« обратно към: Поезия
NUX VOMICA
С любезното съдействие на ЦЗО "Едикта"
Живка Свещарова
NUX VOMICA
Няма да правя
обстойно представяне,
за подробности
има справочници.
Ще кажа само –
радикален съм –
никаква жал,
нито търпимост
към разни отрепки
и некадърници.
Такъв гняв
ме гони отвътре,
че ми иде най-зверски
да ги погна по улиците.
Сякаш нарочно
се мотаят в краката ми,
изпълват ме с ярост
дори миризмите им.
Мразя мошеници,
мразя измамници,
презирам глупците
и всички безделници.
Обидно е даже
да си помисля,
че с тях ми е писано
да тъпча планетата.
С какво съм заслужил
това унижение?
Аз цял се влагам
в една амбиция,
творя, съзиждам,
а те – какво?
Живеят си лесно
на вересия
колкото да замърсяват
земята ни.
От яд беснея
пред човешкия род
и сам се чудя
как досега
не съм излязъл
от кожата си.
Тъй съм уверен
в правотата си,
че не зачитам изобщо
чуждото мнение,
и подкрепа не търся,
сам се оправям
с всички проблеми
и перипетии.
В секса съм силен
(не че се хваля),
прочут съм даже
с дарби специални.
Игрички, флиртове,
от ревност подгонен,
на мига пресичам,
и хич не ми дреме –
други ме чакат;
дамите винаги
търсят мъжкари.
При тия си качества
резонно изисквам
върховна почит и уважение.
И най-беглия намек
за някаква критика
регулярно смазвам
без предупреждение –
да помни нахалника,
че възмездие има
за безотговорно дърдорене.
Такъв съм, харесвам се,
и нямам намерение
да търпя друго,
освен възхищение.