« обратно към: Материя медика

08 май 2013

Страхът, толкова различен...

С любезното съдействие на в. „Хомеопатия за всички"

 

Д-р Александра ДЕЛИНИК

 

 

fears.jpgПо покана на Асоциацията на лекарите-хомеопати в Бълга­рия, д-р Александра Делиник изнесе няколко лекции в Со­фия и страната. Доволно извес­тна в света на хомеопатията, тя е и един от сътрудниците на Георгос Витулкас в неговата Международна академия на о-в Алонисос. Предлаганият откьс от нейната лекция (публи­кува се с нейно съгласие) е ин­тересен от гледна точка на съ­поставката между хомеопатичните лекарства. В реперториума, в рубриката Страх има много лекарства, но всеки се страхува поразличному...

Страховете на Арсеник не са последица от много увредено здраве, както е при Ликоподиум и Калкарея, това е страх от край­ното състояние, несигурност и страх от смъртта. Несигурността е основното нещо, което той чувства - че е в много враждебна среда и иска семейството да е около него, за да го защитава и предпазва. "Аз се притеснявам за майка ми, за баща ми", казва, но всъщ­ност се притеснява за собстве­ното си състояние, че близките му няма да могат да се грижат за него. МНОГО СЕБИЧНО ЛЕ­КАРСТВО! Дори когато всички­те му изследвания са в нормата, той ще отиде в друга болница, за да ги направи отново.

Страхът на Аконит идва от неговата патология, защото то­зи пациент наистина е бил заст­рашен. В Атина, при земетресе­нието преди няколко месеца много хора се нуждаеха от Ако­нит, вместо от шепите психот­ропни лекарства. Аконит е ле­карство N 1 за такива случаи. Има едностранно изтръпване - атаките могат да бъдат също толкова тежки, както при Арсе­ник, но тук пациентът е бил в разрушителна ситуация.

Калкарея карбоника има силна тревожност за здравето. Центърът не е несигурност или страх от смъртта, а страхът да не полудее. Страх от полудява­не, рак, от несрещана болест. При пациента Калкарея карбо­ника има повече страх от бо­лестта, отколкото от смъртта. Той може да приеме смъртта, но ще се отчае да не би да има не­излечимо състояние. Макар че Арсеник и Калкарея са с една­къв шрифт в рубриката "Отчаян, че няма да оздравее", Арсеник се страхува от смъртта, а Калкарея - че никога няма да се оправи.

Когато задавате въпроси, не питайте пациентите директно "При колко лекари сте ходил да се консултирате?". Суфур ще ви отговори така: "От десет годи­ни ме мъчи, но не съм ходил..." А Арсеник ще каже: "Вие сте 15-ят". Калкарея карбоника: "Вие сте първия, защото аз се стра­хувам, че това е нелечимо" и т.н.

Типът Калкарея фосфорика се страхуват от ужасна диагно­за и затова не ходят на доктор.

Кали карбоникум пък се страхуват, че в бъдещ момент ще се разболеят. Обикновено от рак. А Арсеник - че в момента има рак.

Кали арсеникум има страх от сърдечни заболявания, но не се страхува от смъртта колкото Асеник. Пациентът Кали арсе­никум ще каже: "Ако трябва да умирам, добре, да умирам." Мо­же да философства на тази те­ма. Но ако говори за сърцето си става много тревожен.       .

Фосфор показва голяма тре­вога за здравето, но тя се прово­кира, когато някой говори за та­зи тема. Много от страховете му са страхове за здравето му, и здравето на близките му. Той се притеснява за хората около себе си и се грижи за тях, за раз­лика от Арсеник. Фосфор е ед­но от най-състрадателните ле­карства. Винаги е отворен за всички стресове от околната сре­да. Затова е толкова чувствите­лен. Не е като Арсеник, който ще ходи от лекар на лекар. Фос­фор се успокоява от разговор с лекар, но при най-малката след­ваща провокация, безпокойство­то се появява.

Нитрик-ацид винаги се при­теснява за зравето си. Има страх от всевъзможни заболявания. Може да прочете в списание не­що за мултиплена склероза и веднага да каже - "А-ха, ето то­ва обяснява моите проблеми." Но вместо да го изрази като Фос­фор, той го задържа. Ще си уго­вори таен прием при лекар. И ако лекарят му каже, че нищо му няма, той не чува, той е убеден и не може да бъде успокоен.

След време прочита друга ста­тия - и всичко започва отново.

Тревожността за здравето при Ликоподиум е като при Нит­рик-ацид, но тя произлиза от неговата плахост. Ликоподиум се страхува от болката и тормо­за на болестта. Страхува се от страданието - че няма да може да се справи с едно страдание, че ще се провали. Липсата на ку­раж ще лъсне пред другите. За­това страда от подуване на ко­рема. Такъв пациент иска да по­каже нещо различно от това, ко­ето е той в действителност е -"пълен с горещ въздух".

Нагоре