Opium

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание  "Класическа хомеопатия"


Д-р Атанас Гълъбов

Легенди, достигнали до наши дни, разказват, че цялото царство на Морфей е било засадено с макове

Опиумът се извлича от изсушения млечен сок от неузрелите чашки на растението съно­творен мак (Papaversomniferum) и е сложна субстанция с разнообразен състав - смолисти вещества, въглехидрати, органични киселини, липиди, протеини и над 20 алкалоида наричани опиеви, като някои от тях са: морфин (основен - до 20%), апоморфин, тебаин, наркотин, папаверин, лауданин, кодеин, нарцеин и др. Представлява тъмнокафяво вещество с характерен мирис и горчив вкус.

Употребата на опиум датира от древност­та и се споменава още в шумерските глинени плочки отпреди 4000 г. От делтата на Тигър и Ефрат той се разпространил постепенно към Гърция, Индия и Китай. В края на XVII в. сред източните народи са били широко раз­пространени пушенето и дъвкането на опиум. Опиумът е бил на мода в медицината през различни времена и с различно приложение. Още по времето на Хипократ е бил използван като седатив и болкоуспокояващо. Оттогава досега с него много се е злоупотребявало, както от лекари, така и от хора, пристрастени към приемането му.

Самият Ханеман през 1830 г. пише, че няма лекарство в света, което толкова бързо да потиска оплакванията на пациента, както това прави опиумът. Заблудени от това него­во свойство, лекарите са го прилагали често, но обикновено във вреда на пациентите. В средата на миналия век, във викторианска Англия, опиумът е бил масово продаван в различни микстури и препоръчван едва ли не като панацея - при температурни състояния, разстройство, кашлица и различни болки, ка­то е бил безогледно предписван дори на бебе­та и често с фатален край. Човечеството за пореден път е платило дан за глупостта си. Опиумът е единствено полезен, когато се прилага според закона за подобието. Днес опиеви препарати се прилагат за купиране на силни болки най-често при раковоболни хора в терминален стадий.

Хипнос - гръцкият бог на съня е изобразя­ван като държащ макови стръкове  и  рог от който изтича сънотворна течност. Всъщ­ност опиумът не предизвиква сън, а ступор и облекчава болката, като прави пациента без­чувствен към нея поради състоянието, в ко­ето изпада.

Опиумът, морфинът и техните производ­ни се натрупват най-много в таламуса и про­дълговатия мозък и потискат дейността на някои ензимни системи в нервните клетки. По този начин се получава значително ув­реждане на невроните от предизвиканата хи­поксия и разстройване на вътреклетъчния метаболизъм. В главния мозък за кратко се възбужда центърът на повръщането и ядрото на n. oculomotorius, което причинява миоза.

Opium засяга дълбоко ума, сетивността и нервната система като цяло. Той предизвик­ва: безчувственост и съответно липса на бол­ка; притъпяване на ума и сетивата; сънли­вост; сопор¹, ступор² и кома; стерторозно (шумно, хъркащо) дишане и неритмично ди­шане (вкл. и тип Чейн-Стокс³); асфиксия. На­малява контрола върху волевите движения, самоконтрола, силата на концентрация и правилна преценка, интелектуалните способ­ности; унищожава волята; потиска всички секреции и отделяния с изключение на потта.

Винаги трябва да мислим за Opium, кога­то болестта независимо от нейното име е придружена със: сомнолентност и тежък сън: сопор дори кома; безчувственост и лип­са на болка (при състояния, при които бихме очаквали да има такава) - въпреки сериозно­то състояние, болният не се оплаква от нищо, не иска нищо; стерторозно дишане; тъмно­червено лице. Долната челюст виси. Очите са полузатворени, безизразни, със стъклен пог­лед, обърнати нагоре и с тесни зеници. Може да има и инконтиненция на урина и неволна дефекация.

УМ И ОБЩИ: Opium е показан при уплахаа и последиците от нея; страх, който остава след уплахата/шока от инцидента - човекът, имащ нужда от Opium, като че ли остава в това първоначално състояние. Уплаха от гледката на някакъв инцидент или катаст­рофа (Aeon., Calc). Страх, който парализира. Opium е също основно лекарство при силна уплаха със ступор - вж. GENERALS, Catalepsy from fright (ОБЩИ, Каталепсия от уплаха).

Също и при последици от:  попадане в неловко положение, силно смущение, срам, обида, внезапна или прекомерна радост (Coff.), гняв, наказание.

Безсъние след уплаха.

Конвулсии или епилепсия от уплаха, въз­буда, скръб, обида.

Конвулсии у бебета, явили се в резултат на кърмене от майка, преживяла шок или уплаха. Ор. трябва да се даде и на майката и на бебето. (Гърчове при бебета, кърмени от майка след гняв изисква обикновено Cham., Nux-v. или Hyos.)  Op. трябва да се има пред­вид и ако майката е преживяла силна уплаха по време на бременността! (Stram. е също лекарство, често показано при подобни слу­чаи).

Ето какъв случай описва Dr. Т. Pritchard: ..Бебе на 11 месеца, което получаваше тонични гърчове от 8-месечна възраст и проявяваше силен страх към непознати - започваше да плаче ако приближаха към него, после спираше да диша и изпадаше в гърч, който продължаваше от две до три минути. Веднага след това заспиваше. Винаги когато заплачеше, бебето получаваше спазъм. Аз отдадох това състояние на уплаха, която майката е преживяла през 6-ия месец на бременността. Opium 1М, веднъж седмично в продължение на 2 месеца го излекува и вече 2 години след това детето не е имало подобни проблеми."

Страх, който остава след операция. Dr.Foubister  пише:

„...Понякога Opium е полезен постоперативно, когато стара уплаха се рестимулира от ново страхово изживяване... Едно момче на 6 г. вдигна 39,5 °С след операция за премахване на тонзиларните и фарингеалната сливици. Беше назначено антибиотично лечение от домашния лекар, но това не се отрази на температурата изобщо. Аз видях момчето и предписах Sulphur 200С на базата на „липса на симптоми, върху които да се предпи­ше", но отново без резултат.

След това снемайки наново случая, за да видя дали не съм изпуснал нещо, вниманието ми беше привлечено от голям белег от изгаряне на корема на детето. Нямаше нищо друго забележително в случая и аз предпи­сах Opium СМ. Това беше последвано от спадане на температурата още през същата нощ. След това разпитвайки майката, се оказа, че детето до тригодишна възраст изпищявало всеки път, кога­то някой го докоснел по коремчето, където полу­чило изгаряне на 18-месечна възраст..."

И още няколко случая:

1. Уплаха, персистираща след шок. Спомням си за едно дете, което, след като се качило в една кола, пръстите му били притиснати при затваря­нето й. Те оздравели бързо, но останал страхът от коли и от внезапен шум; дори затръшването на вратата го изпълвало със силна тревога. Започва­ло да трепери, пребледнявало и почти колабирало; постепенно започнало да отслабва и на тегло. Това негово състояние продължавало вече две години, когато го доведоха при нас за преглед... Opium ЗОС три пъти на ден. На следващата сед­мица детето дойде доста по-весело и жизнерадос­тно и беше наддало половин либра на тегло; след едномесечно лечение всички симптоми изчезна­ха. (Dr. D. Shepherd)

2. Едно момченце видяло как кола прегазила пешеходец; този инцидент бил последван от прис­тъпи на тежко дишане, чувство за недостиг на въздух и затруднено преглъщане; лицето му ста­вало червено и то издавало крякащи звуци, а след време се появил нервен ларингеален стридор. Те­зи пристъпи се явявали само през деня, никога през нощта. Те хвърляли в тревога околните и продължавали вече почти цяла година. Детето изглеждаше нещастно, уплашено и болно. Opium ЗОС, три пъти на ден в продължение на няколко седмици предизвика, пълна промяна в състояни­ето му. Пристъпите на задух изчезнаха напълно. Детето отново стана весело и щастливо, забрави всички свои страхове и бързо наддаде на килогра­ми. (Dr. D. Shepherd)

3.Момиченце на 10 г. видяло как дядо му получава припадък и изтичало да съобщи това на майка си. Наскоро след това възрастният човек починал и тази случка направила дълбоко впечат­ление на детето. То изгубило апетит, станало нер­вно и раздразнително с много променливо нас­троение. Не можело да спи добре, а се появили и движения, подобни на хорея. Всичко това продъл­жавало вече няколко месеца. Opium ЗОС в повта­рящи се дози го излекува за две седмици. (Dr. D. Shepherd)

4.Младеж на 23 г. Един ден преди около 3 години, когато бил в казармата, поправяйки мо­тора на един камион, капакът паднал върху ръце­те му и почти отрязал дисталните фаланги на два от пръстите на дясната му ръка. Тогава той не изпитал никаква болка; пръстите били зашити и се възстановили много добре. Но оттогава според неговите думи „все съм под напрежение". Извес­тно време след този инцидент той се променил напълно. Започнал да се стряска много лесно и да получава от това сърцебиене; имал непрекъснато чувството, че нещо лошо ще се случи или че някой го дебне.

Появил се страх от животни, дори от неговото собствено куче. Оттогава започнала да му липсва решителност и особено желание за работа. Отслабнал и въпреки че се хранел добре, не можел да възстанови теглото си отпреди инци­дента. Когато отива с приятели в някое заведение, има чувството, че все някой го гледа; не му се говори и като цяло е станал доста затворен. Преди е бил много весел и контактен, обичал непрекъс­нато да е в компания и не е имал здравословни проблеми. Сега от време на време получава и бодежи в сърдечната област; станал е много чув­ствителен към болка и изобщо много чувствите­лен и жалостив; насълзяват му се лесно очите. Като види кръв, почти припада. Opium LM1, един път на ден, за една седмица премахна всичките му оплаквания и го върна към предишното му весело и жизнено състояние. (Д-р А. Гълъбов)

5. Гърчове след изпадане в неловко положе­ние. Преди доста време при мен дойде за консул­тация една млада жена, на която се бяха появили много черни точки по лицето. Тя толкова много се наблюдаваше и беше станала чувствителна към външния си вид, че избягваше да се показва пред хора. Но веднъж трябвало да посети някакво тържество. Там някой я попитал от какво са тези черни точки по лицето й. Тя толкова се сконфу­зила и преживяла тежко този въпрос, че на след­ващия ден получила гърчове и оттогава те се явявали от време на време. Дадох й Opium и гърчовете изчезнаха. Opium е в рубриката „Вло­шава се от изпадане в неловко положение/обърк­ване", в която също са и Ambr., Ign. и Sulph. Opium покрива не само симптоми, появили се в резултат на уплаха, но също и след силно смущение от изпадане в неловко положение. (Dr. Phatak)

Carphologia^[1] или възбудно-говорен делир (loquaciousdelirium) с широко отворени, блес­тящи очи; говори непрекъснато и има стра­ховити халюцинации - вижда животни и какви ли не дяволи и демони около леглото си. което го плаши извънредно много. Съну­ва котки, кучета, черни форми. Твърди, че не е сам в леглото. Има делюзията. че не си е в къщи (Bry.. Hyos.). настоява да стане от лег­лото и да си отиде в къщи. Будна кома (comavigil). Сомнамбулизъм.

Делир със страх, че ще бъде екзекутиран заради някое престъпление, което е извър­шил и се опитва да избяга. Делир с логорея, широко отворени очи и червено лице; при­виждат му се животни, които идват от всички ъгли на стаята; самообвинява се за грешките си; делириум тременс.

Делир и денем, и нощем; твърди, че не е сам в леглото; когато го питат нещо отговаря интелигентно, но веднага след това изпада в предишното си състояние; иска да избяга от леглото.

Делюзии: че е умрял или че ще бъде убит; че тялото му е по-леко от въздуха; като че ли се носи във въздуха; привиждат му се маски. Усеща различни части от тялото си много уголемени.

Може да има приятни фантазии с ярки образи или пък страшни и ужасяващи виде­ния; привиждат му се мишки, скорпиони, дя­воли, духове и др.

Безразличен към страдание и удоволст­вие. Крои големи планове. Желание да убива. Хронични лъжци.

ГЛАВА: Болка в тила и усещане за голяма тежест в тази област (Gels.); дори не може да си вдигне главата от възглавницата. Може да има усещане като че ли главата му ще се пръсне. Главоболие при движение на очите. Чувства се замаян и объркан, като опиянен. Менингит и енцефалит с типични за лекарс­твото симптоми.

Гореща глава, покрита с гореща пот или студена пот на челото.

Издути шийни вени и пулсиращи артерии.

Виене на свят при сядане в леглото, което го кара веднага да легне отново. Вертиго след уплаха. Кома с пълна безчувственост, очи като стъклени, полузатворени, бледо лице.

Апоплексия. Opium е изключително цен­но лекарство при циркулаторни проблеми, като например хипертензия със заплашваща апоплексия, както и при инсулт в резултат на тромбоза на някой мозъчен съд, последван от кома. Според Clarke„ефектите от отравяне с Opium много трудно могат да се различат от апоплексия". При пушачите на Opium се наб­людава състояние подобно на това, което може да се разпознае при много случаи на мозъчен удар: летаргични, с глупаво израже­ние: подпухнало тъмно-червено или мораво лице; стъклен, втренчен поглед (очите може да са кървясали; полузатворени); зениците стеснени и нереагиращи на светлина; гореща кожа покрита с дребни капчици топла (или студена) пот, особено на лицето; звучно зат­руднено, стерторозно дишане; долната че­люст виси; пулсът е бавен и напълнен или едва палпиращ се; безчувствен към заобика­лящия го свят и евентуално кома. Езикът е като парализиран; не може нито да говори, нито да преглъща.

Ор. може да е показан също и при пара­лиза след апоплексия; безболезнена. Безчув­ственост и липса на дефекация и уриниране (при пълен мехур).

Според опита на Dr. Shepherd при случаи на инсулт с подобни симптоми, при които тя е давала Opium1М, 10 до 12 часа след лекарството картината се променя напълно: лице­то придобива нормалния си цвят; кожата ста­ва суха и хладна: пулсът и дишането се нор­мализират. След като по този начин е преми­ната острата фаза на пациента му трябва още една до две седмици за пълно възстановява­не.

Ето какво казва и Dr. A. Geukens: ..Opium е първото лекарство, което винаги трябва да вземате с вас, когато са ви извикали за някакъв инцидент или при случаи на мозъчен кръвоизлив. Преди години идват при мен за една съседка на около 45 г., която живееше самичка, и ми казват: ..Тя е почти умряла." Беше паднала, защото имаше високо кръвно. Сложих в джоба си Aconitum и Opiumи веднага отидох да я видя. Тя лежеше и имаше много дълбоко стерторозно ди­шане. Аз чаках, чаках 30-35 секунди и си помис­лих: ,.0. Боже!", и тогава видях, че направи едно много дълго издишване, спря да диша, след което направи едно много дълго вдишване, след което отново спря да диша.

Тя лежеше с отворени очи и от носа и устата й течеше кръв. Нямаше корнеален рефлекс. (Този симптом може да се намери в рубриката EYES, Insensible/ ОЧИ, Безчувстве­ни). Друго странно нещо при Opium е липса на болка при оплаквания, при които обикновено има такава. Типично за Opium е, че те са напълно безчувствени, което означава, че са в кома. И когато заедно с това има това дълбоко, бавно, хъркащо дишане, вие трябва да дадете Opium... Не забравяйте: първото лекарство в тези случаи е Opium и с него можете да спасите живот."

Травми на главата. При травма на глава­та с дълбока кома със забавено, стерторозно дишане или чейн-стоксово дишане. Ако след Arnica пациентът остава сомнолентен или в безсъзнание (Hell.). Вертиго след травма на главата (VERTIGO, Injuries of head after). Травматичен енцефалит.

Операции. Шок в резултат на травма. Ос­тра хидроцефалия.

Слънчев удар. Пациентът е в кома; очите са като стъклени, полузатворени; зениците стеснени или разширени, нереагиращи на светлина. Има типичното дишане, лицето е (тъмно)червено или бледо. Понякога се виж­дат спазматични потрепвания на лицевите мускули, особено около ъглите на устата; тялото е с тетанична ригидност. Кожата е гореща и потна. Може да има непроизволно уриниране и дефекация. Пулсът е относител­но бавен; неритмичен и неравен.

Менингеални признаци, причинени от продължително излагане на слънце или спане с главата близо до гореща печка. Силна сън­ливост (с хладна кожа, с равномерен и нор­мален по честота пулс), след като е спал на слънце продължително.

В N.A.J.H., vol. 21, p. 80, се цитира случай на деца, които заспали на силното слънце и били открити в дълбока кома, с полузатворени очи, безизразен поглед и бледо лице - излекувани с Opium .

Асфиксия на новороденото. Това е воде­щото хомеопатично лекарство при вътречерепен кръвоизлив с конгестивно, зачервено лице, миоза; напрегнати фонтанели; дълбоко стерторозно или чейн-стоксово дишане. Липса на реакция към стимули (Laur.). Бебе­то е цианотично, с подпухнало лице; пъпната връв все още пулсира, пулсът е недоловим.

Според опита на Dr. A. Geukens опиати (деривативи на опиум) давани на майката по време на раждането за намаляване на болка­та, могат да предизвикат потискане на диха­телния център и съответно да провокират асфиксия у бебето и сънна апнея.

Opium е също лекарство за силната упла­ха и шок от раждането (Асоп.). Може да се изяви някаква пареза у бебето, задръжка на урина и липса на дефекация.

ОЧИ: Полузатворени; миоза (но може да има и мидриаза); зеници не реагиращи на светлина. Втренчени, като стъклени; може да са обърнати нагоре. Пълна парализа на акомодацията. Може да има подуване на дол­ните клепачи. Усещане за прах в очите.

Емболия на a. centralis retinae

Птоза на клепачите.

УШИ: Хиперакузис; дори далечни и слаби шумове му пречат да заспи. Може да има шумове в ушите - като жужене или като от прибой.

ЛИЦЕ: (Тъмно) червено, подпухнало, го­рещо; покрито с обилна пот. Изглежда като опиянен (Bapt, Lach.). Или много бледо или цианотично лице. Спазматични тикове на лицевата мускулатура, особено ъглите на ус­тата. Долната челюст виси. Лицето и устата може да са изкривени на една страна.

Издуване на вените на лицето и главата.

Загуба на обоняние.

УСТА И ГЪРЛО: Устата е суха, а езикът е като парализиран. Може да има силна жаж­да, ако е в съзнание. Затруднен говор и прег­лъщане. Обилна саливация. Езикът може да е обложен мръсножълто или бяло или да е синкав или черен.

Ливидни устни; с пяна на устата.

Сухота в гърлото. Дисфагия (затруднено или невъзможно преглъщане), като че ли са му парализирани гълтателните мускули. Горчив или кисел вкус в гърлото.

Ларингеален стридор.

Пресипналост или афония от уплаха. Тетанус; с тризмус и/или опистотонус.

СТОМАХ, КОРЕМ и РЕКТУМ: Силна жажда. Може да има силна жажда с желание за бира. Пристъпи на булимия, редуващи се с липса на апетит и отвращение към всякаква храна.

Продължително и упорито гадене и пов­ръщане. Гадене със склонност към повръща­не при движение или след нахранване. Пов­ръщане (на храна, жлъчка); с колики и кон­вулсии.Повръщане, фекулентно (на фекални материи); при перитонит с ретроградна пе­ристалтика; с изкривено лице и студени крайници; при инкарцерирана херния (Bell. Nux-v., Plb.). Инвагинация.

Подуване на корема от газове с борборигми (къркорене); със силни болки. Коремът е напрегнат, раздут, тимпаничен, твърд и чув­ствителен на докосване. Газовете се натруп­ват в горната част на червата и причиняват подуване на корема особено в пъпната об­ласт.

Чувство за празнота в стомаха, което не се подобрява от хранене. Силни болки в сто­маха, натиск. Като че ли има камък в корема.

Оловна (при интоксикация с РЬ) колика: силни, жестоки колики; като че ли червата му са стиснати: със запек. Или все едно, че някой му реже вътрешностите на парчета: придру­жено с много силно повръщане. Болката е толкова силна, че го кара да се въргаля по пода и да вика.

Или болка със стрелкащ характер, ирадиираща във всички посоки в целия корем, дори до тестисите; непрекъснато си сменя място­то; без данни за възпалителен процес, с нор­мални изпражнения и урина и нормален пулс. Силни болки в ректума като че ли се разкъс­ва.

Cholerainfantum със ступор, хъркащо ди­шане и конвулсии; зениците тесни и нереагиращи на светлина. Лицето е бледо или черве­но; детето изглежда като опиянено; няма пов­ръщане или разстройство.

Колики при деца, много силни със запек; детето плаче ден и нощ и не може да бъде успокоено.

Азиатска холера; след като Camph., Ver. и Ars. не са помогнали. Ледено студена и син­кава кожа; пулсът не се палпира; няма реак­ции; дишането е силно нарушено.

Разстройство или запек от уплаха или въз­буда. Непроизволна дефекация или разст­ройство след уплаха.

Паралитичен илеус след коремни опера­ции; пълна атония на червата.

Упорит запек (когато и най-силните пур­гативи са давани без успех); също и ако се появи след уплаха. Напълно липсваща перис­талтика; без позиви за изхождане. Изпраж­ненията са като кръгли, твърди, черни топки (при Alum, изпражненията обичайно са ме­ки). Или изпражненията излизат и се връщат обратно в ректума (Sil., Thuj.).

Ето и някои случаи:

1. Г-жа С, от години не можеше да се изхожда без клизма. Беше вземала досега всякакви лекар­ства, но без траен успех. Беше доста нервна, раз­дразнителна и плашлива. Напоследък станала много сънлива. Opium 200С напълно премахна оплакванията й. (Dr. Hoyne)
2. Г-н Д., с упорит запек, който получил в казармата след прекарана хранителна токси-инфекция с разстройство. Единствения ярък сим­птом, който имаше, беше почти пълната липса на желание за дефекация. Беше излекуван с Opium 10М, три пъти на ден. (Dr. С. Moers)

СЪРДЕЧНОСЪДОВА И ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА: Напълнен, забавен пулс или учестен и твърд. Недоловим пулс и сърдечна дейност. Сърцебиене от уплаха; скръб.

Спиране на дишането по време на сън (сънна апнея); трябва да го разтърсят, за да започне да диша отново.

Дълбоко, шумно, хъркащо, стерторозно дишане. Или дълбоко интермитентно, нерав­но дишане. Чейн-стоксово дишане. Въздиша­що дишане. Пристъпи на задушаване по време на сън (като че сънува кошмарен сън).

Суха мъчителна кашлица с диспнея, про­вокираща се от дразнене в ларинкса и цианотично лице; нощем със силна сънливост, но не може да заспи; > от пиене на вода. Каш­лица с обилно изпотяване на цялото тяло. Прозяване след кашляне.

Чувство за топлина в гърдите; парене в областта на сърцето.

УРИНАРЕН ТРАКТ: Задръжка на урина­та или непроизволно уриниране след уплаха; от парализа на сфинктерите.

Задръжка на урината след раждане у ро­дилки. Задръжка на урината у бебета, кърме­ни след пристъп на гняв на майката.

Паралитична атония на пикочния мехур; след лапаратомия. (Caust. и Агn. са двете най-важни лекарства при задръжка на урина­та след операция.)

Бъбречна колика - болката ирадиира към пикочния мехур и тестисите. Придружена е със силна тревожност и безпокойство, посто­янно си сменя мястото; лицето е горещо, пулсът - относително забавен.

ЖЕНСКА ПОЛОВА СИСТЕМА: Силна възбуда, усещана в половите органи, и пови­шено сексуално желание.

Аменорея след уплаха. Заплашващ аборт или потиснати лохии от уплаха. Пролапс на матката след уплаха.

Първото ми впечатление беше, че това е едно срамежливо и плахо момче и този факт заедно със силно подутите лимфни възли, ме накара да му предпиша Baryta carbonica 10М.

На следващия ден нямаше никаква промяна в състоянието на детето и понеже аз съм доста упорит, му предписах Baryta muriatica 10М. След още 12 часа без подобрение, му дадох Tuberculinum 10М. Това предписание се базираше на конституционалните симптоми характерни за това лекарство - скърцане със зъби през нощта по време на сън, окосмяване по гърба и желание за пушена сланина и мазно.

Моят опит при подобни остри случаи показва, че подобрение настъпва обикновено няколко часа след даването на правилното лекарство, но тъй като минаха още 12 часа без ефект след Tuberculinum, започнах да се притеснявам. Детето беше вече два дена с висока температура, а сливиците бяха станали дори още по-големи (те почти се докосваха в средата на гърлото).

По пътя към моя малък пациент, аз отново размишлявах върху случая и дори вече обмислях вариант на антибиотично лечение.

Това, което беше доста обезпокоително в този случай е, че детето дишаше доста неритмично, нещо от типа на чейн-стоксово дишане. Имаше моменти, през които той почти спираше да диша. И тогава видях ясно картината на лекарството. Налице бяха хъркащо, забавено и неравно дишане и сънливост (той почти заспиваше, докато го преглеждах). Когато докосвах сливиците, той не показваше никакви признаци на болка и освен това имаше зачервено, потно лице.

Това беше ясен случай на Opium и аз му дадох 10М, като инструктирах майката, ако има няка­къв проблем веднага да ме потърси.

След 10 часа детето се събудило пеейки. Тем­пературата спаднала, сливиците също и детето било гладно. След няколко часа отново се появи­ла сънливост и хъркащо дишане и това наложи даването на нова потенция Opium 10М , което доведе до излекуването му.

Рубрики (от реперториума на Kent):

Painlessness of complaints usually painful (ОБ­ЩИ, Безболезненост при оплаквания, протичащи обикновено с болка)

Sleepiness over powering (СБН, Непреодолима сънливост)

Snoring respiration during heat ( ДИШАНЕ, Хъркащо дишане по време на треска)

Irregular respiration  (ДИШАНЕ, Неритмично дишане)

Arrested respiration  (ДИШАНЕ, Спиране на дишането)

Mouthopen (УСТА, Отворена)

Важно е да се отбележи, че Opium изобщо не е известно като лекарство показано при тонзилит, но общите симптоми в този случай се оказаха по-важни от локалните.

ДД: Bell. - поради бързото развитие и възпа­леното гърло, безболезненост, но Bell, е характер­но гореща глава със студени крайници.

Bapt. - поради интоксикирания вид, възпале­ното гърло, липсата на болка, но това лекарство не покрива общите симптоми на случая. (Dr. Н. vanHootegem)

2. Възрастна жена болна от пневмония; тем­пературата спаднала след приложеното лечение с пеницилин, но общото й състояние оставало се­риозно. Тя била в делир, като непрекъснато гово­рела: дишането й било стерторозно; зениците -стеснени. Дежурният лекар, който я прегледал при вечерната визитация не дал много надежди за нея. Дъщеря й, която е ревностен хомеопат и добре познава специфичните симптоми на раз­личните лекарства, разпознала картината на Opium и й сложила няколко гранули от лекарст­вото на езика, докато сестрата била вън от стаята.

След няколко минути майка й отворила очи, ус­михнала се разпознавайки дъщеря си и помолила за глътка вода. Дъщеря й сложила Opium в чаша­та с водата и помолила сестрата да й дава да пие по една глътка, всеки път когато поиска. Когато на следващата сутрин същият лекар отново до­шъл на визитация при болната, той бил силно изненадан виждайки една оздравяваща пациент­ка, на която очаквал да подпише смъртния акт. (Dr. D. Shepherd)

Кратка диференциална диагноза: Aсon. - Aсon., Агn. и Ор. са безценни ле­карства по време на природни бедствия, го­леми транспортни или промишлени злопо­луки, както и при война и би трябвало да са неотлъчен помощник на всички лекари, как­то и да присъстват във всяка домашна аптечка. При Асоп., когато състоянието хронифицира, има обикновено панически атаки, про­явяващи се със сърцебиене, хипервентилация, неопределен страх или силен страх от смъртта.

За Агn. Кент пише: „При хора, кои­то са преживели някакъв инцидент: събуж­дат се през нощта със страх от внезапна смърт, с изражение на ужас на лицето; ужа­сът, през който са преминали, като че ли се повтаря. (Страхът при Ор. е изразен през деня, но през нощта няма проблеми с него.)... Ужасни сънища. Често се събужда нощно време, става, хваща се за сърцето, с израже­ние на ужас и със страха, че нещо ужасно ще се случи. Изпитва внезапен страх от смърт­та... А през деня се чувства сравнително доб­ре... Страхът от внезапна смърт е забележи­телна характеристика и той няма нищо общо със сърдечно заболяване."

Gels. - треперене от уплаха; непроизволна дефекация след уплаха; афония след уплаха; сънливост; летаргичност и отпуснатост; без­различен към болестта си; относително заба­вен пулс.

Morph. - естествено като главна съставна част на опиума, има много общи симптоми с Ор.

Cann-i. - щастлив и безгрижен, нищо не го тревожи: много му се спи, но не може да заспи.

Nux-m. - силно изразена сънливост (този симптом присъства и при Ant-t.); нарколепсия: обърканост: лекарствени ефекти от пси­хотропни и наркотични вещества; студени крайници.

Bapt. - тъмночервено лице, сънлив и изг­лежда като опиянен (интоксикиран); ступор; делир.

Други лекарства, които трябва да се имат предвид са: Bell, Stram., Phos., Alum., Coff., Nux-v.. Calc, Apis.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Арнаудов, Г., Арнаудова, П., Лекарствена терапия, изд. Медицина и физкултура, София, 1984.
2. Гълъбов, А., Терапевтичен наръчник по хомеопа-тия, изд. А. Гълъбов, София, 2000.
3. Монов, А., Клинична токсикологиятом I, изд. Венел ООД, София, 1995.
4. Allen, Н., The Therapeutics of Fevers, В. Jain Publishers Pvt. Ltd., New Delhi
5. Allen, T., The Encyclopedia of Pure Materia Medica Vol. VII, B. Jain Publishers Pvt. Ltd, New Delhi, India, 1992.

6. Boericke, W., Materia Medica with Repertory, (ninth augmented and revised edition), B. Jain Publishers PVT Ltd., New Delhi, India, 1991.

7.Clarke, J.H., A Dictionary of Practical Materia Medica Vol. II, B. Jain Publishers Pvt. Ltd., New Delhi, India, 1994.

8.Deeks, S., Opium, The Homoeopath X 52, 1994

9.Foubister, D.McD., Tutorials on Homoeopathy, Beakonsfield Publishers Ltd., England, 1989.

10.Geukens, A., Homeopathic Practice Vol. I, VZW Centrum voor Homeopathie, Hechtel-Eksel, Belgie, 1989.

11.Graf, F., Asphyxia of the new-born, Homeopathic Links, 1993.

12.Haddad, L., Winchester, J., Clinical Management of Poisoning and Drug Overdose, (second edition), W.B. Saunders Company, Philadelphia, 1990

13.Hoyne, T., Clinical Therapeutics Vol.11, B. Jain Publish­ers (P) Ltd.. India, 1995.

14. Kent, J., Lectures on Homoeopathic Materia Medica with New Remedies, B. Jain Publishers Pvt. Ltd.

15.Lippe, A., Key Notes &Red Line Symptoms of the Materia Medica, World Homoeopathic Links, New Delhi, India.

16.Morrison, R., Desktop Guide, Hahnemann Clinic Publishings, Albany, California, 1993.

17.Phatak, S.R., Clinical Experiences, The Homoeopathic Medical Publishers, Bombay, 1978.

18.Schroyens, F., Synthesis (Repertorium Homeopathicum Syntheticum) - Edition 5.2, Homeopathic Book Publish­ers, London, 1993.

19.Shepherd, D., A Physician's Posy, True Health Publish­ers Co, England, 1951.

20.Tyler, M., Homeopathic Drug Pictures, B. Jain Publish­ers PVT Ltd, New Delhi.

21.Vermeulen, F., Concordant Materia Medica, Merlijn Publishers, Haarlem, The Nitherlands, 1994.

22.Vermeulen, F., Synoptic Materia Medica Vol. I &II, Merlijn Publishers, Haarlem, The Netherlands, 1992 & 1996.