« обратно към: Поезия

26 октомври 2012

NUX VOMICA

С любезното съдействие на  ЦЗО "Едикта"


 

Живка Свещарова

 

шеф.jpg

 

 

 

 

 

 

NUX VOMICA

 

 

 

Няма да правя

обстойно представяне,

за подробности

има справочници.

 

Ще кажа само –

радикален съм –

никаква жал,

нито търпимост

към разни отрепки

и некадърници.

 

Такъв гняв

ме гони отвътре,

че ми иде най-зверски

да ги погна по улиците.

 

Сякаш нарочно

се мотаят в краката ми,

изпълват ме с ярост

дори миризмите им.

 

Мразя мошеници,

мразя измамници,

презирам глупците

и всички безделници.

 

Обидно е даже

да си помисля,

че с тях ми е писано

да тъпча планетата.

С какво съм заслужил

това унижение?

 

Аз цял се влагам

в една амбиция,

творя, съзиждам,

а те – какво?

 

Живеят си лесно

на вересия

колкото да замърсяват

земята ни.

 

От яд беснея

пред човешкия род

и сам се чудя

как досега

не съм излязъл

от кожата си.

 

Тъй съм уверен

в правотата си,

че не зачитам изобщо

чуждото мнение,

и подкрепа не търся,

сам се оправям

с всички проблеми

и перипетии.

 

В секса съм силен

(не че се хваля),

прочут съм даже

с дарби специални.

 

Игрички, флиртове,

от ревност подгонен,

на мига пресичам,

и хич не ми дреме –

други ме чакат;

дамите винаги

търсят мъжкари.

 

При тия си качества

резонно изисквам

върховна почит и уважение.

 

И най-беглия намек

за някаква критика

регулярно смазвам

без предупреждение –

да помни нахалника,

че възмездие има

за безотговорно дърдорене.

 

Такъв съм, харесвам се,

и нямам намерение

да търпя друго,

освен възхищение.

Нагоре