Симптоми от доказване на хомеопатичен препарат от Camphora

Симптоми от доказване на хомеопатичен препарат от Camphora

ММ на АЛЕН резултатите от изпитвания на Camphora:

Голяма възбуда, с пяна на уста, често усеща като че ли трябва да убие хора на улицата не някой познат, а просто всеки. Делириум. Диви жестове и разговор. Бие се в гърдите, разсъбличат се и опитва да скочат през прозорец. Съблича се и танцува диво. Отвращение към всичко. Сексуални мисли. Непрекъснато мисли, но не знае защо. Детето се забива в ъгъл вие и плаче. Усещане, че хората го командват, че ще го накажат. Издава страни стонове като виене, скача от легло като в огън. Депресивен, раздразнителен, унил. Неописуема тревожност с крайно безпокойство, мята се в леглото. Изключително страхлив, особено на тъмно. Ужасен страх да остане сам на тъмно, изключителен страх, иска да изкочи от леглото и да счупи огледала. Поразителен страх от огледала, но не може да излегне от леглото поради страха от тъмно. А преди от нищо не му е било страх. Намериха го възбуден, стенещ и викащ: “Няма да припадна, няма да припадна, защото ако припадна ще започван конвулсии, които няма да спрат”. Всяка дума го дразни и възбужда, спорит с всички.

”След приема на Camphora събудих се с ужасно чувство и смъртно гадене. Не можех да лежа. В главата постояно имах натрапчива мисъл като при дилириум: аз съм мъртъв! Не съм мъртъв, но трябва да съм мъртъв” и се въртях като пумпал. Външният свят вече не съществува. Всички мисли изчезнали, освен една страшна мисъл: че съм преместен в друг свят. (АД?) Всичко останало е изчезна за мен. Седнах в легло. Бях сам в огромната Вселена, последен от всичко останало. Моите мисли за Бога, света, религия като че ли бяха само в моето въображение. Земя, върху която вчера живях и действах, свърши своето съществуване. Аз бях последния и единствен фрагмент на творение. В душата ми не останали повече никакви чувства, освен безнадежността и този безкраен приговор и безкрайна обреченост. Мислех, че снъм дух на злото, в света, изоставен от Бога. Вяра и надежда отишли. Нямаше никакъв Бог. Или самият безкраен като неговите творения е спрял съществуването си. Времето повече нямаше. Преживях такъв страх и мъка, която никоя душа не би могла да си представи, вечното ми скитане като духа на злото. Сам в цялата Вселена, без вяра или надежда. Моето сърце са раздираше от непоносими мъчения. Скочих от легло и се хвърлих към прозореца и го отворих. Беше септемврийска тиха нощ. Само ясна луна и звездите ме гледаха. Тази гледка засили моето отчаяние. Горката природа е пропаднала. Небето е безжизнено и Земята бе мъртва в сумрачна и мъртва светлина, не можех да го понеса. Чувството ми на съпричастност е отишло. Опитвах да плача, но очите ми бяха сухи. Ръцете ми нищо не усещали. Реших да скоча от прозореца и да прелетя над моето дяволско кралство. Велик ужас ме обзе и не знаех накъде да летя. Значи действително съм мъртъв и целия този ад пред моите очи, не е измислен, а е реалност, която осъден винаги да я понасям. Хем тази сутрин се изповядах, започнах да се съмнявам в религиозните си възгледи и бях обречен. Поисках да взема лекарство от аптечка, но за ужас ръцете ръцете ми минаваха през аптечка. Опитвах да усетя нещо, дори болка. Раздирах кожата по лицето и ръцете, но безполезно, повече не усещах. Взех книга и опитвах да чета, но незабавно се появи желание да се хвърля от прозореца. Изтичах навънка и завиках за помощ. Кумшиите излезнаха и видяха отчаяното ми положение и тръгнаха за лекарство за сърце, но не можех да остана сам. Вкопчих се в един кумшия, го помолих да не ме изоставя. Донесоха ми чай. Гледката на луна и бледа лунна светлина подновиха мъчителните ми фантазии. Помолих кумшията да ми говори нещо, но той така се уплашил, че не можеше да говори, чаят бе студен, а той бе врял както ми казаха на следващия ден. На сутринта исках да тръгна на работа, но се върнаха мислите и пак усетих изчезване на сетивата. И очите ми пак щяха да изкочат от орбитите. Лекар ми даде успокоително. Вечер тръгна на театър, но мислите течаха неспирно. Това, което Ви разказвам, не е сън, а в ясно съзнание и помня всяка дреболия, всичко това преживях. Дори по-тежко отколкото мога да опиша, неописуемо, когато лежа върху леглото като демон на злото и преживявам целия ужас на захвърлена от Бога душа. Времето бе като вечност и най-болезнена мисъл, че съм завинаги лишен от божествена закрила. Останала само непрекъсната обреченост и проклятие. Оттогава тези пристъпи на страх се връщат през нощите, когато съм сам. Чувствам се като дух, свободен от материя. И възниква убийствено самосъзерцаване, когато не мога да спя. Спя малко, което не е характерно за мен.”

Това е резултати от изпитване на лекарство – информация от първа ръка, от пациента с непосредствен опит. Това резултати от токсилогично отравяне с камфор, приет поради еженощни полюции, които спряха.