Имате ли въображение?

С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия

В Киев доказаха действието на високите потенции

Проф. д-р А. ВОЗИАНОВ Д-р Н. СИМЕОНОВА

Хомеопатичните явления все повече привличат вниманието на академичната наука. В уче­ните, които са се сблъскали с то­зи проблем се създава впечатле­ние, че ние сме на прага на но­ви фундаментални знания. Днес се избавяме от много предубеж­дения. Дългата практика е про­верила ефективността на хоме­опатичната терапия и наш дълг е да дадем на болните това, кое­то може да бъде полезно за здра­вето им.

Нека да проверим, читателю, какво мислите за следното. Ако разредим някакво вещество 10 пъти, то вие с увереност ще ка­жете, че концентрацията (доза­та) се е намалила 10 пъти. Вяр­но. Ако последователно повто­рим тази процедура 100 пъти, като помислите малко, вие оче­видно ще кажете, че концентра­цията се е намалила 10'¹⁰⁰. Само по себе си това също е вярно. Но можете ли да добавите още не­що за характеристиките на този разтвор? Ако не можете, няма да се доближите към разбиране­то на хомеопатичните ефекти. Но ако се замислите по-сериоз­но в това отношение, то вие сте човекът, който ни трябва.

И така, в съответствие с хо­меопатичната фармакопея, след като се избере скалата на раз­реждане, например десетична­та (всеки път 1:10) или стотичната (всеки път 1:100), по-ната­тък се извършва процедура на последователно многократно разреждане. Ако са направени 6 процедури на последователни разреждания по десетичната скала, полученият разтвор е 10^-6; ако са направени 12 после­дователни разреждания по ска­лата на стотиците, получения разтвор е 100^-12 (или 10^-24). И та­ка нататък.

Хомеопатичната фармакопея предполага, че такива последо­вателни разреждания могат да се правят в неограничено коли­чество. В химията съществува понятието лимит на дилюция, според което след разреждане до степен 10^-23 в разтвора не оста­ва нито една молекула от разт­вореното вещество. В хомеопатичната практика се използва разреждане на лекарствата бли­зо до тази цифра, но те се смя­тат за ниски.

Към сензационните съобще­ния на 1988 г. се отнася публи­кация за изследванията на френ­ския имунолог Жак Бенвенист на препарат с разреждане 10^-120. След тези съобщения ни стана ясно, че нашите изследователи са длъжни да публикуват и сво­ите резултати от работи с таки­ва големи разреждания на хомеопатични лекарства.

За провеждане на хомеопатични изследвания е необходи­мо научната работа да бъде доб­ре организирана. Трябва да се използват методи на обективно наблюдение на болните, всеки клиничен случай да се наблюда­ва съвместно от клиницист, хо­меопат и теоретик.

Възможност за такава работа бе предоставена от дирекцията на киевския научно-изследователски институт по урология и нефрология. От няколко години за пръв път в Киев се провежда клинично изпитание на хомеопатичния метод на лечение с ви­соки потенции на хомеопатичните лекарства. Използват се препарати с разреждания 10^-400, 10^-2000, 10^-20000 (съответно 200 С, 1 М и 10 М). В работата са прив­лечени опитни клиницисти, те­оретик, хомеопат, използват се съвременни методи за инстру­ментални и лабораторни изслед­вания. Лекарствата се приготвят от киевската хомеопатична ап­тека. Резултатите от първия етап на работата са публикувани в на­учния печат.

Ето някои от тях. В продъл­жение на година и половина под наблюдение е група болни с аденоми на простатната жлеза и съ­пътстващо хронично възпале­ние. За всички болни хирурги­ческа намеса е противопоказна. Възрастта на пациентите е 59-90 години. Отбелязано е подоб­рение в голям процент от слу­чаите - повече от 80. Устойчиво подобрение се отбелязва доста­тъчно бързо, 1-2 месеца след на­чалото на лечението. Тук про­пускаме въпроса за възможност­та хомеопатичният метод да за­мени радикалното хирургичес­ко лечение на аденома. Хирур­зите поставят под съмнение та­зи идея, но е налице фактът на биологическото действие на ви­соките хомеопатични разрежда­ния.

Потвърдено е също подобря­ване на функциите на уринира­нето и на бъбреците. По данни от ултразвукови изследвания размерите на аденомите в някои случаи са се намалили. Без упот­реба на антибиотици са се по­добрили анализите на болни с хроничен простатит.

Крайно интересни са резулта­тите от хормоналните изследва­ния на пацииентите. Известно е, че в основата на това стои из­менението на хормоналното състояние на възрастните хора. Обикновено се открива намаля­ване на нивото на мъжките по­лови хормони и увеличаване на женските. Ние видяхме, че след 6-9 месеца хомеопатично лече­ние, без прилагане на хормонал­ни препарати, в болшинството от случаите се повишава ниво­то на мъжките полови хормони, а нивото на женските се нама­лява, ако е било над нормата. Но известно ниво на женски поло­ви хормони за възрастния мъж все пак са необходими. В случа­ите, когато е под нормата, след хомеопатичното лечение има повишение. Подобрила се е или се е запазила половата функция. Разбира се, всички данни са грижливо обработени и доку­ментирани.

По този начин фактът на био­логичното действие на високи­те потенции на хомеопатичните лекарства е потвърден. Обръ­щаме внимание на това, че по­добряването на урологичното състояние на нашите болни е са­мо част от общия положителен ефект на хомеотерапията. Той обхвана още и ендокринната и имунната системи. При тези па­циенти се намалиха проявите на съпътстващите заболявания, например хипертоничната бо­лест. Болните намалиха или на­пълно се отказаха от периодич­ното вземане на лекарства. Всичко това, позволява да се направи изводът, че хомеопати­ята повишава общата съпротивляемост на организма, а хомеопатичните лекарства могат да се отнесат към новия неизучен клас на адаптогените (вещест­ва, способстващи адаптацията на организма).

До неотдавна се придаваше малко значение на процеса на последователните разреждания. А всъщност в резултат на това лекарствата започват да се дър­жат необиччайно. Тяхната сила неочаквано нараства, появяват се нови свойства, лекарството може да предизвика изостряне на болестта, но след това изле­куването настъпва по-бързо. По­явява се необходимост от отчи­тане конституцията на болния, на пола, биоритмите, симетри­ята или асиметрията на пораже­нието и много други факти, ко­ито у някои предизвикват иро­ния, но напразно. Списъкът на феномените може да продължи. Но задачата не е в утвърждава­нето на хомеопатията, а в нас­тойчивото изучаване на нейни­те механизми. Според нас хомеопатичните феномени могат да бъдат прекрасен модел за нау­ката.

И тъй като първи в страната провеждаме научно изследване на високите потенции на хомеопатичните лекарства, то ще се възползваме от правото на своя концепция за метода на хомео-терапия. Действащото начало на хомеопатичните лекарства опре­деляме като информационно-енергетично поле със свойства­та на холограма. Какво разбира­ме под това? Прави впечатление, че всяка маса от готовото хомео­патично лекарство има еднакво лечебно действие. Очевидно при приготвянето на такова лекарст­во се освобождава енергия и ин­формация, загубена от природа­та при неговото създаване. При изучаването на хомеопатичните лекарства може да се видят съ­вършено непознати природни яв­ления, а нас особено ни интере­сува тяхното приложение в ор­ганизма и физиологичните меха­низми на взаимодействие. Може да се предположи, че точката на приложение е информационно-енергийното поле на организма, а в резултат на резонанса се въз­бужда дейността на главните фи­зиологични центрове на регула­цията.

(Сп. "Наука и жизнь", 1990 г.

със съкращения)