« обратно към: Поезия

26 октомври 2012

MERCURIUS SOLUBILIS

С любезното съдействие на  ЦЗО "Едикта"

 

Живка Свещарова

живак.jpg

 

 

 

 

 

MERCURIUS SOLUBILIS

 

 

 

Аз съм Меркурий –

разнолика, неясна,

хората често

странят от мене.

 

Чувствам враждата –

изпълва ме цяла,

тревога и ужас

вгорчават дните ми.

 

Безброй персони

ме притискат отвсякъде

и тъй моделират

мойто поведение.

 

Измамна изглеждам

винаги различна

зависи от струната,

която докосват.

 

С едни съм плаха,

с други – доверчива,

често скептична

или иронична.

 

Защото Меркурий

е огледало,

отразява в детайли

същността на човеците.

 

Че как ще познае

лицето ми някой

щом себе си вижда,

пречупен в очите ми.

 

Разпадам се цяла

от страх и от мъка –

една друга странност

на типа Меркурий.

 

Грубо докосване,

фалшива усмивка,

или поглед само,

отправен накриво,

 

и ставам на капки,

необхватни и дръзки,

подхванали лудо

своето бягство.

 

Сама ли остана

без външно влияние,

струните стихват,

отново съм цяла.

 

И все ми се иска

да ме вземе някой

дето му стиска

да съм Меркурий,

 

да ме скатае после

дълбоко в сърцето си

да не се раздробявам

повече.

 

Но никой до днес

не ме е събрал,

и как ще го стори,

щом аз не мога.

 

Усещане странно

върви по петите ми,

че не ще пребъда

в живота враждебен.

 

Затуй си нося

острие тайно –

то ще ме брани

щом се наложи.

Нагоре