« обратно към: Споделено от пациенти

21 декември 2011

Моето хомеопатично преживяване

Сборник доклади от четвърта национална конференция  "Класическа хомеопатия"

Г.С

 

Когато открих хомеопатията, тя се превърна в светлината на моя живот. Много трудно мога да изброя само с няколко думи какво ми даде хомеопатията, но все пак ще се опитам да намеря най-точната дума - вяра. Вяра в себе си и в силите на моето тяло, ум и дух, вяра в живота, вяра, че по-доброто ми предстои.

Хомеопатията ми помогна да намеря причините за състоянието си и освен че ми показа къде да ги търся, тя ми даде и отговора как да ги преодолея, за да намеря себе си отново.

В края на март в кабинета на хомеопата ме доведоха много проблеми. Но още щом прекрачих прага и видях очите й, аз вече знаех, че тя е моят път. Просто си казах - това е моят шанс за спасение.

Защо потърсих спасение в хомеопатията?

Страдам от тежка алергия от дете, която постоянно се влошаваше с годините. Пет години ми беше правена десенсибилизация и нямаше сезон без цяла торба с лекарства. Месец преди да се срещна с хомеопатията, бях на редовно тестуване в Медицинска академия, където почти не показах алерген без реакция. Там ми предложиха ново 5-годишно лечение с инжекции с ново лекарство. Бях поставена пред тежък избор: инжекции или опасност от бъдещо влошаване изразено с астма.

В допълнение, последните месеци не се чувствах добре - бях изнервена, почти винаги уморена, не можех да спя, а ако спях - не си почивах ефективно, имах усещане за постоянна тежест в областта на слънчевия сплит.

Преди две години ми беше правена операция на ухото (внезапно загубен слух и съмнение за отосклероза, диагностицирано впоследствие като течност във вътрешното ухо), с поставен имплантант канюла. След операцията и тежкото възстановяване получих силни световъртежи, подобряващи се от тъмно и легнало положение. И още -много болезнен и нередовен цикъл, влагалищна инфекция с кандида и т.н., и т.н.

На емоционално ниво съм емоционална, впечатлителна и екстровертна. Обичам сладко и кисело. Вегетарианка съм.

И така започнах с първото лекарство на 15.03.2000 г. – Euphrasia 30С.

Първите три дни бяха много тежки. Първият положителен резултат за мен бе излекуваната кандида (само с хомеопатия), потвърдено от микробиологично изследване след една седмица. По-късно през май за първи път от близо 15 години изкарах алергията си без лекарства. Постепенно започнаха да се избистрят нещата в позитивна посока - подобри се сънят ми, добих увереност, световъртежът се появяваше по-рядко. Общо психофизически се чувствах все по-добре и по-добре. Лекарствата се редуваха: 18.04.2000 г. - Medorrhinum LM1, 1.06.2000 г. - Euphrasia 30С, 7.08.2000 г. Euphrasia 30С, 27.09.2000 г. -Staphysagria 30С.

И така до началото на месец ноември, когато ми се наложи операция - резекция на мъдрец с кисти в меките тъкани. При всяка операция досега ми е правена премедикация поради установена алергия към голяма част от упойките. Сега обаче беше друго и на своя отговорност реших, че ще се откажа от премедикацията и ще се подготвям с хомеопатия. Направих я с Crataegus 30С - 3 дни преди операцията по 5 пъти и 5 дни след операцията по 5 пъти. Операцията беше тежка, но мина успешно, дори без никакъв оток на гърлото, обичаен при такива интервенции. Единствените алопатични лекарства в болницата бяха антибиотик и витамин С.

Сега продължавам с хомеопатичното лечение. Последното лекарство е Med. 30С от 15.11.2000 г. и светлината по моя път към здравето става все по-ярка и по-ярка. Цикълът ми се нормализира на 28 дни, нямам световъртеж, уверена съм и много по-спокойна.

За мен хомеопатията не е само средство или начин на лечение, а нещо много повече - начин на мислене, водещ до житейска мъдрост.

И сега зная - дори да загубя пътя си, няма да загубя надеждата си да го намеря отново, защото знам и вярвам къде да го търся - в самата себе си.

 

Лекуващ хомеопат:

Първото интервю беше на 15.03.2000 г. Пациентката има непрекъснато напрежение, което се отразява в слънчевия сплит като треперене. Световъртеж от 1 година и 6 месеца, от 2 години е с намален слух, имплантирана е канюла в лявото ухо, вследствие на което започва непрекъснат световъртеж. От 10 години има поленова алергия със затруднено дишане през периода. Опит за самоубийство на близък човек и оттогава има непрекъснат страх, че това ще се повтори. Обриви по цялото тяло. Световъртеж - усеща се в областта на слепоочието като че предметите се събират и разширяват и се движат по посока на часовниковата стрелка с изпотяване на дланите, потъване. Започва по обяд, подобрява се от приемане на храна и течности, кръвно налягане 70/50.

Учестен пулс, усеща сърцебиене в ухото. Влошава се от физическо и психическо натоварване, трае 2-3 часа, почти всеки ден, по тъмно. Има запек от 10 години. Бронхити, кандидоза.

Мензисът е на 30-32 дни, трае 7 дни с подуване на гърдите, до болезненост, с дърпаща, разкъсваща, режеща болка ниско долу в корема. Съсиреци. При стресови ситуации е имала мензис по 3 пъти в месеца.

Не се харесва, трудно заспива и има безсъние. От 2 месеца е подложена па непрекъснат стрес в работата. Омъжена е и е в добри взаимоотношения със съпруга си.

Страхове - от болка, от гниди, въшки, хлебарки, от дълбока вода, не обича люто. Жадна е до обяд. Обича шоколад, кисело - оцет и лимон.

Минали заболявания: глисти, морбили, проблеми с храносмилателния тракт, бронхит, сериозно кървене от тялото, обриви, анемия, гъбички, голям стрес, нервен срив, припадъци.

Болести в семейството: анемия, ревматизъм, болно сърце, диабет, астма, артрит.

Последно интервю - раната от операцията е затворена, при натиск леки болки като пробождане. Кръвно налягане -120/85. Мензис - без съпътстващи симптоми. Запек - не. Засилено желание за кисело мляко. Чувства се добре. Med. 30С.

Нагоре