Пътешествие от ботаниката до хомеопатията

С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„

Д-р Петко ВЕЛИЧКОВ

Пътешествие от ботаниката до хомеопатията

Бьонингхаузен посвещава много усилия за систематизирането и изясняването на основните характеристики на лекарствата

Един от най-забележителните, ранни последователи на Ханеман е Клеманс Мария фон Бьо­нингхаузен. Роденият на 12 март 1785 г. Клеманс произхожда от древен вестфалски аристократи­чен род. На 12-годишна възраст започва да учи гимназия в Мюнстер, а 6 години по-късно след­ва курсовете по право, медици­на и естествена история в Гьо-тингенския университет. На 21 години вече е дипломиран док­тор по право и веднага е назна­чен във Върховния съд в Девентер.

През 1807 г. баща му замина­ва за Утрехт и Бьонингхаузен го придружава. Там, в служба на холандския крал Луи Бонапарт той бързо напредва в съдебната йерархия до поста Кралски инс­пектор, а в последствие и Гла­вен секретар. По това време из­пълнява и длъжността на Крал­ски библиотекар и началник на топографската служба. След аб­дикацията на краля, Бьонингха­узен се завръща в имението си, за да изучава агрономство и бо­таника.

Оженва се през 1812 г. и новото семейство заживява в наследственото имение Даруп. Оттук поддържа тесни връзки с изтъкнати германски агрономи. Публикува редица статии и най-активно подпомага създаването на агрономското дружество в Мюнстер. Вече е и председател   на съда в провинция Вестфалия и остава на тази длъжност до 1822 г. Пътува непрекъснато и изучава флората на Рейнската долина и Вестфалия, а наблюде­нията си публикува в моногра­фията "Prodromus Florae Monasteriensis". В продължение на няколко години е директор на ботаническата градина в Мюнс­тер.

През 1827 г. заболява тежко от туберкулоза. След неуспешно лечение една година по-късно всички надежди за оздравяване са изоставени и състоянието му се влошава. Тогава той пише прощални писма до приятелите си от ботаническата общност. Изпраща едно и на д-р Вейхе от  Херворден. Бьонингхаузен го познава само като страстен лю­бител на ботаниката и не знае, че той е първият лекар-хомеопат във Вестфалия.

Силно разтрево­жен от лошата новина, д-р Вей­хе иска подробно описание на болестта, като пише, че се надя­ва да помогне чрез наскоро отк­рит лечебен метод. Неговото ле­чение се оказва ефикасно и Бьо­нингхаузен е напълно излекуван. Така се заражда и интересът и вярата му в хомеопатията, за да стане скоро ней ревностен зас­тъпник. С ентусиазъм опресня­ва знанията си по медицина и за­почва да лекува според новия метод. Поради това, че няма ли­ценз за практика, се посвещава на хомеопатична книжовна дей­ност. Основната част от трудо­вете му по систематизиране на хомеопатичните знания са пуб­ликувани в периода 1828-1846. Така, въз основа на безспорните му значителни познания и при­нос, крал Вилхелм IV издава указ, с който от 11 юли 1843 г. удостоява Бьонингхаузен с всич­ки права на практикуващ лекар.

Бьонингхаузен поддържа оживена кореспондения с Ханеман, Стапф, Грос, Мюленвайн, Вейхе и много друга пионери на хомеопатичната школа и от писмата се вижда, че е бил дъл­боко уважаван от всички тях.

През 1848 г. той е един от основните двигатели за регистри­ране на Хомеопатичното дру­жество в Рейнланд и Вестфалия. Членува в почти всички хомеопатични дружества от онова вре­ме. Хомеопатичният колеж в Кливланд го удостоява с почет­на диплома, а на 20 април 1861 г. Наполеон III го прави рицар на Почетния легион. Най-голе­мият му син се оженва за осино­вената дъщеря на Мелани Хане-ман и така той наследява целия архив на Самуел Ханеман. Благодарение на неговото се­мейство, шестото издание на Органон-a вижда бял свят.

Години наред Бьонингхаузен живее и работи в Мюнстер. Па­циенти лекувал сутрин от 9 до 14 ч., а от 14 до 17 ч. сс раз­хождал из околностите на гра­да или в ботаническата гради­на. Умира от инсулт на 26 яну­ари 1864 г.

След Ханеман и Бьонингхау­зен никой не е оставял тъй дъл­бока диря в хомеопатичната ли­тература. През 1846 г. излиза от печат "Терапевтичен джобен справочник" - ръководил мнози­на от големите имена на терапев­тичното изкуство. Бьонингхау­зен посвещава много усилия в систематизирането и изяснява­нето на основните характерис­тики на лекарствата от хомеопа­тичната Материя медика.