Травмата,стената,маската - част четвърта

С  любезното съдействие на издателство "Хомеохелп"  -  http://homeohelp.eu/

MATERIA   MEDICА - ANANDA   ZAREN

СЪЩНОСТ И ОСНОВИ НА  ПСИХИКАТА    В   МАТЕРИЯ МЕДИКА

ТРАВМАТА, СТЕНАТА И МАСКАТА

M A С K A T A

Маската е втория слой на защита издигнат от организма, като форма за предпазване. Маската е социална фасада, която служи да скрива индивида и отвлича вниманието му от болката и вътрешното усамотение на истнското аз. След време, индивида започва да се идентифицира напълно с тази персона – действия, по-стъпки и преструвки, докато изгуби всички връзки с емоциите на собствената личност. Усещането за самоличност става все по-малко и по-малко, раздвояване или сковаване на личността, и загубата на контакт със собственото аз е до голяма степен подсъзнателен процес.

Стената обгражда организма, и симптомите произведени от нея проникват в целия организъм, но маската само "покрива" фасадата на личността. Тъй като, този процес на маскиране и обграждане със стена продължава, травмата е дълбоко възприета и потисната.

Маската представлява по-повърхностен слой, отколкото стената; тя е отклонение, предпазващ персонаж, или представяне на себе си в обществото. Първоначална и основна функция на маската е да проектира имидж, който е различен от това как индивида в действитеност се чувства. Това проектиране върху външния свят отклонява вниманието от центъра на дълбокото нараняване.

Маската, бидейки повърхностна и по-малко проникваща от стената, е също по-приспособяваща се и в много случаи по-преходна. Когато правилното лекарство е предписано, маската често ще отпадне съвсем лесно. Ако хомеопа-тът може да намери доказателство, че пациента е осъзнал своята собствена маска, това ще подобри прогнозата на случая.

Например, пациента може да съобщи: "Всички мислят, че аз съм много силен и добре организиран, но в действитеност вътрешно се преборвам с мъка". Когато пациента е напълно неосъзнаващ своята маска и радикално се идентифицира с персонажа, случая ще бъде вероятно по-труден, и вероятно ще е необходимо по-дълго оздравително време.

Има индикатори, които могат да диференцират маската от стената – повреме на хомеопатчното интервю. Предписаното лекарство би трябвало да се отнася до симптомите на стената по-вече, отколкото до симптомите на маската, обаче има много специфични симптоми, които могат да принадлежат на една от двете или стената, или  маската. Важно е да имаме метод за разпознаване на тези две форми на защита.

В хода на косултацията, пациента започва да обяснява своите проблеми и да разкрива своите страхове, бавно разгорещявайки и откривайки процеса. Трансформацията започва да се развива. В първата фаза на интервюто, приблизително първите 20 минути, пациента представя себе си чрез стената и маската. След време, когато хармонията между пациента и хомеопатът се развие, могат да бъдат наблюдавани определени промяни.

Пациентите ще започнат да изразяват своето емоционално състояние чрез състоянието на тяхното тяло. Тялото може да отпочива, с рамена отпуснати напред и главата отпусната, сякаш човека разсъждава с отчаяние и тъга. Напрежение, безпокойство и гняв могат да бъдат забелязани в жестовете на ръцете, или твърдост и строгост върху лицевите мускули. Защото маската е по-малко трайна, и по-повърхностна, характерните черти свързани с нея ще започнат да избледняват, когато инервюто напредва. Усмихващо се лице, подобен на дете глас, и потното лице могат постепенно да изчезнат, щом като пациента усети напрежение, враждебност, уплах или други емоции, които лежат под повърхността. Ако черта от характера е поддържана в продължение на цялото интервю, това е част от стената, и ако тя намалява повреме на интервюто, това може да бъде част от маската.

Например: тих и резервиран пациент се представя тихо и боязливо. Ако в хода на консултацията, пациента стане окуражен с повдигнато самочувствие, и степента на отстояване и агресия се разкрият, качеството плахост (боязливост) може да бъде считана за маска и рубриката MIND, Timidity няма да бъде избрана при реперторизация. Ако пациента остане плах, стеснителен повреме на консултацията, наблюдаваното качество на  плахост може да бъде разгледано, като част от стената и може да се осланяме на него в анализа.

Качествата на стената се показват много по-често и се поддържат повреме на интервюто. Те са по-трудни за модулиране от пациента. Качествата на маската са краткотрайни, по-преходни и са проницаеми, могат да бъдат контролирани или изоставени от пациента с много голяма лекота.

Симптомите на маската и произтичащите от тях рубрики не би трябвало да се използват за посочване или потвърждаване на хомеопатичното лекарство. Този пункт трябва да бъде подчертан, защото предписания произтичащи от характерни черти на маската, обикновено не са насочени към централната патология.

Например, много пациенти, които се нуждаят от лекарства свързани с раздразнителност (такива като Lycopodium, Nux vomica, Thuja или Sepia) могат да се покажат твърде добродушни и приятни повреме на интервюто. Много пациенти, също, могат да направят впечатление на високомерни, но това явно изразено високомерие всъщност е прикриване на несигурност или липса на самочувствие.

Обратно, лекарства, които се смятат за активни и открити (като Sulphur, Medorrhinum и Nux vomica) могат да представят маска на плахост.

Някои от маските, които се срещат често в клинични условия, включват:

Ласкавост

Постъпва като малко момиче или момче

Перчене(bravado)

Плахост

Винаги е приятен,любезен

Надменност,високомерие

Засмян

Отказва ("Аз съм ОК")

Егоизъм

Безпомощност

"Аз нямам нужда от помощ"

Гняв

Кроткост,отстъпчивост

Невинност

Няколко други поведенчески модела могат да бъдат показателни за маската. Ето  чести примери на толкова отбягвани поведения:

* Пренебрегване: пренебрегване на неприятни ситуации - преструва се, че не забелязва, като способ за избягване на конфронтация с неудобна действителност.

* Прелъстяване: проявява съблазнителен маниер за да омагьоса някой или да го предразположи сексуално, с цел да придобие по-голям контрол.

* Да бъде спокоен: избягването на конфронтация дава възможност на индивида да остане скрит.

* Съгласява се: винаги следва курса на най-малка супротива; помага на инди-вида да избягва разкриването на интимните емоции или противоречивите намерения.

* Омаловажаване: преструва се, че събитията са моловажни или незначителни.

* Хумор: прекомерна употреба на хумор; омаловажава събитието, като го преобръща в шега.

Разпознаването на тези модели на поведение в пациента, би трябвало да сложи начало на търсене на основната травма и произтичащата от нея стена. Маската е инструмент за преоформяне на вредното преживяване. Създаването на  маска може да бъде положителна реакция, но в случай, че маската е останала дълго време, фасадата се употребява да отвлича вниманието на всеки един, в това число и себе си, от истинската същност на емоционалната болка или нараняване. Този процес може да бъде съзнателен или несъзнателен. По-неосъзнатата, твърда и добре изработена маска, на по-устйчивия пациент ще я изостави.

Рубрики, които могат да представляват маска включват:

Глупаво поведение

Веселост

Шегуване

Засмян

Оживен

Мекота,кроткост

Засмян,когато говори

Веселие

Прави лудории

Смее се прекомерно

Плах

Има рубрики и характеристики, които могат да бъдат или част от стената, или част от маската. Например, за един индивид склонността към плахост е стена, която представя характера, който е бил подправен, като приспособяване към едно по-ранно травматично преживяване. За друг индивид, плахоста може да бъде само фасада, използвана за да създаде впечатление, въпреки че харак-тера на индивида в действителност е по-агресивен, отколкото кротък. В този случай, плахоста представлява маска. Хомеопатът може да стане чувствителен към тези разлики и да избира за реперторизация само рубрики, които представят стената или първоначалното приспособяване към травмата.

Р Е З Ю М Е

Накратко, травмата, стената и маската са модел, който може да осигури метод за разпознаване и тълкуване на симптомите от случая, така че употребените рубрики и избраното лекарство ще бъдат насочени към централното смущение или към същността на патологията. Травмата е събитие, което съкрушава способността на организма да реагира. Дали, някакво специфично събитие ще причини травма, зависи от няколко фактора, включващи: чувствителността на индивида, конституционалната жизнена сила, миазматичното предразположение, емоционалната и физическа сигурност и подкрепа на средата обкръжаваща индивида. Спомена за травмата често е потиснат и скрит. Информация за самата травма не е необходимо да се излага повреме на хомеопатичното интервю, и малкото рубрики представящи травмата не са от полза при избора на лекарство.

Стената е създадена или от миазматично предразположение, или пък е създадена, като приспособяване за да предпази трамата. Стената обгражда цялостно организма, създавайки двойна бариера към външния свят и към вътрешната чувствителнст на травмата. Формирането на стената довежда до симптоми на умствено, емоционално и физическо ниво. Симптомите създадени от стената са по-употребяеми за реперторизация, и ще дадат възможност на предписващия да определи лекарство, което ще проникне дълбоко и ще докосне централ-ната патология.

Маската е вънщност, втори слой върху травмата. Тя представлява по-върхностно приспособяване, отколкото стената; така че рубриките харктеризиращи маската не са от полза при реперторизация и избор на лекарство. Разпознаването на маската повреме на хомеопатичното интервю може да окуражи предписващия да търси по-далече и да открие симптоми на стената.

Този модел може да освети най-дълбоките нива на случая и да даде възможност хомеопатът да определи бъдещия клиничен курс и прогнозата. Хомеопатичното лекарство, което резонира със скритото нараняване има мощност отново да възбуди жизнената сила и да сложи началото на възтановяването на здравето. Ние можем да вземем вдъхновението на Самуел Ханеман и да станем  "внимателно наблюдаващи лекари," да окуражаваме нашите пациенти да разкриват, тяхната най-интимна болка и да имаме чувствителност да четем, тълкуваме и разбираме значението на тяхните  оплаквания.