« обратно към: Поезия
MERCURIUS SOLUBILIS
С любезното съдействие на ЦЗО "Едикта"
Живка Свещарова
MERCURIUS SOLUBILIS
Аз съм Меркурий –
разнолика, неясна,
хората често
странят от мене.
Чувствам враждата –
изпълва ме цяла,
тревога и ужас
вгорчават дните ми.
Безброй персони
ме притискат отвсякъде
и тъй моделират
мойто поведение.
Измамна изглеждам
винаги различна
зависи от струната,
която докосват.
С едни съм плаха,
с други – доверчива,
често скептична
или иронична.
Защото Меркурий
е огледало,
отразява в детайли
същността на човеците.
Че как ще познае
лицето ми някой
щом себе си вижда,
пречупен в очите ми.
Разпадам се цяла
от страх и от мъка –
една друга странност
на типа Меркурий.
Грубо докосване,
фалшива усмивка,
или поглед само,
отправен накриво,
и ставам на капки,
необхватни и дръзки,
подхванали лудо
своето бягство.
Сама ли остана
без външно влияние,
струните стихват,
отново съм цяла.
И все ми се иска
да ме вземе някой
дето му стиска
да съм Меркурий,
да ме скатае после
дълбоко в сърцето си
да не се раздробявам
повече.
Но никой до днес
не ме е събрал,
и как ще го стори,
щом аз не мога.
Усещане странно
върви по петите ми,
че не ще пребъда
в живота враждебен.
Затуй си нося
острие тайно –
то ще ме брани
щом се наложи.