02 декември 2011

Специфика в хомеопатичната картина на хомеопатичните лекарства

Статиятае предоставена с любезното съдействие на списание  "Класическа хомеопатия"

Доц. д-р  Станка Михалкова

 

Хомеопатичното предписание е най-точно, ако се вземат предвид рядко срещаните симп­томи. В тази рубрика ще ви запознаваме с психически симптоми, за които посоченото лекарство от разглежданата група е единствено.

Лекарствата от група „AGARICUS" са направени от гъби. Названията на хомеопатичните лекарства са според най-старата класификация на разред Agaricales. По-късно в него се разделят семейство Agaricaceae и семейство Amanitaceae. Всяко от тях включ­ва различни родове гъби, като един от родо­вете към семейство Agaricaceae е родът Agaricus (печурки), а към семейство Amanita­ceae родът Amanita (мухоморки). Към тях спадат съответните видове гъби:

Amanita citrina (Agar-cit.)

РАЗРЕД AGARICALES

Семейство Agaricaceae род Agaricus видове: Agaricus campestris, Agaricus silvestris, Agaricus xanthoderma и др.

Семейство Amanitaceae род Amanita видове: Amanita citrina,Amanita pantherina, Amanita phalloides, Amanita muskarius и др.

Основните таксономични белези, по кои­то се различават двата рода, са:

1. При младите гъби от родът Agaricus има частично покривало (ципа, свързваща пери­ферията на шапката с пънчето), което при разрастване на гъбата се разкъсва и остава на стеблото като пръстен. При родът Amanita, освен частично, младите гъби имат и цяло покривало. При разрастването на гъбата то се разкъсва, като частичното остава на стеб­лото във вид на пръстен, а цялото - около долния край на пънчето като чашка с разпо­късани краища.

2. При Agaricus спорите при узряване по­тъмняват, а при Amanita остават безцветни.

Agaricus campestris (Agar-cps.)

Критерият, свързан с ядливостта, не е ос­новен, тъй като в рода Agaricus има отровни гъби, а в рода Amanita - ядливи. Например Amanita caesarea е известната гъба булка, коя­то е с отлични вкусови качества, а към рода Agaricus се включва Agaricus xanthoderma (карболова печурка), която е отровна.

Отровните гъби съдържат сложни ком­плекси от различни отровни вещества, чието изследване продължава. Едни от най-силните отрови са мускарин и фалоидин. Картина­та на отравянето също е различна и зависи от комплекса отрови и бързината на тяхното действие. Червената мухоморка - Agaricus muskarius или Amanita muskarius, която е най-голямото хомеопатично лекарство (Agar.) от групата Agaricus, съдържа предимно отрова­та мускарин и е много опасна, защото дейст­вието на отровата е бавно, което пречи на ранното откриване на отравянето, и когато се проявят външните признаци, в организма ве­че има необратими поражения. Пантерката -Amanita pantherina, освен част от комплекса на фалоидин съдържа и други отровни вещес­тва. Amanita phalloides (Agar-ph.) - зелена мухоморка, известна още и като Agaricum bulbosus, е една от най-отровните гъби, защо­то съдържа комплекс от много отрови.

Към групата от хомеопатични лекарства Agaricus са включени и гъби, които са извън разгледаните два рода Agaricus и Amanita. Хомеопатичното лекарство Agaricus emeticus (Agar-em.) е от Russula emetica (бясна гъба), a Agaricus procerus (Agar-pr.) е от Macrolepiota proata (сърнела). Произходът на хомеопатичните лекарства Agaricus semiglobatus (Agar-se.) и Agaricus stercoranius (Agar-st.) не е из­вестен, тъй като в съвременните класифика­торите не са известни такива видове гъби.

Amanita pantherina (Agar-pa.)

Ще разгледаме психичните картини на следните хомеопатични лекарства: Agaricus citrinus (Agar-cit.), Agaricus campestris (Agar-cps.), Agaricus emeticus (Agar-em.), Agaricus pantherinus (Agar-pa.), Agaricus phalloides (Agar-ph.), Agaricus procerus (Agar-pr.), Agaricus   semiglobatus  (Agar-se.),  Agaricus stercoranius (Agar-st.) и Agaricus muskarius (Agar.).

Agaricus citrinus (Agar-cit.) (Amanita citrina - жълта мухоморка)

Agaricus citrinus

Няма самостоятелни умствени рубрики. Има 2 общи рубрики с други лекарства, които характеризират умствената му картина:

-    мързел, отвращение към работа;

-    безсъзнание, кома, ступор.

Agaricus campestris (Agar-cps.) (Agaricus campestris - полска печурка)

Няма самостоятелни умствени рубрики. 1 обща рубрика: делириум.

Agaricus emeticus (Agar-em.) (Russula emetica - бясна гъба)

Agaricus emeticus

Няма самостоятелни умствени рубрики. 1 обща рубрика:

-  тревожност, подобряваща се от студени напитки.

Agaricus pantherinus (Agar-pa.) (Amanita pantherina - пантерка)

Няма самостоятелни умствени рубрики. 4 общи рубрики:

-    отговор, отговаря, отговори с едносричкови думи;

-    делириум;

-    делириум - беснее, буйства;

-    безсъзнание, кома, ступор.

Agaricus phalloides (Agar-ph.) (Amanita phalloides - зелена мухоморка)

Agaricus phalloides

Няма самостоятелни умствени рубрики. 9 общи рубрики:

-    отговор, отговаря, отговори - бавно;

-    тревожност;

-    делириум;

-    объркани сънища;

-    жестикулира - странни положения и пози;

-    нетърпение;

-    безпокойство, нервност;

-    безпокойство в леглото, мята се в него;

-    безсъзнание, кома, ступор.

Agaricus procerus (Agar-pr.) (Macrolepiota proata - сърнела)

Agaricus procerus

1 самостоятелна умствена рубрика:

•      Делириум, отказва да приеме лекарство (А.)

3 общи рубрики:

-    делириум - плаче;

-    делириум тременс, мания-а-potu¹;

-    безсъзнание, кома, ступор.

Agaricus semiglobatus (Agar-se.)

Agaricus semiglobatus

Няма самостоятелни умствени рубрики.

2 общи рубрики:

-  веселост; безсъзнание, кома, ступор.

(Agar-st.)

Agaricus stercoranius

3 самостоятелни умствени рубрики:

• Възбуда, след конвулсии (А.)
  • Болезнен импулс да тича, когато започ­нат конвулсивните пристъпи (А.)
  • Необузданост, когато започнат конвулси­ите (А.)

5 общи рубрики:

-    опитва се да избяга;

-    опитва се да избяга на улицата;

-    възбуда;

-    безпокойство, нервност;

-    безсъзнание, кома, ступор.

Agaricus muskarius (Agar.) (Amanita muskarius - червена мухоморка)

Amanita muskarius (Agar.)

При доказванията са установени 4 фази на мозъчна възбуда [3]:

1. Слаба стимулация - показвано от на­раснала бодрост, смелост, приказливост.

2  . По-изявена интоксикация - голяма ум­ствена възбуда и несвързано говорене, преко­мерно веселие, сменящо се с меланхолия. Нарушение във възприемането на относи­телния размер на предметите - правят голе­ми крачки и скокове над малки обекти, като че ли са огромни. Малка дупка изглежда като ужасна бездна, лъжица вода - огромно езеро, физическата сила е повишена, може да вдига тежки товари. Наблюдават се трепкания на мускулите.

3. Третата фаза се характеризира със състояние на яростен и вилнеещ делириум, крясъци, буйство, желание да се нарани и т.н

4.Четвъртата фаза - депресия, унесе­ност, безразличие, обърканост, нежелание за работа.

Има 424 общи умствени рубрики с други лекарства. По-главните от тях са [2]: Алкохо­лизъм; Отговор - не желае, отказва да от­говаря; Тревожност, хипохондрична тревож­ност, тревожност след мензис; Непохватност; Легло - иска да излезе от леглото; Детинско поведение; Обърканост, танцува; Делириум, делириум с прилив на сили, дели­риум по време на висока температура при тифус; делириум като опиянен, делириум -беснее, буйства; Делириум тременс; Делюзии, краката не му принадлежат, че е велика личност; Деменция, с парези; Тъпота; Екс­таз; Опитва се да избяга; Влошава се от умствено усилие; Веселост; Изблик на фан­тазии; Омраза, желание за отмъщение; Хистерия; Безразличие; Нежелание за работа; Лудост; Нерешителност; Раздразнител­ност; Оплаква се; Мания, лудост; Памет -активна; Прави пакости; Грешки при говоре­не; Мрачен, навъсен; Упорит, твърдоглав, своеволен; Ярост, гняв - постоянен, с прилив на сили; Безпокойство, нервност; Свръхчувс­твителност към болка; Склонност да седи в ъгъла; Стряскане, потрепването и конвул­сивните движения спират, когато заспи; Сърдит; Говор, не желае да говори, желае да бъде тих, мълчалив; Не понася да бъде докос­ван; Насилие, страстност; Оживеност.

65 самостоятелни умствени рубрики:

-   Действеност, сменяща се с тъпота и непохватност (К.)

-    Болести от продължителна умствена ра­бота (К.)

-    Отговор, отговаря, отговори - отвраще­ние от; пее, говори, но не отговаря на въпросите (К.)

-    Тревожност, подобрява се от ускорено дълбоко дишане (А.)

-    Тревожност, след мензис, пречеща на съ­ня (А.)

-    Непохватност, вечер (Lp.)

-    Бизнес, говори, че го експлоатират (А.)

-    Обърканост, при носене на тежки товари (А.)

-    Танцува, пее, и склонност към (Mh.)

-    Делириум - веселост, радост, сменящи се с тъга (Кп.)

-    Делириум - не познава близките си, мята виното и лекарствата по гледачката си (Кп.)

-    Делириум от болка в челото (Кп.)

-    Делириум - беснеене, буйство, сменящи се с религиозна възбуда (А.)

-    Делириум - буйство по време на тиф (Кп.)

-    Делириум - не разпознава никого, мята ви­ното и лекарствата по гледачката си (Кп.)

-    Делириум - лудува с децата (Кп.)

-    Делюзии - тяло, части от тялото са се смалили (Кп.)

-    Делюзии - мъртъв труп на болничната сестра (Кп.)

-    Делюзии - че е на вратата на ада и е длъжен да признае своите грехове (Кп.)

-    Делюзии - че малката дупка е опасна пропаст (Кп.)

-    Делюзии - че гъбата го командва да падне на колене, да признае греховете си и да се изкорми (Кп.)

-    Делюзии - че може да бяга както никога преди не е могла (Rb.)

-    Делюзии - за отмъщение (J.)

-    Делюзии - че една лъжица вода е като езеро (J.)

-    Отчаяние, граничещо с ярост (Кп.)

-    Сънища, тревожни, като че се задушава (Oh.)

-    Сънища - тяло, части на тялото, челюст, челюстните стави са болезнени (Кп.)

-    Сънища - уста, невъзможност да се отво­ри (Кп.)

-    Сънища, четене за (Нг.)

-    Сънища - ходи напред-назад в стаята и чете (Кп.)

-    Притъпеност, бавно мислене и схващане - подобрява се през нощта (Sc.)

-    Еготизъм, високо мнение за себе си, при нимфомания (Кп.)

-    Еготизъм, разказва за подвизите си (А.)

-    Възбуда, сменяща се с делириум (А.)

-    Възбуда, религиозна, сменяща се с дели­риум (А.)

-    Страх от рак с плач (Gk.)

-    Страх да не го безпокоят (Нп.)

-    Хистерия преди менархе² (Gg.)

-    Лудост - свенлив (Вп.)

-    Раздразнителност със сърцебиене (Нп.)

-    Смее се на собствените си действия, при опит да се изправи или ходи (Кп.)

-    Смее се в леглото (А.)

-    Смее се при простуда, със силно трепере­не вечер (Кп.)

-    Смее се неволно, от натиск върху гръб­начния стълб (Ph.)

-    Смее се неволно след прозяване (Ph.)

-    Смее се при натиск върху гръбначния стълб (Вг.)

-    Приказливост, по време на която не от­говаря на въпросите (Вг.)

-    Памет, слабост и загуба на памет при деца (К.)

-    Прави грешки когато говори, увеличава­щи се при усилие (К.)

-    Прави грешки когато говори, след безсъ­ние (Sc.)

-    Некромания³ (Gg.)

-    Нови идеи, не може нещо да направи (Ph.)

-    Упорит, твърдоглав с хрони чни тикове на очите (Кп.)

-    Планове, смели (А.)

-    Планове за отмъщение (А.)

-    Пророкува, в рими (Вг.)

-    Ярост, сменяща се с религиозна възбуда (Вг.)

-    Ярост при интоксикиране (А.)

-    Ярост, застрашителна (Кп.)

-    Безпокойство, нервност, вътрешна, през нощта при събуждане от сън, с главобо­лие (Нп.)

-    Тича наоколо, на най-опасните места (А.)

-    Свръхчувствителност към миризма на оцет (А.)

-    Притъпеност като интоксикиран - по­добряваща се сутрин (St.)

-    Говор, говорене, говори почтително (А.)

-    Дребнавост във всичко (А.)

-

¹ Mania a potu - състояние, предизвикано от алкохол, характеризиращо се с крайна възбуда и понякога водещо до мисли за убийство. Тези пристъпи могат да се предзизвикат у чувствителни хора и от приемането на относително малки количества алкохол. (Бел. ред.)

² Менархе - времето на полово съзряване при момичета; започване на менструален цикъл заедно със съответните физиологични и психични промени. (Бел. ред.)

³ Патологично влечение за контакт (не задължително сексуален) с мъртво тяло или тела. (Бел. ред.)

ИНДЕКСИ НА АВТОРИТЕ, ПОСОЧИЛИ СЪОТВЕТНИТЕ СИМПТОМИ:

Allen T.F (A.), Boerike О. (Br.),  Bonninghauzen С. von (Bn.), Genkens A. (Gk.), Ghegas V. (Gg.), Gilchrist J.G. (Gh.), Hahneman S. (Hn.), Hering C. (Hr.), Jahr G.H.G. (J), Kent J.T. (K.), Knerr C.B. (Kn.), Lippe C. (Lp.), Mathur K.N. (Mb..), Minton H. (Mn.), Phatak S.R (Ph.,) Roberts H.A. (Rb.)

ЛИТЕРАТУРА

1. Фарингтон, Е. Гомеопатическая клиническая фармакология, Киев 1992, 194-195.

2. Retzek, Н. О. The Complete Materia Medica - Mind, The Netherlands, 1995, 8-26.

3.Vermeulen, F. Concordant Materia Medika