Самуел Ханеман : Очерк на живота и дейността

Д-р Лев Бразол

Портрети и фотографии (на възраст около 74г.) на Мелани д`Ервили Ханеман

Сега стигнахме до необикновения прелом в живота на кетенския мъдрец.

Сред многото идващи и искащи съвет от знаменития лекар, в края на 1835г. в Кетен пристига от Париж госпожица Мари Мелани д`Ервили Гойе, приемна дъщеря на Луи-Джером Гойе, бивш министър на правосъдието и президент на изпълнителната директория на Френската република в периода на 18-тия брюмер* (1790г.). Тя била на 35г., привлекателна, с отлично образование и носела печата на несъмнена оргиналност: страстно обичала конната езда, плуването, лова и всякакъв спорт; отлично владеела огнестрелното оръжие и имала колекция от всевъзможни оръжия; занимавала се с живопис и литература и, може би, изучавала медицина и анатомия.

Тя изминала дългият път от Париж до Кетен в мъжки костюм, който е трябвало да й служи като гаранция срещу досадните преследвания на мъжете. Казват, че във Франция дамите често са се обличали в мъжко облекло, когато са тръгвали на далечно пътуване или на художествени екскурзии; но преоблечената в мъжки дрехи туристка, разбира се, доста е шокирала добрите немци в кетенския хотел, където отседнала. След като се преоблякла и приела нормалния вид на приврекателна парижанка, тя събрала всички необходими сведения за начина на живот и навиците на Ханеман, и веднага се отправила към него, да се посъветва за своето здраве.

Каква е била болестта й ние не знаем; но предприемчивата чужденка почти всеки ден посещавала Ханеман и, в качеството си на пациентка, доверяваща се на своя лекар, му разкрила семейните си тайни, което обаче не й попречило толкова силно да плени неговия ум и сърце, че той й предложил брак, и тя, явно,  толкова силно се поддала на обаянието на личността на знаменития старец, че неговата преклонна възраст не й се видяла достатъчна пречка, и тя незабавно дала своето съгласие. На 28 януари 1835г. 80-годишният, но все още много бодър и младолик Ханеман сключва втори брак; а през юни същата година, първият ден на Троицата, младоженците напуснали Кетен и се преместили в Париж. Но преди отпътуването, Ханеман разделил цялото свое състояние между децата си и написал, представеното по-долу, духовно завещание, което от всяка една страна е интересно и затова го прилагаме изцяло:

В името на Бог!

Аз, който собственоръчно се подписах по-долу върху всички страници, придворен съветник на херцогство Анхалт-Кетен и докторът по медицина Христиан Фридрих Самуел Ханеман, движен от желанието да изживее дните, които ми остават от моя живот в спокойствие и ненарушим мир и да премахна във всички отношения, особено по отношение на моето наследство, всички спорове и пререкания между моите наследници, въпреки че още на 16 септември 1834г. съставих духовно завещание, което предадох за съхранение на почтеното херцогско правителство тук, а на 17 февруари същата година раздадох на моите деца, а също така и на внуците, които са живи, почти цялото си състояние – въпреки това, след като внимателно обсъдих, открих, че именно заради тези две, отчасти противоречащи си едно на друго и взаимно отменящи се разпореждания може да се случат грешки и недоразумения; и понеже, освен това,   възгледите ми и израза на моята воля в някои пунктове се промениха, вследствие на предстоящото ми скоро пътуване за Париж, по отношение на което все още не мога да определя кога именно ще се върна, и дали изобщо ще се върна някога обратно тук, то самият аз не само искам да отменя споменатото мое духовно завещание, сега получено вече обратно, и да го обявя за недействително, но и да се разпоредя с настоящето мое духовно завещание как искам да постъпят моите деца и внуци, и прочие с наследството ми след моята смърт,.

1. Преди всичко, предавам безсмъртната си душа на милостта на Бога, с твърдата вяра, че този Висш Ръководител на моята съдба ще я допусне до участие в Неговото небесно блаженство, смъртните ми останки на моята нежно любима и дълбокоуважавана съпруга  за погребение на място, избрано лично от нея, и по такъв начин и вид, който тя намери за целесъобразен, като нито децата ми, нито който и да е не бива да си позволи да й прави и най-малкото възражение, още по-малко срещу предписанията, и при това под опасността от намаляване на неговия дял до законната част, ако някое от моите деца се осмели да направи това.
2. Единствени наследници на цялото ми състояние, което, освен двете ми къщи, заедно с покъщнината, които се намират тук на Валщрасе, някои скъпоценности и друга движима собственост, се състои не повече от 60 000 пруски талера, назначавам titulo institutionis honorabili за всичките си деца или внуци, както и на децата, които още мога да имам от настоящия си брак, в равни части, но при спазване на съдържащите се в по-долу параграфи по-подробни разпореждания и условия.
3. Както беше казано, на 17 февруари същата година чрез дарение аз разпределих почти цялото си състояние между живите и подарих на всяко от моите деца по 6 000 пруски талера при спазване на разпорежданията и условията, които са установени по перфектен начин при извършването на този дарителски акт. Този дарителски акт, доколкото не се променя от настоящето ми духовно завещание, в крайна сметка трябва да остане в сила; обаче, самият аз положително заявявам, че не съм го предал на децата си за приемане, като не искам по този начин да си вържа ръцете, вследствие на което той не представлява двустранен договор, а само едностранно разпореждане с моето състояние, което съставих единствено с цел да предоставя на децата си възможност да се ползват от моето състояние още, докато съм жив; следователно той изобщо не е окончателен и по всяко време, по мое изключително виждане, може да бъде променен и отменен.
4. Ако се докаже, че сина ми Фридрих е починал преди моята смърт**, на неговото място влиза дъщеря му; но, ако и тя почине по-рано от моята кончина, без да остави потомство, този наследствен дял се обръща в наследствена маса, както и делът за всеки, който може да почине преди мен, без потомство или назначен наследник.
5. В качеството на добавен отказ завещавам принадлежащия към моето наследство дом, двор и градина, състоянието в Кетен, на Валщрасе, под №270, които са свободни от дългове и ипотеки, на моите две по-малки дъщери, Шарлота и Луиза заедно, така че те могат да го приемат във владение и собственост веднага след моята смърт, без да плащат на останалите наследници нищо за това. По същия начин дъщеря ми Амалия, понеже винаги ме е обичала с детска почтителност и нежност, има за награда да наследи след моята кончина и собствеността, от която аз допълнително се отказвам,  къща, двор и градина, които се намират пак там под №296 с всички доходи и тежести, свободни от дългове и ипотеки и веднага след смъртта ми да влезе във владение, без да плаща на останалите наследници нищо за това; но в случай, че дъщеря ми Елеонора, по мъж Волф, остане без съпруг и пожелае да живее в Кетен, да й предостави в този дом една стая за живеене безвъзмездно или вместо тази наследствена квартира (по избор на Амалия) да й дава за наем по 20 пруски талера.
6. Златната табакера, която ми е подарена от починали херцог Фердинанд, с брилянтен шифър „Ф”, трябва да получи,  преди всичко, отсъстващия ми син Фридрих, ако все още е жив; в противен случай така, както и цялото му наследство, неговата дъщеря; по подобен начин аз се разпоредих още приживе, с по-голяма част от останалите мои ценни предмети и друго движимо имущество и го предоставих на отделните наследници чрез дарение, това, че всеки трябва да получи от вещите, съдовете, креватите, дрехите и т.н. Отнасящите се до това списъци са подписани собственоръчно от мен и присъединени към същото духовно завещание, под латинските А.B.C.D.E.F.G.H.
7. Във връзка с къщата, от която допълнително се отказах за двете ми по-малки дъщери Шарлота и Луиза, и подарените им вещи, искам, ако една от двете почине преди мен, другата да вземе нейната част. Ако и двете са живи до моята смърт, то им се предоставя пълно, свободно разпореждане с предназначените им къща и подаръци.
8. Всичките ми останали вещи, по отношение на които не съм се разпоредил в настоящото духовно завещание и в приложените към него списъци, принадлежат (с изключение на тези, които ще взема със себе си при отпътуването ми в Париж) към наследствената маса, която моите наследници нека разделят миролюбиво по равни части. Всичко, което взема със себе си в Париж, не принадлежи към наследствената маса и с това ще се разпоредя по-долу.
9. Всичко, което получат някои от моите наследници в качеството на завещание или подарък, докато съм жив, те не са длъжни на никого нищо да връщат.
10. Всички записки, които бъдат намерени след моята смърт в книжата ми, написани и подписани от собствената ми ръка, в които допълнително се разпореждам с едно или друго, или съм направил и назначил на един или друг отказ на пари или вещи, трябва да се смятат за допълнения към това духовно завещание и по отношение на съдържащите се в него разпореждания, да имат такава сила и да бъдат толкова задължителни за моите наследници, както и това мое духовно завещание.
11. Надявам се всичките ми наследници да признаят моята бащина любов в тези разпореждания, и в тази надежда намирам успокоение, което осветява последните дни от моя живот.  На тези мои наследници, които противно на всяко очакване бъдат недоволни от някой пункт на това завещателно разпореждане и започнат процес срещу него, задължително трябва да бъде намален дела във всичко до законовата част.

12. Накрая, в последните мигове преди моето отпътуване за Париж, където вероятно ще остана, за да мога далеч от това място, където толкова много изстрадах във всяко едно отношение, да намеря накрая щастие и покой при моята любима съпруга, гаранция за което е моя желан брак, искам, макар че съм в правото си да давам разпореждания изцяло по собствено виждане, все пак да изложа тук моето сегашно положение.

Затова заявявам, че единствено, за да удовлетворя благородното желание на моята любезна съпруга (желание, което свидетелства за безпримерната безкористност на същата), направих дарение на моето състояние на децата ми. Благодарение именно на нея, сега те получиха почти цялото ми състояние, което съм спечелил с такъв труд, старание и усилие, въпреки че не съм могъл никога спокойно да се ползвам от него. Оставих си само малък капитал от 12 000 талера.

Чрез това духовно завещание аз, според моята бащина справедливост, разделих моето движимо и недвижимо имущество между децата си. Вследствие на което, по настоятелното желание на моята съпруга, не взимам нищо със себе си във Франция, освен моите долни дрехи, облекло, лекарства и само някои ценни вещи, които са ми необходими, часовник и пръстена с печат.

Сега съм на 81 г.; искам, накрая, да си почина и да прекратя лекарската си практика, която става трудна за мен вече.

В следствие на това се отказвам от всяко увеличаване на състоянието, от всяка придобивка, от което аз, след достойното обезпечение на семейството си, нямам нужда.

Дълбоко съм проникнат от чувство на благодарност към моята съпруга, която ме прави причастен към неоценимо щастие, на което се наслаждавам, и която, едновременно с това бе причина за щастието на всичките ми деца, защото тя ме подтикна да разпределя имуществото между тях, което им подсигурява независимо съществуване, аз, при това положение на нещата, считам за свой свещен дълг да се погрижа за бъдещото спокойствие на тази любезна съпруга по подобаващ начин.

За да я предпазя от несправедливи нападки от страна на членовете на моето многочислено семейство, които, без да имат и най-малкото право на това, движими единствено от заслужаваща наказание злоба или долна алчност, започнат кавга с моята съпруга, предявят към нея иск или започнат с нея съдебен процес, или поискат по един, или друг начин да я безпокоят, нареждам след моята кончина тя да получи в собственост всички вещи без изключение, които взимам със себе си в сегашното ми пътешествие или което има в себе си.

Предавам й ги в неограничено владение и с това безусловно забранявам нейния дом, където ще умра, да бъде запечатан, да бъде направен опис, изискан, какъвто и да е, отчет, от който и да било от рода или да бъде предявен към нея съдебен иск; с една дума, аз искам моето семейство да я остави напълно на мира, който моята съпруга заслужава в най-висока степен със своето благородно поведение по отношение на него, защото и моето семейство няма към нея никакви изисквания и, напротив, би трябвало да благославя нейната голяма безкористност.

В това отношение нареждам, ако сред моите деца се намери някой толкова недостоен, който противно на този член от моето духовно завещание, започне да безпокои любезната ми съпруга и по най-малкия начин, делът на този, повтарям, незабавно да бъде намален до законовата част и това, което бъде удържано от него, да бъде предаде на благотворително заведение. Но, ако някои или всичките ми наследници си позволят такъв род непослушание, или непокорство и, обединявайки се, противно на моите разпореждания, безпокоят своята мащеха по този начин, то дяловете на всички тях трябва да бъдат намалени до законовата част от моето наследство. В такъв случай, херцогското правителство ще предаде по свой избор на благотворителни заведения това, от което са се лишили и са загубили по този начин нарушителите сред моите наследници във вид на наказание.

13.  Ако доживея  да имам още деца от сегашния си брак, то, от само себе си  се разбира, че това дете или деца имат същите наследствени права върху моето състояние, както и моите деца от първия брак.

В заключение още моля моето висше началство да благоволи да се погрижи за съхранението на това мое духовно завещание във всяко едно отношение.

В достоверността, на което се подписах собственоръчно върху всички страници и по-долу приложих своя обикновен печат.

Подписано: Християн Фридрих Самуел Ханеман

От това завещание се вижда, че Ханеман е имал най-искреното намерение да остави медицинската си практика напълно и да си почине от своя труд, за потвърждение на което служи също и приложеният към завещанието опис под латинско G, според който той отдал на най-малката си дъщеря Луиза всички дневници на болните, изписани собственоръчно от него с тънък и старателен почерк, и всички чанти и папки с прикрепени писма, и всички големи описани регистри със симптоми. Такива дневници, както е известно, представляват настолна книга, необходима за постоянни справки на всеки практикуващ лекар. При такива условия и като се вземе под внимание, че самата госпожа Мелани е имала независимо състояние, би могло да се помисли, че току-що сключения неравностоен от двете страни брак не е имал никакви користни цели.

Но близкото бъдеще скоро показало обратната страна на целия този романтичен епизод в живота на нашия герой.

Преди още да пристигне в Париж неговата съпругата, използвайки своите връзки, му издействала от министър Гизо право на медицинска практика, което му било дадено с правителствено разпореждане на 21 август 1835г., и същата година тя засилила стареца в най-горещата и без почивка дейност.

Тя сменила първоначалната квартира до Люксембургския парк за по-разкошен хотел в Rue de Milan. Тук всяка сутрин, във всички приемни стаи и даже в антрето и на стълбите, са се тълпили представители на всички класи, възрасти и състояния, жадуващи да получат съвет от знаменития лекар. Госпожа Ханеман провеждала предварителен разговор, на много хора сама давала съвет и допускала в кабинета на мъжа си само тези, които внимателно подбирала. След уморителния сутрешен прием, Ханеман, въпреки кетенския си обичай, сядал в екипажа и обхождал градските пациенти плътно до обяд; после обядвал, а след обеда излизал с жена си на опера, театър или на вечери с покана, на които го канели от всички страни като модна забележителност.

Името му скоро станало известно в цял Париж, и хомеопатията, която преди била едва прогледнала в тази столица, сега бързо получила изключително развитие; възникнали хомеопатични общества, лечебници, списания и се явили талантливи лекари. Разбира се, в изразяването на външна почит и уважение, не е имало недостатъци. Галиканското Общество го избрало за свой почетен председател; лекарите-хомеопати в чест на преместването му в Париж изсекли медал с неговия лик; известния скулптор Давид му направил мраморен бюст, и всеки 12 април, денят на неговото раждане, към него се стичала цялата парижка аристокрация и интелигенция, представители на изкуството и литературата, и многобройни чужденци, изразявайки своите поздравления. Но този нов живот бил далеч от идеала, за който си мечтаел Ханеман в Кетен. Вместо да получи желания покой, той се потопил във водите на парижкия професионален живот и, съгласно предначертанията на госпожа Ханеман, се превърнал в медицински практик, който печелел сега за съпругата си по няколкостотин хиляди франка годишно.

Отново станали необходими дневниците, които Ханеман поискал обратно от дъщеря си при тържественото обещание да ги върне, когато отмине тяхната необходимост. Госпожа Мосдорф се разделила с тях без желание, сякаш предчувствала, че няма дa ги получи обратно.

В Париж, разбира се, неговата предишна плодотворна научна дейност се провалила (той само прегледал и издал ново издание на „Хронични болести”) и той прекъснал процеса на непрекъснато усъвършенстване до този момент на новото учение, което за щастие вече било прието от новите и свежи сили във всички страни на света и поставено върху твърдата почва на най-новите успехи на научната медицина. В минутите на своето свободно време той винаги срещал най-нежната грижа от страна на съпругата си, която умеела да услажда последните му години и до края на неговия живот се ползвала с неограниченото му доверие и любов. Всичките му парижки писма дишат с нравствено удовлетворение и щастие.

Заради своята Мелани, той даже се отказал от пушенето на лула, която преди това не пускал от устата си от сутрин до вечер. Но в тази необикновено трескава дейност се изразходвали прекалено много нервна енергия и сили, и неговото здраве започнало да се огъва под бремето на годините и прекалено много работа. Той започнал да чувства неразположение; отначало заболял от жлъчна диария, след което последвала редуваща се треска, която в началото траяла три дена, а след това преминала в ежедневна, и значително отслабила неговите сили. Все пак той се оправил и сякаш започнал да оздравява напълно: но тогава се разболял от старчески бронхит, и на 2 юли 1843., в неделя, в 5 часа сутринта той издъхнал на 89-та година от живота, съхранявайки пълно съзнание до самата си смърт.

Мадам Ханеман неотлъчно се намирала до болния и взела всички мерки, да не допусне при него не само чужди, но и най-близките му хора и даже лекари; и независимо от желанието на стареца още веднъж да види дъщеря си Амалия, тя не била допусната при него, въпреки че пристигнала заедно със своя син седмица преди смъртта на баща си: тя получила разрешение да присъства само в най-последните минути на умиращия. Съболезнованието на многочислените почитатели на Ханеман от всички страни било толкова искрено и велико, че би трябвало да се очаква грандиозна погребална процесия. Но мадам Ханеман държала в пълна тайна деня и часа на погребението на мъжа си.

Тялото било балсамирано и на 11 юли, в 6 часа на дъждовно утро, в двора на хотела на Ханеман излязла обикновена, дълга кола без ритли, върху която бил положен обикновен ковчег и набързо закаран на Монмартърското гробище, в съпровод на вдовицата, неутешимата дъщеря и нейния син (впоследствие д-р Suss'a), и младия лекар Lethiere'a. Тези четиримата били единствените, които съпроводили покойника. Тялото на Ханеман било спуснато в стара гробница, в която по-рано били положени два други ковчега от госпожа Ханеман; и последните останки на великия реформатор изчезнали от погледа на хората без всякаква погребална процесия, без погребален ритуал и без молитвени напътствия. Безсмъртният основател на хомеопатията е предаден на земята като най-бедния сред смъртните, и до сега няма приличен паметник над гроба си, за който сам си завеща надпис: "Non inutilis vixi" (не съм живял напразно), на 28 юли 1839г. в Париж.***

Вдовицата на Ханеман наследила от него огромно състояние, казват, че е около 4 милиона франка, което постъпило в нейна пълна и неразделна собственост, защото според духовното завещание цялото му скромно допарижко състояние се давало на дъщерите му; всичко придобито след пристигането в Париж предвидливо било предназначено само за вдовицата, при това дъщерите му нямали право да заявят претенции върху, каквато и да е част от новото наследство, под страх да им бъде отнета значителна част от състоянието, което имали. Сега също стават разбираеми тази строгост и заплахи, които Ханеман е приложил в своето духовно завещание към децата.

Той, който е бил винаги въплъщение на доброта и любов към своето семейство, едва ли сам би могъл да обрече децата си на най-жестокосърдечното наказание за най-малката проява на желание да получат известна част от бащиното  състояние. Мадам Ханеман е знаела, че щом успее да премести Ханеман в Париж, то нейната фортуна е подсигурена; затова тя имала нужда да се защити юридически срещу претенциите на законните наследници.

Освен това, в ръцете на мадам Ханеман останали ръкописите на Ханеман, в това число и ръкописа на 6-тото издание на „Органона” и всички ценни дневници на болните, на които, вероятно, не им е съдено никога да видят бял свят, защото тяхната съдба, след смъртта на госпожа Ханеман, и до сега остава неизвестна. А между другото, като знаем колко подробно Ханеман е разпитвал своите пациенти и записвал техните болестни симптоми, и, имайки няколко образеца на необикновено поучителни истории на болести, които са били съобщени от него във 2-ра част на 3-то издание на „Въведение в чистото лекарство”, можем положително да кажем, че публикуването на тези дневници би представлявало доста важен и интересен принос в хомеопатичата литература.

Напразно тяхната собственичка, госпожа Мосдорф, се опитвала да получи обратно завещаните й книги: госпожа Ханеман отказала да ги върне. Госпожа Ханеман също нееднократно предлагала да отстъпи ръкописа на „Органона” за издаване, но тя искала такава огромна сума, която решително не била по силите на никой издател, и по никакъв начин не съответствала на стойността на предмета, а именно: както е известно, след смъртта на Ханема тя продължавала да води неговата обширна медицинска практика успешно; и ето, за отстъпването на „Органона” тя искала сума, процентите от която биха й позволили да съществува без необходимостта да се занимава с медицинска практика. Ако приемем нейната печалба за 5000 р., най-скромната цифра, която тя искала за възнаграждение би била 100000 р.

Външните знаци на почит към Ханеман и неговото учение от страна на госпожа Ханеман изчезнали веднага щом Ханеман затворил очи; веднага били прекратени и всички родствени отношение с неговото семейство, в което тя не взимала ни най-малко участие. А, когато веднъж към нея се обърнал за малка подкрепа внука на Ханеман при завършването му на университетското образование, тя сухо и без заобикалки отказала със забележката, че ако няма средства за образование, то по-добре е да стане „обущар”.

Тя умира през 1878г. в Париж, без да окаже лично ни най-малка полза във връзка с делото за разпространение на хомеопатията. Оказало се, уви много късно, че цялото й ексцентрично пътуване до Кетен е  само една изкусна спекулация със състоянието на Ханеман и след това доста умела експлоатация на неговата огромна работоспособност.

* Брюмер - вторият месец на годината по френският републикански календар, приет от Конвенцията и действащ в периода от 5.10.1793 до 1.1.1806г. Той е съответвал на времето от 22-23 октомври до 20-21 ноември

** Фридрих Ханеман, най-големия син, бил също практикуващ лекар, но се отличавал с изключителна ексцентричност на характера и, женейки се, напуска жена, семейство и родина, заминал за Англия и пропаднал без вест.

*** Поредният Международен Хомеопатичен Конгрес, който се събра тази (1896) година в Лондон и, който съвпада с годината на честване столетието на хомеопатията, по предложение на автора на настоящия очерк, единодушно постанови да се издигне паметник върху гроба на Ханеман в Париж от благодарните му ученици в памет на стогодишнината на неговото учение. За разработка на подробностите и осъществяване  постановлението на Конгреса е избран международен комитет, в състава на който влизат: председател – Л.Бразол (Санкт Петербург), секретар – д-р Cartier (Париж); членове: докторите Hughes (Брайтон), Вилерс (Дрезден), Bushrod James (Филаделфия)

Превод от руски: Н.Тотева

Източник :  http://www.homeoint.org/kotok/homeopathy/biography/hahnemann6.htm