« обратно към: Поезия
PULSATILLA
С любезното съдействие на ЦЗО "Едикта"
Живка Свещарова
PULSATILLA
Ако сте виждали
в ранната пролет
на припек разцъфнало
лилаво цвете,
ароматно и мило,
със стъбълце меко,
което напомня
лапи на котенце,
това е тя, Пулсатила.
В студ покълнала,
топлинка търси,
моли за обич,
моли за ласки,
иска внимание и утеха,
радва се даже
да я откъснете.
Усети ли се отхвърлена,
необичана, неприета,
тъгува отчаяно,
в сълзи удавена.
Щом й премине
на въздух излиза,
търси компания,
чака подкрепа.
За другите винаги
силно загрижена,
състрадателна, вярна,
постоянно влюбена,
плаче от ярост,
срещнала неразбиране,
посредствени страсти
или предателство.
Любовта никога
не й достига,
привързва се лесно,
зависима става,
обсебва любимия,
склонна е даже
с манипулации ловки
да го омае.
И продължава да страда
елегантна, красива,
неоткрила човека,
отдаден изцяло
на душата й нежна
и наранена.