Геният от Майсен

С  любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„

Валентина ДИШЕВА

Геният от Майсен

Кристиян Фридрих Самуел Ханеман  е роден на 10  ап­рил 1755 г в гр. Майсен, Сак­сония. Баща му бил  изкусен живописец в местния порце­ланов завод и приучвал синът си към любознателност и самостоятелно мислене .

Майка­та се заела с първоначалното му обучение.

На двадесет години и  с 20 талера в джоба си Ханеман се записва  в  Лайпцигския университет, но 2 години по късно напуснал Лайпциг поради неудоволетворителното ниво на  медицинското образование и  отишъл във  Виена. Станал домашен лекар и библиоте­кар при барон фон Брукентал в Германщат.

На 30 август 1799 г. той защитил дисерта­цията си "За причините и ле­чението на конвулсивните бо­лести" и получил диплома за "доктор по медицина" с  пра­во на лечебна практика. През 1781 г. като лекар в Хамер близо до  Макдебург Ханеман се оженил за дъщерята на ап­текаря в Десау , Йохан  Кюхлер  и  имал четири дъщери и един  син.

След 43 години брак съпру­гата му починала. По-късно той се оженил за французойката Мелани д’Ервили Гойе и се преместил с нея в Париж.

При пристигането си  във френската столица Ханеман получил височайше разреше­ние свободно да разпростанява и практикува своя метод на лечение.

Починал на 2 юли 1843 г.. на 89-годишна  възраст.

1796-а е рождената година на хомеопатията - тогава д-р Самуел Ханеман публикувал първата статия, "За новия принцип на установяване целителните възможности на лекарствените средства", в която описва хомеопатичните аксиоми.

В края на XVIII век основни методи за лечение били масивни­те кръвопускания, пиявици,очис­тителни, правене на изкуствени язви но кожата. Пневмония, нап­ример, "лекували" като на болния източвали половината, до две трети от кръвта, понеже "треската е резултат от излишек на кръв". Обикновено последвалата смърт на пациента се приписвала на злокачествения ход на болестта.

Разочарован от това състояние на медицината, както и от науч­ната недобросъвестност, Хане­ман, бащата на хомеопатията, се отказал от практика. Издържал себе си и семейството си с труд­ната работа по химия, фармация и преводите на френски,английс­ки и италиански медицински съ­чинения. Но отричането му от ме­дицината се заменило с нова по­сока, направила реформа в цяла­та терапия.

Превеждайки един английски учебник по фармакология, Хане­ман бил поразен от резките про­тиворечия за лечебното действие на хининовата кора. Той се натък­нал на следното обяснение: "Хи­нинът лекува периодичната блатна треска (малария), поне­же е много горчив и дразни сто­маха..." Добър химик и със со­лидни познания по фармация, той сметнал подобно обяснение за не­задоволително. За да изучи явле­нието, започнал да приема всеки ден стрита на прах хининова ко­ра и след известно време получил симптоми, наподобяващи мала­риен пристъп. От това наблюде­ние Ханеман направил много ва­жен извод - лекарството лекува симптомите на маларията, по­неже е в състояние да предизвиква подобни симптоми у здрав човек. "При този първи опит за пръв път проблясна за­рята на новите, ясни дни в ле­чебната наука, той ми показа, че лекарствата могат да излеку­ват болестта само посредством действието на болестотворните сили върху здрав организъм, и че симптомите на едните и дру­гите явления трябва да са сход­ни".

През 1796 г. д-р Самуел Хане­ман публикувал първата статия, "За новия принцип на установя­ване целителните възможности на лекарствените средства", в ко­ято описал хомеопатичните акси­оми. Върху реформатора се изси­пали безброй нападки и оскърб­ления. Поради прякото подронване на търговията им, аптекарите (а и лекарите) му обявили безпо­щадна война.

Гонен заради учението си, Ха­неман сменял град след град и накрая, през 1811 г., отново се ус­тановил в Лайпциг.

През 1810 г. излязло от печат първото издание на "Органон на лечебното изкуство" - система­тично изложение на новото уче­ние. Идвайки в Лайпциг, Ханеман силно желаел да получи незави­сима катедра и клиника за прак­тическо оправдаване на теорията си. Това обаче не станало. Дека­нът на факултета дори му забра­нил лекарска практика и му по­искал 50 талера за нов изпит, за­щото дипломата му била от друг университет.

Принуден от обстоятелствата, Ханеман изпратил покана до ле­кари да слушат лекциите му и постепенно събрал около себе си кръг от привърженици, които скоро след това станали негови сът­рудници. С тяхна помощ през 1811-1819 бил публикуван фун­даменталният труд по хомеопатия - "Чисто лекарствоведение" в шест големи тома, включвайки резултатите от изследванията на 62 лекарства.

По това време славата на Ха­неман и хомеопатията все повече растели, за което способствали блестящите резултати от лечени­ето на тифозна треска и холера, дошли в Европа от Азия.

През 1820 г. извикали Ханеман при фелдмаршал княз Шварцснберг, който получил апоплекти­чен удар. Състоянието му било нелечимо. Въпреки съвета на Ха­неман на княза да не се прави кръ­вопускане, то все пак било нап­равено без негово знание, а пос­ледвалата смърт - приписана на лечението на Ханеман. По реше­ние на лайпцигския медицински факултет и по разпореждане на правителството Ханеман бил ли­шен от правото да приготвя сам лекарствата си и да ги раздава. Намеренията на враговете му се осъществили и дейността му би­ла парализирана.

От бедственото положение го извадил херцог Фердинанд, кой­то през 1821 г. поканил знамени­тия лекар в своя двор в Ангалт-Кетен и му предоставил пълна свобода за лечебна дейност в ця­лата страна. Тук Ханеман вече не бил сам, образувал се значителен кръг от негови привърженици, чиито имена красят хомеопатичната литература.

С втората си съпруга, францу­зойка, Ханеман се установил да живее в Париж. Франция оцени­ла по-добре заслугите на бащата на хомеопатията.

Като лечебна система хомеопа­тията е изключително стройна и подредена. В издадения през 1810 г. труд "Органон на лечеб­ното изкуство" (след 20-годишни упорити експерименти) са дадени основните принципи и философ­ски постановки. До смъртта на Ханеман този основен труд е из­даван пет пъти и преработван шест пъти.

Хомеопатията се основава на четири принципа.

Първият е принципът на подобието или "Подобното се лекува с подобно". На болния трябва да се изписва лекарство, което у здрав човек предизвиква симптоми, подобни на лекуваната болест.

Вторият принцип е на доказване на лекар­ствените ефекти чрез изпитания върху здрави хора - изследва се действието на лекарството на всички нива на човешкия органи­зъм - умствено, емоционално и физическо.

Третият принцип е на потенцирането и минималната доза. Според него на болния тряб­ва да се дава само една доза потенцирано хомеопатично лекар­ство и приемът не трябва да се повтаря, ако все още има лечебен ефект.

Четвъртият принцип вър­ху който се основава класическа­та хомеопатия е използването на едно лекарство за лечение на бол­ния (всяко добавяне на второ или трето внася безпорядък).

Потен­цирането или динамизацията на лекарството е основната особе­ност на хомеопатията и най-голя­мата й "тайна".