Лекарство за кутсузлии

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"


д-р Виолета Тенева 

По­то­пе­ни сме в мо­ре от хо­ме­о­па­тия! Нав­ся­къ­де край нас бли­кат ка­то не­из­чер­па­е­ми из­во­ри жиз­не­ни си­ту­а­ции и трав­ме­ни мо­де­ли, ко­и­то за хо­ме­о­па­та са всъщ­ност кли­нич­ни­те кар­ти­ни на ле­кар­с­т­ва­та! Как­то е без­дън­но на­ше­то все­кид­не­вие от­към из­не­на­ди и нес­тих­ва­щи про­ме­ни, та­ка без­к­рай­ни са и въз­мож­нос­ти­те на та­зи на­у­ка, за­що­то тя от­ра­зя­ва са­ма­та При­ро­да.

В днеш­но вре­ме бъл­га­ри­нът по­ве­че от все­ки граж­да­нин на пла­не­та­та се чув­с­т­ву­ва не­у­дач­ник, за­що­то труд­нос­ти­те го прес­лед­ват неп­рес­тан­но - труд­нос­ти от вън­ш­ния му мир, но и труд­нос­ти от вът­реш­ния му мир! Мо­же би след­ва­щи­те ре­до­ве ще му пред­ло­жат по­ред­на­та хо­ме­о­па­тич­на па­те­ри­ца!

Ка­то ле­кар­с­т­во Cobaltum (Кобалт) е до­ка­за­но 1995г. Спла­ви­те на ко­бал­та се из­пол­зу­ват при ре­же­щи ин­с­т­ру­мен­ти, нож­че­та за бръс­не­не, хи­рур­ги­чес­ки ин­с­т­ру­мен­ти...

Си­ни­ят ко­балт, ко­бал­тов алу­ми­нат, е оц­ве­тя­ващ пиг­мент във фо­тог­ра­фи­я­та, пор­це­ла­но­ва­та про­миш­ле­ност, бо­и­те. Ко­бал­то­ви­ят ста­нат ста­ва ро­зов при вла­га и се из­пол­зу­ва в ме­те­о­ро­ло­ги­я­та.

Ви­та­мин В12 съ­дър­жа ко­балт.

То­ва е ле­кар­с­т­во за те­зи, ко­и­то са в про­дъл­жи­тел­но при­гот­вя­не да пред­п­ри­е­мат за­да­ча, тър­го­вия или за­на­ят, ис­кат да са пер­фек­т­ни пре­ди стар­та и да по­ка­жат на дру­ги­те как се при­ла­гат зна­ния на прак­ти­ка. Но пре­ди ис­тин­с­ко­то на­ча­ло те неп­ре­мен­но тряб­ва да про­ве­дат "ге­не­рал­на" ре­пе­ти­ция, един пред­пос­ле­ден опит, за да ви­дят, че всич­ко ра­бо­ти. Те зна­ят, че тряб­ва да са спо­кой­ни, за­що­то пла­нът им е пер­фек­тен, но ви­на­ги си ос­та­вят вре­ме за пос­лед­ни де­тай­ли. За­то­ва оби­чай­но­то им със­то­я­ние е прип­ря­ност и нер­в­ност, за­що­то се стра­ху­ват, че всич­ко ще се про­ва­ли в пос­лед­на­та ми­ну­та!

Хо­ра, чи­и­то не­из­пъл­не­ни за­дъл­же­ния би­ха ги за­ве­ли до съд или по­ли­ция, чес­то из­пит­ват страх от по­ли­ция. До­ри де­ца с не­о­бяс­ни­ми стра­хо­ве от по­ли­ция се нуж­да­ят от Ко­балт. На ан­г­лийс­ки "coр"оз­на­ча­ва чен­ге, близ­ко до зву­че­не­то на сък­ра­ще­ни­е­то на ко­бал­та, "cob".

Мно­го бър­зо по­лу­ча­ват усе­ща­не­то за не­ус­пех, имат нис­ко са­мо­чув­с­т­вие и все са с чув­с­т­во­то, че не са стиг­на­ли до сво­я­та за­да­ча. Зна­ят, че са спо­соб­ни да се спра­вят, но ви­на­ги пред­чув­с­т­ват, че ще се про­ва­лят в пос­лед­на­та ми­ну­та. Ти­пич­но за тях е чув­с­т­во­то на "не съв­сем, или поч­ти, или око­ло". Усе­щат, че са поч­ти там, но не съв­сем, и че ни­ко­га ня­ма да прех­вър­лят та­зи точ­ка.

Мис­лят си, че все­ки ги наб­лю­да­ва, "всич­ки зна­ят", че не мо­гат съв­сем да го нап­ра­вят. За­то­ва не оби­чат да го­во­рят за се­бе си или да гле­дат хо­ра­та в очи­те. Ко­га­то имат проб­лем, те ис­кат пър­во да го раз­ре­шат, пък пос­ле да го­во­рят за не­го. Та­ка рис­кът от про­вал се из­бяг­ва. Съ­що та­ка и не оби­чат да кри­ти­ку­ват дру­ги­те, след­ват пра­ви­ло­то, че как­во­то по­да­деш, то­ва и ще по­лу­чиш, та­ка че по-вни­ма­тел­но.

Ти­пич­на за тях е си­ту­а­ци­я­та да се от­каз­ват в пос­лед­ния мо­мент от да­ден про­ект. За­що­то та­ка или ина­че ще се про­ва­лят!

Ко­га­то тряб­ва да се явя­ват на из­пит, ги прес­лед­ват съ­щи­те стра­хо­ве за про­вал. Те обик­но­ве­но учат до къс­но през нощ­та пре­ди из­пи­та, до­ри до вра­та­та на ек­за­ми­на­то­ра. Чес­то се из­то­ща­ват до та­ка­ва сте­пен, че се от­каз­ват един ден пре­ди из­пи­та, за­що­то та­ка или ина­че ще ги скъ­сат. И във все­кид­не­ви­е­то си те­зи хо­ра се чув­с­т­ват ка­то сту­дент пред фи­на­ла - гри­зят си нок­ти­те в очак­ва­не на съ­би­тие. Ко­га­то по­чув­с­т­ват, че са се про­ва­ли­ли, те се деп­ре­си­рат. Та­зи те­ма се пок­ри­ва от руб­ри­ки­те - Де­лю­зия, че е из­вър­шил прес­тъп­ле­ние  и все­ки знае, Мис­ли твър­де мал­ко за се­бе си, Усе­ща­не за осъ­де­ност, ка­то че ли е ви­но­вен за не­ща, за ко­и­то дру­ги­те зна­ят.

Мно­го ин­те­рес­на е и кар­ти­на­та на COBALTUM PHOSPHORICUM. Те смя­тат, че един­с­т­ве­ни­ят на­чин да ус­пе­ят в жи­во­та си, е упо­ри­то уче­не, до­тол­ко­ва, до­кол­ко­то би­ха мог­ли да по­лу­чат доб­ра ра­бо­та. Но стра­хът от скъс­ва­не на из­пи­ти­те ги ка­ра да се чув­с­т­ват глу­па­ци, че все не са на ни­во. Чес­то мо­гат да пре­къс­нат след­ва­не­то си точ­но пре­ди дип­ло­ми­ра­не, за да да­дат шанс на съп­руг, род­ни­на или при­я­тел да учи.

Оби­чат да пъ­ту­ват, но на то­ва гле­дат по-ско­ро ка­то на за­да­ча, от­кол­ко­то на удо­вол­с­т­вие. Най-мал­ка­та дре­бо­лия мо­же да про­ва­ли пъ­ту­ва­не­то - сра­ху­ват се да не за­къс­не­ят за вла­ка, да не си за­гу­бят би­ле­та или пас­пор­та, да не им от­к­рад­нат ба­га­жа и др.

COBALTUM MURIATICUM e  ле­кар­с­т­во за всич­ки съв­ре­мен­ни ра­бо­те­щи же­ни, ко­и­то оби­чат ра­бо­та­та си, но съ­щев­ре­мен­но ис­кат да бъ­дат и доб­ри май­ки. Те се щу­рат нер­в­но нап­ред-на­зад, опит­вай­ки се да свър­шат всич­ко и не съв­сем ус­пя­ват. Все си мис­лят, че са про­пус­на­ли ня­как­ва важ­на под­роб­ност, нап­ри­мер, мо­гат да съ­ну­ват, че са заб­ра­ви­ли да нах­ра­нят де­те­то си. Мо­же да гле­дат на май­чин­с­т­во­то ка­то за­да­ча, при ко­я­то пос­то­ян­но тряб­ва да про­ве­ря­ват да­ли не са сбър­ка­ли не­що. Стра­ху­ват се, че ня­ка­къв про­пуск мо­же да за­сег­не де­те­то им, то да ум­ре и как по­ли­ци­я­та ще ги дър­жи от­го­вор­ни за то­ва.

Или пък те са­ми­те се нуж­да­ят от мно­го вни­ма­ние, ко­е­то се ста­ра­ят да по­лу­чат чрез упо­ри­то уче­не в учи­ли­ще или упо­ри­та ра­бо­та. Мис­лей­ки си, че мо­же да се про­ва­лят и та­ка да бъ­дат изос­та­ве­ни, те се стре­мят най-от­ча­я­но към лю­бов­та на май­ки­те си, но бор­ба­та им из­г­леж­да без­на­деж­д­на.

Чес­то имат май­ки, ко­и­то оби­чат ус­пе­ха и ко­и­то се нуж­да­ят от ра­бо­та­та си за сво­е­то доб­ро са­мо­чув­с­т­вие. То­ва оз­на­ча­ва мал­ко вре­ме за де­ца­та. Нак­рая ес­тес­т­ве­но ид­ва про­ва­лът - или при де­ца­та, или в ра­бо­та­та. И точ­но за­що­то те чув­с­т­ват, че то­ва мо­же да се слу­чи, въ­веж­дат стро­ги пра­ви­ла в къ­щи. По­ве­де­ни­е­то им е ка­то на по­ли­цай­ки, но то е про­дик­ту­ва­но от чув­с­т­во­то, че тряб­ва да бъ­дат под­гот­ве­ни за все­ки гаф, кой­то би сру­тил всич­ко. Де­ца­та усе­щат пос­то­ян­но прес­лед­ва­не за до­маш­ни, до­ма­кин­с­т­ва­не, чис­те­не и др. Ако ня­кое от тях по­лу­чи сла­ба оцен­ка в учи­ли­ще, май­ка­та при­е­ма то­ва ка­то ли­чен про­вал.

В един мо­мент те­зи же­ни спи­рат да се опит­ват да ус­пя­ват и пре­кар­ват ос­та­тъ­ка от жи­во­та си в оп­лак­ва­не.

Ко­бал­то­ви­те ле­кар­с­т­ва се из­пол­з­ват при след­на­та фи­зи­чес­ка па­то­ло­гия: за­ба­вен рас­теж, spina bifida, рак на ези­ка, гър­ло­то, бе­лия дроб, хра­ноп­ро­во­да, ен­це­фа­ло­па­тии, ат­ро­фия на оч­ния нерв, въл­ча ус­та, ин­тер­с­ти­ци­ал­на пнев­мо­ния, бе­лод­роб­на фиб­ро­за, пер­ни­ци­оз­на ане­мия, им­по­тен­т­ност, ди­а­бет, ви­ти­ли­го, дер­мо­ид­на кис­та, хер­пе­си и др.