Простичко чудо

Какво е това ХОМЕОПАТИЯ? И ето как се докоснах аз и моето дете до това с думи наречено „простичко чудо“! Когато човек мисли, че понякога няма как, няма изход, то ето че се появява светлина в тунела.

Първородният ни син е с обич създадено и чакано дете. Семейството да има дете е един дълбок стремеж и желание. Да, обаче, идеализираните представи понякога не се сбъдват по начинът, по който сме ги очаквали.

Първите 40 дни бяха почти пълен ад – безсънни нощи, кърмене през час, силен плач от колики и писъци по цяла нощ, необясними за мен. Върхът на преживяванията беше една вечер, когато детето започна да повръща на фонтан и докато стигнем до болницата повръщането стана на интервал от 10 мин.

Детето вече беше почти на 2 месеца, приеха ни в болница – трябваше да се направи незабавно операция, детето имаше стеснение на пилора. Нощта прекарана в болницата беше трудна и страшна, изпълнена единствено с дълбока надежда всичко да се оправи.

Всички легнаха, останах сама цяла нощ с ревящото ми от ужас дете, на което не можеха да дам нито биберон, нито вода, нито да го гушна и прегърна. Имаше сонда в нослето до стомаха – това дете, едно парче месо се бореше с ръчички да я махне и се давеше от нея, единственото, което правех беше да го повдигна и обърна и да пазя да не я извади, защото трябва да му я слагат отново.

Дойде сутринта, късмет или съдба на смяна беше най-добрият детски хирург в Пирогов. Парадоксът беше следния – операцията от пилорна стеноза се води лека, но за нас не беше така, защото детето беше с жълтеница и билирубинът беше достигнал 256 при 14-15 нормални стойности. Анестезиологът казва, че не може да поеме риск за пълната упойка, а докторът казва, че не може да се остави детето в това състояние повече.

Предупредиха ме, че детето може да не се събуди, защото може да не издържи упойката, грабнаха го сестрите без нищо да ми кажат друго. Цялата радост покрай раждането и сега тази ситуация бяха невероятен шок, всичко стана толкова внезапно. Какво остава за една майка в такъв момент, когато няма гаранции – да ВЯРВА и да се моли за живота на детето си! Слава Богу синът ми се оказа жилав боец и успя да издържи всичко!

Изкарахме 10 дни в болницата, отново писъци и плач по цяла нощ, вероятно силна болка от операцията, 10 дни прекарани в безсъние и бдение за живота му до металната решетка на креватчето. Като се прибрахме вкъщи  от 18 ч. вечерта до 1 през нощта детето изпадна в страшно истерично състояние на плач, при което не можеше да бъде успокоено по никакъв начин.

Всичко се случваше толкова трудно с него. Трудно изникване на зъби, писъци през нощта, мятане, ритане в гърба (спим заедно), силно схващане на крачето в бедрото, разтривки по цяла нощ, неутешим плач, много трудно заспиване – приспиване на обяд и вечер по час и половина, потрепване на крайниците (неволеви движения още от малко бебе) напикаване през нощта и на обяд в градината и т.н. почти всяка нощ до 3г. и половина.

Поведението му през деня започна да минава всякакви граници – нервни изблици, при които ме удря, хвърля се върху мен, рита, крещи, прави драми и истерии, хвърля и чупи играчки, неописуема необузданост, мята се назад като не разсъждава, че може да си супи главата в стената.

Ясно си давах сметка, че нещата не могат да продължават така и че имаме нужда от лечение - хомеопат да погледне по-всеобхватно нашия случай, да помогне на детето ми, да погледне към него отвъд безобразното му поведение. Насочих се към хомеопатията, защото зная за много случаи, в които е помогнала. Записах час. Хомеопатът ме посъветва по време на прегледа да оставя детето свободно да се прояви, за да може да го наблюдава. И то как се прояви!

Разигра цял цирк – събу си обувките, започна да скача по дивана, събу си чорапите, започна да ги мята из цялата стая, включително и по хомеопата - играеше си на топка, започна да се хвърля върху мен, да ме скубе, да ми се качва на конче, трябваше да го изведа при татко му, за да можем все пак да поговорим.

„Той си изигра лекарството“ – това бяха думите на хомеопата!

Stramonium 30CH– това беше предписаното лекарство.

Изумена съм как за един месец прием организмът (нервната система) на детето реагира веднага.

Бях потресена, когато през една от нощите на лечението детето се беше напишкало, урината миришеше ужасно! Преоблякох го, не можах да заспя – тази миризма беше силна и ужасно позната! След операцията – урината и изпражненията му миришеха по същия начин, една силна задушлива миризма на лекрство. Той се чистеше от упойката!

Толкова дълбоко действа хомеопатията, не можех да повярвам! До края на първия месец изчезнаха силните схващания на крачето. Той стана по-спокоен, това беше цяло чудо, от 3 г. насам ние не бяхме спали по цяла нощ. Спря да се мята и да ме рита. След втория месец детето спря да се напикава през нощта, спря изобщо да се събужда, той спеше по цяла нощ.

Извинете за повторенията, но това се случваше и аз не можех да повярвам! През деня той си играе спокойно, търси подкрепата ми, но си говорим и играем спокойно, мога да му обяснявам повече и той ме слуша, преди това беше невъзможно. Има още работа, която да свършим заедно с хомеопатията, но резултатите за два месеца са поразяващи.

БЛАГОДАРЯ на хомеопатията и нашият хомеопат за възможността да се справим с този проблем, който не зная в бъдеще до каква степен можеше да ескалира!

К. К  от София