Жлъчни камъни

Dr. Shiv Dua

първа част

Жлъчните камъни се наблюдават много рядко до 15 годишна възраст. Повечето случаи са във  възрастовата група  от 30 до 60 години и най-често между 40 и 45 години. Жлъчните камъни се срещат два пъти по-често при жените, отколкото при мъжете. Болшинството от тях имат значителна част холестерол. В нашата кръв холестеролът идва от ендогенни /вътрешни/ и екзогенни /външни/ източници.

Ендогенният холестерол е продукт на продължителна активност на кората на надбъбречната жлеза и периодичната активност на корпус лутеум при всеки менструационен период . Голямо количество холестерол се продуцира от  корпус лутеум по време на бременността. Процентът на холестерола нараства постепенно  и в жлъчния сок  количеството му се увеличава до четири пъти в сравнение с нормалното състояние. За това жените са по-склонни да образуват жлъчни камъни в сравнение с мъжете.

Мъжете получават екзогенен холестерол чрез диетата /начина си на хранене/. Жлъчните камъни  се наблюдават при пациенти страдащи от хемолиза и са чести  в ориенталските /източните/ популации. За образуването на жлъчни камъни  са отговорни три фактора: метаболитен, инфекциозен и жлъчната стаза. Ние вече дискутирахме инфекцията на жлъчния мехур или холециститът , при който препятствието в оттичането на жлъчка /жлъчен сок/ постепенно се превъща в слой от бактерии, утаена слуз /мукус/ и клетъчни отломки. Те образуват ядрото на жлъчния камък. Както става ясно от казаното до сега, жлъчните камъни не стават за една нощ.

На второ място, бактериите намиращи се в храносмилателния канал могат да преминат в порталната циркулация от където да достигнат жлъчния мехур. Разбира се, това не е единствената причина за инфекция на жлъчния мехур. От друга страна, дуоденумът няма антисептично действие при взаимодействието си със стомашния сок и така допуска инфекция с E. coli.

Видове камъни

Общо три вида камъни се намират в жлъчния мехур. Когато те се изследват, тогава човек може да разбере техния произход. Центърът на повечето камъни е бял и се състои от холестерол. Само след като камъкът достигне известна големина откакто е започнала инфекцията се натрупват следващи слоеве от пигменти или калций.

1. Чисти  холестеролови камъни . Обикновено те са единични, големи, с овална форма. Той е около 1.25 см в диаметър или по-голям. На цвят той е бял или жълтеникаво бял. Той никога не е множествен и е достатъчно голям да блокира общия жлъчен канал. Тези камъни не са радиопроницаеми. Когато се разрежат се вижда лъчистата им кристална структура.
2. Чисти пигментни камъни. Този камък се състои от билирубин и много рядко от биливердин. Тези камъни са черни, малки, твърди и с неправилна форма. Те не правят сянка при рентгенова снимка. Те са много на брой и най-често са резултат от болест засягаща състава на кръвта.Те понякога са меки като маджун. При разрязване те изглеждат аморфни.
3. Смесени камъни. Това са най-честите камъни, наблюдават се в 80% от пациентите. Те обикновено са множествени и непрозрачни за рентгеновите лъчи.     При Ro изследване се вижда централна полупрозрачна област, заобиколена от тъмна сянка. При разрез на всеки камък се вижда слоестия му характер. Те се развиват в кластъри понякога до 12 по едно и също време и имат фацети, така че си пасват един към друг в жлъчния мехур.

Ние  трябва да си припомним, че жлъчката има пароксизмални болки дължащи се на острото възпаление на жлъчния мехур. Възпалението е за сметка на Bacillus immunes или E. coli, които присъстват в нашите черва. Друга бактерия, предизвикваща възпаление е  Bacillus typhosus който може да се развива в жлъчката.  Има 5 предразполагащи фактора наречени петте “F”s : fat, female, forty, fertile, fever /typhoid/. Това означава, че пълните хора, най-често жени около 40 –те, с три или четири деца, които са страдали от тифоидна треска някога през техния живот са най-често плячка за жлъчните камъни. По-нататък, догато изследвате случая, трябва да си спомните, че

• Липсата на жълтеница не е аргумент против диагнозата „холецистит”;
• Левкоцитозата рядко се наблюдава при жлъчните камъни, ако не са съчетани с холецистит;
• Главните симптоми, свързани със заболявания на жлъчния мехур са болка в горната част на корема и гърба;
• Влошаване на коликите или симптомите предимно при консумация на яйца, сметана и животински мазнини. Като основно правило, пациентите със заболявания на жлъчния мехур страдат от диспепсия. Малка част, които нямат диспепсия имат кратки пристъпи на болка, които може да се дължат на грешка в диетата или дълго пътуване със силно друсане и т.н. Болковите атаки могат да бъдат ежедневно или на по-големи интервали от време и даже веднаж с дълъг период без болка. Те може да чувстват тръпки по тялото си без да повишат температура.
• Дълбокото вдишване по време на криза е затруднено.

Симптоми

Жлъчните камъни рядко протичат безсимптомно. Образуването на камъни е предшествано от продължителни или периодични атаки от диспепсия.Тези пристъпи може да се дължат на холецистит и не е необходимо да има камъни. Коликите настъпват най-често през нощта.Започва с внезапна остра болка в епигастриума, областта на жл. мехур или и в двете области. Болката ирадиира към ъгъла на лопатката или върха на дясната плешка. Болката е силна с голямо безпокойство. Пациентът се поти и чувства студ. Има гадене и повръщане. Притискането върху корема носи облакчение.

Болката изчезва внезапно. Внезапното начало на болката и внезапното й изчезване е специфична характеристика за запушване на  жлъчния канал /cystic duct/ от камъни. Жлъчните камъни рядко преминават. Ако някой чувства,че е преминал камък, то може да бъде чревен пясък с развит слой върху него, получен от много орални препарати включително и голямото количество  зехтин, което хората взимат за изкарване на жлъчните камъни /това е виждането на много лекари/. Жлъчните камъне, ако минат могат да бъдат разпознати по техното леко тегло, малка,  кръгла форма, докато  интестиналният пясък, изглеждащ  като камък има форма на адхезиите /прилепените части/, които се образуват около него.

По време на кризата може да настъпи перфорация в областта на камъка и тогава той тръгва към червата. Запушване в терминалния илеум може да предизвика силна болка в дясната илиачна област. По-нататък, ако камъкът се плъзне, болката се чувства около пъпа и после в ректума. Камъкът, в някои случаи, може да бъде изваден с пръсти. Движението на камък по червата може да отнеме 7 до 10 дни с чести периоди на колики.

Миазматичен подход

Ние знаем, че има два типа неразположения /ailments/: смущения /disorders/ и болести /diseases/. Болестите са остри и хронични. При миазматичния подход ние имаме пред вид преди всичко „хроничните” болести. Жлъчните камъни са хронична болест, болест, която трае по-дълго. Наблюдава се, че дори след хирургично отстраняване на камъните от мехура, има връщане на симптомите, т.е. предразположението /дискразията/ продължава. Сега хирурзите премахват целия жл. мехур вместо да отстранят само камъните.

Каква е науката и философията зад този акт? Не означава ли това, че алопатите знаят, че системата на тялото на пациента ще продължи да произвежда камъни? Те може да нямат обяснение на този проблем, но това е широко обяснено в института на Ханеман. В „Хронични болести” Ханеман пише „ От 1816  и 1817 аз работя ден и нощ, за да открия причината, защо хомеопатичните лекарства не могат да излекуват, т.нар. хронични болести.......

Аз забелязах, че не-венеричните хронични болести след като бъдат отстранени успешно с известни хомеопатични лекарства, постоянно се връщат отново  в по- модифицирана форма и с годините нарастват неприятните симптоми.....като че тази болест е просто фрагмент от по-дълбоко разположено примитивно зло.....Аз започнах да се убеждавам, че да открия едно или повече лекарства, които биха покрили всички симптоми характеризиращи цялостното нарушение, беше да открия всички неразположения и симптоми, присъщи  на неизвестна примитивна болест.”

При жлъчните камъни, примитивната болест очевидно дължи съществуването си на някакъв хроничен миазъм. Това трябва да е основен миазъм, греховен процес вече присъстващ .в организма. Хомеопатичните лекарства покриват всички явления на болестта от какъвто и произход да са те.

Жлъчните камъни предизвикват болка, притискане, рефлекторни действия, които правят пациента тревожен, неспокоен, но това ли е причината за болестта? Болестта предшества образуването на камъни. Камъкът е резултат от греха, извършен срещу силата на живота /life-force/. Истинският потенциал е нашата жизнена сила /vital force/. Това е миазматично корелиращ процес. За да знаем какво изчерпва нашия потенциал, трябва да преценим и анализираме много комплексно групирани симптоми.

Жлъчно-каменната болест принадлежи към псората и сикозата. Ако разгледаме внимателно антипсоричните лекарства, които са приложими /уместни/ при жл.камъни, намираме, че важни са следните лекарства:

Berb., Calc., Lyc., Nat-s., Psor and Tub

Следните лекарства са от антисикотичната група:

Berb., Lyc., Med., Nat-s., Psor and Tub.

Така ние установихме, че Berb., Calc., Lyc., Nat-s., Psor and Tub

Хомеопатията е огромно скрито съкровище не само за жлъчните камъни, но за всички страдания. Това, което е необходимо е старателният, системен подход и внимателно изучаване на случая с включените симптоми. С напредъка на науката и технологиите, ние получаваме адекватни средства за диагностициране на болестите и уточняването /fit-in/ на симптомите, разказани от пациента /„превеждането” на симптомите на езика на реперториума/ Бележката е моя/.

Научаването на името на болестта и  уточнените симптоми не е лесна задача. В действителност, “fitting-in” не може да бъде изречено от лекаря. “fitting-in” е спонтанно изричане, уточняване /”превеждане”/ от пациента след като лекарят поставя „тъпи „ въпроси.

Оставете уточняването да дойде от устата на пациента. Това е много важно. Приложението на материя медика е етап, до който можете да достигнете чрез слушане и записване на симптомите. Никой не може да запамети напълно симптомите на лекарството, но всеки може да научи  симптомите. Днес, ние имаме помощта на компютъра, който може да ни води до програмираното  заключение на различни автори. Болестите с характерни симптоми могат да ни доведат до едно лекарство,  но е трудно да се приложи знанието от компютъра без да се верифицират характеристиките на пациента и съпоставят с характеристиките на отделното лекарство.

продължава........

превод от английски   д-р  Мария Цанчева