НЕСРЕТНИК

С любезното съдействие на  ЦЗО "Едикта"

Живка Свещарова

НЕСРЕТНИК

Бил съм роден за велики дела,

а станах един несретник.

Ето как се случи това.

Смътно си спомням – нещо загубих

или нещо ми бе отнето

(вече не помня какво),

помня само, че обърках посоките,

дълго се лутах, виках и плаках

(бях още малко момче),

после разбрах, че съм изхвърлен и сам

и не искам да ме открият.

Похленчих, смирих се и станах несретник.

Веднъж бях заспал на купчинка камъни,

когато познати, но чужди хора

с грозни крясъци ме събудиха,

завлякоха ме в някаква къща,

внушиха ми, че е мой дом

и ме заключиха в тесен килер –

да не им бягам повече.

Наредиха ми властно

да се обръщам към тях

винаги с „мамо” и „татко”,

но аз бях толкова глупав,

че не запомних думичките.

След време ми купиха нови дрешки,

прилежно ме сресаха,

натъпкаха раничка с разни книжки

и ме заведоха на училище.

Казано мъжки, не ме изкефиха –

нито децата, нито надзорниците,

тъй че скоро отново побягнах –

харесваше ми да съм несретник.

Но съм роден за велики дела,

това го зная със сигурност.

Сам господ ми го нашепна,

когато спях на купчинката камъни.

Наблюдавам жените,

интуитивни и мъдри,

как ме измерват с очи

и ги чувам да казват:

„Какъв странен чаровник,

вероятно носи огромно сърце.”

Все се питам, но не стигам доникъде,

какви ще са тия велики дела,

какво ще рече „огромно сърце”.

Но ето че просяк протегна ръка.

Виж ти, намери се нещо,

съдраният джоб бе задържал

една дребна банкнота.

Той се усмихна и благодари:

„Момче, усещам, а аз не греша,

роден си за велики дела.”

И пак се замислих –

тъй както си ходя и нищо не искам,

а съм само щастлив несретник,

дали нещото, което изгубих,

не ме е намерило вече.