Развитие на хомеопатията по света

д-р Петко Величков

Състоянието на хомеопатията днес е в тясна връзка с нейната история, философия и практика.

Оказва се, че лечението чрез подобие (homeo - от гръцки) е било известно още в дълбока древност. Данни за прилагане на този прин­цип са открити в Индийски и Китайски източници от преди 4000 г. Запазени са творби на Хипократ (400 г, пр.н.е), от които се вижда, че той успешно е прилагал принципа на подобието. Този принцип е използвал в лечебната си практика и един от най-разгорещените критици на средновековната медицина - Парацелз (1493-1541).

Обикновено се пише, че Самуел Ханеман случайно забелязал принципа на подобието, докато превеждал фармацевтичния трактат на William Cullen. Всъщност тук няма нищо случайно. По онова време (1790 г.) Ханеман е дипломиран лекар. Той обаче доброволно се отказал от медицинска практика. Според него тогавашната медицина по-скоро вредяла на болния, отколкото лекувала. Ханеман знаел 5 чужди езика: латински, английски, гръцки, френски и арабски. Прех­раната си изкарвал с превод на научна литература. Очевидно не е работил механично. Интелигентно е вниквал в превежданите текстове. Така е успял да свърже еретично звучащи идеи от миналото с по-съв­ременни знания. Той започва поредица експерименти със себе си. Окуражен от резултатите, преминава към лечение на болни. Впечат­ленията си от новия лечебен подход Ханеман публикува през 1796 г. Това според мен е официалната рождена дата на принципа: „Similia similibus currentur".

Като истински лекар, чувствителен към страданията на пациента си, Ханеман е недоволен от страничните ефекти на медикаментите, които използва в материални дози. Това го подтиква към интензивен експериментален труд. Така след 4 години той стига до откриването на динамизираната и потенцирана минимална доза.

През 1810 г. Ханеман издава Органон на рационалното лечебно изкуство. Той непрекъснато експериментира и усъвършенства лечеб­ната си система. Това най-добре се вижда от последвалите 5 прера­ботени и допълнени издания на Органона. Последното, 6-то издание е предадено за печат през 1843 г. По стечение на обстоятелствата обаче е отпечатано едва през 1912 г.

През 1811 г. е публикувана Materia Medica Pura. Тя и днес е ценен източник на знания за хомеопатичните лекарства. С този си труд Ханеман става родоначалник и на експерименталната фармакология.

През 1828 г. излиза първото издание на Хроничните болести. Тук, въз основа на вече натрупан значителен клиничен опит, Ханеман доразвива философията и практиката на хомеопатията.

До 1821 г. хомеопатията не е популярна извън Германия, а до 1825 г. остава в пределите на Европа. Първоначално ученици на Ханеман започват работа в съседни на Германия страни: Швейцария, Италия, Австрия, Дания и др.

През 1823 г. хомеопати без медицинско образование донасят този лечебен метод в Русия. По-късно, през 1825 г. в Петербург започва работа д-р Адам. Руският благородник И. Корсаков се сближава с Ханеман през 1828 г. и предлага използвана и до днес рационализация за приготвяне на хомеопатични лекарства. В Русия хомеопатията намира благодатна за развитие почва и пуска там дълбоки корени. Тя не загива след Революцията. Преживява Войната и сталинския период. Руската школа и днес е уважавана и е с добри традиции.

Годината е 1825 и според хронологията трябва да се пренесем в САЩ. Нека това направим по-късно и още малко да останем в Европа.

Бързото разпространение на хомеопатията се дължи в известна степен и на силната подкрепа, която тя получава, от кралските динас­тии на Стария континент. Някои от причините за това са:

• През 18 и 19 в. всички кралски семейства тук вече са в много тесни роднински връзки.

•  Няма да е пресилено ако се каже за хомеопатията, че тя е твърде възвишена, изключителна, божествена и подчертано индиви­дуална. Нали тъкмо така виждат себе си и кралските особи?

• Може би най-съществената причина е че хомеопатията е ефи­касна, действа нежно, безболезнено и не вреди. Твърде много плюсо­ве в сравнение с тогавашната медицина, която си служи с кръвопус­кане, пиявици и очистителни до изтощаване.

През 1827 Frederic Foster Hervy Quin, ученик на Dr. Necker, пре­нася хомеопатията от Италия в Англия. Осем години по-късно Paul Curie (дядото на Pierre Curie) открива първия хомеопатичен диспан­сер за бедни.

Първото хомеопатично списание – Br. J. Of Homeopathy, излиза в 1843 г.

Лондонската хомеопатична болница на Frederic Quin, известна по-късно като Кралска хомеопатична болница, отваря врати в 1848 г.

Британската хомеопатична асоциация е основана през 1902 г.

Това че днес кралското семейство предпочита хомеопатичното лечение, вече е традиция с над 150-годишна давност. Sir John Weir е бил хомеопатичен лекар на 5 монарси: краля на Норвегия, Крал Едуард V, Джордж V, Джордж V и Кралица Елизабет.

Твърде любопитен факт е това, че съвременната хомеопатична аптека - Ainsworth, се ползва едновременно от поръчителството на Кралицата Майка, Кралицата и на Престолонаследника.

През 1829 г. Dr. Sir Martin Honingberger пристига в Индия. Като алопат лекува Махараджата Ranjit Singh от Пенджаб. През 1834 се връща в Европа и се запознава с Ханеман в Париж. През 1836 г. практикува във Виена, после в Истамбул. От тук през 1839 г. го извиква Махараджата. До края на дните си Dr. Honingberger остава в Индия.

Известно е още, че през 1850 г. богатия търговец Rajendra Lall Dutt силно се интересувал от хомеопатията. Той успял да склони алопатичния лекар Mahendra Lal Sircar да проучи тази лечебна сис­тема. Впоследствие д-р Сиркар бил известен като индийския К. Херинг.

Южна Америка (Колумбия) - 1837

Африка - 1840

Австралия - 1855

Китай и Япония около 1900 г.

Сега се връщаме към 1825 г. когато ученикът на Lund от Дания – Hans Burch Gram пренася хомеопатията в САЩ. И тук, както в Европа тя бързо спечелва многобройни привърженици. Особен при­нос за това има Константин Херинг, който идва тук през 1833 г. и две години по-късно основава Северноамериканската Академия за хомеопатично лечебно изкуство. Това е първата изцяло посветена на хомеопатията школа. Американският институт по хомеопатия е пър­вата съсловна организация, учредена през 1844 г.

Откриването на хомеопатичния медицински колеж в Пенсилвания (1848 г.), известен по-късно като като „Медицински колеж Хане­ман" слага началото на бързата поява на още 22 хомеопатични училища. В много медицински колежи и университети кипи препо­даване на хомеопатия. Тяхната работа обаче далеч не е блестяща. Като реакция спрямо порочното преподаване, през 1880 г. възниква Международната Ханеманова асоциация. Но вече е твърде късно. Притискана отвън и разрушаваща се отвътре поради смесването й с алопатията, хомеопатията постепенно навлиза в дълбок упадък. От­ново усилие да се спаси доброто име на хомеопатията се прави и през 1922 г. с учредяването на Американската хомеопатична фондация. Тя предлага СДК на високо професионално ниво, но и това не помага. (Лошата новина е че тази институция прекратява дейността си от 01.01.1999)

В своята най-чиста, класическа форма хомеопатията в САЩ се съхранява благодарение на група хомеопати без медицинско образование. От тази искрица през 70-те години в Северна Америка приплам­ва и се разгаря отново интересът към Ханемановото лечебно изкус­тво.

Нека сега хвърлим бърз поглед върху някои данни, количествено характеризиращи упадъка.

През 1900 г. в САЩ е имало 12 000 лекари, получили хомеопатично образование. От тях в съсловната организация - Американски хомеопатичен институт, са членували 1872-ма. Само 93-ма са били членове на Международната Ханеманова асоциация. Следователно по-малко от 100 души са практикували според класическия метод.

1941 г. 6000 лекари са практикували хомеопатия; 1957 са члену­вали в съсловната организация.

1963 г. - 1424 практикуващи; в съсловната организация останали 234-ма.

Очевидно е, че тези, от които се очаква да са хомеопати, добро­волно са станали алопати.

Ето и някои обстоятелства, допринесли за процеса на упадък:

1. Първоначалният ентусиазъм, довел до задушаващата прегръд­ка на алопатията - 12000/93.

2. Лошото качество на хомеопатичното преподаване в медицин­ските колежи.

3.  Образуването на хибрид между ало- и хомео- е предпоставка за провал. Не е възможно механично да се обединяват коренно раз­личаващите се принципи на ало- и хомеопатията. Използването по алопатичен начин на хомеопатични лекарства е недоразумение за сметка на пациента.

4.  В началото на века и особено около двете Световни войни бурно се развиват нови технологии, фармацевтичната индустрия на­бира скорост и предлага все по-нови лекарства. Болниците се оборуд­ват с все по-лъскава апаратура. На този фон хомеопатията изглежда прашна и изостанала, а печалбата от нея - несигурна. Лекарите масово я изоставят.

5.  Когато се практикува lege artis, силата на хомеопатията е в добрите резултати, а „слабостта" й е в липсата на обяснение, отгова­рящо на алопатичните парадигми. Материалистичната и високо-технологична алопатична медицина никога няма да приеме метафизич­ните принципи на витализма, залегнали във философията на хомео­патията.

6. Медицината, фармацията, индустрията за медицинска техника и консумативи са огромен бизнес, който ревностно се пази от всякак­ва конкуренция. Въпреки това всред хората расте интересът към алтернативните лечебни системи и методи. През 1990 г. всеки трети американец е прибягвал до алтернативно лечение. За годината са били регистрирани 400 милиона посещения, за които потребителите са платили 13 милиарда $. От тях само 3 милиарда $ са им възстано­вени от здравното осигуряване.

Възраждането на хомеопатията се дължи на простия факт, че дава безспорни, добри резултати. Ценна поука се извади от периода на упадък: да не се допуска подмяната и смесването на хомеопатичните принципи с такива от други лечебни системи. Ето защо днес се полагат огромни усилия за добро обучение според каноните на класическото изкуство. Образователните изисквания към практикува­щите хомеопати са в процес на стандартизиране, ето защо и учебните програми на различните училища твърде много си приличат. Абсо­лютният минимум за право на практика е 500 часа хомеопатично обучение Престижните институции предлагат основен дипломен курс от порядъка на 1500 до 2000 часа. В тези случаи обучението става по модулен принцип и цената варира от 2500 до 5000 $. Следните 5 модула неизменно присъстват в програмите на основните дипломни курсове :

• Въведение в хомеопатията (7-10 часа)

• Основи на Материя медика; снемане на остър случай (250-500 часа)

•  Обучение в реперторизация; умения за снемане на случай (200-350 часа)

• Анатомия и физиология (200 часа)

• Клинична работа под супервизия (100 - 350 часа)

В сравнение с миналото, малко училища предлагат пълен курс на обучение от 4 години, покриващи 3500-4000 часа при пълен учебен ден. Освен основите и тънкостите на лечебното изкуство, философия и клинична работа, програмата им включва и умения за научни наб­людения, както и организация и управление на хомеопатичната служ­ба.

По-многобройни са училищата, предлагащи само основен курс или СДК.

Дипломирането по хомеопатия не дава право за практика на хора без признато медицинско образование. Ето защо сега усилено се работи за признаването на хомеопатията като професия. Най-близко до осъществяване на тази цел е Австралия. Там са изработени приз­нати от държавата стандарти, както за всяка друга професия. По този път се върви в САЩ и някои европейски страни.

Засега е налице само система за неофициално лицензиране:

* DHt (diplomate of Homeotherapeutics from the American Board of Homeotherapeutics): Available only to MD and DO (and, I think DDS).

*  DHANP (diplomate of the homeopathic academy of naturopathic physicians) available only to NDs who have graduated from a four-year ND school.

* DNBHE (Diplomate of the National Board of Homeopathic Examinators) Originally set up to examine DC’s.

* CCH (Certified in Classical Homeopathy) Available from the Council for Homeopathic Certification – set up by a group of people lookin to establish across-the boars standards across all professions, including Medical professional homeopaths.

* RSHom (NA) (Registered with the Society of Homeopaths, North America).

Интересите на хомеопатите по света се изразяват и защитават от национални и международни организации. Изчерпателна информация за тях може да се получи от Internet: http:www.homeopathyhome.com. Повечето организации имат и свои списания. Периодично се провеж­дат национални и международни конференции и конгреси с много разгорещени дебати.

В света има две големи издателства, които предлагат литература от класиците на хомеопатията до най-съвременните автори на моног­рафии и учебни помагала. Това са B. Jain Publishers - Индия и Minimum Price Books - САЩ.