Травмата,стената,маската - част втора

С  любезното съдействие на издателство "Хомеохелп"  -  http://homeohelp.eu/

MATERIA   MEDICА - ANANDA   ZAREN

СЪЩНОСТ И ОСНОВИ НА  ПСИХИКАТА    В   МАТЕРИЯ МЕДИКА

ТРАВМАТА, СТЕНАТА И МАСКАТА

Т Р А В М А Т А

Психична травма е състояние на силен уплах, който е следствие на сблъсък на индивида с травматично преживяване, което е внезапно, неочаквано, и потенциално застрашило живота. Това е преживяване над което индивида няма контрол и е неспособен да реагира ефективно за да предотврати или отклони събитието. Примерите за този вид травма включват, когато къщата на някой е унищожена от пожар или природно бедствие, дълготрайно нараняване в следствие на автомобилна злополука, физическо или сексуално насилие от родител. Индивидите могат да бъдат травмирани също когато са свидетели на насилие. По време на събитието, физиологичните системи за реакция при критични обстоятелства са активирани: сърце, бели дробове, мускули работят свръх ефикасно. Вниманието, концентрацията и паметта се изострят, да се даде възможност на индивида да се справи добре със заплахата и да запази живота си. В този процес, има откъсване от нормалната реалност; микросекундите на преживяването променят асоциациите, и чувството за многозначителност на живота се разрушава. Това са нормални реакции при стресови събития. В рамките на няколко седмици, страхът и объркването са намаляли, и преживяването може да бъде асимилирано и разбрано.Ако преживяването не може да бъде преработено в спокойна и подкрепяща обстановка, или ако то се повтори, травмата няма да бъде разрешена и по тази причина организма ще започне да прави адаптивни промени чрез създаване на стена около травмата.

Травмата, като определение за модел е породена, когато индивида е  изложен на преживяване, което съдържа един от следните два компонента:

1.Нападение, което е Внезапно и Неочаквано: примерите за това могат да бъдат толкова различни колкото са родилната травма, фрактурата на кост, изгаряне, нараняване на главата, раздялата с любим човек, физическо или сексуално нападение.

2.Проникване на преживяването във вътрешността на организма: основно уязвимостта на организма и неговия резонанс с особените видове травма определя дали един инцидент ще проникне до най-дълбокото ниво. Проникването предизвиква разпадане и смърт на организма на подсъзнателно и клетъчно ни-во. Този втори компонент на травмата е зависим от взаимодействието на много фактори, включително:

а.Чувствителност на организма

b.Конституционална жизнена сила на организма

с.Миазматично предразположение на организма- емоционално и физическо

d.Емоционалния климат, в който организма е отгледан.

За пример, дете родено със съществуваща чувствителност към раздяла може да бъде травмирано от краткотрайно отделяне от неговата майка, това може да се срещне при деца с цезарево сечение при раждане. Този вид на отделяне може да сложи началото на развитието на травма при някои бебета, при други деца, макар, че за кратко са отделени, това може да мине относително незабелязано. Друг пример е как едно емоционално преживяване може да засегне индивидите от две различни лекарства: едно преживяване на изневяра е особено съсипващо за Nat-mur. индивидите. Изневярата ще породи дълбока травма и ще положи начало на изграждане на вид стена, която е характерна за това лекарство. Sulphur индивидите, противно на другите, могат да абсорбират случая с изневярата и да останат здрави. Накратко казано, преживяване, което е просто трудно изживяване за индивид от едно лекарство, може да бъде   катаклизъм, травмиране, за индивид от друг вид лекарство.

Всяко дете се ражда с генетично или миазматично предразположение за развитие на патология специфична за определено лекарство. Всяко дете може да започне да изразява патологията във форма на симптоми по всяко време от развитието си, така  рано, както в предродилния период. Детето е в състояние да претърпи травма още в утробата, и това може да се случи на деца, които са нежелани или изоставени от родител още преди да се родят. Когато травмирането се случи, предразположението или миазма се стимулират и патологията от картината на лекарството може да започне да се развива. Ако травмата остане нетретирана, има няколко потенциални последствия: индивида може да развие по-дълбока патологична хактеристика на първичното лекарство, или една допълнителна травма може да предизвика и да сложи начало на развитието на патология съвпадаща с напълно различно лекартво.

Травми могат да настъпят на физическо или емоционално ниво.

Примери за преживявания, които могат да положат начало на травма на физическо ниво включват:

СПИН

Фрактура на кости

Паркинсонова болест

Рак

Левкемия

Нараняване на главата

Дизинтерия

Малария

Автомобилни злополуки

Хранително отравяне

Остеопороза

Изгаряния

Преживявания, които могат да положат начало на травма на емоционално ниво включват:

Смърт на любим човек

Изневяра

Близко до смъртта преживяване

Изоставяне

Заплаха за живота

Унижение

Заплаха за живота на любим

Измама

Насилие от родител

Влизане в затвор

Малтретиране

Досаждане

Кръвосмешение или повтарящо се   сексуално насилие

Пребиване (побой)

Природно бедствие,напр.земетресение

Пренебрегване

Развод

Улично криминално насилие

Насилието от Втората световна война

Тероризъм

Нашите реперториуми съдържат няколко рубрики, които представят  травмата. Ограниченият брой рубрики, които се занимават с представяне на травмата на индивида често са малки и не са добре разграничени. Една такава рубрика е MIND, Forsaken. Има много допълнителни лекаратва, които би трябвало да присъстват в тази рубрика, защото емоционалната етиология на голям брой лекарства е физическо или емоционално изоставяне. Травмата е слагащо началото събитие, което довежда до последици в патологията, но вида на травмата не определя вида на патологията. За пример, две деца могат да преживеят изоставяне от техните родители, обаче едното може да развие страх, като при лекарството Stram., докато другото да развие дълбока депресия, като при лекарството Aur.-met. И двете лекарства са вписани в рубриката MIND, Forsaken, но те имат много различна последваща патология. По тази причина, рубриките представящи травмата не се употребяват за решаване на лекарството. Подбора на лекарство се обуславя единствено чрез рубриките, които представят стената. Разпознаване на истинското нараняване или травма, обаче е критично продължително управление на случая. Благодарение на това разбиране, придобиваме за себе си знание за по-дълбокия лечебен потенциал на лекарството.

Когато травмата е настъпила, преживяването е една непоправимост и човека е покосен от съкрушителна сила. Когато сила от такава величина е настъпила в природата, ние говорим за това като за бедствие. Бедствието изцяло превъзхожда способността на нормалния организъм да се осигури за основните изисквания на живота. По същия начин, резултатите от мъчителни преживявания, които травмират един организъм, унищожават вътрешните системи, които поддържат деликатния вътрешен баланс, или хомеостазата, без която живота не може да продължи. Индивида изгубва чувството за контрол на връзките обезпечаващи смисълът на живота. Събитие имащо мощност да формира травма е извънредно силно и може да превъзхожда нормалната сила на организма за адаптация. За разлика от обичайните несгоди, този тип нараняване обикнобено намесва една от двете заплахи за живота: на тяхната цялост, или има пряк сблъсък насилие или смърт. Когато един организъм има предразполагаща чувствител-ност и слабост, той може да бъде съкрушен и травмиран  дори от събития с по-малка величина.

След като травмата е настъпила, различни видове реакции могат да се наблюдават в наранения индивид. Отговора на травмата се определя от природата на събитието, неговата интерпретация, и начина на покриване на организма (видът на потенциалното лекарство). Индивидите могат да прежиеят силна емоция без ясен спомен зa събитието; те също могат да помнят събитието ясно в детайли, но без емоции. Някои индивиди, също, могат да открият в себе си необяснимо състояние на тревожна бдителност или постоянна раздразнителност. Събитието, което е предизвикало реакцията е забравено, погребано, и недостъпно. Умствените, емоционалните, поведенческите и физическите симптоми, които произхождат от последиците от травма, са разделени от етиологичното събитие и се явяват несвързани с миналите събития. Наранените индивиди могат да имат симптоми на паника, безпокойство, ярост или скръб, които нямат връзка с тяхния предишен живот. Това са като че ли тяхните  вътрешени регулаторни механизми - тяхните нервни системи - са откъснати от сегашната реалност.

Когато травмата е създадена, организма претърпява трансформация, която довежда до спад на жизнената сила. Травмата има склонност да смазва идентичността на индивида, автономията,чувството на доверие и безопасност, също както и намалява на непринудеността, творчеството, приспособимостта, и умението да изпитва удоволствие. Капацитета на индивида за интимност е компроментиран от интензивни и противоречиви чувства на потребност и страх. Ако слагащата начало травма е много дълбока, или е била повторена, прогнозите за случая ще бъдат преувеличени, и времето необходимо за излекуване ще бъде удължено. Травмата и произтичащата от нея стена ефективно разстройват здравето и ограничават свободата на изразяване. Травмата е такова нараняване, което съсипва същността на индивида. Тя е разрушаване на собствената личност.

Симптомите и поведенията, които произхождат от травмата са приспособяване или защитен механизъм, които дават възможност на индивида за оцеляване. Много процеси в живота настъпват в рамките на специфичен период, в който желаните резултати са постижими. Ако човек си счупи крайник, гипсовата превръзка е необходима за да предпази крайника докато костта се оправи и заздравее. Ако тази превръзка остане дълго, след като костта е зарастнала, това ще предизвика атрофия и дегенерация на крайника. Същото се получава и с предпазната стена. Ако бариерата, която организма поддържа е за дълъг период от време евентуално ще произведе пораждане на симптоми. Ликвидира-нето на тези симптоми, без разбиране на тяхната причина и предназначение може всъщност да бъде вредно за човека. Служейки си с модела за травма, стена и маска се дава възможност хомеопатите да забележат основната травма и да изберат лекарство със способност да започне излекуването на травмата. Лекарството е адресирано за същността на травмените резултати, които разстройват жизнената сила на организма, така че второстепенните симптоми от стената ще станат ненужни. Когато това се случи, тези адаптивни симптоми постепенно ще понижават интензитета си.