« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа
Увеличават ли хормоните риска от злокачествени заболявания?
Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"
Валентина Банчева
Какво е влиянието на хормоните върху риска от рак на гърдата?Това е въпрос, поставян от дълго време и чийто отговор все още не е съвсем ясен. Направени са много изследвания, но резултатите от тях понякога са противоречиви.
Известно е, че дългата употреба на хормони е рисков фактор за развитие на рак на гърдата. Колкото по-рано настъпва пубертетът, толкова менопаузата закъснява и толкова по-голям е рискът.
Друг, широко дебатираран въпрос: естрогено-прогестероновата контрацепция, или анти-бебе хапчетата увеличават или не риска от рак на гърдата? По-старите изследвания бяха по-скоро утвърждаващи. Днес обаче изглежда, че хапчето увеличава риска ако е взето твърде рано, ако е употребявано повече от пет години преди първата бременност, завършила с раждане и въобще - употребявано твърде дълго. Все пак, учените смятат, че рискът е твърде малък, дори нищожно малък.
От друга страна, контрацептивното хапче не се препоръчва на жени с мастопатия (болести на гърдата като кисти или аденоми) или рак на гърдата.
И накрая - как стои въпросът с хормоно-заместваща терапия (ХЗТ) по време на менопаузата? Две нови изследвания, публикувани в две реномирани англосаксонски списания, доказват, че естрогените дават съвсем минимален риск от рак на гърдата, което е известно отдавна. Новото е, че тези изследвания показват и ефект, близък до този на прогестероните. Иначе казано хормоно-заместващата терапия, комбинация от естрогени и прогестерони увеличава чувствително риска. Така че без ХЗТ рискът за жените между 50 и 70 години да развият рак на гърдага е 45 на 1000. Ако обаче те приемат лечение с хормоно-заместваща терапия, установено е, че след 5 години ще има два случая повече на заболяване от рак, т.е. 47 на 1000, а след 10 години ХЗТ - още 6 нови случая.
Разбира се, когато има хормоно-заместваща терапия, трябва да се правят редовни гинекологични прегледи (два пъти годишно) и мамография на две-три години.
ПРОБЛЕМЪТ ГЕННО ПРОМЕНЕНИ ХРАНИ
Манипулирането на гените, освен че е проявя на гениалност и биологичен прогрес, е една сериозна заплаха, която трябва да ни държи в постоянно напрежение, заради последствията, които може да предивика.
В генно променената царевица, например, е вкаран резистентен ген от насекомо вредител. За да затвърдят успеха, вкарват още един ген, наречен "маркер", който е резистентен към антибиотиците.
Кой знае какви са вредите от тази генно променена царевица? Инфекциолозите се безпокоят, че при поглъщането на гена-"маркер" той може да предизвика в човешкия организъм резистентност към антибиотиците. Или пък от година на година ще се наслагва драматично, докато в някакъв момент сериозните инфекциозни болести няма да се поддават на лечение, което ще доведе до връщане на големите епидемии.
Но рискът, произтичащ от генно променените организми не се ограничава само с гена "маркер". Някои специалисти не изключват възможността за генетични рекомбинации във вътрешността на растенията, които биха могли да предизвикат появата на токсични молекули, водещи до рак или алергии. Да не говорим за риска от разпространението на променените гени, които след манипулацията излизат извън контрол. Това би могло да промени микробилогичната фауна на почвите и да предизвика появата на нови непознати вируси.
Липсват познания, а вече е трудно да бъде даден заден ход - ето защо е необходимо да се настоява за задължителен мораториум. Органите, свързани с общественото здраве и опазване на околната среда трябва да надделеят над икономическите интереси на мултинационалните компании, които искат да разпръснат своите модифицирани семена над цялата планета.
(Alterna-tive sante)