Ханеман : "Практикувайте моята система и докажете ,че тя не работи"

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание "Класическа хомеопатия"


Д-р Румяна Ненова, педиатър  




Ханеман : "Практикувайте моята  система  и докажете ,че тя не работи"

На 10 април чествахме 250 години от рождението на Ханеман, бащата на хомеопатията - новата медицина, новата философия, за чийто основен принцип говори още Хипократ, 4 в. пр.н.е.! От възникването й лекари, учени и много други хора са изучавали хомеопатията, а някои от тях дори само като опит да докажат нейната несъстоятелност. Но резултатът, както знаем, е бил съвсем неочакван: стават предани последователи на новата философия и метод на лечение. Херинг е един блестящ пример за това. Самият Ханеман казва: "Практикувайте моята система и докажете, че тя не работи".

В днешно време макар , че майсторите на хомеопатията още със зараждането ясно са поставили принципите за практикуване на тази наука, съществуват различни учения, които дават своя интерпретация. Всяко едно от тях се обявява за правилният последовател на Ханеман. Нека се постараем да разпространяваме и предадем на следващите поколения неговото послание по начина, по който той грижливо и с обич се опита да ни накара да разберем.

За Ханеман е писано много, главно във връзка с хомеопатията и неговите основни трудове. Все пак е добре да надникнем и в живота му, принципите, според които е възпитан, интересите, трудностите и препятствията по пътя, за да    оценим огромния труд, който лежи    в  основата на тази гениална система и философия на лечебното изкуство.

Ханеман е роден в Майсен, в семейството на Кристиян Готфрид и Йоана Кристияна Спайс. Това е   втори брак на бащата, първата му  жена умира след раждането на   близнаци, които също умират.

Кристиян Готфрид отглежда децата си според принципите на Жан Жак Русо, които по онова време са широко разпространени сред всички културни хора в Европа:

"Никога не учи и не слушай пасивно.  Действай и бъди себе си без лъжлива показност.Никога не действай срещу върховния замисъл на първия принцип на сътворението, на възвишеността на човечеството или неговата благородна съдба."

Животът на Ханеман не е лесен. Като ученик той няколко пъти трябва да напуска училище, за да може да работи и подпомогне семейството си, което не е имало достатъчно средства. Учителите му обаче успяват да осигурят безплатно обучение и така той се връща в училище. Неустоимото му влечение към науката и изследователската дейност са били толкова силни, че той е трябвало да се  крие, за да чете любимите си книги,   включително и нощно време на светлината на свещ. Дори дръзва да тръгне срещу волята на баща си, който го изпраща да работи в една бакалия - напуска, за да може да продължи обучението си.

През  1775 година Ханеман се записва в Лайпцигския университет и оттогава се грижи сам за себе си. Единственото нещо, на което има възможност да се радва в своя живот, е упорит труд, без всякакви забавления и свобода, характерни за младежките години. За да се издържа, преподава френски и немски език, превежда от английски на немски, което му дава възможност и да израстне и в професионално отношение. Посещава и много лекции на известни професори, а проф. Порнер, главният лекар на Майсен, оценява упоритата работа и жаждата за знания у Ханеман и му предоставя възможността да посещава лекциите безплатно. Поради липсата на практическо обучение в Лайпциг, Ханеман се премества във Виена. По-късно се премества в Ерланген, където се дипломира като лекар, изучавайки допълнително и ботаника. Малко по-късно е завладян и от химията.

През 1782 година се оженва за Йоана Леополдин Хенриет. По-нататък на семейството му се налага многократно да сменя жилищата си. Живее в различни градове за по-престижна работа като лекар, за по-приемливи средства и по-ниски цени, които да обезпечат живота му, за да може да практикува новия метод, поради критиката на новата система и др. През 1835 година се премества в Париж, където остава до края на живота си. Във Франция получава това, което не е постигнал за целия си живот - име, положение, слава, средства, спокойствие. Умира на 2 юли 1843 година на 88 годишна възраст.

В дните на своя интензивен жиВот Ханеман превежда много научни трудове, посещава много лекции на известни професори, интересите му се простират в много широки граници. Всичко това несъмнено допринася за сериозното му израстване. Както е известно, идеята за хомеопатията се ражда след превеждането на Материя Медика на Кулен в 1790 година.

Като най-важен труд на неговия живот се определя  6-тото издание на Органона. Всичките му трудове се нуждаят от задълбочено изучаване и дори днес, два века по-късно не трябва да забравяме основните принципи и постулати, формулирани от него. Ние сме много благодарни на Ханеман за откриването на хомеопатичния начин на лечение. Както при всяко забележително откритие до голяма степен това, което се случва с него, се дължи не само на откривателя, но и на тези, които са около него, до колко разбират това, което казва учителя, от желанието им да го следват, от усърдието им да разпространяват идеята ...

С разпространението й много нови хора се включват в тази идея, като всеки от тях идва със своите собствени идеи, възгледи и намерения. Ханеман, разбира се, определя какви качества трябва да притежава всеки, който би искал да бъде добър практик на лечебното изкуство, но може би е все  пак добре да видим и примера на самия учител. Много широк кръг интереси и способности: владее гладко няколко езика, на които свободно превежда книги, дипломиран лекар по алопатична медицина преди да открие хомеопатията, химик, ботаник, не само чете, превежда, но и самият той написва много трудове, общува с много хора, разяснява новите идеи, съветва, интересува се и следи за развитието на тези, които работят с него и когато е необходимо, подпомага не само практикуването, но и семействата им.

Основната му цел е да осигури бъдещето на хомеопатията, нейното просъществуване, разпространение и то в ръцете на надеждни хора. Ханеман е обръщал особено внимание на подбора на хората, които биха станали истински хомеопати. Той не просто е искал да се увеличават неговите ученици, но и те да бъдат истински последователи на учението, без свободни интерпретации при прилагането на основните принципи, за да може да се съхрани системата такава, какъвто е нейният оригинален замисъл. Ако това се получи и следващите поколения хомеопати си позволят още по-свободно приложение, в крайна сметка едвали бихме открили и намек за откритието на Ханеман.

Благодарение на едни от най-добрите ученици на Учителя, Бъонингхаузен и Херинг и техните усилия да запазят системата жива и успяваща, както и тези на техните стриктни последователи, Ханемановата Хомеопатия съществува и днес. Хомеопатите по времето на Ханеман, а и днес са разделени на две групи основно  едната, практикуващи чиста хомеопатия, втората, алопатия и хомеопатия според обстоятелствата и желанията на пациента. За непосредствено овладяване на ситуацията прилагат алопатични средства и когато положението вече е под контрол се обръщат към хомеопатията.

Ето и острата реакция на Учителя по този повод: " Чувам от дълго време и с неудоволствие, че някои хора в Лайпциг, които претендират, че са хомеопати, позволяват на пациентите си да избират дали да бъдат лекувани хомеопатично или алопатично. Дали това се дължи на факта, че те не са все още убедени в истинския дух на новата доктрина или им липсва истинска любов  към приятелите им, или че обратно на техните по-добри убеждения те не се колебаят да унищожат професията си заради користолюбиви, алчни облаги - оставете ги, но нека по никакъв  начин те да не изискват от мен да ги признавам и приемам за свои последователи и ученици."

Думите са казани преди около двеста години, а ситуацията се повтаря и днес. А какво остава за тези, които са против  новата система? Както и при възникването й, хомеопатията има много противници. За съжаление голяма част от тях нямат и най-малка представа за същността й. Науката би трябвало да е отворена за всички. И ако хомеопатията е химера или система без вътрешно съдържание и приложение, тя би отпаднала сама. Ако обратно, е нещо прогресивно и с е разпространява независимо от опитите на нейните противници за ограничаването и унищонаването й, означава само, че е нещо стойностно, което трябва да се окуражава и разширява.

Преди много години един философ е написал: "Кога ще дойде един благороден и надалеко виждащ човек, който ще отвори отново храма на Ескулап, ще разбие на парчета опасните инструменти, ще затвори магазините за лекарства  и ще разруши тази хипотетична медицина с нейните лекарства и ограничения? Този приятел ще проповядва в края една нова наука за лекуване, тъй като старата убива човечеството и унищожава населението на областите и страните." Тези думи, отправени към Ханеман, са част от обръщението на председателя на Галското хомеопатично общество по хомеопатия, една реч в прослава на високопочитаемия гост. Висока оценка за важността и значението на делото на един велик човек, но и голямо послание и задължение към неговите последователи.