« обратно към: Есета

04 декември 2019

Лекуване или потискане

момиченце

ЛЕКУВАНЕ ИЛИ ПОТИСКАНЕ

”Най-високото и единствено призвание на лекаря е да прави болните хора здрави; наричам това лекуване.

(Д-р Самуел Ханеман – „Органон на лечебното изкуство”, §1)

 

Още Хипократ е казал „по-важно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколкото от каква болест е болен.”

 

Идеята за темата на това есе се появи от моя личен опит. Малката ми дъщеря беше на 1 година, когато я заведохме на хомеопат. Тогава аз не бях съвсем запозната с  хомеопатичното лечение. Пос­лед­ваха няколко безуспешни опита за избор на нейното конститу­цио­нално лекарство. При един от тях беше предписан Sulph 1М. В този момент тя беше нещо настинала и забелязах, че се оправи много бързо от настинката, но ментално се влоши – започна да крещи, да не иска да я пипа никой, да хленчи постоянно, незнаейки какво точно иска, изпражненията станаха на топчета и започна да я сърби кожата около седалището и надолу по бедрата. Честно казано съм го използвала още два пъти в остро състояние и всеки път с този резултат – физическо излекуване и ментално влошаване.

Първоначално започ­нах да мисля, че потенцията е висока и дълго време се лутах с тази моя идея. След което попаднах на книгата на д-р Прафул Виджейкър „Теория за потискането” и прочитайки я, разбрах, че всъщсност това е потискане, а не лечение, защото премах­вайки физическата болест, нарушнието се премества на по-високо ниво – емоционалното. Бях учудена да разбера, че с хомеопатия също, понякога (а може и често), се получава потискане. И все пак моето скромно мнение е, че тя е методът за лечение, ако се използва пра­вилно и хомеопатът се води и спазва ясните й и точни принципи. Докато конвенционалната медици­на със сигурност потиска, защото нейният метод на лечение е абсо­лютно противоположен на този на хомеопатията. Ханеман обяснява, че враждебните агенти, на които сме подложени „не притежават силата да предизвикват болестни нарушения на здравето на човека безусловно; ние се разболяваме само при положение, че организмът ни е подложен достатъчно дълго време и при положение, че е доста­тъчно податлив на въздействието на съответната болестотворна причина”[5, §31]. И в §32казва, че нещата са съвсем различни при взимането на „изкуствените болестотворни агенти, които ние наричаме лекарствени средства. Всеки истински медикамент действа всеки път, при всички обстоятелства, на всеки човек и предизвиква у него свои особени симптоми (ясно доловими, ако дозата е достатъчно голяма), тъй че ясно е - всеки жив човешки организъм, подложен на тяхното въздействие придобива лекарствена болест винаги и абсолютно (безусловно)”.[5, §32] Освен това ние сами можем да видим резултата от конвенционалното лечение – човечеството става все по-болно и по-болно. Все повече и повече млади хора се разболяват от тежки, нелечими болести на твърде малко години.

Кога се потискаме и кога се лекуваме? На този въпрос искам да отговоря, като разгледам двата метода за лечение и вероятността за потискане при тях. Кога и как се получава потискане с хомеопатия?

Хомеопатията е холистичен метод –разглежда човека като едно цяло, включващо физическото, емоционалното и психическото му състоя­ние. Тя се базира на точни и ясни принципи и не лекува отделно физическите, емоционалните и психическите оплаквания, както прави това алопатичната (традиционната) медицина, а ги разглежда като неразделно свързани аспекти на едно цялостно съществуване.

За да разберем как трябва да се лекуваме, може би трябва да разгледаме как се разболяваме всъщност!? Първо имаме нарушение. Нарушението обикновено идва от дълготрайна тревога, силен и вне­запен стрес, нерешени проблеми, конфликти, дълготрайни страхове, про­дължителен гняв и обида, омраза, дългосрочна тъга, непреодо­лени вини, липса на внимание и т.н.  Всяко емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Така се появяват симптомите, които дават на човека предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нару­шаващ целостта и хармоничното му съществуване. Обикновено човек не обръща внимание на факторите, които нарушават емо­ционалното или психическото му състояние. Но след като се появят физическите симптоми търси помощ за тях и, когато те изчезнат, в резултат на някакво лечение, той смята себе си за излекуван от съответната болест с някакво име..., но следват нови симптоми и т.н. и т.н.

А какво всъщност е здрав човек? Хомеопатията разглежда здравето като хармонично и равновесно състояние на човешкия организъм. Здравето не е статично състояние, а динамично равно­весие. За да се постигне и поддържа, се изискват нашите постоянни осъзнати усилия. Да си здрав, не значи само да нямаш никакви оплаквания и да живееш в охолство. Ако човек е здрав и силен физически, но в действията си с околните и себе си е разрушителен, това показва, че той е дълбоко болен в своята същност. „Хармонията между воля и разум ние наричаме здраве, а нарушението на хармо­нията – болест.”[4, стр.10]. Здравето не се измерва само с липсата на видима болест, но и чрез чувството за щастие и благополучие, начина на мислене и съдържанието на живота, който водим. За да е ефикасен лечебният процес, той трябва да обхваща всички измерения на съществуване на болния. Което конвенционалната медицина не зачита.

Не е възможно да се лекува истински без ясна представа за това какво представляват здравето, симптомите и болестта и каква е същността на лечението. Само тогава разбираме какво всъщност е излекуването. Симптомите са начинът, по който организмът изразява своето вътрешно неравновесие. Ако насочим лечението към простото отстраняване на симптомите(т.е. да предписваме симптоматично), е равно на потискане, защото един от основните принципи на хомеопатията е предписание по тоталността от симптоми.

Ханеман ни учи: „Тоталността на симптомите – тази външно проявена картина на вътрешната същност на болестта, сиреч засягането на жизнената сила, трябва да бъде главният и единственият начин, с помощта на който болестта показва от какво лекарство има нужда – единственото нещо, което трябва да определи избора на най-подходящото лекарство Накратко казано, съвкуп­ност­та на симптомите трябва да бъде главното ...” [5,§7]. Според мен, това е най-важното за всеки хомеопат при избора на най-подходящото лекарство. Потискащото лечение е насочено основно към елими­ни­рине на симптомите, отколкото на техния източник, намиращ се в дълбините на жизнената сила. Симптоматично предписване, което всъщност прави конвенционалната медицина, потиска симптомите, с които болестта се изявява, това нарушава баланса на организма и се принуждава да прояви своя вътрешен конфликт (нарушение), чрез друг набор от по-дълбоки и по-тежки симптоми. Обикновено тази проява се забелязва след известен период и колкото организмът е по-здрав, толкова този период е по-дълъг. Затова много често чуваме репликата – „както виждаш е здрав и нищо му няма.”

Според хомеопатичната филисофия здравият организъм включ­ва, наред с всичко останало, и способността да се реагира по подходящ начин на външните фактори. Подходящият отговор на един вирус например, е да се развият симтпоми, свързани с него – обикновено при вируса на грип, симптомите са хрема, кашлица, температура. Дори и конвенционалната медицина приема, че това е част от процеса на образуване на антитела. Следователно, от гледна точка на хомео­патията, здравето не означава само отсъствие на болест, а способност на организма да се справи със здравословните проблеми и нару­шението си, без да допусне развите на трайни или тежки увреждания. Тук нашата задача като хомеопати е да дадем време на жизнената сила да задейства защитните си сили и да се справи сама с проблема. Здравият организъм има нужда от свободата да задвижи своите оздравителни процеси, колкото и неприятни и мъчителни да са те понякога. Лечение се налага само, когато тези оздравителни процеси не дават резултат и организмът не може да се възстанови със собствени сили.

Друг важен аспект за избягване на потискането е да се научим да различаваме острите от хроничните състояния, защото често, това което ни се струва остра болест, всъщност е остра проява на хронич­ното състояние, което означава, ча за да излекуваме привидното остро състояние, трябва да вземем предвид хроничното състояние в неговата цялост.

Един от принципите на хомеопататията е т.нар. „закон на Херинг”, който гласи, че посоката на излекуване трябва да е:отгоре - надолу, например при лечението на човек с кожно заболяване обривите започват да изчезват от главата към краката; отвътре - навън и от по-важните към по-маловажните органи – например изчезват силно изразени симптоми от страна на стомаха и червата, а се явява кожен обрив, който по-късно също изчезва или пък изчезват сериозни сърдечни и ставни оплаквания, а се появява за кратко време разстройство, което също преминава скоро; в процеса на лечение често за часове или дни се връщат стари оплаквания, в обратен ред на тяхното появяване във времето преди вземане на лекарството, след което изчезват. Това показва, че те не са били наистина излекувани в миналото, а само потиснати. Например, скоро след приемането на лекарството може да се появи обрив, който пациентът е имал преди две години, и който е бил мазан с различни препарати и „излекуван”. Няколко дни след като изчезне обрива, може да се появи за известно време главоболие, от каквото човекът е страдал дълго преди 4 години и т.н. Това показва, че те не са били наистина излекувани в миналото, а само потиснати.

В хомеопатията това проявяване за кратко време на различни оплаквания, които човекът е имал преди месеци или години, връ­щането на стари симптоми, се нарича „лечебна криза”. Лечебната кри­за е феномен, който често съпътства пациента по пътя към неговото излекуване, и е указание, че лечението върви в правилната насока. Тя представлява крат­ковременно усилване интензивността на симп­томите (главоболие, температура, обриви) и е резултат от стимула, който хомеопатичното лекарство е дало на жизнената енергия на конкретния болен орга­низъм.

При хомеопатично лечение, проведено в съответствие с принципите на хомеопатията излекуването настъпва по следния начин: „При хомео­патич­ните излекувания опитът ни учи, че от необичайно малките дози лекарст­вени средства ... са съвсем достатъчни за да преодолеят на естест­ве­на­та болест ..., след унищожаването на естествената болест в орга­низма безусловно остава лекарствена болест с определена сила, но поради необикновено малката доза, лекарствената болест е толкова непро­дължителна, толкова лека, и изчезва толкова бързо от само себе си...“[5, §68]. А ето как Ханеман ни обяснява потискането: Новата неподобна болест се оказва по-силна. В този случай болестта, от която в началото е страдал пациентът, като по-слаба, с настъпването на по-силната бива отстранена и потисната дотогава, докато последната не завърши цикъла на своето развитие или не бъде излекувана, и едва тогава старата се възобновява неизлекувана. [5, §38]. Това важи за естествените болести, но както казахме по-горе лекарствените средства въздействат върху организма безусловно и доколкото тяхната сила да лекуват е същата като тяхната сила да поразяват, хомеопатът трябва внимателно и правилно да прецени: това усилване на симптомите лечебна криза ли е или болестта се усложнява.

„Законът на Херниг” е много важен в нашата оценка дали се движим в правилна посока в лекуването на пациента. Ако по време на лечението се наблюдава преместване на увреждането от по-важни към по-маловажни нива и от по-важни централни органи към по-маловажни и периферни, действително настъпва излекуване. Ако се наблюдава противоположният процес, т.е. придвижване на уврежда­нето в дълбочина и към по-важни вътрешни органи, това означава, че болестта се потиска и задълбочава. Витулкас го обяснява така:

Когато болката премине, когато изчезне безпокоящ симптом, когато патологията вече не е очевидна, обикновено се казва, че пациентът е излекуван. При това обикновено не се вземат предвид късните увреждания, които лечението може да предизвика, особено на по-дълбоките и по-фини нива на човешкия организъм, а в най-лошия случай на умствено или емоционално ниво. Ето защо за да може да се каже, че дадено лечение е правилно, то би трябвало да има благоприятен ефект едновременно на всички нива.[3]

При общоприетата сега практика в традиционната медицина на определена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Според холистичния подход обаче болестта е само една. Тя представлява разстройството на жизнената сила, което се изразява в различни оплаквания на различните нива, според индиви­дуал­ната реактивност и конституционалните слабости на индивида и затова протича специфично при всеки. Ето защо индивидуалният подход е толкова важен за успешното лечение. По тази причина, когато се определя лечебният план, трябва да се обръща внимание именно на различията между хората, на уникалния начин на живот и нужди на всеки, както и в спецификата в изявата на болестта при съответния индивид. С други думи, винаги трябва да се лекува болният човек, а не абстрактни болести. В човешкото тяло нито един орган не може да съществува сам за себе си. Затова и лечението на болния, независимо какъв проблем има, трябва да бъде цялостно, а не „на парче”, каквато е практиката на стандартния медицински подход. Ханеман горчиво осмива многовековните усилия на приетата за официална медицина:

„§54. Алопатичният метод, господствуващ в различните систе-ми от векове, прилагаше против болестта множество средства, обикновено неподходящи, на случая. Тези системи от време на време се сменяха една с друга, значително се различаваха помежду си и си присвояваха гордото наименование Рационална Медицина.

Създателят на всяка една такава система надменно си въобра­зя­­ваше, че може да проникне във вътрешната природа на живота в със­­тояние на здраве и болест, … въобразяваше си че знае КАК да отстрани тази материя, за да върне здравето на болния, и че може да прави всичко за това, в съответствие с необоснованите предпо­ложения и случайните догадки, вместо честно да попита природата и без предубеждение да се вслуша в гласа на опита....”

§ 75. Тези посегателства върху човешкото здраве, причинени от алопатичното нелечебно изкуство (особено в недалечното минало) са най-опасните и нелечими хронични болести; и аз със съжаление трябва да добавя, че е почти невъзможно да се открие или да се попадне на лекарство за тяхното лечение, когато те са в достатъчно напреднал стадий.”

Алопатичното лечение обикновено е потискащо, защото според неговата философия всяко заболяване, т.е. всеки набор от симптоми е нещо различно, причинено отвън или скрито вътре в тялото, отде­ле­но от всички останали и от самия организъм. Следвайки тази логика, отстраняването на набора от симптоми се нарича "излекуване" на тази "болест" и появата на друг набор от симптоми се възприема като доказателство за поява на нова болест, нямаща нищо общо с предната. Често се наблюдава в практиката например, ако дете има кожни проблеми, които се "излекуват" с кортикостероидни кремове и появяващата се след това астма се разглеждат като отделна болест – в случая в белите дробове, несвързана с предишните действия. В действителност това е „старата” болест, която е била потисната и сега се изявява на по-опасно място в организма, като засяга по-важни за живота органи. Това за конвенционалнатамедицина, обаче, звучи абсурдно. Ако лечението, което се приложи, е правилно, както се получава при подходящо хомеопатично лекарство, подбрано на принципа на подобието на тоталността от симптоми, трябва да се наблюдава следният процес: първо изчезват симптомите, свързани с бронхиалната астма, като същевременно се появява отново обривът. Това отново и отново показва, че той е бил само потиснат в миналото, а не излекуван. След известно време преминава и обривът и тогава детето е вече наистина излекувано.

Даването на алопатични медикаменти или предприемането на хирургична интервенция, насочени само към премахването на оплакванията с цел „бързо лечение”, е опасна практика, защото по този начин не се отстранява причината за страданието. Въпреки че често може да настъпи временно облекчаване, болестта продължава да съществува в организма и да търси ново място, където да се изяви. Ханеман го описва: „...след временно и привидно облекчение, болест­ни­те симптоми се възобновяват, но с нараснала интензивност и тежест на проявите”[5, §23]. Понякога този процес се случва бързо, но по-често това е постепенен процес, който се случва в продължение на десетилетия, като потискането влошава здравето и създава последователни и все по-задълбочаващи нива на хроничното заболяване.

И още нещо много важно – чрез прибързаното приложение на конвенционални потискащи терапии се унищожават именно онези ценни знаци, които ни предупреждават за опасността, която вече тлее в организма. Понякога изглежда, че острото състояние е излекувано, но след време разбираме, че ця­лостното здравословно състояние на човека се е влошило – т.е. острата болест е преминала в хронична. От друга страна безогледното прилагане на алопатични медикаменти и хирургия, много често обърква реакциите на организма и лечението по-късно с естествени методи  става много по-трудно, а понякога и невъзможно. Витулкас много правилно обяснява какво се случва с жизнената сила, защитен механизъм, имунитет или както и да наречем това, което ни прави живи и ни защитава от вредните болестотворни въздействия: „Най-трагичното тук е, че защитният механизъм на индивида не може после да възстанови отново първоначалното равновесие, и дори ако се приложи хомеопатчно лечение с много високо качество, може да са необходими много години за връщане към порвоначалното ниво. Звучи парадоксално, но е истина, че хора, които са били отслабени от алопатично лечение, стават относително „защитени” от някои зарази и епидемии. Разбира се, това се получава, защото центърът на въприемчивостта се е придвижил към по-жизненоважни области на организма и повърхностните нива нямат необходимата чувствителност, за да реагират. В такъв случай това не е признак за подобрение на здравето, а по-скоро за дегенерация.”[2, с.144]

Сами по себе си, симптомите не са болестта, а представляват уникалният начин на реакция на организма към стреса и усилията за преодоляването му. Те са важна информация как правилно да се помогне на жизнената сила и не са болест, а са начинът, по който организмът проявява/изявява нарушението си от дълбок вътрешен дисбаланс, проявен навън. Те действат като отдушник за налягането на по-дълбоко енергиен дисбаланс, който е истинския източник на нашето влошено здраве. Много често в състояние на дисбаланс, жизнената сила „избира” проявата да е по възможно най-безвредния начин за организма, като избира периферните части на тялото, като кожа например. Принудителното лечение на тези прояви, които всъщност са симптомите, с алопатични лекарства, действа като тапа в този отдушник и оргънизмът започва да търси друго място за проява. Хомеопатията е ефикасна и наистина лекува именно поради факта, че прилаганите от нея лекарства действат чрез побутване/стимулиране на жизнената сила ,а от там и защитните сили на организма, и така му помагат да се справи сам с болестта. И в §61 Ханеман казва:

§ 61. Ако лекарите бяха способни да размислят за прискърбните резултати от антагонистичната употреба на лекарствените сред­ства, те биха открили отдавна голямата истина, ЧЕ ИСТИНСКОТО РАДИКАЛНО ЛЕЧИТЕЛСКО ИЗКУСТВО ТРЯБВА ДА СЕ ОСНОВАВА НА ПРИНЦИПИ, СЪВЪРШЕНО ПРОТИВОПОЛОЖНИ НА АНТИПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА СИМПТОМИТЕ НА БОЛЕСТТА; те биха се убедили, че антагонистичното лекарствено въздействие върху симп­то­мите на болестите (антипатичното приложение на лекарст­вените средства) се последва само от временно облекчение и след като то премине нас­тъп­ва неминуемо влошаване. Противоположно на това, хомеопатич­ната употреба на лекарствените средства, в съответствие с подо­бието на симптомите, трябва да предизвика окончателно и съвър­шено излекуване...”

Когато мислим за потискане, ние много често мислим за това, като резултат от химически лекарства и техните токсични, странични, потискащи ефекти. Тъй като потенцираните лекарства са освободени от химикали и следователно от токсичните, странични ефекти, обикновено свързани с конвенционалните лекарства, много малко хора разбират, че хомеопатичните лекарства, също могат да потискат, освен ако не са предписани съгласно закона на подобието. Все повече конвенционални лекари започнаха да „практикуват хомеопатия”, както те го наричат. Дават сутрин за един симптом да се пие лекарство, на обяд друго лекарство за друг симптом, вечер трето лекарство за трети симптом. Предписват само симптоматично. Това няма нищо общо със законите и принципите на хомеопатията. Това е единствено даване на хомеопатични лекарства по техния утвърден, конвенционелен метод – симптоматично. Дори медийната индустрия все повече злоупотребява с рекламите за „безвредните хомеопатични лекарствени продукти без лекарско предписание”. А всъщност всяко неправилно дадено хомеопатично лекарство, а какво ли става при комбинация от десетина такива, предизвиква реакция в организма и понеже лекарствените средства поразяват организма безусловно, то е в състояние да предизвика лекарствена болест в организма. Първоначално тя е слаба и преходна, доколкото жизнената сила е в състояние да я преодолее, но колкото по-упорито и в по-големи мащаби злоупотребяваме с неправилно прилагани хомеопатични лекарства, толкова повече ние изтощаваме своята жизнена сила и подкопаваме своето здраве.

В речника определението за потискане е „противодействие”, „да се сложи край насилствено” или „да стопира експресията на...” или "да се намали честотата и тежестта на...” или „да държи да бъде скрита”. В контекста на здравето, потискането се отнася до всеки опит да се намали или напълно премахне симптом или да се предотврати неговото изразяване. Няма значение дали симптомът ще бъде физически, психически, емоционален или духовен – те всички могат да бъдат потиснати. Това потискащо действие може да дойде отвън или отвътре – от нас самите несъзнателно. Примери за външни потискащи средства биха могли да бъдат също, освен по-горе споменатото, наркотици, ваксини, храна, време, отношения, условията на живот, както и много други. Един пример за потискане от страна на индивида е потискането на емоции, като гняв или ревност по най-различни причини. Също така, например, потискаме чувства, когато искаме да бъдем приемани, обичани, харесвани, не искаме да бъдем изоставени, нападнати и т.н. Могат да бъдат потиснати всякакви чувства, защото те не отговарят или противоречат на обществените норми. На психически и емоционални нива, много аспекти, които ние сме потиснали се заравят в нашето подсъзнание, като остават скрити от нашето съзнание. Те често могат да бъдат проявени чрез нашите страхове и сънища.

Здравето е най-ценното нещо и зависи изцяло от нас самите. Мнозина разбират това твърде късно, но има и хора, които сами успяват да победят болестите и да доживеят до дълбока старост — бодри и силни. Най-важни за здравето са активното движение, спорта, здравословната и умерена храна, положителната нагласа и любовта към всичко заобикалящо ни. Не е достатъчно само да искаме да бъдем здрави обаче, трябва и да полагаме някакви грижи и усилия за това. Много често ние забравяме за всичко това, гмурнали се в завихненото ежедневие го забравяме и го загърбваме. Дотолкова забравяме, че сами погубваме здравето си с така наречените удоволствия– преяждане, злоупотреба с алкохол и цигари, обездвижване, все повече проявяващият мързел при многозина от нас, твърде интензивният начин на живот, съпроводен с психически стрес и недостатъчна почивка на денонощие, ни лишават от сила и издръжливост и все по-рано  започваме да боледуваме. Както е всеизвестно – прекаляването с каквото и да било води до дисбаланс. Така че, ако има баланс в ежедневието ни, може би ще бъдем значително по-здрави, в хармония и баланс.

 

Използвана литература:

1.    Виджейкър, П., „Теория на потисканенето”, София 2004, Едикта

2.    Витулкас,Г., „Науката хомеопатия”, София 2000, Анхира

3.    Витулкас, Г., „Здраве и болест – един нов модел”, София 1996, Анхира

4.    Кент, Дж.Т., „Лекции по философия на хомеопатията”, 2011

5.    Ханеман, С., „Органон на лечебното изкуство”, София 2010, Изток-запад

 

ФИЛОСОФСКО ЕСЕ ПО ХОМЕОПАТИЯ

Тема: Лекуване или потискане

Автор: Петя Йонкова

Консултант: Лилия Димитрова

София, 2017

Тази статия е информативна  и не може да служи за самолечение , консултирайте се с класически хомеопат!

Нагоре