« обратно към: Материя медика
Aconitum (Acon.)
доц. д-р Станка Михалкова
Aconitum napellus
СПЕЦИФИКА В ПСИХИЧНАТА КАРТИНА НА ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА ОТ ЕДНА И СЪЩА ГРУПА
Успехът на хомеопатичното лечение зависи от прецизността на предписанието. То е най-точно, ако се вземат предвид рядко срещаните симптоми. Чести са случаите обаче, когато информацията за някакъв необичаен симптом не може да ни бъде полезна, защото той не е включен в реперториума, с който работим, и не може да бъде използван за насочване към търсеното лекарство. Не са редки и случаите, когато при често срещани симптоми на физическо ниво диференциалната диагноза между близки картини се основава на психическите особености на пациента. Отчитането на спецификата в психичната картина е особено необходима и за сравнителен анализ при лекарства от една и съща група.
В тази рубрика във всеки брой на списание „Класическа Хомеопатия", ще ви запознаваме с психически симптоми, за които посоченото лекарство е единствено, при лекарства от една и съща група.
Група "ACONITUM"
Растението, от което са направени лекарствата от тази група, се нарича Aconitum napellus - сем. Ranunculaceae (Лютикови) [1]. То е многогодишно тревисто растение, стигащо на височина до 1,5 метра, с последователно наделени листа и синьо-виолетови цветове. Расте по каменливи и скални места в почти всички високи планини между 1200 и 2350 м. н.в. Цъфти през юни-септември. Познато е под названията „синя самакитка", и „монашеска качулка" поради формата на цветовете му.
Фактът, че расте на сухи скали с малко почва, едва стигаща за корените му, доказва неговата издръжливост.
Растението съдържа активен елемент ,, aconitinum", получен в кристален или аморфен вид. В грудковите корени се съдържа друг елемент „пареllinum", а също и аконитова киселина - „acid. aconiticum". Известно е, че в Персия и Швейцария върховете на растението - Aconitum ferox, се употребяват за салата, въпреки че то е известно като отровно [2].
В отровна доза аконитът действа потискащо на церебоспиналната нервна система (главен и гръбначен мозък) като предизвиква усещане за изтръпване в крайниците, съпроводено с боцкащи и смъдящи болки до пълна загуба на чувствителността. Поразена е и кръвоносната система. След първото усещане на разливаща се топлина настъпва силна вътрешна горещина и обилно горещо изпотяване. Понякога кожата се покрива с просовиден обрив, със силен сърбеж. Пулсът и дишането са силно учестени. През втория период от отравянето повърхността на тялото става студена, покрива се със студена лепкава пот, пулсът отслабва и настъпва смърт. Затова „Aconitum" означава - без горещина [2].
Като хомеопатично лекарство Аконитът е подходящ когато проявата на отделните симптоми е съпроводена със силно безпокойство, безсъние и страх от смъртта.
Лекарствата от Аконитовата група са -Aconitinum (Aconin), Aconitum cammarum (Acon-c), Aconitum ferox (Acon-f), Aconitum lycoctonum (Acon-1), Aconitum napellus (Aeon).
Aconitinum (Aconin)
Получено е от aconitinum, алкалоид, съдържащ се в корените и стеблата на Aconitum napellus. Прилича на всички лекарства от аконитовата група, с изключение на Асоп-1, в което не се съдържа aconitinum.
Специфична характеристика на това лекарство е усещането за оловна тежест. [4]
Aconitum cammarum (Acon-c)
Силно безпокойство. Като че ли нещо го тласка към непрестанно движение. [4]
Няма самостоятелни умствени рубрики. Има 6 общи рубрики с други лекарства, които
характеризират умствената му картина - тревожност, трудна концентрация, слаба памет, ярост, безпокойство, нервност, безпокойство и нервност нощем. [3]
Aconitum ferox (Acon-f)
Много по-силно по действие от Aconitum napellus. При задух - трябва да седи изправен. Повтарящи се издишвания. Тревожност, задушаване с чувство за парализа на дихателните мускули. Тревожност и страх от задушаване. Диша наполовина изправен с глава, опряна на дланите на ръцете. Подобрява се от студени напитки и кафе. Влошава се от топла храна. [4]
Има 2 самостоятелни рубрики [3]:
Страх от задушаване от парализа на дихателните мускули (С1.)Безпокойство, нервност, мъчителна (А.)
11 общи рубрики: активност, тревожност в гърдите при задушаване, обърканост, страх - при задух се движи от място на място, смее се, активна памет, тъга, обезвереност, уни-лост, депресия, мрачност, меланхолия, мислите се губят. [3]
Aconitum lycoctonum (Acon-I)
Няма самостоятелни умствени рубрики . 12 общи рубрики: разсеяност, нежелание за бизнес, трудна концентрация, променливост, отвращение от работа, смее се, мания, лудост, променливо настроение, ярост, безпокойство, нервност с горещина, буйства, отвращение от умствена работа. [3]
Aconitum napellus (Aсon)
То е най-добре проученото лекарство от аконитовата група. Има 93 умствени рубрики, в които е единствено лекарство, и 799 общи умствени рубрики [3].
Ще посочим само самостоятелните рубрики:
Активност сутрин (G1.)
Тревожност след обяд, по време на разходка (А.)
Тревожност, следвана от апатия (Кп.)
Тревожност в гърдите, преминаваща към главата (Lp.)
Тревожност при раждане, по време на родилните мъки, че ще последва нещо нередно (Кп.)
Тревожност със студено изпотяване при пролапс на матката (Кп.)
Тревожност при обрив (Нг.)
Тревожност; сън; 10-15 минути след събуждане (Vt.)
Непоносимост към всички хора по време на бременност (Кп.)
Гризе си юмрука (Нг.)
Капризност по време на мензис (Мп.)
Добро настроение, веселост, щастие, радост, сменящи се с отчаяние (Нп.)
Компания; нежелание за компания влошава, сменящо се с желание за компания (G1.)
Оплаква се; с червени бузи (Кп.)
Обърканост, след пиянство (Кп.)
Не може да се примири след шок или травма (Кп.)
Смърт; предчувствие за; предсказва времето; при раждане; по време на родилните болки (Кп.)
Смърт; мисли за; вика своите приятели и се сбогува с тях (Fa.)
Делириум; нощем, скача от леглото (Кп.)
Делириум, вика с втренчен поглед, при възпаление на мозъка (Кп.)
Делириум, говори за смъртта (Кп.)
Делириум, с резки движения (А.)
Делириум; движения конвулсивни, спазматични при миелит (Кп.)
Делириум; вилнеене, буйство, сменящи се с осъзнатост (А.)
Делюзии, фантазии; за животни; че пасе овце (Вг.)
Делюзии, фантазии; че частите на тялото са плътни (Вг.)
Делюзии, фантазии; мислите идват от стомаха (Нп.)
Сънища, че спи на въздуха, без нищо под него (А.)
Сънища; пророчески; решаващи важни задачи за през деня (G1.)
Сънища; продължителни с тревожност в гърдите със спиране на дъха и събуждане (Кп.)
Сънища; ясни, разкриващи объркани ситуации като се събуди (J.)
Сънища; вдъхновяващи пациента; през деня, докато седи (А.)
Сънища; вдъхновяващи пациента; нощем след лягане (А.)
Сънища; за спане във въздуха (А.)
Сънища; събуждане; през деня, докато седи (А.)
Сънища; събуждане; нощем след като легне (А.)
Отегчение, ленивост, затруднено мислене и разбиране; при затворени очи от пушене (Кп.)
Страх; със скачане от леглото (Fa.)
Страх; върти се в леглото (Fa.)
Страх; при мозъчно заболяване (Нг.)
Страх; от смъртта, при аборт, сигурна е, че ще умре от кръвоизлив (Мп.)
Страх, от смъртта при кръвохрачене (Кп.)
СТРАХ ОТ СМЪРТТА СЪС СЛОВООХОТЛИВОСТ (Нг.)
Страх от смъртта по време на бременност (Нг.)
СТРАХ ОТ СМЪРТТА С ПРОЛАПС НА МАТКАТА (Нг.)
Страх от падане, по време на бременност (Кп.)
Страх; с гризене на юмрука (Ph.)
Страх от сблъскване с всеки, който срещне по време на бременност (Кп.)
Страх, че започва пристъп на менингит (Нг.)
Страх от движение при аборт (Кп.)
Страх да излезе от вратата, в тъмното, сам (Fa.)
Страх да излезе от вратата, преди мензис (Мп.)
Страх по време на бременност, че детето ще е уродливо (Fa.)
Страх по време на бременност, чувства страх в сърдечната област, с тревожност(Кп.)
Страх с малодушие (А.)
Страх, че стаята ще стане различна, ако излезе от нея (Вг.)
Страх от подлези, подземия, метро (Vt.)
Страх от докосване, при разминаване (рь.)
Глупаво поведение; при висока температура (J.)
Жестикулира; държи или посяга към гениталиите; със задържане на урина (Вг.)
Нетърпелив, мята се наоколо (Кп.)
Безразличие, апатия след тревожност (Кп.)
Раздразнителност от уплаха (Нп.)
Ридания, оплаквания, стонове; от болка при раждане, по време на родилните болки (Кп.)
Словоохотливост, необмислена (Кп.)
Упорит, твърдоглав, по време на висока температура (J.)
Упорит, твърдоглав, с червени бузи (Кп.)
Упорит, твърдоглав, хвърля се нетърпеливо (Кп.)
Свадливост; мъмрене, сменящи се със смях (J.)
Ярост, бяс; сменящи се със смях (J.)
Ярост, бяс, при започване на мензис (А.)
Ярост, бяс; на пристъпи, при деца (Кп.)
Неспокойствие, нервност, конвулсии по време на раждане след родилните болки; пос-леродово (Нг.)
Неспокойствие; вътрешно, след обяд, при разхождане (А.)
Мудност; докато яде (Se.)
Сомнамбулизъм; след уплаха, при много учебен материал (Fa.)
Слисване, като интоксикиран; от цигарен дим (А.)
Говори; говорене; говор; лаконичен (J.)
Мислите; като идващи от стомаха (Вп.)
Безсъзнание; кома; ступор; с падане; с внезапно почервеняване и припадане по време на зъболечение (Кп.)
Плаче; сълзливо настроение; при деца; държат поразените части (Ph.)
Плаче; сълзливо настроение; с безпокойство, със задържане на урината от студ (Кп.)
Плаче; с потрепване на лицевите мускули (Кп.)
Активност, сменяща се с пасивност (G1.)Страдание при перитонит (Кп.)
Отсъствие на нежност по време на бременност (Кп.)
Болести от уплаха, страх или тревожност при виждане на злополука, стара (Кп.)
Болести от уплаха, страх или тревожност при виждане на злополука, с гняв (Нп.)
Гняв, избухливост; след уплаха (Кп.)
Страдание при болка по време на спазми (Нг.)
ИНДЕКСИ НА АВТОРИТЕ, ПОСОЧИЛИ СЪОТВЕТНИТЕ СИМПТОМИ
Allen T.F.
(А.)Boerike О.
(Вг.)Bonninghauzen C.von (Вп.)
Clarke J.H. (CI.)
Fayazuddin (Fa-)
Gallavardin J.P. (Gl.)
Hahneman S. (Hn.)
Hering C. (Hr.)
Jahr G.H.G. (J.)
Knerr C.B. (Kn.)
Lippe C. (Lp.)
Minton H. (Mn.)
Phatak S.R. (Ph.)
Sehmidt P. (Se.)
Vithoulkas G. (Vt.)
ЛИТЕРАТУРА
Асенов, И., Ст. Николов, Й. Бенбасат. фармакогно-зия, Мед. и физк., София, 1989, 397.
Фарингтон, Е. Гомеопатическая клиническая фармакология, Киев, 1992, 194-195.
Retzek, Н.О. The Complete Materia Medica - Mind, The Netherlands, 1995, 8-
Vermeulen, F. Concordant Materia Medica, 1994, 8-9
