« обратно към: История
Д-р Миркович – възрожденецът, лечителят, ученикът
Соня Митева
Има личности, от чиито живот блика такова душевно богатство, че дори повърхностният прочит на фактите от тяхната биография буди възхищение, като че съзерцаваме пълноводен бистър поток. Такова впечатление създава житейският път на д-р Миркович, събрал в едно три ярки проявления: на възрожденеца, самоотвержено и безкористно отдал всичко лично на Отечеството си; на лечителя, вложил милосърдието си за изцеление на страдащите; на ученика, останал буден, за да посрещне своя Учител и да работи с Него заедно през вековете.
Роден в град Сливен през 1825 г., Георги Миркович завършва католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие. Като студент е награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на холерна епидемия. На 30 юли 1856 г. защитава докторска теза и получава докторат. Във Франция тай преживява опитности, които за цял живот го убеждават в реалността на парапсихичното и свръхсетивното познание.
Завърнал се в България, д-р Миркович работи в родния си град като лекар и активно участва в борбата за самостоятелно българско училище и независима българска църква. През 1860 г. публикува “Кратка и методична българска граматика”, получила висока оценка от съвременниците му и преиздадена през 1883 г.
По това време особено напрегната е борбата срещу асимилаторските стремежи на гръцката патриаршия. Затова д-р Миркович, Драган Цанков и Йосиф Соколски се включват в униатското движение, противопоставящо се на Патриаршията, и като делегати са приети в Рим от папа Пий ІХ. Тримата възрожденци предприемат този дипломатически ход с цел постигане на църковна независимост, но плановете им са осуетени от руската дипломация.
След този опит д-р Миркович заминава за Влашко, включва се с национално-освободителните борби и е един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет.
Завърнал се в България той разгръща активна просветителска дейност и участва в рисковани акции за църковната независимост. През 1870 г. заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския санджак д-р Миркович бива осъден на вечна каторга. Окован във вериги, той е изпратен пеша до затвора в Цариград, където престоява две години, след което е преместен Диарбекир, а по-късно – в Мердин. Там безплатно лекува заточеници и затворници. През 1875 г. е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той е лекар на местното население до амнистията от 1878 г.
След завръщането си в свободна България д-р Миркович активно се включва в обществения живот. Главен инициатор е за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст и на съединисткия комитет “Единство”. По това време издава вестник “Българско знаме”, директор е на Мъжката гимназия (1879-1880), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878), депутат в Областното събрание в Пловдив. От 1984 г. е пенсионер. Оттеглил се от политическите борби, той насочва вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност.
Д-р Миркович издава списанията “Нова светлина” (1891-1896), “Здравословие” (1892-1896) и “Виделина” (1902). В тях пише за тайните свръхсетивни явления в природата, за жизнената сила, за лечебните средства и здравословния начин на живот. Той пръв заговорва за хомеопатията, прилага я в практиката си и в книгата си
“Домашен хомеопатичен лекар” изнася многобройните си наблюдения в тази област.
През 1893 г. в Париж чрез медиума мадам Гранж той получава съобщение за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия се завръща в България. Миркович помества първите му слова в списание “Нова светлина” (год. 5, стр.119) и след 1900 г. (с допълнителни бележки) в списание “Виделина”
През 1899 г. д-р Миркович е един от тримата ученици, поканени от Учителя на Първия събор на Синархичната Верига. По това време той е озарен от залеза на земния си път, вече е на 74 години, но навлиза в един нов свят.
На 29 септември 1905 г. д-р Миркович завършва земния си път. Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. Той дарява личната си библиотека и изданията си (около 1400 тома) на читалище “Зора”, имота си – за благотворителни и общополезни цели и 3000 златни лева – на сиропиталището в Сливен. Посочва в завещанието си винаги да се иска съвета на духовния му Учител П. Дънов.
Като просветител, борец за църковна независимост, диарбекирски заточеник и лекар д-р Миркович живее самоотвержено, силно, с изключителен духовен устрем и щедрост, следвайки духа на възрожденското време. Той остава докрай душевно млад и буден, за да посрещне Вожда на Светлината, да приеме своя Учител и да работи с него сега и през вековете.
180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И 100 ГОДИНИ ОТ ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА ЗЕМНИЯ МУ ПЪТ
Людмила Т. Димитрова - библиографВеличка Г. Драганова
ЖИВОТЪТ НА Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ В ДАТИ
1825(6)-1905
1825(6)
Месец март. Роден в Сливен в занаятчийско семейство, занимавало се и с търговия.
Родители: дядо Мирко, баща Вълко, майка – Койна.
Деца в семейството – Димитър и Атанас (от първите бракове на Вълко и Койна) и новородени – Нойко, Иванка, Руско (Русчо – 20 юли 1817 г.), Костадин и близнаците Георги и Стефана (починала наскоро след раждането).
1828 Преселване на семейството във Влашко за няколко години по време на Кримската война в новото заселище на сливенци - Берязка, близко до Плоещ.
Ок. 1833-1839 Начално образование в Сливен при учителя Димитър Кешиша.
1840-1843 Учи при Сава Доброплодни в Котел заедно с Иван Карапанчев и Лука Данчев.
1843- 1846 Учи в Сливен при учителя Цукала – гъркофил и българомразец.
1846-1847 Работи в дюкяна на баща си в Сливен на Аба-пазар. Продава вълна и чисти ямурлуци.
1847
Заминава за Русия с издействана от д-р Селимински стипендия и постъпва в Духовната семинария на гр. Киев. Негови съученици там са: Драган Цанков от Свищов, Сава Филаретов от с. Жеравна и Иван Кишелски от Котел. Всички те остават дългогодишни приятели и съратници в борбата за църковна и национална независимост. Напуска Киев поради заболяване, неприемливи битови условия и лошо отношение към българските семинаристи там.
1848 Заминава за Цариград и учи в гръцкото училище в Куру-Чешме, където заварва Вичо Панов от Шумен
1849 Постъпва във френското католическо училище на лазаристите в Бебек в Цариград. Там се запознава с монах Рене, който го въвежда в спиритизма.
1851-1856 Следва медицина в Монпелие, Франция, където изучава и хомеопатия. Състудент е с Вичо Панов от Шумен. По време на следването се сблъсква с явлението ясновидство.
1856 По време на холерната епидемия във Франция, преди дипломирането си като лекар, заедно с други състуденти, взема участие в лечението на болните в района на гр. Нанси. За тази си заслуга е награден от император Наполеон ІІІ с медал.
1856 На 30 юли защитава докторат на тема върху хигиената:
„За режима изобщо при здраво и болно състояние”.
1856 През есента се завръща в родния си град. Заварва Добри Чинтулов като главен учител на Сливен, полагащ големи усилия за развитието на българизма в града. Носейки идеите на Просвещението, Миркович горещо го подкрепя.
1857 През лятото заминава за Влашко. Обикаля Букурещ, Плоещ, Браила и др. Успява да подбуди тамошните богати сливенци да дадат доброволни помощи за създаване на българска полугимназия във Сливен. Сполучва да събере 600 минца помощ, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи.
1857-1858 Волнопрактикуващ лекар в Сливен.
1858-1859 По покана на Общината на Стара Загора става градски лекар в града.
1859-1861 Волнопрактикуващ лекар в Цариград, където сътрудничи на сп. „Български книжици” (изд.1859-62) и вестник „България” (изд.1858-62) с главен редактор Драган Цанков.
1860 Публикува в Цариград „Кратка и методическа българска граматика”, служеща като ръководно начало в предосвобожденското обучение на българчетата.
1860-1861 Включва се активно в Униатското движение заедно с Драган Цанков. На 18 декември 1860 г., съвместно с високостоящи български духовници, светски дейци и обикновени граждани, връчват на апостолическия викарий П.Бруниони в Цариград молба на френски език до папа Пий ІХ за уния с Рим (при изрично запазване традиционните български обичаи и славянско богослужение).
1861 15 март. Като член на делегация заминава при папа Пий ІХ за ръкополагането на дядо Йосиф Соколски за владика и глава на Унията. В делегацията вземат участие още Драган Цанков, дякон Рафаил Попов и лазариста калугер Еужени Боре, директор на френското училище в Бебек в Цариград.
1861 14 април. Папата ръкополага дядо Йосиф Соколски за глава на Унията в българските земи. Церемонията в Рим се съслужва от Соколски на църковнославянски език. На официален прием, заедно с Драган Цанков, Миркович получава медал от Папата придружен с грамота за заслуги.
1861-1864 Заминава за Болград (Бесарабия) като градски и гимназиален лекар. От 30 януари до 12 август 1864 г. временно е назначен за директор на Българската гимназия в Болград и отбелязва празника на Светите братя Кирил и Методий с тържествено слово.
1864-1866 Волнопрактикуващ лекар в град Браила (Влашко).
1866 27 май. Участва в създаването на ТБЦК (Таен Български Централен Комитет) в Букурещ.
1866 Волнопрактикуващ лекар в Сливен. Тук се запознава със Садък-Паша (поляка Михаил Чайковски), който командва казашкия полк в града съставен от българи-войници. Създават проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает.
1867-1868 Градски лекар в Лом.
Тук сътрудничи на в. „Македония” на П.Р.Славейков. От 1859 до 1869 г. Миркович сътрудничи на българските печатни издания в Цариград. Публикува повече от 40 статии по различни въпроси.
1868-1869 Градски лекар в Лом паланка и Видин.
1869 В края на годината е арестуван за политическа дейност, по донесение на Софийския митрополит Доротей. Осъден е на смърт. Присъдата е заменена с доживотна каторга благодарение защитата на прочутия възрожденски адвокат Илия Цанов.
1869-1874 Окован във вериги е изпратен в затвора в Цариград, където престоява при тежки условия около 5 години. По сведения на заточеника Тоне Крайчов, д-р Миркович е лекувал лично него и останалите затворници в Цариград с хомеопатични лекарства във вид на „зрънца, ситни, разноцветни като мъниста”.
1874 1 юли – изпратен от Цариград на заточение в Диарбекир, където пристига на 8 август.
1874 14 ноември. Наклеветен, че готви бунт, с още трима българи е препратен от Диарбекир на заточение в още по-отдалечения град Мердин, на границата със Сирийската пустиня. Под гаранцията на видни граждани християни д-р Миркович е освободен от оковите, движи се свободно из града и лекува местното население. Заточеници и затворници лекувал безплатно. Успява да събере средства и купува в Мардин недвижими имоти. След 10 години Миркович ги завещава нотариално в полза на бедните. Имотите са поделени между Арменската католическа община и Халдейската община в града.
1878 След края на Руско-Турската война и последвалата я амнистия е освободен от заточение в Мердин и се завръща в България в родния си град Сливен.
1878 През лятото е сред инициаторите за създаване на първото в България дружество на Червения кръст. То е учредено в Сливен на 25 октомври 1878 г. под името Благотворително дружество „Червен кръст” с председател митрополит Серафим.
1878-1879 Градски лекар в Сливен.
1879 Заедно с д-р Начо Планински и д-р Добри Минков основават първият сливенски вестник след Освобождението – „Българско знаме”. Излизат само 24 броя - от 10 февруари до 21 юли същата година.
1879 14 март - 15 септември. Първи Управител на новосъздадената Сливенска Първостепенна болница
на основата на съществуващия руския военен лазарет.
1879 Един от десетте депутати - високообразовани граждани, назначени в Първото Областно събрание на Източна Румелия.
1879-1880 Директор на мъжката гимназия в Сливен за една година.
1880 От есента градски лекар в Пловдив.
1881 8 септември. Като книжовник става дописен член на „Българско книжовно дружество” (БКД), прерастнало през 1911 г. в „Българска Академия на Науките”(БАН).
1883 Излиза новото му учебно пособие „Практично приготовление за граматиката в основните училища”.
1884 6 август. Като автор на самостоятелни книжовни трудове е избран за редовен член на БКД (звание, отговарящо днес на „академик”).
1885 Излиза в Сливен наръчника „Домашен омиопатически лекар или способ като как да се лекува человек самичак”. За тази книга е остро критикуван от лекарската гилдия. В отговор на критиките Миркович публикува поредица от статии в периодичния печат за ползата от хомеопатичния метод на лечение. Почти до края на живота си Миркович продължава да публикува статии за разясняване и защита на хомеопатията.
1887 Избран за народен представител в V-то Обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от днешните Елховска и Тополовградска избирателни околии.
1891 Назначен като държавен лекар при железопътната линия Ямбол-Бургас, официално открита на 14 май 1890 г. За тази си служба на 14 февруари 1892 г. е награден от княз Фердинанд с орден „Кръст за граждански заслуги”, V-а степен.
1891 15 април. Става редактор-издател на месечното списание „Нова Светлина или Тълкувание тайните явления в природата”. Списанието излиза в Сливен и публикува статии по магнетизъм, спиритизъм, хомеопатия и др. материали за здравето на човека и източника на болести. Списанието излиза до 15 март 1896 г.
1892 Списанието издава книгата на Алан Кардек „Характерът на спиритическото откровение”.
1892 От м. декември започва да излиза другото списание на д-р Миркович - „Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин”. В него активно се популяризират малко познатите хомеопатични методи на лечение. Списанието излиза в Сливен до март 1896 г.
1893 Сп. „Здравословие...” издава брошура от 4 страници на д-р Миркович - „Предпазителни и лечителни мерки против холерата”. Отново е критикуван от лекарското съсловие.
1893 Посещава Париж по време на Конгрес на спиритистите. Присъства на него по частна линия и се запозна с известната спиритистка Мадам Лучия Гранж. По време на спиритически сеанс тя му предава съобщение за него лично и за България.
1894 Д-р Георги Миркович се пенсионира. Обръща гръб на политиката и насочва вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност.
1895 Издава книгата на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов”, първият психологически роман издаван в България, преведен от френски от Анастасия д-р Желязкова.
1896-1900 Често пребивава във Варна и Бургас по търговски дела на семейната фирма „Р.В.Миркович и сие” (регистрирана в Бургас през 1888 г. като клон на основното дружество с централа в Цариград - основано в 1846 г.), в която докторът има дял. Взема участие в спиритическите кръжоци в двата града. Най-вероятно той е и техен основател.
1898 1 ноември. Първото запазено писмо от Петър Дънов- Учителя до д-р Миркович. От него проличава близкото познанство между Доктора и живущите във Варна Петър Дънов, баща му отец Константин Дъновски и Анастасия д-р Желязкова.
1899 Превежда и издава книгата на инж. Казимир Моте „Вечните истини от духа на Виктор Хюго приети дословно от Казимир Моте”.
1900 В края на м. юли д-р Миркович е поканен от Петър Дънов-Учителя във Варна за участник в първата духовна среща заедно с Пеню Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) и двамата от Бургас.
1902 1 декември. Започва да издава и редактира в Сливен третото си месечно списание – „Виделина”, посветено на „развитието на душата, ума и сърцето”. От 1904 г. негов издател става Тодор И. Бъчваров (от Сливен, живущ в София, редактор-издател на списание „Родина”).
1903 По повод 25-та годишнина на санитарното дело в България, Държавната санитарна инспекция награждава д-р Миркович като най-стар лекар в България. Получава медал с корона „За гражданска заслуга”.
1905 На 29 септември (ст.ст.) д-р Георги В. Миркович завършва земния си живот.
Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на родния си град Сливен.
София, 2011
