Великите последователи на Ханеман: Константин Херинг

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание "Класическа хомеопатия"


Камелия Симеонова








Dr. Constantine Hering, MD

" Който търси, намира."   Константин Херинг

Съвсем вярно е, че случай­ните открития се правят само от подготвени умове. Целият живот на видния американ­ски лекар и класически хомеопат д-р Константин Херинг (1800-1880 г.) е блестящо пот­върждение на това твърде­ние. Австрийската медицин­ска асоциация била поръчала на него - младия, но вече из­вестен лекар, още по времето на Ханеман да изучи трудове­те му, да намери най-уязвими­те места и да приключи с тази „лъже-наука".

Д-р Херинг с добросъвес­тността на истински учен, се хванал на работа и се превър­нал не само в почитател на Ханеман и негов убеден пос­ледовател, а и в един от най-добрите хомеопати в света. Наложило му се да напусне Европа и да отиде в Амери­ка. Там той открил много фундаментални явления и закономерности в хомеопатията. Подробно изучил пчел­ната отрова и действието на екстракта от насекомото. Ди­апазонът на действие на пре­парата се оказва доста широк. Най-чувствителни към него се оказали хората, склонни към отоци и неадекватни ре­акции на кожата.

Неговото кредо „нищо не приемай, без да го провериш и още повече нищо не отх­върляй без проверка" му е струвало доста скъпо, но пък е било много ценно за наука­та. Още с първите си стъпки в хомеопатията той се пока­зал като новатор. Даже сами­ят Ханеман признал за пра­вилен подхода му при изуча­ването на лекарството.

Херинг, давайки лекарст­во на болния по принципа на подобието, щателно изуча­вал симптомите, които въз­никвали и не били присъщи за дадения пациент. Запис­вал ги като симптоми, свой­ствени на това лекарство и при няколкократното им потвърждение у други паци­енти, ги внасял в Материя Медика. Докато Ханеман смятал, че изпитването на всички хомеопатични средс­тва трябва да се провежда само на здрави хора или от самия лекар върху себе си, като и той трябва да е здрав, за да могат да се определят истинските симптоми на да­деното лекарство. Но дори в този спор той признал за пра­вилен и се съгласил с метода на Херинг.

Доказването на често из­ползваното сега лекарство Lachesis донася на д-р Херинг голяма известност. Шведски­ят биолог Линей нарекъл та­зи бразилска змия Lachesis на една от трите богини на съдбата в гръцката митоло­гия, която отмерва нишката на човешкия живот. Отро­вата на змията сурукуку, която Херинг получил от първия екземпляр, се из­ползвала след това от све­товната хомеопатия в продължение на 75 години. Този препарат Херинг из­питал на себе си, както са правили и другите хомеопа­ти по съвета на Ханеман: „От всички чисти опити с лекарства най-добрите си остават тези, при които ле­карят, освободен от пред­разсъдъци, здрав и чувстви­телен, е направил върху се­бе си изпитването с всички предпазни мерки и благо­разумие." Но Херинг на­пълно пренебрегнал безо­пасността. Приемайки от­ровата в материални дози доста често, той изявил 3000 симптома на това ле­карство. Накрая лявата му ръка изведнъж се парали­зирала. Като следствие от действието на препарата и пълното пренебрегване на безопасността добросъвес­тният изпитател останал с парализирана ръка за цял живот.

Като голям аналитик, за да получи точни резул­тати за психическите сим­птоми, той приемал неразредена тинктура, карал же­на си да седи до него и да записва всичко, което казва в бълнуванията си. В резул­тат на това сега ние имаме подробното наблюдение на очевидец с пълно описана патогенеза на този препа­рат във „Водещи симптоми в Материя Медика", която е издадена в десет тома на английски език.

Едва през 1903 г. амери­канските хомеопати напра­вили лекарство от втория екземпляр сурукуку, който пренесли от Бразилия. То­ва била истинска хомеопатична сензация. Когато посрещнали змията в Амери­ка я снимали като голяма съвременна кинозвезда.

В резултат от изследва­нията на Херинг, лекари и пациенти получили надеж­дно описание на свойствата на едно от най-важните хомеопатични средства. Дей­ствието на този препарат е толкова мощно, че той е из­вестен в практиката като един от препаратите с широко диапазонно действие.

Законът на Херинг е другото негово ценно отк­ритие. Той дава възмож­ност на хомеопатите да проверяват хода и такти­ката на лечението и да оценяват, дали развитието на състоянието на пациен­та върви в правилна посо­ка. Той разглежда хода на оздравителния процес раз­лично от традиционната медицина. Според този за­кон болестта се развива от по-маловажните органи към по-важните, а оздравя­ването върви по обратния ред - както от по-важните към по-маловажните орга­ни, така и отвътре навън, от по-дълбоко лежащи органи към по-повърхностните и накрая към кожата. Паци­ент с дълга история на за­боляването си, минавайки през различните етапи на лечението си, ще проявява симптоми на болестта си в ред, обратен на този, по който се е разболявал. Това означава, че лечението се докосва в началото до жиз­нено важните органи и за­това в началото на лече­нието се изявяват симпто­ми, появили се в последно време, а симптомите, които се появяват след това, се отнасят до по-предните етапи на болестта.

(Следва)