« обратно към: Поезия
КАК СЕ ИЗЛЕКУВАХ САМА
С любезното съдействие на ЦЗО "Едикта"
Живка Свещарова
КАК СЕ ИЗЛЕКУВАХ САМА
Господ ме е дарил с майка лаик,
с любезна аптекарка и познат хомеопат.
Затова реших за по-интересно
да се лекувам самостоятелно
с невинни средства,
които не вредят, когато не стават
и само помагат, когато са точните.
Прегледах обстойно „Материя медика”,
проучих бегло разните школи –
английска, австрийска, френска, индийска
и скоро налучках подобие явно и несъмнено.
Аз съм Sulfur, заявих тържествено,
и вече си взех съответната доза.
Смело, много смело, учуди се хомеопата,
а аз продължих самоуверено.
Ох, май забравих. Преди Sulfur-а
майка ми каза, че съм Ignatia.
Предложи потенция 1LM
(чела някъде, че е най-подходящата).
Но аз размислих и реших да взема
една милионна – 1М –
отведнъж да изтрие омразните тикове
от клепачите на очите ми.
Кафето не спрях, без него не мога,
и скоро (о, Боже!) чудото стана.
Нямах тикове, летях като птица.
Но ме подгони менопауза – топли вълни,
болки по ставите. Какво да правя?
Тогава именно във Интернет открих Sulfur-а.
Френската школа го възприема
в средна потенция като фон
на симптоматични лекарства.
И аз тъй го приех, само че творчески
промених разредката.
Както вече си пролича,
склонност имам, не знам защо,
към свръхпотенцираните отрови.
Върху терена, както е писано,
приложих Secale да спре кървенето
и Lachesis в ниска разредка,
по учебника на Жуани,
да пресече вълните.
Чудесно се справиха, но ме пипна хрема.
Да действам бързо, реших на секундата,
нямам време за природни лекове,
нито да ровя из реперториуми
за лекарства, подобни на хрема.
Тъй стигнах до Нурофена,
средство многократно показало
ефикасност в моята практика.
И какво се случи, кой ще познае?
Кръвта стремително потече отново,
вълните станаха нетърпимо горещи,
на всичко отгоре и хремата не премина.
Нали съм в климакс, разсъдих умно,
трябва ми значи само Lachesis
в милионна разредка (строга класика!)
пък нека почакаме резултата.
Защо се случи недоумявам –
явиха се болки, непознати в живота ми.
Разтрих се яко с антидот по Витулкас –
с камфоров спирт чак до петите.
Той ненадейно потуши вълните,
но мензиса рукна, тече и не спира.
Phosphorus само, отсече любезно
компетентната дама от аптеката.
Веднага го взех в ниска потенция,
както подобава на френската школа.
Мензиса спря, но старите тикове
пак ме зашибаха през лицето.
Играеш си с огъня, майка ми рече,
отдавна подозирам, че си Nux Vomica.
Разлистих Чапел – пълен симилимум!
Нима, стресна се леко
отзивчивата дама от аптеката.
Разбира се, аз съм. Майка ми каза,
от всички тя най-добре ме познава.
Изчаках седмица – няма реакция.
Тогава възникна съмнение
дали са наред ония критерии,
по които Чапел си гради есенциите?
Не споделих с никого и отново се върнах
към добрата стара Ignatia.
Мензисът вече го няма никакъв
само клепачите не спират игрите си.
Убедена вече във силата
и нежността на хомеопатията,
реших да я пробвам внимателно
върху терена на дъщеря си.
(Сподели веднъж притеснена
за разни проблеми с момчетата).
Лек има, майка ми каза,
ще търсим травмата.
Открихме я (колко му е?)
излезе Stramonium.
Само 1LM, авторитетно заяви мама,
аптеката обаче разполагаше
с ниски и средни потенции.
При опита, който натрупах
нямах нужда от консултации.
Скришом от мама
просто й дадох каквото има.
Резултатите бяха смайващи.
Детето опули очи като лудо,
затресе се с цялото тяло,
за минути натръшка и стъпка
всички огледала и вази.
Тъй вилня цяла седмица,
но слава на Господа, спря.
Оттогава не иска да чуе
за лечение с хомеопатия.
Но не в науката е вината,
а във аптеката,
която следва да разполага
с всички възможни потенции.
След изживените изпитания
и разни там перипетии,
се налага извода:
хомеопатията е голяма работа.
Кога помага,
кога влошава,
кога разваля,
но реакция има – това е важното.
Няма лъжа, няма измама –
хомеопатията не само лекува,
но и надежда оставя.
Сега на ухо ще ви споделя тайна –
интуиция странна ме люлее отдавна,
заформя се даже във намерение –
без отбивки насам и натам,
ще карам само по Шанкаран.
