Интелектът идва с храната

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

И тъй ка­то ще се хра­ни­те до края на жи­во­та си, пре­вър­не­те хра­не­не­то във вът­ре­шен ком­форт!

Валентина Банчева

От­в­ся­къ­де "ва­ли" ин­фор­ма­ция за все­въз­мож­ни ди­е­ти. Част от нея  об­с­луж­ва ин­те­ре­си­те на про­из­во­ди­те­ли­те, дру­га е свър­за­на с ин­те­ре­си­те на ме­ди­цин­с­ки­те сре­ди, ко­и­то са нес­по­соб­ни да про­ти­во­дейс­т­ват на да­де­но за­бо­ля­ва­не по ефек­ти­вен на­чин и т.н. ...

Вед­нъж щом клет­ки­те на тя­ло­то ви за­поч­нат да из­п­ра­щат до мо­зъ­ка сиг­на­ли за то­ва, от ко­е­то се нуж­да­ят - уме­ре­но ко­ли­чес­т­во, раз­но­об­раз­ни, хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и при­е­ма­ни в точ­но оп­ре­де­ле­ни ча­со­ве на де­ня -  проб­ле­мът ще се раз­ре­ши от са­мо се­бе си. Из­г­раж­да­не­то на по­лез­ни на­ви­ци в та­зи по­со­ка е по-цен­но от все­ки съ­вет, по­лу­чен от кой­то и да би­ло ав­то­ри­тет по хра­не­не­то. Но нат­ру­па­на­та в мо­зъ­ка ин­фор­ма­ция за хра­не­не­то из­г­леж­да не е дос­та­тъч­на за да пре­вър­не здра­ве­то в ес­тес­т­ве­но със­то­я­ние на тя­ло­то.

Ос­но­ва­тел­на ли е ма­ни­я­та да при­е­ма­ме не­нуж­но го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва ви­та­ми­ни, ми­не­ра­ли и про­те­и­ни? По­лис­ле­те, гор­с­ки­те пти­ци нап­ри­мер, стра­дат ли от не­дос­тиг на ви­та­мин D? Има ли дру­го жи­во съ­щес­т­во на пла­не­та­та, ос­вен чо­ве­ка, ко­е­то ре­гу­ли­ра съ­щес­т­ву­ва­не­то си спо­ред пре­по­ръ­чи­тел­на­та днев­на до­за от да­де­но хра­ни­тел­но ве­щес­т­во?

Вся­ка клет­ка на тя­ло­то при­те­жа­ва ви­со­ко­раз­ви­та­та спо­соб­ност да под­би­ра от хра­на­та са­мо то­ва, от ко­е­то се нуж­дае, за да под­дър­жа про­це­са на рас­те­жа. Ин­те­лек­тът про­низ­ва всич­ки клет­ки от тя­ло­то  и та­ка ма­те­ри­а­лът, съ­дър­жащ се в хра­на­та, ста­ва със­та­вен за вся­ка част от нас - от очи­те, ко­са­та, мо­зъ­ка, та чак до чер­ва­та. То­ва е про­цес на съз­да­ва­не и ак­тът на хра­не­не­то и аси­ми­ли­ра­не­то на хра­на­та се ос­но­ва­ва на без­г­ра­нич­ния ра­зум на Все­ле­на­та.

Хо­ра­та, ко­и­то не из­пит­ват дос­та­тъч­но ува­же­ние към хра­не­не­то, не осъз­на­ват, че то пред­с­тав­ля­ва част от по­то­ка на ор­га­ни­зи­ра­ща­та си­ла. Да ядеш без­раз­бор­но или не­съз­на­тел­но, да ядеш на крак, да пре­яж­даш ре­дов­но или изоб­що да не ядеш, е на­ру­ше­ние на при­род­ния за­кон, на би­о­ло­гич­ни­те про­це­си. Без­б­рой са на­ру­ше­ни­я­та, ко­и­то въз­ник­ват от ло­ши хра­ни­тел­ни на­ви­ци. Из­с­лед­ва­ни­я­та по­каз­ват, че над 90 % от слу­ча­и­те на рак на вът­реш­ни­те ор­га­ни, меж­ду ко­и­то смър­то­нос­ни­ят рак на де­бе­ло­то чер­во, са ди­рек­т­но свър­за­ни с хра­не­не­то.

Ви­со­ко­то кръв­но на­ля­га­не, опас­но по­ви­ше­ни­те ни­ва на хо­лес­те­рол в кръв­та и се­ри­оз­ни­те сър­деч­ни сму­ще­ния, при­до­би­ли епи­де­мич­ни ма­ща­би, да не го­во­рим за ди­а­бе­та, хи­пог­ли­ке­ми­я­та, яз­ва­та и по­даг­ра­та ... са все в пря­ка връз­ка с нез­д­ра­вос­лов­ни­те хра­ни­тел­ни на­ви­ци и вред­на­та хра­на. Въп­ре­ки всич­ко те не мо­гат да за­мъг­лят вът­реш­ния ни ин­те­лект, той не мо­же да бъ­де за­ли­чен на­пъл­но.

Най-цен­ни­ят съ­вет, кой­то съм про­че­ла е на д-р Уейн Да­йър: " Що се от­на­ся до хра­не­не­то, бъ­де­те пре­ди всич­ко жи­вот­но в пъл­ния сми­съл на ду­ма­та." Все­ки от нас тряб­ва да спаз­ва здра­вос­ло­вен хра­ни­те­лен ре­жим, кой­то му поз­во­ля­ва да уп­раж­ня­ва кон­т­рол вър­ху те­лес­но­то си тег­ло, не за­що­то мис­ли, че то­ва е доб­ро за не­го или че ще му по­мог­не да сва­ли из­лиш­ни­те ки­лог­ра­ми, а за­що­то вът­реш­но го е при­ел.

Из­не­над­ва­що е от­к­ри­ти­е­то, че под­ла­га­не­то на драс­тич­ни ди­е­ти мо­же да спре про­це­са на сва­ля­не­то на ки­лог­ра­ми. Ус­та­но­ве­но е съ­що, че те мо­гат да до­ве­дат до по­кач­ва­не на тег­ло­то. Ряз­ко­то ог­ра­ни­ча­ва­не на ка­ло­ри­и­те ка­ра ор­га­низ­ма да за­ба­ви ме­та­бо­лит­на­та си ак­тив­ност, та­ка че до­ри и да се при­е­мат по-мал­ко ка­ло­рии, той не из­га­ря при­е­то­то ко­ли­чес­т­во. И кол­ко­то и мал­ко ка­ло­рии да бъ­дат при­е­ма­ни, те би­ват прев­ръ­ща­ни глав­но в маз­ни­ни. Прос­то тя­ло­то пре­ду­се­ща за­да­ва­щия се глад  и по ин­те­ли­ген­тен на­чин ре­ша­ва да све­де до ми­ни­мум из­раз­ход­ва­не­то на ка­ло­рии и да скла­ди­ра за­па­си за бъ­де­ще­то.

Все­ки ор­га­ни­зъм се ха­рак­те­ри­зи­ра с ус­та­но­ве­но по­ло­же­ние, ко­е­то оп­ре­де­ля в ос­нов­на сте­пен ме­та­бо­лит­на­та ак­тив­ност. То ре­гу­ли­ра прев­ръ­ща­не­то на хра­на­та как­то в енер­гия, та­ка и в маз­ни­ни. Всъщ­ност ор­га­низ­мът дейс­т­ва на прин­ци­па на тер­мос­та­та, та­ка че при­е­ма­не­то на пре­ка­ле­но мно­го или пре­ка­ле­но мал­ко хра­на ка­ра ме­та­бо­лиз­ма да се адап­ти­ра, за да за­па­зи рав­но­вес­но­то си по­ло­же­ние. Точ­но за­то­ва хо­ра­та тол­ко­ва труд­но про­ме­нят ус­та­но­ве­но­то си тег­ло.

Има дан­ни, че пред­с­та­ва­та, ко­я­то от­дел­ни­ят ин­ди­вид е из­г­ра­дил за се­бе си, е от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние. Дъл­бо­ко вко­ре­не­ни­ят в съз­на­ни­е­то му об­раз на де­бел чо­век, е ре­ал­ност­та, с ко­я­то той жи­вее. В та­къв слу­чай един­с­т­ве­на­та те­ра­пия, ко­я­то би има­ла ефект, е да се опи­та­ме да про­ме­ним ус­та­но­ве­но­то по­ло­же­ние чрез про­мя­на на об­ра­за, кой­то съз­на­тел­но сме из­г­ра­ди­ли за се­бе си. Имен­но връ­ща­не­то към иде­ал­но­то те­лес­но тег­ло е би­ло и на­ме­ре­ни­е­то на Май­ка­та При­ро­да при съз­да­ва­не­то на ме­ха­низ­ма за са­мо­ре­гу­ла­ция и го­ля­ма част от хо­ра­та, ко­и­то ядат всич­ко, ко­е­то по­же­ла­ят, без да тру­пат ки­лог­ра­ми, прос­то се под­чи­ня­ват на вът­реш­но­то си усе­ща­не за ба­ланс. На­ли­це е съ­от­вет­с­т­вие меж­ду то­ва, ко­е­то те ис­кат да по­е­мат ка­то хра­на, и то­ва, от ко­е­то се нуж­дае ор­га­низ­мът.

Мо­же би зат­лъс­те­ли­те хо­ра на­ис­ти­на из­пит­ват вър­ху се­бе си пос­ле­ди­ци­те от пог­реш­но из­г­ра­де­на­та пред­с­та­ва за тя­ло­то си. Все­ки от нас жи­вее с ня­как­ва пред­с­та­ва за се­бе си. Ако съз­на­тел­но се чув­с­г­ва­ме де­бе­ли, гроз­ни или бол­на­ви, то със си­гур­ност ще пов­ли­я­ем вър­ху въз­п­ри­е­ма­не­то на тя­ло­то на пра­вил­ния об­раз. Ко­га­то си по­мис­лим: "Са­мо да пог­лед­на хра­на и на­де­бе­ля­вам", то­ва се прев­ръ­ща в ре­ал­ност пос­ред­с­т­вом пси­хо-фи­зи­о­ло­гич­на­та връз­ка. А ни­що не би ни поп­ре­чи­ло да я из­пол­з­ва­ме в об­рат­ния сми­съл. Хо­ра­та, ко­и­то се чув­с­т­ват здра­ви и имат иде­ал­но тег­ло, жи­ве­ят с наг­ла­са­та, че то­ва е тя­ло­то, с ко­е­то им е от­ре­де­но да жи­ве­ят и то е здра­во и кра­си­во.

И тъй ка­то ще се хра­ни­те до края на жи­во­та си, пре­вър­не­те хра­не­не­то във вът­ре­шен ком­форт. От­но­ше­ни­е­то на чо­ве­ка към хра­на­та за­дъл­жи­тел­но е включ­ва­ло бла­го­дар­ност. В ми­го­ве на най-дъл­бок раз­ми­съл то­ва от­но­ше­ние се е прев­ръ­ща­ло в бла­го­го­ве­ние. Вкус­на­та хра­на, ко­га­то е в изо­би­лие и ко­га­то би­ва при­е­ма­на с по­чит, е знак, че чо­век зат­вър­ж­да­ва връз­ка­та си с при­ро­да­та и тя му от­в­ръ­ща, ка­то го да­ря­ва с ху­ба­ва хра­на.