2020

Лечение и предпазване от скарлатина от Самуел Ханеман

Спасени животи с хомеопатия при епидемии и пандемии

И двете понятия – епидемия и пандемия се отнасят за разпространяването на инфекциозно заболяване измежду населението. Терминът пандемия показва много по-голям брой засегнати хора, на по-голям географски район, отколкото при епидемия. Степентта на смътност се определя на базата на 1000 индивида за година. Genus epidemicus означава, че протоколът за лечение на едно епидемично заболяване е съставен на база на събраните признаци и симптоми на голяма група пациенти от една и съща географска област.

2017

Йожен Неш – едно голямо име в класическата хомеопатия

Един от най-влиятелните американски класически хомеопати от края на XIX и началото на XX в. е д-р Йожен Неш (1838–1917). Той е един от водещите хомеопати на своето време, чиито трудове се разпространяват по целия свят и допринасят за популяризирането на хомеопатията, особено сред лекарите на официалната медицина. Неговите ерудираност, професионализъм и всеотдайност го превръщат в един от най-обичаните хомеопатични автори, а книгите му, написани на точен, ясен и разбираем език, съпътствани с много примери и емпирични наблюдения от практиката, винаги са били препоръчвани на учениците на хомеопатичната наука като незаменим и пръв помощник в ученето.

Ърнест Фарингтън – живот, отдаден на хомеопатията

Големият хомеопат д-р Ърнест Фарингтън (1847–1885) умира само на 38 години, но и до днес е жив със своите научни трудове по хомеопатия. Притежаващ изключителна ерудиция, както в хомеопатията, така и в медицината, той се е стремял да издигне на висота хомеопатията в очите на своите съвременници. Като професор в един от най-големите хомеопатични колежи в Америка, той е бил уважаван от студентите, колегите и пациентите си заради своя голям професионализъм, всеотдайност и ентусиазъм в хомеопатията.

2016

Джеймс Тейлър Кент – живот и дело на великия хомеопат

На 6 юни 1916 г. е починал великият хомеопат д-р Джеймс Тейлър Кент (1849–1916). Сто години по-късно ние го тачим като истинско светило в хомеопатията и го признаваме за един от нейните стълбове, верен последовател на принципите и идеите на Самуел Ханеман. С влиянието си той дава нов тласък на хомеопатията, въвежда много нови лекарства, застъпва се за високите потенции и оформя принципите на това, което днес наричаме класическа хомеопатия. Съвременниците му го описват като изключителен ерудит, могъщ ум, сърцат, темпераментен и непреклонен в развитието и защитаването на хомеопатията. За цели поколения той е най-знаменитата фигура след Ханеман.

2012