IGNATIA AMARA

С любезното съдействие на  ЦЗО "Едикта"

Живка Свещарова

IGNATIA AMARA

Не смея да кажа

името си даже –

жестока отрова

в семената ми зрее.

Не само мишки,

и най-едри твари

от мене загиват,

щом ги настигна.

Затова елегантно

ме наричат Игнация,

любима съм била

във древността още

на велик страдалец –

Свети Игнатий.

Отрова и святост

всеки ще смажат,

но товара нося

с дискретност и грация.

Меланхолия, мъка

старателно крия,

плачът ми отчаян

не стига до никого.

Утеха не диря,

отхвърлям подкрепата,

безпричинно се смея

дори при депресия.

Маска навличам

на надменност хладна,

щом ме налегне

романтичната треска.

Додето се давя

в любовните драми,

лудо ме връхлитат

болки и синдроми,

загнездват се в мене

без предупреждение

чужди страдания

и чужди неволи.

Като буца лягат

в гърлото ми нежно,

въздишките даже

не ме облекчават.

От скръбта безмълвна

няма избавление

докато не срещна

щуро развлечение.

Тогаз се понасям

в танци и забави

и почти забравям,

че съм Игнация.