Преглед на хомеопатичната профилактика през XIX и XX век

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание "Класическа хомеопатия"



Валентин Иванов



Dr. Samuel Hahnemann

Хомеопатията може да бъде използвана за превенция на остри заразни епидемични заболявания. Хомеопрофилактиката съществува и примери за това могат да бъдат намерени в работата на много от големите хомеопати на изминалите две столетия.

XAHEМAH  ЗА ПРОФИЛАКТИКАТА

Пръв Самуел Ханеман отбелязва използването на закона на подобието за превенция на болести в „Лечение и превенция на скарлатина" (1801), работа, която е ясно посочена в Органона. В нея той обяснява успеха си с използването на лекарството Belladonna 30 за лечение на болни и предпазване от инфекцията на други. Лекарството е било избрано поради подобието между симптомите, които то произвежда у здрави хора и общите симптоми на скарлатината.

„Кой може  да отрече, че съвършеното предотвратяване на инфекцията от тази опустошителна напаст и откриването на средства, чрез които тази божествена помощ може  да бъде сигурно постигната, ще предложи безкрайни предимства пред всяко лечение, било то и най-мекото и грижливо." И по-нататък: „Това, което ще излекува една болест по закона на подобието, то също така ще предотврати тази същата болест."

Известен е и успехът на Ханеман в лечението и профилактиката на азиатската холера  -  тогава той използвал Cuprum matallicum 30 и официалната статистика показва смъртност, по-малка от 3%. В „Причини и профилактика на азиатската холера " 1831,  той отбелязва, че умелото използване на  Camphor, Cuprum met и Veratrum  album  може да предотврати  и излекува холерата.

В "Лечение на хроничните болести" основателят на хомеопатията говори за Bryonia и Rhus tox като две специфични* лекарства за острия миазъм на тиф през 1813 г. Те представляват едни от първите така нар. „генус епидемикус"- лекарства, избрани чрез тоталността на симптомите на много групи, страдащи от същия миазъм. Тази групова картина на един остър миазъм определя лекарства, които имат лечебни и профилактични качества. Те не са избрани по името на болестта, а по голямата тоталност на симптомите на цялата епидемия.

Трябва да се отбележат две важни концепции в профилактичното използване на хомеопатични препарати от Ханеман. Първата е, че препаратите са епидемични симилимуми, „а не нозоди (нозоди тогава все още не са били използвани!) и втората е, че Ханеман ги е прилагал не на всички, а само на тези, които са били най-изложени на заболяването.

Той продължава да изучава действието на миазматичните болести върху населението и предполага, че потискането на тези миазми ще доведе до нови вирулентни, усложнени форми на масови заболявания и нови сложни хронични разстройства. Допуска също, че вътрешните ефекти от миазмите ще продължат да мутират в по-дълбоки хронични дегенеративни състояния и имунодефицитни разстройства, които са нелечими със средствата на алопатичната медицина. Днес, около двеста години по-късно, се вижда, че предсказанията му  се реализират.

Методът, чрез който се търси специфична хомеопрофилактика определя „епидемичното лекарство". То обезпечава защита срещу епидемични заболявания на населението като цяло. Това лекарство е специфично избрано по симптомите на преобладаващите миазми и тези с постоянен характер. При този метод хомеопатът прави групова картина на всички случаи на въпросния остър миазъм и се опитва да намери най-подходящото лекарство или лекарства за превенция. Ханеман описва това в афоризми от 100 до 103 на Органон-а. Този метод се нарича групова анамнеза. По този начин конституционалната защита може да бъде допълнена от специфична профилактика. Този метод е полезен когато има ясна и реална заплаха за здравето на определени групи или цялото общество.

Учениците на Ханеман

Появата на Ханемановата доктрината за миазмите предизвиква огромен интерес към хроничните болести и антимиазматичните лекарства за тях. Едно от преките последствия от публикацията на "Лечение на хроничните болести" (1828 г.) е употребата на миазматични агенти като потенцирани хомеопатични лекарства за лечение и профилактика на болести. На Константин Херинг принадлежи идеята да се използват потенциално опасни болестотворни материали като основа на потенцирани лекарства. Той нарича тези лeкapcтва „нозоди" и скоро след въпросната  публикация  извършва първото доказване на нозод върху себе си. Херинг допринася за голямото разширение на хомеопатичната Материя медика като добавя седем нови категории потенцирани лекарства. Той въвежда:

• идеята за използване на животинските отрови (от насекоми, змии и др. същества);
• използването на нозоди, на потенцирани болестотворни материали, взети пряко от тялото на пациента (автонозоди)
• на потенцирани миазматични продукти "нозоди" за профилактика на инфекциозни заболявяния (хомеопрофилактика чрез нозоди);
• на подобни органи, тъкани и секреции "саркоди"
• използване на химични и хранителни елементи, присъщи на организма;
• както и на потенцирани носители на зараза за премахването им, т.е потенциране на семена от плевели за унищожаване на плевелите и на паразити за премахването на нашествието им (изоди).

Херинг продължава да  експериментира с нозоди на остри и хронични миазми и приканва другите хомеопати да провеждат доказвания. Той пръв препоръчва да се използват потенциран материал от краста (Psorinum), гонореен материал (Medorrinum) , туберкулозен бацил (Tuberculinum) материал от твърд шанкър (Syphilinum) като междинни лекарства при хронични заболявания. През 1830 г. Херинг предлага използването на Hydrophobinum за профилактика на бяс, Variulinum за профилактика на вариола и Psorinum  за профилактика на краста.

Първият, който ясно изтъква опасностите от алопатичните имунизации е Клеменс фон Бьонинхаузен. Той и колегата му  д-р Волф разбират , че те създават ятрогенен хроничен миазъм. В хомеопатията, болестите причинени от имунизациите се наричат „ваксинози". Това кара първата  генерация  хомеопати да търси настойчиво тяхна хомеопатична алтернатива. Първият опит на Бьонинхаузен  е свързан с успешното използване на Thuja  като лекарство "генус епидемикус"  за профилактика и лечение на  Вариола. В своите записки той пише: „Решително благоприятните резултати ме накараха не само да използвам същото лекарство при всички следващи пациенти с вариола, но и да го дам като профилактично в няколко къщи, където вариола се беше появила. Като резултат от използването на Thuja никой друг член на тези фамилии не беше заразен".

След този експеримент с Thuja Бьонинхаузен продължава да изучава ефектите от нозода на Херинг, направен от вируса на Вариола   - Variulinum. Превантивното използване на този нозод е много успешно и това го кара да напише:   "Variulinum 200 далеч  превъзхожда грубата сурова ваксинация  и е абсолютно безопасен".

През 1884 г. д-р Бърнет пише: „Що се отнася до мен, през последите девет години използвам "Vaccininum 30" когато се появи вариола  и не съм виждал никой от третираните да се разболее."

Джеймс Тейлър Кент също признава ползата от профилактиката и използването на лекарства, които не се основават на индивидуалната  картина на симптомите на пациента, но въпреки това са ефективни: „Сега вие ще откриете, че за профилактика се изисква по-малка степен на подобие, отколкото е необходимо за лечение (по-малко нагодена към особената индивидуална болест у пациента). Едно лекарство не е нужно да бъде толкова подобно за да предотврати една болест, колкото за да я лекува и тези лекарства при всекидневна употреба ще могат да предпазят голям брой хора от разболяване".

Кент пише в своите "Лекции по хомеопатична Материя медика ", че нозодът Tuberculin има потенциал да предпази от туберкулозна инфекция тези които имат  предразположение към този миазъм: „Ако Tuberculinum bovinum бъде даден в потенции  10 М, 50М и две дози от всяка на голям интервал от време, всички деца и млади хора, които са наследили туберкулоза, могат да бъдат освободени от тяхното наследство и тяхната жилавост и издържливост ще бъдат възстановени".

Уилям Бъорике пише в „Джобен наръчник по хомеопатична Материя медика",  Baptisia  има профилактична сила по отношение на  коремен тиф и премахва преносителя на болестта и може да бъде от полза от ятрогенен  тифоиден миазъм, получен от алопатични имунизации.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА XХ ВЕК

През 1907 г.   д-р Чарз Иитън сравнява резултатите на няколко химеопатични лекари в щата Айова по време на епидимията от вариола и ги докладва пред Американския институт по хомеопатия. Хомеопрофилактиката на вариолата е била подкрепена от Върховния съд на Айова. Бил изготвен нозод в потенции 12 и 30 и бил назначаван по време на епидемията в щата през 1902 г. В проучването са взели участие 15 лекари и са взети под внимание само прецизно проведените изследвания.

Лекарството Variulinum било дадено на общо 2806 човека. На сигурно заразяване са били изложени 547 и от тях са се разболели 14 души. Това показва ефективност на профилактиката 97%.

За своя опит д-р Иитън казва: „Не трябва да сме несправедливи към хомеопатията, като отдаваме на този най-успешен и полезен продукт на знанието едно частично и несигурно признание, само защото ни се струва странна. Тази прекрасна област от практиката не е нова, тя има своите корени в миналото, въпреки, че може ние да не ги знаем. И ние не трябва да ощетяваме тази кауза като отказваме да признаем ползата от нея само  защото ни е непозната ".

Дороти Шефърт пише, че нозодите, направени от болестни продукти от активни в момента болести, често са най-активните превентори. Тя дава редица примери от своята дълга практика. Шефърт прави клинични изследвания в пансиони, където епидемиите са често явление и бележки по този неин опит могат да бъдат намерени в книгата и "Хомеопатия при епидемични болести"(1967). Тя също така потвърждава ефективността на нозода Pertussinum превенцията на магарешка кашлица.

Хенри Ален използва Diphtennum в продължение на 25 години като профилактично лекарство и никога не е виждал развитие на болестта у лица, които са били третирани и са били в съприкосновение с нея.

Друг уважаван хомеопат, д-р Артър Гримър, описва своя метод на хомеопатична профилактика по време на епидемия от полиомиелит в САЩ през 30-те години XX  Тя се състояла от единствена доза Lathurus sativus 30  един път месечно продължение на три месеца по  време на епидемията. След третата доза от потенция ЗОС, той препоръчал за децата две допълнителни месечни дози от същия препарат в  потенция 200С. Два месеца след  втората доза 200С се приемала една доза 1М. Следвали по една доза 10М  два пъти годишно в продължение на следващите 5 години. Възрастните приемали първите три дози ЗОС както децата. След това получавали 1М на всеки 6 месеца в продължение на няколко години. Ефективността на профилактиката по разчети на д-р Гримър се приближавала към 100%. Този негов успех, впоследствие повторен с подобни резултати при големите епидемии от полиомиелит в Южна Америка, остава незабелязан в САЩ, въпреки, че изпреварва алопатичната ваксина с повече от десетилетие и то във време когато Америка е била обхваната буквално от паника по повод на полиомиелита.

През август 1974 г. В Гуарантингуета, Бразилия се разразява силна  епидемия от менингит . На  18640 деца е даден Menningococcinum 10 C, а  6340 деца не получават този нозод. От третираните деца 4 развиват менингит, а от неполучилите профилактика - 34. ТоВа клинично изследване ясно показва дали нозодите имат потенциал да профилактират епидемични болести или не.

Едно разширяване на идеята за хомеопатична профилактика предлага австралийският хомеопат Айзък Голдън. Той изготвя програма за прием на лекарства от децата на възраст от 1 месец до 5 години, която наподобява алопатичния имунизационен календар. Програмата включва общо 28 приема на Pertussin(4) срещу магарешка кашлица, Tetanus Toxin(5) срещу тетанус, Parotidium(2) срещу 3aушка, Dipntnerinum(4) срещу дефтерит. Morbilinum(З) срещу морбили, Lathyrus sativus(5) срещу  полиомеалит  и Haemophilies (5)   срещу грип.

Програмата протича в десетгодишен период - 1986-1996 г. и включва около 1300 въпросника, всеки  един от които обхваща една година от живота на едно дете. Анализът на резултатите показва, че около 10% от децата, участващи в програмата са реагирали по някакъв начин. Болшинството от реакциите са били много меки и кратки. Интересен е бил фактът, че родителите на част от децата, които са реагирали на лекарството Diphtherinum споделят, че са боледували от дифтерит в детството си. Това показва, че лекарството е имало пречистващ и най-вероятно лекуващ ефект. Коментарите на родителите във въпросниците показвали, че като цяло здравето на обхванатите деца е било отлично и много по-добро от това на техните връстници. Профилактичната програма е показала ефективност на защита от 89%, като в броя на заболяванията са включвани и тези леки състояния, за които е било несигурно дали детето развива същинска болест. Голдън заключва, че тази хомеопрофилактика предлага един нетоксичен метод за превенция на специфични болести, че тя стимулира лечебен отговор на организма, който понякога води до меки реакции, че тя наистина предлага* значителна степен на защита, поне сравнима с тази на ваксините и представлява чиста тяхна алтернатива.

Програмата за хомеопатична профилактика на Айзък Голдън не е приета безспорно от хомеопатичната общност и е обект на критики и дискусии. Някои от несъгласните с нея смятат, че вместо да се предотвратява болестта, би трябвало пациентите да бъдат оставяни да се разболяват и след това лекувани хомеопатично. Голдън е съгласен, че много инфекциозни болести се понасят добре от здравите деца и че преболедуването на прости инфекциозни болести подпомага узряването на дeтската имунна система през ранните години, но смята че този подход предполага наличието на опитен хомеопат на разположение по всяко , време, което често не е възможно в страни с големи територии. Предполага и добра имунна компетентност на детето, нещо, което у недохранените, живеещи в лоши хигиенни условия деца липсва...

Друго потвърждение за силата на хомеопатичната профилактика по време на епидемии е получено в доклада на д-р Керъл Рой на ежегодното събрание на Хомеопатичното медицинско общество на Калифорния през 2001 г. В него тя описва неотдавна проведена от нея работа в Германия по имунизация на едър рогат добитък при епидемията от енцефалопатия и „луда крава". Докато в съседните страни (Франция, Холандия, Белгия, Австрия) след появата на първите признаци на заболяването са били принудени да унищожат известно количество добитък, в Германия не е било унищожено нито едно животно, тъй като не са се появили никакви признаци на заболяването. Причината за това е, че в Германия животните са получавали хомеопатично лечение под ръководството на д-р Рой и колегите и. Използваният препарат не е бил нозод, а монопрепаратът Kalium arsenicosum, който хомеопатите определили като епидемичен симилимум чрез анализ на симптомите.

Профилактика с хомеопатични препарати се опитват да провеждат и представители на т.нар фармацевтична хомеопатия като френският производител „Боарон" и германският „Хил". Техните продукти са предимно многокомпонентни (комплексони), въпреки, че се срещат и монопрепарати (Oscillococcium) и са главно за предотвратяване на грип, простуда, кашлица, дихателни заболявания. Този тип профилактика е доста встрани от принципите на класическата хомеопатия, насочен е основно към икономически резултати и има съмнителна ефективност.

МЕТОДОЛОГИЯ НА ПРОФИЛАКТИКАТА

Обобщавайки казаното дотук, може да се каже, че класическата традиция е разбила три главни метода на хомеопрофилактика. Това са конституционалното лекарство, лекарството „генус епидемикус" и съответният нозод.

Най-важната форма на хомеопатична профилактика е конституционалното лекарство. То се избира по характерните умствени, общи и особени симптоми с фокус върху това, което е странно, рядко срещано и особено за конкретния страдащ (афоризми 82-104 от Органон-а). То укрепва жизнената сила по холографски модел чрез отстраняване на предразположенията, засилвайки виталността и повишавайки общия имунитет срещу стрес и болести. Това лекарство е универсално в приложениението си и ненадминато в своите разнообразни превантивни възможности.

Когато е комбинирано с добра хигиена, добро хранене и добри програми за управление на стреса, конституционалното лечение формира първата линия на защита срещу всички форми на инфекциозни заболявания.

Вторият метод на хомеопрофилактика е т.нар. лекарство „генус епидемикус", което осигурява защита срещу епидемични болести. То е специфично избрано по симптоматичния модел на преобладаващия миазъм. При този метод хомеопатът взима груповата картина от няколко случая на въпросния остър миазъм и се опитва да намери най-подходящото лекарство (или лекарства) за превенция (афоризми 100 - 103 от Органон-а). По този начин конституционалната защита може да бъде допълнена от специфична профилактика. Този метод е полезен когато е налице ясна и реална опасност за семейното или общественото здраве. Той трябва да бъде комбиниран с избягване на пренаселени, нехигиенични места, замърсени храни и вода и също така с най-грижлива лична хигиена и диета.

Третият метод на хомеопрофилактика е използването на „подобен нозод". При този метод нозод от заплашващия миазъм се дава като превантивно средство срещу специфична болест. За разлика от „генус епидемикус", специфичната причина на засягащия миазъм трябва да бъде известна и да се разполага с подходящ материал. Хомеопатичните нозоди имат по-широка област на действие от алопатичните имунизации. Стар материал за нозоди от предишни епидемии често са ефективни, но някои миазми мутират много бързо, правейки нозодите от предишни епидемии неефективни. Тогава е необходимо да се изготви нозод от преобладаващия вид на миазма. Този метод е подходящ по време на епидемии, когато е налице опасност за общественото здраве. Това е така, защото не е възможно по време на епидемии всеки човек да бъде лекуван индивидуално. Конституционалното лечение отнема часове за ръководене на индивидуалния случай и ако трябва да се защити цяло село или град от вирулентна епидемия, това няма да бъде възможно. Хората трябва да бъдат третирани като група, защото нито времето, нито логистиката позволяват конституционална профилактика.

ДОЗИРАНЕ ПРИ ПРОФИЛАКТИКАТА

При профилактичната хомеопатия въпросите за дозирането на лекарствата и ръководенето на случая са от изключително значение. Преди всичко, много зависи от индивидуалната и обществена ситуация, както и от природата на епидемиите, които ще се профилактират. Основен принцип в хомеопатията е приложението на минималната доза и минималното вмешателство. Важно е да предписват само тези превантивни средства, които са необходими за да се предпази някой от ясна и реална опасност. Страхът, предизвикан от тактиката на сплашване, асоциирана с универсалните ваксинации не би трябвало да е причина за даване на хомеопатично лекарство. Схемите за даване на нозоди и „генус епидемикус" на деца от бебешка до 3 или 5 годишна възраст, по подобие на алопатичните имунизационни календари, забавя конституционалното лечение, което е централен метод на хомеопрофилактика и излага на опасност от пренасищане с лекарства.

Конституционалното лечение засилва виталността и увеличава общата устойчивост на болести докато специфичното лекарство роботи срещу отделен миазъм. Въпреки това, двата метода се допълват, ако са използвани правилно. Специфичната   хомеопрофилактика е форма на субклинично доказване на лекарствата от здрави индивиди и трябва да бъде направена така, че да не бъдат стимулирани ненужни симптоми. Епидемичните лекарства и нозоди имат потенциал да създадат „лекарствен миазъм", много подобен на болестното състояние, което трябва да бъде предотвратено. Тази ситуация е по-лоша от естествената болест, защото човек може никога да не се разболее от нея, пък и ако се разболее, винаги има възможност за пълно възстановяване. Възниква въпросът за това как да се назначават хомеопатичните лекарства за профилактика, така че да са безопасни и ефективни.

Хомеопатите, които използват профилактични лекарства трябва да разбират природата на човешката конституция, силата на потенциите и техниките на доказване, свързани с Материя медика. Първичното действие на хомеопатичното лекарство стимулира вторично действие на жизнената сила, което създава имунитет към болестта. Хомеопрофилактиката е много подобна на хомеопатичното доказване, но главната цел не е предизвикване на многобройни симптоми. Потенциите и количествата на лекарствата би трябвало да бъдат избирани според факторите на чувствителност на индивидуалните конституция и темперамент. Първата доза трябва да бъде единична тест-доза от избраната потенция и получателят и трябва да бъде под наблюдение известен период от време. Ако се появят симптоми на хомеопатично доказване, тази първа единична доза се оставя да действа и повече лекарство не се дава. Това показва, че индивидът е много чувствителен към лекарството и превантивният процес вече е започнал. Тези, които доказват лекарството от единична доза е най-вероятно да се разболеят от съответната болест, тъй като показват най-силна възприемчивост. Индивидите с най-голям потенциал за реакция са тези, които най-много се нуждаятт защита. Тази прекомерна възприемчивост към въпросната болест може да бъде премахната с профилактичното лекарство.

В случаи, когато няма симптоми след единичната доза, приемът на лекарството би трябвало да бъде продължен с една разделена доза. Интервалът между дозите трябва да бъде определен според виталността и чувствителността на индивидуалната конституция. Не се дават дълги серии от дози на тези, които са слаби и чувствителни. Трябва да се прави внимателна преценка преди да бъде дадена следващата доза от серията, така, че да не се предизвикват силни симптоми на доказване. Лекарството трябва да се дава, докато хомеопатът забележи първите признаци на доказване и тогава да се спре. Пациентът се поставя под наблюдение за да се види дали симптомите се развиват или спират от само себе си. Винаги при появата на признаци и симптоми, приемът трябва да бъде спрян.

Има хора, които не произвеждат никакви признаци или симптоми на доказване по време на процеса на профилактика. Ако количествата и потенциите на превантивните лекарства са били повишавани през един нормален период от време и никакви симптоми не са се появили, то най-вероятно индивидът е вече имунизиран срещу  въпросната болест. Лекарството може да бъде спряно.

Ако доказването на лекарството като хомеопрофилактика е внимателно и правилно дозирано, ефектът от него е само усилване на конституцията като цяло срещу всички болести. Ханеман доказал много лекарства върху себе си. Доказванията, които прави за период около 50 години са допринесли за дългият му живот и доброто му здраве. При хомеопрофилактиката са в сила същите принципи. Тя е безопасна, ако се прави с малки количества правилно изготвени и предписани лекарства. Много подходящи за превантивно използване са хомеопатичните лекарства в потенции от степенуваната скала LM1, LM2, LM3 . Те имат дълбочината на високите стотичните потенции (200С,1М), но без тяхното времетраене, което предизвиква продължителни влошавания. Те са по-малко склонни да излязат от контрол, отколкото 1M, 10М, 50М, СМ и т.н., като едновременно с това са толкова дълбоко действащи, когато се използват правилно.

Ако лекарството се използва в големи дози, в прекалено високи потенции, повтаря се когато не е необходимо, има вероятност да бъдат произведени прекалено много признаци и симптоми. Ако това свръхдозиране продължи, има вероятност у този индивид да се създаде лекарствен миазъм. Някои лошо проведени доказвания са предизвиквали патология и лекарствени болести. Присаждането на динамични лекарствени симптоми върху жизнената сила е нещо, което трябва да бъде избегнато. Не трябва да се забравя първият принцип на Хипократ: "Преди всичко не навреждай!"

В заключение, може да се каже, че профилактиката на епидемични, обществено опасни заболявания със средствата и методите на хомеопатията не само съществува, но и представлява най-безопасната и ефективна профилактика. Проведена разумно и прецизно по някой от описаните по-горе методи, в съгласие с философията и принципите на хомеопатичната наука, съчетана с добри условия на живот (хигиена, хранене) и липса на стрес, хомеопатичната профилактика може да осигури високо ниво на индивидуално и обществено здраве. Хомеопатията става първоначално широко известна и призната, благодарение на помощта, която оказва при лечението на ранните епидемии на такива опасни заболявания като скарлатина, холера, жълта треска, вариола, менингит, полиомиелит, чума. В последните години такива епидемии се наблюдават рядко, но поле за изява на възможностите на хомеопрофилактиката могат да предложат епидемиите от грип, хепатит, СПИН. Предизвикателство за нея е и потенциалната опасност от масово заразяване (напр. с антракс) след използване на биологични оръжия. Може с положителност да се твърди, че хомеопрофилактиката е едно от най-надеждните средства за лична защита и обществено здравеопазване.

Използвана литература

1. С. Ханеман: Органон на лечебното изкуство, изд. Анхира, 1996
2. С.Ханеман: Лечение на хроничните болести. изд. Гомеопатическая медицина, 1995
3. Дж.Т.Кент: Лекции по Материя медика, изд. Гомеопатическая медицина, 1998
4. Д.Литъл: Произход на хомеопрофилактиката

www.simillimum.com/thelittlelibrary/homoeopathicphilosophy/prophylaxis.html

1. I.Golden: Homeopathic Disease Prevention

www.lyghtforce.com/homeopathyOnline/text/golden.htm

1. Розмари Хайд: Хомеопатична профилактика? Труден въпрос, интересен отговор. Списание „Homeopathy Today" 2001г.  бр.21
2. Rudy Vespoor: Disease Prevention and Homeopathy. Международна конференция no хомеопатия, Торонто, окт. 2002 г.

Инж. Валентин Иванов E-mail valiva@mail.bg