CALCAREA SILICATA

С любезното съдействие на  ЦЗО "Едикта"

Живка Свещарова

CALCAREA SILICATA

Когато нещо излезе от ръцете ми,

то е плод на моите способности,

а неуспехите, които ме гонят,

те са винаги по вина на другите.

Ето това всеки трябва да види

и осъзнае, но кой ли го прави?

Порицават ме, сякаш съм още дете,

вменяват ми леност и мекушавост,

а аз съм просто отстъпчив, деликатен –

не мога да нараня никого.

Как да намеря своето място

в един свят, полудял от алчност,

всеки гледа да те използва

и после ти бие дузпата.

Лош късмет ме следва от люлката –

родил съм се в кофти позиция –

финансова сигурност – нулева,

затова пък – супер взискателност

и подкрепа, която не става за друго,

освен да ти гази по самочувствието.

Пронизан съм целия от недоволство,

от незачитане и съмнения;

все чакат нещо от мене

и все нищо не се получава.

Как да повярвам във себе си,

щом никой не вярва в мене, как да работя при липса на стимули,

как да спечеля пари и престиж

без любов и съчувствие.

В какво ли не инвестирам

за подкрепа и одобрение –

помагам, спасявам, щом имам нещо,

на мига го раздавам с надежда скрита,

че ще върнат обратно,

защо не и стократно, жеста ми.

Но няма такива работи,

всеки си къта своето

и не му пука за другите.

Писна ми да съм прецакван,

да служа само за изтривалка,

да се измъквам със обещания

или с постоянно отлагане,

или с подготовка безкрайна за нещо,

дето никога няма да свърша.

Слаб съм, боклук съм, всички го виждат,

някой от жалост ръка ми подава,

но нещо ще сгафя, и пак съм на сухо.

И тъй попадам в началната ситуация –

изоставен, подритван,

приеман условно и унизително.

Аз съм тъй грижовен и предан,

но няма кой да ме оцени.

Силните се справят без моята помощ,

а към слабите нямам афинитет.

От тревога и безизходност ще полудея,

страхове ме дебнат и ме нападат,

неизлечими болести разяждат плътта ми –

в тях се крия като в убежище.

Ако от злоба и тях ми вземат,

нямам представа какво ме чака.