« обратно към: Материя медика

04 февруари 2013

Стрептококи

С  любезното съдействие на издателство "Хомеохелп"


Източник : тук


Streptococcus pyogene.jpg

СТРЕПТОКОКИ

Група А

Група А стрептококите (ГАС) със Streptococcus pyogenes като вид-прототип, са бета-хемолитични, т. е. те напълно разрушават червените кръвни клетки, индикатор са което е чистата зона около колониите, когато микроорганизмите се култивират върху кръвен агар. Заболяванията при хората се свързват най-често с Група А стрептококи.

Група В

Група В стрептококи са част от нормалната устна, чревна и вагинална флора. Първоначално разпознати като животински патогени и особено като причинители на мастит по кравите, Група В стрептококите (ГВС) днес са основни причинители на тежка септицемия при новородени, пневмония или менингит в развитите страни. Тази група отговаря за промяна в клиничния спектър на заболяванията при бременните и новородените. Предаването става от майката на детето, както по време на бременността, така и при раждането. Вътреболнични вероятно са голям процент от инфекциите при възрастните.

Рисковите фактори включват хориоамнионит, преждевременна руптура на мембрана, треска по време на раждането, диабет на майката, преждевременно раждане и по-големи брат или сестра с инвазивно ГВС заболяване. При доносени новородени нивото на смъртност варира между 2 и 8%, но при недоносени достига 10-20%. Усложненията на менингита включват церебрална парализа, загуба на зрението и слуха, проблеми с учението и смущения при растежа.

ГВС се свързва също и с пневмония при по-стари пациенти и с целулит, усложняващ заболяванията на периферните кръвоносни съдове при стари диабетици. Видът-прототип е S. agalactiae, който може да причини менингит, сепсис и пневмония при новородени, вагинит, следродилна треска, възпаления на отделителните пътища, кожни инфекции и ендокардит при възрастните.

Група С – Viridans

Група С стрептококите са алфа-хемолитични. Хемолизата е частична, водеща до зелено оцветяване около колониите върху кръвен агар. Цялата група е наречена група на зелените стрептококи (от латинското viridis, зелен). Зелените стрептококи нормално са коменсали в устата, фаринкса, влагалището и кожата. Макар да са смятани за общо взето непатогенни стрептококи, някои от тях се асоциират с гнойни инфекции и са смятани за етиологични агенти на бактериалния ендокардит, особено когато е свързан с дентални проблеми или дентални манипулации и/или когато сърдечните клапи са увредени от предхождаща ревматична треска или от вродено сърдечно заболяване. S. mutans и S. sanguis обитават устата на човека и участват в образуването на дентални кариеси.

Един случай в хомеопатичната литература разказва за приложение на Streptococcus с видово название viridans, въпреки че това име няма бактериологичен еквивалент.

Г-жа М. Р., на 42 години. Рецидивираща паронихия, засягаща основата на всички нокти на ръцете с болезнена чувствителност, подуване и серозно-гноен секрет, винаги влошаваща при по-интензивно ползване на ръцете (домашна работа, миене на съдове и пр.). Хроничен запек, жената има навик да си прави клизма от години, въпреки правилното хранене. Тенденция към, както тя го нарича "жлъчни периоди", състоящи се в гадене, повръщане, стискаща болка в корема и жестоки главоболия. Няколко пъти са намирали глисти в ректума й. Рецидивиращи пристъпи на невралгия на троичния нерв. Казва, че е била болнаво, слабо дете, с подути лимфни възли; няколко пъти е имала плеврит, рецидивиращ цистит, а веднъж се появили множество циреи и карбункули по лицето и мишницата.

Това е дребна женица, лесно се изтощава, много е чувствителна и емоционална, нетърпелива и раздразнителна, лесно я налягат грижи; чувства се по-зле във влажно, студено време и страда от липса на жизнена топлина; менструацията е оскъдна и тя се влошава преди нея. Лесно се поти, влажни стъпала. Кожата е суха, протрива се и се пука лесно. Има силно желание за сладки неща, нишесте и плодове. Невралгията е по-зле отдясно и се влошава през нощта. Първото предписание, Silica, не й подейства изобщо, както и Tuberculinum.

Phosphorus даде началото на голям прогрес за около 5 месеца, след това спря да действа. Следващите две години опитах с Psorinum, Arsenicum, Sulphur, Lycopodium, Nitric acid и пр., без абсолютно никакъв успех. Преразглеждането на случая започна с приемането, че щом Phosphorus е най-близкото лекарство, което имаше ефект, но не достатъчно продължителен, трябва да бъде намерен подходящ антипсоричен нозод.

Тенденцията към образуване на гной доведе до обсъждане на Streptococcus viridans cardiacus (Stearns) 200. Последвалата реакция беше истинско хомеопатично влошаване, което преди да настъпи подобрението изтъкна по-скоро всяка отделна група симптоми, а не толкова самата нагласа към гноеобразуване и така ги маркира като принадлежащи към патогенезата на това лекарство. Първата реакция беше от страна на стомашно-чревния тракт, след това се обостри невралгията на троичния нерв и накрая възпалението на ноктите и кожата.

(Когато добре подбраното лекарство не действа, случай, публикуван в Hom. Herald, януари 1943, том V)

Скарлатина

Скарлатината се свързва с Група А стрептококови (и само понякога други) филтрати, които произвеждат еритрогенен токсин, водещ до дифузно розово-червено кожно оцветяване, което избледнява при натиск. Обривът – друга характерна черта на това заболяване – което иначе прилича на стрептококов фарингит, се вижда най-добре по корема, латералната част на гръдния кош и в кожните гънки. Сред характерните прояви на обрива са бледността около устата на фона на зачервено лице, малинов език (възпалени папили, издаващи се над ярко червения налеп по езика) и линии на Pastia (тъмно-червени линии по ръбовете на кожните гънки). Горният слой на преди това зачервената кожа често се излющва след като температурата се нормализира.

(Merck Manual)

Скарлатина, антибиотици, стрептококова резистентност и укрепването на здравето

Скарлатината имала голяма смъртност през XIX век, особено сред децата. Стрептококите били изолирани за първи път в кръвта на пациенти със скарлатина от Edward Klein през 1887, но той не успял да предизвика това заболяване у животни, така че съгласно постулатите на Koch, бактерията не би могла да се смята за причинител на заболяването.

Медицината твърди, че скарлатината, "заради антибиотичната терапия вече е нещо малко повече от стрептококов фарингит, придружен от обрив", докато медицинският историк Roy Porter пише, че "както при други заразни болести, намаляването на заболеваемостта от нея не се дължи на някакъв терапевтичен пробив, а на по-здравословна околна среда и повишаване на резистентността на пациентите."

Във всеки случай, безразборната употреба на антибиотици доведе до проблематична комбинация от понижена резистентност на човека и повишена резистентност на бактериите. Като гъвкави играчи и част от обкръжаващата ни среда, бактериите притежават ненадмината способност за генетичен трансфер и обмяна в планетарни мащаби. Глобалното разпространение на резистентността към антибиотици е както неприятност за медицината, така и удивително доказателство, че "бактериите действат като структурна единица, способни да разрешават сложни проблеми и то успешно всеки път." Бактериите са нормални и необходими обитатели на "Планетата Човек" и здравето вече не е толкова нещо, което трябва просто да бъде съхранявано, а нещо, което трябва да бъде укрепвано, например, чрез възстановяване на съответните подходящи микробни общности.

В последно време беше установен ръст в разнообразието, тежестта на протичане и усложненията на инфекциите от S. pyogenes. Започнаха да се появяват и други щамове стрептококи с повишена инвазивна способност. Бързото развитие на резистентност срещу антимикробни медикаменти сред ентерококите допринася за очертаването им като най-значими вътреболнични патогени, което пък ги прави едни от най-трудните за лечение. Стрептококите от Група В са водещите причинители на септицемия при новородени. Войната се разгоря още по-силно с разработването на стрептококови ваксини, съдържащи множество серотипове и с въвеждането на синергични терапевтични схеми, комбиниращи по няколко различни типа антибиотици.

"Изчезвайки" в класическия си вид, скарлатината днес се проявява под формата на хронична болест, засягаща мускуло-скелетната система, сърцето, бъбреците и кожата. Полето за приложение и на Scarlatinum, и на Streptococcinum си остава непокътнато.

Нагоре