още съществуват, хората са били много по-наясно с тези моменти на преход. Загубили сме връзка с много неща, които те са знаели.

Когато бях дете в Англия, достигането на 21 години беше истински момент на преход. Не само затова, че се организираше огромно парти, което разбира се си беше важно, но символът на това, да си достигнал 21 години, означаваше нещо. Тогава се връчваше ключът от къщата, което означаваше, че можеш да излизаш и да се връщаш тогава, когато искаш. Това е особено важно. Разбира се, могат да се правят и много други неща – да гласувате, ставате гражданин. Но когато аз преминах в този втори период, който при мен беше доста преди 21 години, всичко това се промени. Аз имах ключ на 12 години. Майка ми работеше, трябваше да се прибирам сама, така че трябваше да имам ключ. Възрастта за гласуване стана на 18 години и т.н., така че това престана да бъде важен житейски момент в растежа на децата. Но имаше други промени. Даването на ключа и всичко останало бяха необходими промени, но започнахме да губим чувството за преминаване от фаза във фаза. Преди във всяка фаза от живота ни трябваше да се случат определени неща. Ако не сме изживели тези промени в този период, трябваше да ги извършим по-късно и това означаваше да се върнем назад, както говорихме в началото. Не вървим по права възходяща линия, а като в спирала, поне се надявам да е така. Но някои хора се придвижват по друг начин – въртят се на едно и също място. Дори като стигнат в точката, където развитието трябва да бъде осъществено, те пак не го правят, а извършват следващ кръг на същото ниво. Това са хората, които имат най-голяма нужда от хомеопатия, а вероятността да дойдат при нас е най-малка. А когато дойдат, как ще направите така, че да преминат тази точка. Не се опитвайте да карате някой непременно да се лекува с хомеопатия.

Вероятно няма да можете да направите нищо добро с тях, дори и да се съгласят да дойдат, защото може да имат нужда да се направи повече от това, което вие можете да им дадете. За да решат да дойдат при вас, те трябва да са преминали вече поне мъничко сами точката на застой. Идването при хомеопат означава да се отворите към нещо друго, нещо различно. Това, разбира се, не се отнася само за хомеопатията. Вероятността да отидат на което и да е друго място, където може да има отделяне от този цикъл, е много малка. Имат нужда нещо външно да се появи и да предизвика такава промяна. Преди много години на Земята е имало едно много стабилно положение. Динозаврите са се разхождали бавно, тежко, не много интелигентно. Някои от тях са се движили по-бързо ... и това е продължавало ужасно много години. Динозаврите са били на Земята много по-дълго, отколкото хората и изглеждало, че това е много стабилно състояние на нещата. Не съм била тогава на Земята и не мога да кажа със сигурност, но това е било състояние на зацикляне, което не води до никъде. Може би все още щеше да има динозаври, ако не се била появила комета, която внезапно да се удари в Земята. Това отново е теория на учените, не сме сигурни за промяната, но има голяма вероятност, да е било така. За динозаврите това бил доста неприятен момент, но е създал възможност да се случи нещо ново, нещо различно. Това се е повтаряло в течение на историята на Вселената. Нашата Земя нямаше да има атмосфера, която да е полезна за нас, ако през всичките тези години комети и други тела не се бяха удряли в нея. Вероятно трябва да се получават такива катаклизми, които да подтикват нещата да се движат в някаква посока. Ако помислите върху това, което казвам сега, и за неговото приложение, ще започнете да се чувствате малко неудобно. И аз се чувствам неудобно. Много години от своя живот съм прекарала в работа за движението за мир, все още се занимавам с екологични проблеми и проблеми на околната среда, защото смятам, че това означава да осъзнаваме какви разрушения можем да причиним на собствения си дом Земята. Когато започнах да разбирам нещата, които ви говоря сега, стана ясно, че може би разрушението кара нещата да преминат в някаква следваща фаза. Всъщност не знам дали това е вярно, но знам, че имам правото да тъгувам за последния загинал леопард, което не значи, че няма да се радвам на раждането на ново бебе. Как бихме могли да имаме нови деца, ако прародителите ни не умираха! Може би в България нямате този проблем, защото все още имате празно пространство и няма да стигнете до пренаселване. В Англия обаче сме много гъсто населени. Ако не умират стари хора, нямаме място за деца. Вече ви казах, че само поставям въпроси пред вас за мислене. Не съм сигурна дали Земята в момента е в момент на зацикляне и се нуждае от нещо външно, за да продължи, но знам, че това се случва с хората.

Връщаме се обратно към тези периоди на преход през седем години. Разбира се, първият такъв период не е седем години, а девет месеца. Това е периода преди да се появим на Земята от утробите на майките си. Този период, както и процеса на раждането, имат собствени моменти на преход и промяна. Следващият период на преход е от раждането до седемгодишна възраст. Някои от вас чел ли е книгата „Как да получиш това, което искаш, и да обичаш това, което имаш.“? Авторът й, г-н Джон Грей има собствен поглед към тези периоди на седемгодишни промени и ги нарича "резервоари с любов". Разглежда човешкото същество като изградено от определен брой такива резервоари, които трябва през живота си да пълни, за да може да ги изпразва . Първият от тях според него е този преди раждането и това е любовта от Господа. Това може би е един доста опростен модел. Аз не винаги съм съгласна с това, има различни начини на мислене за тези неща. Тази сутрин ще ви покажа различни погледи върху нещата. Сами ще решите кои смятате за полезни и кои могат да ви помогнат някъде. Мисля, че всички сме съгласни колко е важно за бъдещето на едно дете това, какво се случва на родителите му преди неговото раждане. Когато аз лекувам пациенти, много често искам да знам какво се е случвало с майката и бащата в периода, докато детето е било в утробата. Понякога точно това е информацията, която ми помага да разбера какво става с пациента точно в този момент. По системата на Грей резервоарът с любов, който се излива от родителите, е свързан с първия седемгодишен период. Това са годините на детството. И във вашата страна вие се отнасяте правилно към този период. Изпращате децата на училище на седемгодишна възраст. Нашите деца тръгват на училище на пет години. Дали в резултат на това те са по-добри в училище от вашите? Едва ли! Ние имаме много по-голям брой деца, които престават да учат, отколкото това се случва при вас. За всяко нещо си има точно време. Децата на три, пет, шест години имат нужда да прекарват времето си с други деца. Може би за тях е по-добре да са в групи за игри или в детски градини.

Но очаквате те да седят на едно място, върху малко столче зад малък чин и да работят така, сякаш естествената им група са децата наоколо зад другите чинове, и да станат едновременно, когато учителят влиза в стаята и да кажат: "Добро утро, мис!". Може би имат нужда от такава група, но те не са готови за това. Центърът им в този период е все още в семейството, с мама и татко или този, който представлява за тях майката и таткото. Това е така, освен ако не се е случило нещо важно в живота им. Неслучайно, когато говорим за групи лекарства, за работата на Шолтън върху минералите, често говорим за неща като темата за майката, темата за бащата и т.н. Още отначало искам да разберете какво означават тези термини, защото не винаги лицето, което изпълнява ролята на майката, бащата, брата или сестрата, са естествените роднини. Това, което е важно, е, че някой изпълнява тази роля. В някои случаи е много важно да установите кое е лицето, което изпълнява тази роля. В противен случай можете да разберете погрешно какво се случва. В момента имам пациент, който тъгува по начина, по който тъгуват всички хора, когато почине майка им. Но не майка му е починала, а баба му. Всъщност през тези години от една до седем бабата е изпълнявала ролята на майката. По-късно е живял с майка си и имал чудесни отношения с нея и затова е било много трудно да се разбере колко трудно е изживял смъртта на баба си – възрастна жена, за която се очаква, че ще почине. Но т.нар. "любовен резервоар № 1", майчината любов от тази възраст е свързан с бабата. Вероятно в Англия има две деца, за които аз съм нещо като баща. Така че няма значение дори какъв е полът на човека, важна е ролята, която играе в живота на човека. Тези термини трябва да се разбират както в буквалния, така и в известен символичен смисъл. Знам, че в България съществуват много хора, за които символът на майката и бащата се играе от дядото и бабата. В това няма нищо лошо, стига тази роля наистина да е изпълнена, защото тя е важна за развитието на детето в този период. На седем годишна възраст наистина настъпва момент на преход и съществуването му в този период подпомага развитието на детето. Считам, че е важно преходните моменти като този да се започват, да се отбелязват по някакъв начин. Загубили сме много, откакто тези неща са отпаднали. Трябва да имаме съзнанието, че от нас се очаква да преминем в някакъв следваш момент от нашия живот и това подпомага процеса на развитието ни. Помага да разбираме правилната природа на придвижването към друг етап от живота.

Това е особено важно в един по-късен момент на преход именно менопаузата. Какво всъщност прави обществото по отношение на този момент "Ще получа остеопороза, ще бъда стара и грозна и никой няма да ме харесва, ще ми се случат всички ужасни неща, които се случват с хората в менопауза! Ужасни горещи вълни, болки навсякъде, загуба на либидо, хормонално заместваща терапия!" Така че е по-добре този момент да се отложи за напред. Какво огромно количество опасни глупости. Менопаузата трябва да се празнува така, както трябва да се празнува и всеки момент на преход. В момента, в който променим отношението си, много от симптомите ще изчезнат. Аз съм седем години след периода на менопаузата и съм в следващия период на промяната. Чакам ново парти. Едно от децата, за които казах, че съм им като баща, за първи път има мензис тази година. Всички купихме подаръци и направихме специална вечеря, за да й пожелаем добре дошла в този нов период от живота й като нещо, което е много хубаво. В нашето домакинство наистина отбелязваме тези преходни моменти.

Но колко деца познавате, за които този пубертетен период е мъчителен, раздразнителен, свързан с болка. Разбира се, че в тези периоди трябва да има някакви трудности. Самите промени включват такива моменти на объркване. Не можем да очакваме, че ще преминем от едно състояние в друго, без да положим някакви усилия. Колко от вас са гледали поява на пеперуда от какавида? Това изглежда ли ви нещо лесно? В момента, в който се появи, тя е много податлива на външни влияния. Трябва да се изчака крилете й да изсъхнат, преди да може да лети. В резултат на това голяма част от тях биват изядени. Период, който е добър за птичките, които ги изяждат, и много лош за самите пеперуди. Тези, които ме познават, знаят, че обичам птиците и ми е приятно да ги наблюдавам, така че в този момент съм малко раздвоена. Периодите на преход трябва да включват борба и риск. Значи ли това, че една пеперуда трябва да остане в какавидата?

Целият този процес, свързан с преминаването до пеперуда е такъв, че това животно в крайна сметка да бъде създадено. Същото се отнася и за вас. Дори при вас това е по-сложно, защото всички тези периоди водят до още периоди и накрая до смъртта. Смъртта също трябва да бъде отбелязвана. Мъката, която изпитваме към умиращите, е за нас самите, но не и за човека, който е починал. Това трябва да се отбелязва с хубави чувства. Те започват тази спирала на някакво друго място. Хубаво е да е така, нали?

Каква връзка има това с хомеопатията? Най-вероятно е хората да проявяват патологията, заложена в организма им, именно в тези моменти на преход. През тези периоди трябва да са настъпили промени, които да им дадат възможност да извършат тези преходи. Ако животът им през този период не е бил достатъчно добър, става много ясен този момент, че трябва да преминат в друго състояние. Колкото по-нагоре се движим по тази спирала, това става по-сложно и по-трудно. Защото съществуват много предишни периоди, които може
би все още не са завършени. Ако съм на седем години и имам някакви проблеми в този период (свързани с резервоара на майчината любов) или преди това, в периода на вътреутробно развитие, тогава на тази възраст ще видим патологията на физическо или емоционално ниво. Може вече да се е проявила патология през периода, но цялата картина става все по-ясна, когато се доближава до този момент на преход от ранната детска възраст към юношество.

Ако някой е на моя възраст и трябва да премине в периода, свързан с периода на мъдростта според Грей и не е свършил някои неща в предишните периоди, тогава последиците ще бъдат много по-дълбоки, много по-трудно забелязвани, по-трудно ще ги открием. Ще бъда на някое от по-високите спирали, но ще реагирам, все едно съм на някое от по-ниските нива. Когато снемаме случая на наш пациент, трябва да мислим в кой от тези периоди се е случило нещо лошо и тогава ще можем да разберем с какъв тип проблем си имаме работа. Ето защо е добре когато се снема случая, да се направи нещо като графика, свързана с времето. Пациентите много често не забелязват някои неща. Ще ви кажат, че нещо се е случило преди 20 години. След това ще ви кажат, че са били в болница във връзка с тази болест през 1982 г., като изобщо не правят връзка, че това е било точно преди 20 години. Ваша работа е да разберете кога какво се е случвало.

Ако детето ни премине през периода на преход на седемгодишна възраст, следващият период на преход вече е пубертетът. Вече казахме, че това е един от най-важните и значими преходни моменти в живота. Може би можем да направим асоциация с излизането на пеперудата от какавидата. Независимо колко добри са били тези първи 14 г. от живота на един човек, те са трудни години. Разбира се още в началото говорихме, че тези периоди не са съвсем точни. Всъщност настъпването на първата менструация (менархе) при момичетата става на все по-ранна възраст. При някои това става на 10–11 годишна възраст, при други дори по-рано. Когато първата менструация се появява още по-рано, проблемите са значителни. Можете ли да си представите какви проблеми може да има едно 8-годишно дете с мензис? И това се случва. Една от причините, предизвикваща подобен проблем е огромното количество хормони, които поглъщаме. Едно дете на 8 години не е готово нито физически, нито психологически, умствено, неврологично или емоционално да се сблъска с този проблем. В тези деца може да видите как една част се движи напред, една част се движи назад, те са объркани и много трудно могат да се справят с този процес. Дори когато менархето се случва в един нормален период от развитието им, момиченцата се нуждаят от време, за да осъзнаят, че вече са „друг вид хора“. Можем да очакваме, че точно в този момент ще се появят някои възможности за податливост към определени заболявания, за някои слабости в тези хора. Понякога тези неща стават ясни именно в този момент на преход.

Именно затова е много трудно в такива периоди да се снема един случай, защото те трудно ще ви се поддадат. В някои случаи това е защото те самите не желаят да го направят, но много често те просто не могат. Вчера ви споменах за едно такова дете и когато говорих с това момиче и я питах как се чувства, тя ми отговаряше „Не зная!“ Питам я какво става с конкретни неща в живота й, а тя отново ми отговаря, че не знае. Тя е объркана, не знае каква е в момента и затова трябва много да внимаваме какво се случва, когато работим с хора, които се намират в точно в този преходен момент. Трябва да знаем какво е положението в дома им, какви са отношенията им с родителите, братята и сестрите, бабите и дядовците, трябва да знаем какво става в училище с техните приятели. Трябва да търсим информация от различни ъгли, не само пряка информация от пациента ни. Можем да имаме представени някакви симптоми, но те могат да имат много малка връзка със случая. Всичко това е валидно и е от голямо значение за всички преходни моменти от живота на човека.

Ако се върнем към периода на менопаузата отново ще срещнем пациентки, които отговарят на въпросите ни с „Не зная!“ Разбира се, този отговор няма да се отнася за същите неща , както при едно дете в пубертетна възраст, те много добре знаят как се чувстват. Предполагам, че всички знаете как изглежда една гореща вълна в този период. Това, което те не знаят, е какво искат да правят с живота си по-нататък. Много често през менопаузата стои въпросът има ли място, където могат да отидат, защото животът им е „свършен“, децата са пораснали. Могат да продължат да си вършат работата, но тя вече не им е интересна. Не знаят какво друго могат да правят или какво друго искат да правят. Много са стари, за да продължат да учат нови неща. И никой няма да ги иска, нали така. Това много прилича на болката по време на пубертета, когато хората имат същите страхове. Тинейджърът казва, че никой не го разбира, никой не му обръща внимание. Смятат, че никой не е преживявал това, което те преживяват в момента. Няма да ви кажа, кои са лекарствата. Това е нещо, което искам да ви накарам да правите сами – да виждате рубриките, да виждате симптомите и от там да извличате лекарствата, защото е много лесно да се пропусне дълбочината на този етап от развитието. Ще ви кажа две изречения за един случай, който лекувах миналия месец. Това е във връзка със случая Apis и Nаt-m., който разглеждахме вчера. Това е един малък случай за пубертета. А сега ще чуем и за менопаузата и след това ще почиваме. Жена на 51 години дойде при мен с всички типични симптоми, от които се оплакват жените през менопаузата. С много тежки горещи вълни. Много горещи вълни, с много зачервено лице, с много очевиден израз на тези горещи вълни. Това е жена професионалист, тя общува с хора и част от проблема е това, че тя се притеснява по време на тези горещи вълни. От нейна гледна точка центърът
на случая в този момент са горещите вълни. Ако искате, можете да погледнете в реперториумите си –
Generals, Heat, flushes of, menopause during. Знаете ли, аз не го направих и не защото зная рубриката наизуст. В този момент тази рубрика въобще не ме интересуваше. Тази жена ми разказа историята на детството си. Имала е много тежки проблеми в този период на живота си, но истинската причина е, че в първия резервоар на майчината любов, не е имало нито капчица за нея. Когато е била малко момиченце и е вечеряла, често се е случвало да разлее малко от чашата си или да разсипе малко от храната си, както става чисто при малките деца. Тогава е била принуждавана да довърши вечерята седейки на пода под масата или храната й е била вземана и й е било забранено да яде до края на деня. Това е просто един пример за това, как е протичало детството й. Рубриката за нея не е горещи вълни, а болести от насилие. Дадох й Carc. 1М. Никога не съм срещала Сагс. като лекарство за менопауза. Тази вечер тя е имала най-горещата вълна, която въобще й се е случвала през живота и оттогава нито веднъж не и се е случвало.

Видяхме, че при нас могат да идват пациенти заради това, че са застинали в момент на преход и не могат да преминат през него. Това може да се дължи и на проблеми от етапа, в който се намират, Но тъй като животът им е една спирала, а не линия, това може да се дължи и на проблеми, възникнали в предишна фаза. Тъй като не са се извършили всички промени, които е трябвало да бъдат извършени през този предишен период, те не могат да преминат към следвания без проблеми. Забелязахме, че ние сме сложни същества – можем да се движим добре в едни области и да имаме проблеми в други области. Ще ви дам пример от моя живот – част от живота между седем и четиринадесет години включва да се установяват връзки и отношения с други хора под формата на игра. Аз не правех това, бях малко по-възрастна. Обичах да бъда с възрастните. не харесвах детските игри, не приличах на децата и те не ме харесваха. Когато стигнах фазата 21-28 години трябваше чак на този етап да започна с игрите. Като ученичка бях много добра. Никога не правех умишлено някакви лоши неща. Можете да си представите какво мислеха другите деца за това. Първият път, когато направих нещо недобро в час, бях на 24 години, Учех за библиотекар. Имахме много скучен лектор, така че аз пуснах един будилник по средата на лекцията. Като дете бих си помислила, че това е страшно детинско и глупаво. А все още смятам, че това е доста смешно. Обичам да
излизам в парка с децата, защото това ми дава възможност да се люлея на люлките, да се катеря по катерушките. Все още се опитвам да наваксвам загубеното си детство, а сега съм на 56 години. В някой етап ние трябва да
изживеем тези фази. Говорихме малко за периодите 7-14 и 14-21 години и смятам, че тези периоди са доста ясни за всеки от нас. Малко по-трудно е да се видят следващите периоди – от 21 до достигането на менопаузата. Шекспир говореше за седемте възрасти на хората. Но ако приемахме схващането му, трябваше да живеем до 49-годишна възраст. Разбира се, неговите периоди бяха по-продължителни от 7 години и бяха различни по продължителност. Говореше за бебето и за малкото дете, като този период обхващаше седем години; говори за детето – ученик, което не обича да ходи на училище: говори за младия любовник; за младия войн; за зрелия работещ човек и, разбира се, за възрастния човек. Според Библията естествената продължителност на нашия живот е 70 години. Ако говорим за периоди от 7 години. това ни дава десет периода. Познавам доста хора, които са над 70 години, така че дори това не може да се счита за вярно. Системата на Грей за любовните резервоари достига до 56-годишна възраст и според тази система аз вече нямам никакви етапи, които да изживявам през живота си. Аз се съпротивлявам на това схващане и искам да имам още няколко фази от живота си. Мислех за различните възможни начини на поглед към тези периоди и се опитах така да ги пригодя, че да достигнат до 90 години. Както вече споменахме, периодите до 21-годишна възраст са ни ясни. От 21 до 28 години с възрастовия период на младия човек и често той се свързва с любовта. Свързан е с откриване на хората, с които имаме общи интереси, свързан е с развитието на взаимоотношенията и особено с това специално приятелство с един любим човек. В много общества този период е свързан с борбите и войните. Считам, че всички се надяваме, че няма да бъдем въвлечени в нова война, но това не променя факта, че вътре в нас имаме нужда да бъдем войни. Твърдо вярвам, че това не се отнася само до мъжете, въпреки че в по- голяма степен това касае тях. По време на този етап от нашия живот чувстваме необходимост да използваме тази нужда да бъдем войни в някакъв позитивен смисъл. Съществуват много положителни борби, в които можем да се включим и те могат да не са свързани с оръжия, които убиват. За много хора този аспект е объркващ в живота им. Те са герои, които търсят някаква кауза, на която да се посветят и ако не могат да намерят такава, помислете до какви резултати може да се стигне, защото те са около нас – всички тези млади хора без работа, без цел в живота, без идея за това какво може да се направи, за да се променят нещата, отхвърлени от обществото, използващи алкохол, наркотици, улични боеве и т.н. Така че в този етап има много патология в нашето общество и ще открием, че част от нея е свързана с недостатъци, които сме имали в по-ранни периоди на тази спирала. Можем, разбира се, да се върнем отново към развитието на Вселената и там да търсим паралели. Видяхме как водородът и хелия преминават към развитието на въглерод. Знаем също, че въглеродът е свързан с органичната химия и с възможностите на нашето разбиране за живот. Но ние не можем да спрем там, не можем да сътворим нови елементи без процеса на горене на една звезда. Желязото е мястото, до което можем да стигнем в тази система. За да се премине през желязото трябва да имаме супернова звезда, така че трябва да се осъществи още една голяма промяна, С какво свързвате желязото, мислете за митология, мислете за технология?

О – Твърдост, ковкост, стабилност, корозия.

А – Какво трябва да имаме за корозия?

0- Кислород.

А – Помислете за желязната епоха от развитието на човечеството, какво е значението на тази епоха?

О – Създаването на оръдията на труда.

А – А какво ще кажете за "Желязната лейди" – Маргарет Тачър и коя част от управлението й най-много я удоволетворяваше. Това беше Фолкленската криза, това много й хареса и тя самата направи така, че това да се случи. Ако не можем да преминем към нова фаза ние зацикляме в тази фаза на стабилност, която е свързана с войни и подобни събития. Разбира се, преди желязото имаме кислород и в края на краищата се стига до корозия. Много хора загиват в тази фаза, това е един период в който има скок на смъртността, но по-голяма част от тази смъртност се дължи на инциденти. В повечето случаи те са свързани с насилие.

Другата страна на този период е свързана с любовта. Не са ли любовта и войната двете най-вълнуващи неща? Нашето поколение се е научило да не гледа по романтичен начин на войната, но когато четете материали за войните преди 1914 година ще видите колко романтични изглеждат тези неща. Дори и сега, ако слушате разговорите на военни, ще откриете, че те понякога говорят за оръжията си, както биха говорили за любимите си момичета. Всички знаем, че войната е свързана с най-лошите страни на сексуалното поведение. Една от причините за разпространението на СПИН в Африка е това, че американски войници са ходили там за почивка и възстановяване. Но какво означава почивка и възстановяване по тези места? Това са връзки с проститутки. Абсолютна необходимост е било да се доставят проститутки за военните. Защо? Помислете си сами какво се случва в този етап, като си спомните за предишните. Когато разглеждаме нарушенията в този етап от живота, трябва да търсим лекарства, които са свързани с проблемите в този етап. През този етап хората трябва да са преминали през въпросите относно това, какво представляват те самите. Но много от тях не са успели да го направят и всичко това е свързано с объркването на идентичността, със смесването на омразата и любовта. Преминаваме към следващия етап от 28 до 35 години и това е фазата през която трябва да се установят взаимовръзки и да се стабилизират. Разбира се, че има хора, които са ги изградили вече и други, които трябва да се върнат назад за да довършат предходни фази. Имаме също така и хора, които трябва да прескачат определени етапи и се опитват да живеят живота на фазата, до която все още не са достигнали. Те излизат във времето в друго направление.

Когато ви говорех за моя личен живот аз правех точно това – опитвах се да живея живота на зрял човек преди да съм изживяла етапите на детството и младостта и да имам възможност да стигна до тези фази. При някои хора тази ситуация по някакъв начин им се налага. Може да се изисква от едно дете в рамките на семейството да поеме известни задължения, да действа като възрастен. Ако един тинейджър твърде рано навлезе в романтична сериозна връзка, може да се стигне до това, па стане дете с бебе, без да е готов за това, на петнадесет години да има дете. Но те не са преминали през горните фази. В Англия има една сапунена опера и през последните години те много добре разглеждат тези проблеми. Една от героините в сериала забременява на тринадесет години. Сега е на петнадесет години и има двегодишно дете. Тя се чувства объркана, виновна, разтревожена, ядосана. Тя е просто на петнадесет години. Какво е нормално да прави едно петнадесетгодишно момиче? Тази фаза е свързана с изучаването на нещата, които ни обграждат и с ученето. Искате вечер да излезете с приятели, да правите заедно разни неща. И, естествено, трябва да ходите на училище, да си учите уроците. Как можете да направите това с двегодишно дете? Вие сте хванати в капан, свободата ви я няма. Така че всички чувства, които тя изпитва в този момент, са естествени за ситуацията, в която се намира. Но аз имам пациент, който е на 42 години. Има две деца. Едното от тях е с увреждания. Той ми казва, че е като хванат в капан. Казва, че не може да прави нещата, които е правил, преди да има деца. На въпроса какви са тези неща, казва, че иска да излиза навън с мотопеда си, да участва в състезания с мотори, че иска да си купи състезателна кола на части , да я сглоби и да ходи по състезания с нея. Иска да излиза с приятелите си и да правят най-разпи ни вълнуващи неща. Той все пак е на четиридесет и две. Той иска да прави неща, за които ние говорим, че е естествено да се случват на двадесет и няколко или началото на тридесетте години. Нещо се е объркало с него. Той изобщо не е преминал през последните два преходни момента и това е абсолютно за него. Той е абсолютно зависим от жена си. Тя определи срещата с мен; жена му ми плаща; тя му напомня, че има среща с мен. Той е като едно дете. Има диагноза остра депресия и жена му му помага да се бори да получи пенсия като инвалид, който няма да може никога повече да работи. Така че от една страна той е като едно дете, което още иска да се забавлява, да бъде с хората, да участва в авантюри, и в същото време трябва някой да се грижи за него, а пък от друга страна иска да се оттегли от работа както един възрастен, стар човек. На него му липсва цялата средна част от спиралата и той се опитва да комбинира края с началото. Това е много труден случай. Много е трудно, докато този човек смята, че това е начинът да се чувства по-добре. Той мисли, че иска да се чувства по-добре. Естествено, не му е приятно да е в депресия, но всъщност има много неща, които ще загуби, ако се почувства по-добре. Ако се почувства по-добре, това означава, че ще трябва да поеме и отговорностите си като възрастен човек. Ще трябва да работи, а не да му се плаща от държавата да си стои в къщи с пенсия. Защо трябва да иска да се подобри?

Това са едни от най-тежките случаи, с които някога ще се сблъсквате, защото в тези случаи хората са получили някаква полза от това, че не са преминали периодите на преход. Това е същото, както ако пеперудата е решила да си остане в какавидата. И ако тя, разбира се, го беше решила, просто щеше да е загинала. В такива случаи трябва да намерим начин да разберем в коя от фазите се е получило разминаване. Има едно лекарство, което може да се прилага в подобни случаи. Някой сеща ли се за какво става въпрос? Когато говоря за този човек, някой от вас сеща ли се за лекарство" Ваr-с. има такава възможност, нали така. Не знам дали това е вярното лекарство или не. Но този случай се развива много бавно и ще отнеме много време, за да се разбере докъде стигаме с него. Исках да го спомена точно в този момент, защото, както забелязахте, става дума за едно въглеродно лекарство. Вече ви казах, част от проблема на този човек е, че иска да свърже началото на живота със края му. Ще видим, че този проблем съществува при въглеродните съединения. Те се появяват в началото и в края на живота. Казахме вече тази сутрин, че въглеродът е необходим за началото на жизнения цикъл, и че черното джудже, въглеродът, е краят и на слънцето. Искам да започнете да мислите как трябва да се гледа на всяко едно нещо като подход за това, да разбираме различните етапи от човешкия живот.

Когато разглеждате едно лекарство, можете да разгледате химичната му основа, биологичните му въздействия, употребата му в живота от гледна точка на астрономичните цикли, различните митологични системи,
сигнатурата му – как изглежда по отношение на цвят, на форма. Разбира се, здравата основа е доказването на лекарството и не трябва да си позволяваме напълно да изчезваме в света на теориите. Но често ще откриете, че цялата тази информация, която извличате от други начини за разбиране на нещата, чудесно се свързва с този център, като в същото време задълбочава и оцветява разбирането ви за лекарството. Колкото повече вървим нагоре във фазите, толкова по-трудно става да игнорираме фазата на мено паузата. Можем да кажем, че периодът от 35 до 42 години е свързан със зрелостта. Според Грей това е отговорността да бъдеш родител на дете. Това е другата страна на монетата, свързана с етапа от една до седем години, когато сте детето на родителите. Може да откриете двете полярности на лекарствата, които да принадлежат на тези два противоположни етапа. В този етап можем да открием и нерешени проблеми от първия етап, които се проявяват много ясно сега. Сигурна съм, че много от вас имат деца и много от вас за забелязали, че когато вашето дете достигне до възраст, на която вие самите сте изживели нещо трудно, откривате че отново изживявате този проблем. Можете да откриете, че
имате проблеми с детето си на този етап. Много често се среща феномена детето да се разболява, защото вие сте страдали на тази възраст. Вие като хомеопат се опитвате да разберете причините за разболяването на детето на тази възраст и не можете да откриете нищо, всичко изглежда наред в живота
му. Когато майката ви каже какво се е случило с нея на тази възраст, целият
проблем става ясен. Така че нашите спирали са преплетени не само в един човешки живот, в края на краищата ние не живеем сами. Дори тези от вас, които не живеят съвместно с друг човек не живеят сами и това е нещо, което вие като хомеопати трябва да разбирате изцяло.

Говорим за хомеопатията като за лечение на целия човек, на цялото същество; говорим за тоталност на симптомите и за холистична терапия. Какво е цялото? Моя черен дроб е част от цялото ми същество, което аз представлявам, но съм и част от цялото, което представлява моето семейство, което пък от моя страна е час от моята националност. Като нация ние сме част от дадена раса, която на свой ред е част от човечеството. Човечеството е само една част от животинския свят, който е част от живата природа, а тя пък е част от Вселената. Как може да излекувате мен, без да излекувате Вселената? Как ще излекувате черния ми дроб без да излекувате и мен? Уплашихте ли се вече достатъчно? Скъпи хора, ние сме се заели с една невъзможна работа, така че да се отпуснем и да спрем да се тревожим за това. Трябва да извършим само тази малка част от работата, която ни принадлежи. Тази малка част често идва при нас от семейството, от околната среда, от наследствеността. Тези малки части, които ни заобикалят, много ще ни помогнат за това да разрешим проблема, с който са дошли при нас.

Продължаваме след този период, в който ролята ни беше да бъдем родители на децата си към етапи от живота ни, които са свързани с обществото, с нашата реализация като професионалисти, с правителството, с неща, които са отвъд грижите за нашето семейство, докато достигнем до този страхотен момент, в който сме на 49 години. Говорим, разбира се, грубо, за някой хора това няма да е точно този момент. Това е моментът в който влизаме в преход. В предишните периоди ние сме били физически, психически, неврологично млади хора, зрели хора. Но средната възраст, която описах, ние вече се опитваме емоционално и психически да ръководим своите решения, своите действия, които са свързани, но когато преминаваме в периода от 49 до 56 години, ние вече преминаваме в света на духовното. Това не означава, че тази възраст няма акценти върху психическото, емоционалното, физиологичиото и т.н. състояние. Всъщност смятам, че за този етап Грей е направил голяма грешка, защото неговият процес спира на 56-годишна възраст, когато вече се счита, че можем да върнем своята любов на Бог. Всъщност Бог не се нуждае от нея. Но ако ни отнемат постигнатото в този етап от 49 до 56 години, ми се струва, че трябва да ни отнеме поне още толкова време, за да се развие в цялост характерното за този период. Както виждате се опитваме да разберем тези по-късни етапи. Следващите години ми изглеждат като едно начало в опита за консолидиране с разбирането ни за този свят. Този етап от 63 до 70 години е една фаза на подготовка за това, което ни предстои по-нататък. Спомняте си, че според Библията 70 години е възрастта, която е отредена на човешкото същество.

Струва ми се, че нищо не е казано просто така, винаги има нещо, което стои зад него. Може би ако сме минали през всички тези фази по правилния, безпогрешния начин, когато достигнем 70 години ние ще сме вече готови да умрем, но повечето от нас не го правят и се нуждаем от 10, 20. 30 години за да довършим това. което не сме направили през предишните периоди. Този период от 70 до 77 години ми се струва, че е тясно свързан с наблюдение на физическото тяло, но сега имаме възможност да го правим по различен начин. Най-общо след 70 години се проявяват износвания на някои части на тялото, които не могат да се избегнат, Преди тази възраст не би трябвало да има такива неща. тъй като няма причина за това. Ако почувствате подобни неща преди тази възраст, явно сте направили нещо не както трябва до този момент
и трябва да го поправите. Ето защо аз например правя упражнения за горната част на тялото, тъй като имам ранно износване на ставите в тази част и грешката е в мен. Моята работа е да върна в добро състояние тази част на тялото си. Така че след 70-годишна възраст тези неща се случват, но мъдростта на човека и неговата духовна същност трябва да му помогнат да гледа на тези промени по различен начин. Моята партньорка, която е на 79 години, получи съвет от хомеопата си да остарее по грациозен начин, да остарява красиво. Но ние имаме още дълъг път да извървим, за да достигнем и преминем възрастта от 90 години. От 77 до 84 години трябва да намерим начин да се отървем от нещата си, които сме натрупали през живота си и които са безполезни. Би трябвало да можем да правим това през целия си живот, а не да ни се налага да го правим едва в края му. Ако носим до възрастта над 70 години всичко, което ни се е случвало през последните години, всичко, което сме преживяли и ни е вълнувало през целия ни живот, едно от нещата, които би трябвало да направим и да съветваме пациентите с да го правят и през други периоди от живота си, е да се отървем от тези неща, те да минават. Някои от тези неща, разбира се, не са лоши неща. Били са неща, които са били красиви, полезни, правилни за онзи етап от времето, когато са се случвали. Едно от нещата, които трябва да
оставим настани да се развива само, това са нашите деца, защото те в
един момент престават да бъдат наши деца. И ако ние не им дадем възможност да се отделят, ние влияем и на техните периоди на преход, а пречим и на нашите собствени периоди на преход.

Много от нещата, с които трябва да се разделим, са лоши. Пациентът, когото споменах преди почивката и на когото дадох Сагс. в края на краищата се оказа, че трябва да се отърве от омразата към майка си. При него не можеше да се постигне придвижване дори по отношение на това, да признае, че мрази майка си, преди да тя да престане да прикрива нещата и да го постави лице в лице с проблема. Ако в момента бях дала лекарство, свързано с омразата, щях да причиня голямо неудобство. Тя трябва да премине през тази фаза и да я преодолее, но трябва да дойде точното време за това. Сещате ли се за лекарство, което бихте приложили в случай. когато някой не може да прости за нещо, което се е случило преди много години?

0- Nat-rn.

А – Мисля за нещо по-дълбоко от Nаt-m. Nat-m. мисли върху тези неща, връща се към тях, страда, преживява ги отново, но няма тази дълбока, разяждаща омраза.

0- Nil-ac.

А – Nit-ac. е лекарството. Това е едно от най-големите лекарства, Друга група лекарства, които имат близко действие. са амониевите съединения – Am-m., Am-c., с който ще се занимаем при разглеждането на въглеродните съединения, но не в детайли. Ако мислите за природата на нитратите, на амониевите съединения. какво ви идва на ум? Едно от азотните лекарства, което чувства най-голямо огорчение, е Nit-ac. Киселината играе голяма роля тук – така виждаме как природата на нещата може да ни укаже какво е действието на лекарствата и по какъв начин биха могли те да повлияят на пациентите. Преди да достигнем късните деветдесет години, ние преживяваме неща, които се намират както в настоящето, така и в друго измерение – в бъдещето. Често, когато говорим с много възрастни хора, забелязваме, че те мислят много за живота си с хора, които са починали много отдавна. Но те мислят за тях, сякаш те присъстват в настоящето, защото всъщност това е така – единият крак е от другата страна. Когато някой много възрастен пациент ви каже, че вчера го е посетила майка му, можете да сте много сигурни, че през следващите няколко дни този пациент ще почине. И това е правилното нещо. Спомнете си какво ви казах в началото – майката е символ, дори когато не е биологичната майка. Разбира се, познавам хора, които са в деветдесетте си години и все още се чувстват много здрави и силни, но не мога да измисля повече етапи. Използвах всичко, което можеше да ми дойде на ум. Така че в записките ми записах: "Деветдесет и една години – wov!".

Знаете, че когато с единия крак вече преминавате в друга фаза, единственият правилен изход е да преминете там и с другия крак. Но какво става с хората, които не го правят? Познавам възрастна жена на 88-89 години. Тя не е мой пациент. Живее в другия край на страната, а аз никога не бих разглеждала възможността да лекувам някой, с когото не мога да се срещам. Тя се е срещала с хомеопат веднъж, но когато той е видял списъкът й с лекарства, включващ много високи дози кортикостероиди, които тя е приемала през последните двадесет години, е казал, че няма куража да поеме такъв случай. Аз бих поела такъв случай, но аз съм глупава. Значи, тази жена е вземала изключително много разрушаващи лекарства за много продължителен период от време. За нея се грижат пет различни специалисти лекари, като всеки един от тях я лекува от какви ли не страшни неща. Тя е напълно сляпа, всичките й близки са починали, Защо тя все още е жива? Страхува се. Тя се ужасява от мисълта, че ще умре. Тя отказва да си отиде. Ако дойде при вас като пациент, бихте ли й дали Ars.?

О – Да.

А – Наистина ли бихте й дали? За това ли ви моли, когато тя идва при вас? Не можете да направите това! При какви обстоятелства бихте могли да й дадете Аrs? Ако след като снемете целия случай, се окаже, че Аrs, е лекарството, което отговаря на тоналността на симптомите. Не можете да й дадете нещо, само защото вие смятате, че трябва да умре. Разбира се, съществуват много други начини, по които бихме да разглеждаме тези периоди на преход. Линда ща ви говори за циклите, според които Мърфи разглежда тези проблеми. И отново ще видите, че този седем годишен период е важен. Можем да го разберем и по начина, по който разглеждаме миазмите. Отново ще ви върна към миазмите. при раждане на Ван дер Зии. Можем да разглеждаме как миазмите. са свързани с различните периоди от живота по начина, по който ги разглеждаме тази сутрин. Това е друг начин да докажем, че не можем да гледаме на цялата идея за миазмите. като на нещо негативно. Не можем да ги разглеждаме, като минаване от лошо към още по- лошо състояние. Вие сте обучавани, че се започва с псоричен миазъм, и ако не сме се справили с този проблем, минаваме към следващия – сикотичния миазъм, а те могат да доведат до туберкулиновия, до сифилитичния и т.н. миазъм, Получава се ужасната картина как всичко отива все по-надолу. Често говорим за сифилитична епоха и за това, че това е епохата, свързана с раковия миазъм, Често казваме, че всичко върви надолу, че става по-лошо, че всичко се срутва, че замърсяването става все по-голямо. Но както видяхме в началото, има други начини за разбиране на тези неща. Както се вижда и от спиралата. Болестите, свързани с псоричния миазъм, са по-малко животозастрашаващи, отколкото свързаните със следващия миазъм, Но това е естествено – колкото по-нагоре вървим по спиралата, толкова по-сериозни стават нещата. Все пак сме длъжни да вървим по спиралата и да поемем този риск. Това важи и за света на войната. Ако Айнщайн е знаел какво ще стане с неговото откритие за атомната енергия, вероятно е щял да бъде часовникар. Но уважавайки големия му интелект, това би било глупост. Ние трябва да поемем риска да продължим нататък като откриваме нови неща, като изобретяваме, като изучаваме, така че да се движим нагоре по спиралата. Когато бях млада, бях протестант. Имаше един химн – "Този, който е дал, не се страхува от това, че ще падне. Този, който е ниско, няма гордост." С какво се окуражаваме да правим каквото и да било? Да пълзим по пода като някакво нищожество, защото по този начин няма да паднем, защото по този начин няма да страдаме от нашата гордост. Да, разбира се, ние имаме този избор. Нашите пациент и имат този избор – да останат в псоричния миазъм, да не поемат никакви рискове, да не поемат никакви отговорности, да не откриват нищо ново, да не се опитват да постигнат каквото и да е, защото тогава нищо лошо няма да се случи, Да бъдат динозаври. Това е, което те правят. Живеят без промени, Стоят в състоянието, в което са сигурни, също както нашият пра-прародител го е правил. Разбира се, можем да направим този избор. Ако го направим, сигурно това, което разбираме като Бог, ще хвърли пак някой метеор срещу нас. Или можем да кажем :"Добре, ще поема рискове, ще се опитам да постигна нещо, ще се опитам да градя нещо, което ще означава, че ще трябва да разграждам, да руша." И резултатът може да е много погрешен. Мога да падна, мога да страдам от гордостта си – всичко това може да ми се случи. Но може да постигнем и нещо по-добро по този начин. Като се качваме нагоре по спиралата, рисковете стават все по-големи, Вървейки нагоре, ще минаваме през сифилитичния миазъм, през раковия миазъм, Но трябва да го правим, за да стигнем до някъде. В края на седмицата ще говорим как тези неща стават на практика, особено по времето, когато ще разглеждаме златната серия. Това е един чудесен пример за друг начин, по който може да бъде разгледано преминаването през циклите на живота. Кой е първият елемент от златната серия?

O – Барита с най-известният си представител Ват-с.

А – А кой е върховият елемент на златната серия?

О – Platinum.

А – Да, това лекарство е свързано тясно с темата за гордостта. Но трябва да знаете, че не съществува такова понятие като истинска, правилна гордост. Всеки един от вас трябва да развива своята конкретна гордост.

Нагоре