Единственото лекарство

Сборник доклади от втора национална конференция по Класическа хомеопатия

Доц. д-р Станка Михалкова

Класическата хомеопатия е холистична наука. Тя подхожда към човека като към цялостна енергийна система, функционираща на три нива - умствено, емоционално и физическо. Тази система е подчинена на общите космически закони. В нея са заложени сложни саморегулативни механизми, чрез които тя се стреми да възстановява равно­весието си и да запазва своята цялостност спрямо промените на външната среда.

За да се разбере принципът на „Единственото лекарство", който е основен в класическата хомеопатия, е необходимо да се разгледат особеностите на човека като сложна енергийна система.

Тази енергийна система функционира при строго организирана йерархична структура. Тя притежава мощни защитни механизми, способни да отстранят причината за нарушеното равновесие на въз­можно най-ниското ниво и да я изтласкват към по-периферните области до пълното й отстраняване от системата.

Най-високо място в йерархичната структура заема умственото ниво, следвано от емоционалното и физическото, което е най-ниско. Отделните нива също имат своя вътрешна йерархия.

Умственото ниво включва познавателната способност на човека от най-елементарните усещания до сложната аналитикосинтетична дейност, чрез която се изгражда ценностната система и най-фините адаптивни механизми към социалната действителност. Нарушеното равновесие на това ниво обхваща диапазона от проблеми в сетивната сфера до обща  дезориентация на поведението.

Емоционалното ниво включва широка гама от емоции - от удов­летворението при задоволяване на основни биологически потребнос­ти до сложните нравствени и естетически чувства. Характерно за емоционалното ниво е полярността на емоционалните преживявания - от крайно положителното до крайно отрицателното. При наруше­ние на равновесието  се наблюдават полярности на проява от тежки депресии до еуфория.

Физическото ниво включва всички органи и системи на физичес­кото тяло. Неговата йерархия във възходящ ред е следната: кожа, мускули, кости, бъбреци и отделителна система, репродуктивна сис­тема, дихателна система, черен дроб, ендокринна  система, кървоносна система, сърце и мозък. Нарушението в равновесието на физичес­ко ниво може да засгегне различни органи и системи. Когато те са на по-високо йерархично ниво, се засягат и по-нискостоящи органи и системи.

Харатерно за човешкия организъм като единна енергийна сис­теми е преминаването на патологията от едно ниво на друго, като влошаването е преминаване от по-ниско на по-високо, а оздравява­нето е в обратна nocoка до пълно възстановяване на равновесието на системата.

Тази структура и особености са характерни за всички човешки същества. Едновременно е това всеки чонек е уникален. Неговата уникалност се състои в спецификата на проява на подструктурите във всяко от нивата.

На умствено ниво тази уникалност се проявява в свойствата на личността и интелектуалните способности, като едно от основните личностни свойства е насочеността й към себе си или към другите. На тази основа хората могат да бъдат категоризирани като екстроверти -насочени навън, или интроверти - насочени навътре. Въз основа на двете основни  способности, с които се ражда човек -способността за обич и способността за познание, се формират раз­личните личностни качества в индивидуалния живот под въздействи­ето на социалната среда.

На емоционално ниво индивидуалните различия се базират на основните свойства на нервната система - сила, подвижност и уравновесеност, които обуславят прага на чувствителност при отговор на промените в околната среда. На тази основа се наблюдават различия в нивото на тревожност като отражение на нарушенията в равнове­сието на системата, интензивността и продължителността на емоци­оналните състояния.

При физическото ниво са налице някои общи индивидуални осо­бености за цялото ниво или специфични - за отделните подструктури и модалности. Към общите спадат топлинната регулация, влошава­не или подобряване от различни фактори на  околната среда. Особе­ностите, касаещи отделни органи и системи, отразяват специфичните реакции и усещания в тях. Те ни дават информация за специфичния отговор на отделен орган или система при нарушаване на равновеси­ето в резултат от влиянието на външните фактори.

В състояние на здраве цялата енергийна система се намира в равновесие и нейните усилия са насочени към възстановяване на равновесието й с външната среда. При нарушение на равновесието жизнената енергия се насочва навътре към възстановяване на вът­решното равновесие, като всяка система реагира по специфичен за нея начин, произтичащ от посочените по-горе  ндивидуални особе­ности. Резултатите от тази реакция са т.нар. симптоми.

На основата на симптомите, характерни за отделните нива, се определя т.нар. конституция на човека, т.е. специфичните особености на неговата енергийна система при борба с причините, пре­дизвикващи нарушение на равновесието.

Възстановяването на здравето е необходимо да стане при отчи­тане на наличните особености. Поради тази причина не всяко лекар­ство, а само това, което в най-голяма степен се доближава до свой­ствата на системата - т.нар. симилимум, може да помогне за нейното възстановяване.

В хомеопатичната Материя медика всяко лекарство е предста­вено със своите особености при въздействие на всяко от трите нива. В неговите характеристики влизат както често срещани симптоми, така и някои специфични т.нар. ключови симптоми,  които са рядко срещани или единствени за даденото лекарство.

Предписанието се извършва въз основа на тоталността на сим­птомите, т.е. като се отчита спецификата на проявление при различ­ните нива, а не на едно от тях или върху отделен симптом. Само при откриване на най-подобното за съответната енергийна система ле­карство може да стане цялостно и трайно възстановяване на равно­весието. Това е практическото приложение на основния хомеопатичен принцип - „Подобното лекува подобно".

Установяването на това подобие става не въз основа на типич­ните или често срещани при всички енергийни системи особености, а чрез откриване на съчетание от рядко срещани симптоми, което е налице и при съответната енергийна система, чието равновесие е нарушено, и при хомеопатичното лекарство. Само тогава то може да влезе в синхрон и да помогне на жизнената енергия в борбата за възстановяване на равновесието.

В Органон на лечебното изкуство от д-р Самуел Ханеман, в параграф 153 се казва: „При търсенето на специфичното  хомеопатично лекарство трябва да бъдат взети предвид основно най-поразител­ните, необичайни и особени (характерни) признаци и симптоми на болестния случай, понеже именно на тях трябва да съответстват и най-подобните в списъка на подбраното лекарство, за да приемем, че то именно е най -подходящото и то именно ще доведе до излекуване".

Откриването на това единствено, специфично лекарство става чрез задълбочено проучване и анализ на спецификата на функциони­ране на конкретната човешка енергийна система в нейните три нива. Стремежът на всеки професионален класически хомеопат е да открие съчетанието от специфични и рядко срещани симптоми и да намери лекарството, притежаващо същото или възможно най-близкото съ­четание.

При предписанието на това лекарство се взима предвид и неговата потенция, т.е. степен на разреждане, която се подбира в съответствие с поразеното от болестния фактор ниво или подструк­тура в съответното ниво. Отчита се и общото състояние на жизнената сила на пациента, при правило определено и съобразено с конкретния случай хомеопатично лекарство (започва цялостен възстановителен процес, при които реакцията на oтделните нива и системи върви чрез изхвър­ляне па симптоми и обратен ред от края към началото на заболява­нето и равновесието се възстановява в посока от по-високите към по-ниските йерархични структури.

Този процес е достъпен за регис­триране и наблюдение и протича при добро емоционално състояние на пациента. Познавайки специфичната проява на съответното хоме­опатично лекарство, хомеопатът може да прогнозира процеса на възстановяване и да прецени продължителността на периода, в които стават активните промени, както и необходимостта от повторно при­емане в по- висока потенция.

Ако избраното лекарство не е напълно подобно, а покрива само част от специфичните симптоми, и възстановяването ще бъде частич­но.

Ако лекарството е предписано само върху общи и неясно проя­вени симптоми, може да не се получи никаква реална промяна в случая или да се разкрие по-различна картина, която изисква допъл­нителен анализ и търсене на друго, отговарящо на принципа на подо­бието лекарство.

От казаното по-горе става ясно, че хомеопатичният лечебен ме­тод може да бъде прилаган само чрез откриване и предписание на единственото подходящо за дадения случай лекарство. Това позволя­ва да се ръководи процесът на лечение, като се проследява начинът, по който става възстановяването, и при застой или смяна на карти­ната да се вземат навременни мерки за довеждане на излекуването до успешен резултат.

Именно поради това създателят на хомеопатията доктор Самуел Ханеман издига като основна постановката за търсене на единстве­ното лекарство и забранява смяната на лекарството, ако то е довело до положителни промени. Той отрича едновременното даване на повече от едно хомеопатично лекарство. Хомеопатичното лекарство може да бъде сменено само ако се е появила друга болестна картина, която съответства на хомеопатично лекарство, различно от даденото.

В параграф 169 от Органона се посочва следното:

„В случай, когато след първото изследване на болестта и първия избор на лекарството установим, че тоталността на симптомите на дадената болест няма да бъде покрита ефективно от болестните елементи на някое единствено лекарство (заради недостатъчното количество известни лекарства) и че две лекарства си съперничат по отношение на целесъобразността, като едното е по-подходящо хомеопатично за една част, а другото - за друга част от симптомите на болестта, не се препоръчва след назначаването на по-подходящото от двете да се назначи второто без нов преглед и още по-малко да се дават двете лекарства едновременно, понеже лекарството, което е изглеждало най-подходящо за назначаване след първото, не би било подходящо за останалите симптоми при вече изменените условия. В такъв случай,  следователно, вместо второто лекарство за появилата се при новия преглед тоталност на симптомите трябва да бъде избра­но друго, по-подходящо хомеопатично лекарство."

Темата за единственото лекарство, от което се нуждае човекът за дадения момент, е основна за хомеопатичния подход. Това се отнася както за конституционалното лечение, така и за лечението на острите заболявания, при които също трябва да се установи специфи­ката на моментното състояние на пациента и съчетанието от ключо­ви за даденото лекарство симптоми.

Прилагането едновременно на повече от едно лекарства, предпи­санието на следващи едно след друго лекарства без повторно раз­глеждане на случая или симптоматичното предписание върху отделен симптом е грубо нарушение на основните хомеопатични принципи и опорочава приложението на този метод.

За ефективността на хомеопатичното лечение с единственото, подбрано по принципа на подобието лекарство има много изненад­ващи ни със своята уникалност случаи. При тях ние можем да се убедим в истинността на издигнатите от С. Ханеман постановки.